Вчера ми сложиха скоби на горната челюст. Много ми е мизерно сега и нямам никаква идея как се предполага да извършвам преживна дейност като зъбите толкова ме болят. Но няма значение, важното е, че започнах. По-интересното е, че ще ми сложат на долната чак след месец, а пък аз всъщност заради нея отидох. Но при ортодонтите явно минимални решения няма, всичко трябва да се изправи.
Някога, някъде там, всред жълта суха земя, напукана от безплодие и отрова се изправяше черната снага на град. Хората вървяха из свъсените му сиви улици със свъсени сиви лица и почернели от тъга и злоба души. Над тях тегнеше вековното проклятие да нямат това, което искат и да искат това, което не могат да имат. Зад всяко от сивите лица и всяка от черните души се криеше малка розова мечта за райски живот, без страдание и без несгоди – кротък измис...
Камионетката подскачаше по неравния планински път. Сред чувалите с картофи седяха четири човешки същества. Очите им гледаха безжизнено и разсеяно, сякаш бяха под въздействието на тежка ориенталска дрога. Тъгуваха. Искрицата простичка житейска радост и душевната топлота на селски хора гниеха и се разпадаха.
Oтиваха на гурбет. Незаконно, опасно, изпълнено с неизвестност начинание в чужбина. Отиваха да работят на жестоки чорбаджии с остри бичове, с...
Свалих поглед от учебника. Тя. Отново тя нахлуваше в мислите ми.
Жена-демон. Вкопчила се беше в сърцето ми и не го пускаше. Заключена вътре в главата ми, тя отказваше да излезе. Проклетница.
Какво пък успя да ме върне към нея сега?! Аскетичната стая, цъкащият часовник и мракът на панелния квартал не напомняха на нея с каквото и да е. Още по-малко пък – суховатите ...
Нека си спомним за хората,които по една нелепа случайност / не съм сигурен даже дали е така,уви/не успяха да празнуват Нова година и ще им невъзможно да посрещнат Великден
Още архиви