След снощния коментар на Сибила не съм на себе си. Тя приведе цитати от статия във в-к „Стандарт”, в които недвусмислено се казва, че на всеки директор ще се даде възможност да увеличи заплащането на своите учители, като намали броя им по щатно разписание.
Това от своя страна ще доведе до увеличаване бройката на децата в паралелките примерно от 26 на 30. Разбира се кой го интересува, че качеството на работа ще се влоши и че днешните деца имат нужда от повече време за индивидуална работа с тях. За да се развържат ръцете на директорите, промяната ще бъде записана в новия Закон за народната просвета.
Не мога да се стърпя да не цитирам убийствения коментар на зам.-министъра Кирчо Атанасов, направен в същия вестник: „За да сме сигурни, че съкращенията са обективни, а не на личностна основа, ще важи точковата система за оценяване на учителите.”
Господин Атанасов дали наистина не разбира, или само дава вид, че така изработена, системата дава възможност именно на личностна основа директорите да подбират персонала си? Но този път реформата ще бъде облечена в законова форма и учителите няма да могат да защитят правата си по никакъв начин.
В основата на това грозно и безскрупулно противопоставяне на учителите, което става задължително на базата на "Националната програма за диференцирано заплащане", стои една крещяща несправедливост. В МОН отказват да се вслушат, че да се прави оценка на работата на друг колега, изградена само по мнението на група хора – така наречената училищна комисия - е невъзможно, необективно, нереално! И дори да приемем, че най-безкористно ще се отнесат към изпълнението на своя ангажимент, това изобщо не гарантира правдивост и истинност в техните преценки, просто защото те не са подготвени да бъдат експерти. Също така те ще отсъждат, без да имат точна представа какво прави един учител в часовете си, само и единствено на базата на лично мнение.
Аз не разбирам как могат да се сравняват учители, след като материята на преподаване е толкова различна! Да вземем да речем учител по география, учител по информатика и учител по физическо възпитание. Всеки един от тях ползва различна методика и различна терминология, произтичащи от учебния предмет. Как може да се определи, че учителят по физкултура е по-добър от учителя по информатика, например?
Също така невъзможно е да се сравняват и учители, които преподават едно и също (като началните учители), защото всеки си има свой стил и подход към децата. Кой постига по-високи резултати не се определя от мнението на други учители, а се измерва по един обективен начин, включващ диагностика на класа и засичане на резултатите от входното и изходното ниво.
Всичко е измислено така хитро, че съм удивена от перфектността на скроения пъклен план на МОН!
Идеята за преминаването към делегиран бюджет на мен ми допада, но да се стига до там, паралелките да се препълват с ученици, означава, че парите за издръжка на един ученик ще бъдат твърде малко и трудно ще формират прилични заплати на учителите.
Тези проекти, за които говориш, са извън училищната ни работа. Те са нещо допълнително, което отнема много време и сили. Разбира се, че трябва да бъдат заплатени, но това не може и не бива да се вменява като задължение на учителя, защото неговата основна работа е друга. За нея той трябва да получи достойно заплащане.
Първият и третият стълб няма да функционират. Защо тогава стартира национална програма в полуготов и безкрайно несъвършен вид? За втория стълб нямаме абсолютно никаква готовност, защото системата не е реформирана. Толкова смешно и абсурдно е да се твърди, че НИЕ САМИ можем да измерим по ТЕЗИ ПОКАЗАТЕЛИ И КРИТЕРИИ постигнатите резултати от труда. Още повече ПО ТОВА ВРЕМЕ НА ГОДИНАТА. В Програмата е записано, че допълнителното трудово възнаграждение се определя в зависимост от постигнатите резултати от труда за учебната 2006/2007 година. На мен лично никой не ми е измерил резултатите от труда и не е запознат с моята работа по така формулираните показатели!
Мене продължава да ме удивлява как и защо се стигна до формулиране точно на тези показатели, според които би трябвало да се могат да се измерят резултатите от работата на всеки учител. Абсолютно съм убедена, че никакво обективно измерване не би могло да бъде направено, каквито и критерии да се измислят!!!
Хайде пак да си ги припомним...
Как ще се определи броят на точките по показател №1 – „Планиране, организация и провеждане на образователно-възпитателния процес", след като няма учител, който да не го изпълнява? Та нали това е същността на пряката ни работа? Защо за нея да се дава допълнително заплащане и как могат да се пресметнат точките, така че да няма и сянка от субективизъм?
