Без теб не мога да живея,Мрака сега е мой господарНе мога да живея с тебСлънцето бяга от менНека дъжда никога не спира,аз нямам сълзи , който да пролеяКолко много ме боли,Само звездите знаят.Никой не смее да ме попитаКак живея без теб,Къде намирам сили да живеяКак успявам да го правя...Половината от мен е мъртва,А другата живее в агонияТова живот ли е ?Не разбирам защо съм жива,И кой ми помага да живеяКогато аз ,не виждам смисъл в товаЗащо не намирам спасение и утеха никъдеБез теб не мога да живея,С теб не мога да живеяТова живот ли е ?Това е мъка,и нека дъжда не спираМоите сълзи пресъхнаха ,Но нека дъжда се лее като река.......
Какво ли е живота
от гледната точка на
камъка...
Разпилени сълзи,
хлипове срещу вятъра...
Припичащи се на слънце, гущери
прогонени от вятъра....
Единствено нарушават покоя ти,
когато по куче замятат те...
Хубаво ли е да си камък!?
Едва ли:)
Животът е прекрасен, а каменистият пейзаж
и босите крака са просто вдълбителна подробност,
която ще отмине.
Важно е, пътят да продължава :)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви