Оттегли се в един ъгъл и прекара през паметта си дълга редица лица, върху които от много години бе простряна тъмна завеса. Отново си ги припомни едно по едно. Бе ги извадила от забравата и сега не беше лесно да ги покрие с мъртвешкия саван, който тъй дълго ги бе скривал. Тук имаше лица и на приятели и на врагове, и на мнозина, ...
Той си беше съвсем обикновен – имам впредвид отвътре – както повеч
Още архиви