Да се завърна в блога, когато никой не ме чака е като да се прибера в родината, да мина през двора на бащината ми къща, затрупан с пожълтели и полусухи листа от лозите точно в средата на октомври, когато ми предстои да остарея с цяла година само за един ден и всичките ми познати така да се зарадват на застаряването ми, че чак се надпреварват да ми го честитят.