Вятърът роши косите и тича нанякъде.
Стой! Почакай! Да стигна до лунния бряг.
Там ще оставя следите си както някога,
ще извикам: "Хей, ето ме , върнах се пак!"
Не откривай брега на синьото морско безбрежно!
Не навеждай глава! Не притваряй очи!
Ще се гоним, ще пеем, ще викаме в нощите нежни,
ще поканим и слънцето, което ще прати лъчи...
Полюлей се и събирай от тях топлина!
Ще ти трябва за днес и за утре.Завинаги!
И ако някой ден просто ...
Още архиви