avatar

Точковата система на МОН - съвременна форма за уволняване на неудобните учители

След снощния коментар на Сибила не съм на себе си. Тя приведе цитати от статия във в-к „Стандарт”, в които недвусмислено се казва, че на всеки директор ще се даде възможност да увеличи заплащането на своите учители, като намали броя им по щатно разписание.

Това от своя страна ще доведе до увеличаване бройката на децата в паралелките примерно от 26 на 30. Разбира се кой го интересува, че качеството на работа ще се влоши и че днешните деца имат нужда от повече време за индивидуална работа с тях. За да се развържат ръцете на директорите, промяната ще бъде записана в новия Закон за народната просвета

Не мога да се стърпя да не цитирам убийствения коментар на зам.-министъра Кирчо Атанасов, направен в същия вестник: „За да сме сигурни, че съкращенията са обективни, а не на личностна основа, ще важи точковата система за оценяване на учителите.”

Господин Атанасов дали наистина не разбира, или само дава вид, че така изработена, системата дава възможност именно на личностна основа директорите да подбират персонала си? Но този път реформата ще бъде облечена в законова форма и учителите няма да могат да защитят правата си по никакъв начин.

В основата на това грозно и безскрупулно противопоставяне на учителите, което става задължително на базата на "Националната програма за диференцирано заплащане", стои една крещяща несправедливост. В МОН отказват да се вслушат, че да се прави оценка на работата на друг колега, изградена само по мнението на група хора – така наречената училищна комисия - е невъзможно, необективно, нереално! И дори да приемем, че най-безкористно ще се отнесат към изпълнението на своя ангажимент, това изобщо не гарантира правдивост и истинност в техните преценки, просто защото те не са подготвени да бъдат експерти. Също така те ще отсъждат, без да имат точна представа какво прави един учител в часовете си, само и единствено на базата на лично мнение.

Аз не разбирам как могат да се сравняват учители, след като материята на преподаване е толкова различна! Да вземем да речем учител по география, учител по информатика и учител по физическо възпитание. Всеки един от тях ползва различна методика и различна терминология, произтичащи от учебния предмет. Как може да се определи, че учителят по физкултура е по-добър от учителя по информатика, например?

Също така невъзможно е да се сравняват и учители, които преподават едно и също (като началните учители), защото всеки си има свой стил и подход към децата. Кой постига по-високи резултати не се определя от мнението на други учители, а се измерва по един обективен начин, включващ диагностика на класа и засичане на резултатите от входното и изходното ниво.

Всичко е измислено така хитро, че съм удивена от перфектността на скроения пъклен план на МОН!