Обичам научната фантастика. Не "твърдата", която звучи като учебник по физика (за справка -- Артър Кларк и Хърбърт Уелс), а тази, разглеждаща етичните проблеми в бъдещето. Навярно това е причината да обичам руските фантасти -- те се занимават повече с човека, отколкото с гола наука. Братя Стругацки и тяхната трилогия за Странниците и Прогресорите например винаги ме е очаровала. Проблемът на руската фантастика обаче е в конюнктурата на тогавашния режим. Задължително човекът се представя като същество с високи морални принципи; той винаги прави каквото трябва, независимо дали му харесва или не.

Ако и вие се интересувате от контакти с чужд разум, помислете за кучетата. От момента, в който прародителите на човека са се появили, кучето е било техен приятел. Единственото живо същество, доброволно пожелало да бъде опитомено. През цялата история на човечеството кучето ни е пазило, помагало ни е да ловуваме, спало е до нас край огъня и е споделяло всички неволи както на човечеството, така и на отделния човек. Кучето има интелектуалните способности на 2 годишно дете, може да бъде обучено да извършва средни по сложност действия (например кучетата-помощници на инвалиди могат да набират спешни номера по телефона, да пускат пералнята и т.н.).

Как се отблагодаряваме на тези животинки? Центрове за кастрация и умъртвяване, замеряне с камъни, отрова, отстрелване, пребиване и какви ли още не прояви на човешката ни благодарност. Кучетата трябва да се нагодят към човешкия род или да умрат.

Каква е врзката, ще попитате. Ами много просто. Щом причиняваме това на биологичен вид от нашия разред, при това вид, споделил нашата история и доказал се като приятелски, какво бихме направили с напълно непознат вид? При това -- забележете -- такъв, който ще е неизмеримо по-напреднал от нас във всяко отношение. Ето какво би се случило според мен.

При първото засичане на опит да се установи контакт започва втора студена война за монополизиране на контакта. Никак не е изключено военните действия да прераснат в горещ вариант. Най-накрая извънземните пристигат. Фракцията, спечелила конфликта ги посреща като първи приятели и изцежда всичките им знания. След това, решават да ги унищожат (извънземните, не знанията). Първата причина е, че неизменно ще бъдат изплашени от научните им познания и вероятната им военна употреба. Втората -- да не попадне тази информация у противниконата страна.

Как ще реагират чуждопланетяните не се знае. Или ще се почувстват заплашени и ще ни размажат, или просто ще си съберат партакешите и ще си заминат, оставяйки на нас самите досадната задача да се изтребим с придобитите от тях познания.

Нека си го признаем -- в по-голямата си част хората са зли и страхливи. Кофти комбинация. Тези, които са с отворени съзнания и не приемат всичко за заплаха, никога не стигат до ръководен пост.