СМЪРТТА НА КОТКАТА
24.12.09 г.
22.46 сидерално време
Любов моя!
Някога, когато пиехме чай на отворения прозорец, ти не пропускаше да погледнеш в дълбокото на костите ми, да бръснеш с ръка праха от нескопосаното ми ежедневие и да кажеш, че ме бива в сътворението на мигове.
А после да ме бутнеш от брега като калпав хлапак, който така изразява любовта си към още по-калпавата . ...
Още архиви