Една мечта в нощта умира,една душа с мрака се слива.Стичат се сълза подир сълзаах, зьащо е толкоз черна нощта.Викове и крясъци,пронизват адската тъма,черна болка със свойта пелерина прегръща града.Но нима не ще настъпи утро ,нима не ще ни угрее успивката на деняи в забързания адда се роди нова мечта!
Още архиви