BgLOG.net - Българските общностни блогове! Авторът си ти! | Блог в BgLOG.net

Начало

BgLOG

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
"I would believe only in a god that knows how to dance." Friedrich Nietzsche (хмм разбрах ли те?...) "Светът, пречупен през призмата на страха и вярата" ... Представих си една струна, която можеш да опънеш между двете противоположности - "страха" и "вярата". От едната страна е, значи, страхът, който по съвсем логичен начин е дериват на въпросния "инстинкт за самосъхранение". Той е това, което кара всеки неандерталец да не излезе от бърлогата си, когато навън е пълно с вълци ... или да си остане по-дългичко там, ако вълците решат да се позаседят. От тая гледна точка - нищо лошо в страха - ако нямаш пушка, не ходи в гората. Един ще го нарече "страх", друг - "предпазливост", трети - "инстинкт за самосъхранение", а четвърти - "здрав разум". От другата страна струната е завързана за друг пилон - "вярата". Аз бих добавила може би тук, за да не става объркване - догматичната вяра (което няма нищо общо с "вярата в собствените възможности" - то е пак вяра, ама е друго. Та затуй, за да не става объркване - догма). Тук бих включила и всякакъв вид правила тип "житейска рецепта" - не само религиозните заповеди, но и, примерно, закостенелите норми на въпросната баба, или на размахващия заканително показалеца си дедо Боже, който те гледа отгоре с бялата си брада там на небесната твърд. "Някой още по-страхлив индивид измислил теорията за Бог" ... и взобще, всякаквите му там правила и норми. Дали да не ги наречем - двата пилона - "do's" and "donts's" - правила и страхове. Едните ти казват да не излизаш от бърлогата си, за да не бъдеш изяден, а другите те карат да оставиш натиснати всякакви червени и друг цвят копченца, предпазни колани и прочее предпазни мерки на новичкото ти порше. А четиристотинте коня зад теб се чувстват като едно-единствено двутактово магаре... Два пилона и една струна, опъната межу тях. И понеже животът е цирк - би казал някой - целта ти е да балансираш на струната. Ще се осмелиш ли да танцуваш - досущ като умелия въжеиграч в цирка - разчитайки на вътрешното си чувство на равновесие, онова, вроденото... на координацията си, на усета си ...? (Някой си Agnes de Mille е казал някога си, че "The truest expression of a people is in its dances and its music. Bodies never lie")... Да се осмелиш да се осланяш на усета си и на врорденото си гениално чувство за баланс ... или да живееш цял живот в непосредствена близост до някой от пилоните ... и от страх да не паднеш да се крепиш за пилона - или пък да пристъпваш плахо-плахо към средата, протегнал предпазливо ("за всеки случай") ръка към единия пилон. А към средата на вържето, незнайно защо, нещо продължава да те тегли ... "Those who danced were thought to be quite insane by those who could not hear the music" Angela Monet. И ... да ... няма да стане нищо интересно, ако не забравиш за момент и за единия пилон, и за другия, и за бездната под теб.... * * * И все пак, въжето, на което танцуваш, се крепи - искаш или не - на тези два пилона (да, точно тези) - на тези do's and dont's , които ние толкова не харесваме, ако вземат да ни ограничават. Да се правиш, че не съществат, би било точно толкова безсмислено, колкото да се вкопчиш в тях и да не смееш да мръднеш. Наречи ги "инстинкт за самосъхранение", "здрав разум" или просто "страх" ... на тях се крепи въжето ти. И ако не дай си боже задуха вятър или загубиш равновесие - те просто ще са там... Тия цитати вече май взеха да дразнят :)) И все пак ми се струва, че на моменти по-добре ми изразяват мисълта, отколкото мога да си я изразя аз... а именно: "We're fools whether we dance or not, so we might as well dance" Japanese proverb