Също толкова отвлечен е вторият показател за "работа в екип за създаване на подходяща образователно-възпитателна среда". Кое ще наложи по него да се вземат точно този брой точки, а не някакъв друг? Не разбирам.
При третия показател, отнасящ се до работата с деца: застрашени от отпадане, в риск, в мултикултурна среда и със СОП, може броят на точките да варира, защото е напълно възможно даден учител да не работи с деца от изброените категории. Тогава какво правим? Не го точкуваме, което след това пък ще се отрази на общия му брой точки, а един ден, когато дойде време за съкращения, погледите ще бъдат обърнати към него. Твърде несправедливо!
Петият показател е за призови места в състезания, конкурси и олимпиади. Една част от учебните предмети поради естеството си не предполагат подобни участия. Защо тогава учителят по обективни причини да е лишен от възможността да получи тези 7 точки? Честно ли е?
А показател № 6 – работа с родители, е просто смешен. Нима не провеждаме родителски срещи и не контактуваме с родителите? Представете си как може да се пресметне защо на Петрова примерно ще дадем по този показател 3 точки, а на Георгиева – 5? Бих искала да науча кое ще определи конкретния брой точки и по този показател. Разбира се, искаме/не искаме трябва да се даде на едни повече, а на други – по-малко, понеже така е записано в Програмата.
Следващ показател е "работа в методически обединения" – отвлечено и неясно е какъв обем от работа ще донесе тези точки.
Подпомагането на новопостъпили учители, може да се даде като допълнително заплащане, ако... има новопостъпили учители. В нашето училище такива няма през последните няколко години. Значи автоматично се лишаваме от тази благина, заради лошия си късмет.
Най-много точки (цели 30) обаче се дават за получени награди и отличия. Защо? Защото тук учителите от цялата страна, които имат някакви награди и отличия, се броят на пръсти.
Сега се сещам за нещо интересно, което моята директорка непременно ще използва, за да ме лиши от добавки. На мен не ми е за парите, а за евентуалните последствия от по-малкия брой точки. В Програмата се казва, че определянето на резултатите от труда на помощник-директорите и членовете на комисията се извършва от директора. Аз ще бъда в комисията, което значи, че директорката ще ми определи колко да получа. Но тъй като не съм от послушните учители, това ще бъде добре дошло за нея. Сега ще се възползва от случая, за да ми натрие носа. Програмата дава възможност на директора еднолично да определя размера на добавките на няколко човека и в това не виждам нищо демократично и честно.
Също така нали щеше да има Училищни съвети, които да контролират работата на директора и да осигуряват прозрачност в управлението на училището? Те кога ще започнат да фукционират? След като пъклената процедура с диференцираното заплащане, чийто краен срок е 14.09.2007 г., бъде приключена, нали така?
Не смятам, че невъзможните за изброяване недостатъци на реформата са само плод на нехайната работа на институциите. Зад тези промени аз виждам и користни подбуди, които са насочени срещу учителя и учениците, и са в угода на управляващите. Освен това самата мудност и забавяне също не са случайни – те са основният принцип, чрез който функционира тежката бюрократична машина, създадена, за да пази онези отгоре от близостта им с народните маси.
От коментара на Вили лъха голяма доза оптимизъм. Явно директорката в нейното училище е успяла да спечели доверие сред подчинените си и затова те са готови да се включат в процедурата. Поздравления! Пожелавам ви хубавата идея да срещне подходяща реализация и дано по-нататък да споделиш как се развиват нещата при вас.
Сибила, имам въпрос! Ако училището ни приеме да се диференцира, може ли един учител персонално да откаже да участва в процедурата? Ако е така, отказът протоколира ли се, документира ли се някъде? На мен ми е необходимо да знам, защото смятам да постъпя като теб. Това, което казваш за колегите си, че едно са говорили в отсъствието на директора, и друго – в негово присъствие, е много неприятно, жалко и недостойно, но на много места се наблюдава. Това е основната причина да сме толкова слаби и разделени.
Стеф, тази процедура е нова. Онази, в края на миналата година, беше първият старт. Ние също се отказахме тогава от диференциране на заплатите, но сега отново ще гласуваме. Нашият съвет също е в сряда.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи