Защо професионализмът е лош критерий за диференциране на учителските заплати

от Павел на 08.06.2007 18:08 46 коментара , 12831 прочита
Категории: Политика
Ключови думи: мон, образование, учителски заплати, оценяване, учителски протести

Първият опит на МОН за въвеждане на неравномерно (диференцирано) увеличение на учителските заплати е неуспешен. По думите на образователния министър, виновни за това са защитниците на учителските интереси на масата за преговори, т.е. синдикатите - понеже не били достатъчно добри изразители на учителските претенции - и той самият, понеже се бил объркал, като им имал толкова голямо доверие. (Но маята на преговарящите беше ясна още от началото на министерската инициатива!? Бих казал, че способността на Вълчев да се обкръжава с мижитурки, само и само да симулира някаква дейност, е забележителна.) Но той бърка ако си мисли, че може да прехвърля топката до безкрайност. Днес са на дневен ред директорите на училища, които нямали смелост да сложат подписа си под оценката на хората, които ръководели. Нека припомня на господин министъра, че в България директорите са ръководители без да имат подготовката на ръководители. Те не знаят как се ръководи едно учреждение и нямат дори бегла идея как се управлява персонал.

Причините за провала на тази министерска акция са повече от една, но главната сред тях е липсата на задълбочен анализ на нуждите на учителите и непознаването на методите за подобряване на тяхната мотивация.

„ПРАГ за по-добро образование” съдържа безценни предложения, които учителските синдикати и управляващи можеха да вземат предвид, при положение че имаха намерение да намерят едно наистина работещо решение на проблема. Там пише, че малките учителски заплати са проблем, но че той е само част от други 2 по-съществени проблема - липса на мотивация и ниска компетентност. Това означава, че не е изключено да има начини за повишаване на учителската мотивация и професионални умения без да се повишават заплатите. Поне не в с и ч к и заплати. За целта е необходимо учителите да се групират в хомогенни групи (но не според „професионализма” на МОН!), и да се „заснемат” нуждите на всяка една хомогенна група, след което да подходим според „чувствителността” на всяка една от тях към вариацията на заплатата.

Винаги е изглеждало очевидно едно: добрите учители трябва да бъдат поощрявани, а не толкова добрите - не. Ами ако добрият учител няма нужда от мижавата добавка? Ами ако не толкова добрият изнемогва и се чуди как да върже двата края? Забележете, че тук не става въпрос за милостиня или за някакво странно състрадание, ами за банални методи за управление на персонал. За някой още 30 лева месечно са спасение, и той е готов да направи чудеса (защото има нужда!), докато за някой друг те ще са добре дошли, но не и решаващи, защото нуждите му са различни от тези на колегата.

Българският Великден ще предложи следните 2 критерия за категоризиране/ картографиране на учителите:
1. Обективна потребност от пари за улесняване на упражняването на професията
2. Педагогически качества

Онзи, който има обективна, неотложна нужда от пари за нормализиране на професионалните си задължения, получава. Онзи, който, дори и да получи допълнително пари, трудно би повишил качеството на работата си – не. Онзи, който е изключителен педагог, получава, дори да няма нужда. Той е безценен за нацията и човечеството! Конфликтът между тези критерии и критериите, влизащи в сила на 1 юли 2007 г., е очевиден.

Мерките предлагани от нас са възможно най-обективни и ще помогнат на училищното ръководство да аргументира подобаващо решението си да вдигне или не, и с колко, заплатата на един учител. Прилагането на тези мерки, противно на министерските, ще сведе до минимум конфликтите в училищния колектив, защото обективността им е гарантирана от използването на прецизни индикатори и анкети. Нека уточним веднага, че те нямат нищо общо с критериите договорени между Вълчев и синдикатите (виж в карето по-долу) и че е напълно възможно да изкарат едновременно на бял свят слабостите на дългогодишни педагози - работили по много проекти и печелили златни медали на международни олимпиади – и силата на новобранците със свежите им идеи, ентусиазма им и любовта им към децата.

Министерските критерии

Планиране, организация и провеждане на образователно-възпитателния процес.
Използване на интерактивни методи, иновации и ИКТ в образователно-възпитателния процес.
Работа в екип за създаване на подходяща образователно- възпитателна среда / комуникация с педагогическия съветник, училищния психолог, участие в комисии/. Работа с деца и ученици: застрашени от отпадане, в риск, в мултикултурна среда, със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.
Работа с деца и ученици за участие и заемане на призови места в общински, областни, регионални, национални и международни състезания, конкурси и олимпиади.
Работа с родители и Училищно настоятелство.
Работа с деца и ученици в извънкласна и извънучилищна дейност.
Работа в методически обединения и подпомагане на новопостъпили учители.
Разработване и реализиране на проекти.
Получени професионални отличия и награди през оценявания период и избрани от детската градина / училището / обслужващото звено показатели.

Започваме с анализа на обективните потребности на учителите

Ето някои „силни” твърдения, които могат да се сторят прекалено силни някому. Нека да бъдат стимул за размисъл и дискусия тук ... като начало.

1. Обективно погледнато разходите в града за транспорт, отопление и храна са по-високи отколкото в малкия град или на село. Става въпрос и за ... по-малки „претенции” от страна на селските учители.

2. Учител по физическо има по малка нужда от материали за самоподготовка и за опресняване на знанията и материала си от колегата си по родинознание.

3. Класният ръководител има нужда от повече пари. Особено ако класът му е труден и голям.

Ето ТУК таблицата, съдържаща разните индикатори, на които се разпада обективната нужда от пари. Тук става и оценяването - маркирането на всеки един учител.

Синтезът на едно примерно оценяване според предишната таблица показва следното:

Петрова е по-малко чувствителна на увеличението на заплатата си от Иванов.

====

Предложението за метода за оценка на "Педагогическите качества" - следва.

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от imhotep на 08 юни 2007, 18:50

Аз пак на всяко гърне мерудия, ама айде...

Сигурно съм писал някъде из блога по темата, ама пак да повторя. За мен при растящото самоуправление на училищата е необходимо директори да станат едни добри управленци. От друга страна, трябва да има контрол и механизми за отстраняване на некадърни и корумпирани директори от страна на РИО и трябва да има мандатност на директорите и преназначаване по предложение на инспектората с одобрението на Педагогическия съвет на училището. Заплата на директор на училище - 1500 лева. Дотук имаме един мотивиран директор, одобряван от колектива и под родителски, учителски контрол, опосредстван от прекия такъв на инспектората.

Премахват се законодателно безсрочните договори на учителите. През 4 години всеки учител през лятната ваканция се явява на атестация за знания и умения като специалист и педагог пред комисия, изследва се здравето и работоспособността му, резултатите се публикуват публично. В този момент директорът има кратък срок, в който да реши да го пренаеме ли или да му прекрати договора и да си търси нов учител.

А за диференцираното заплащане ги виждам нещата така. През годината директорът наблюдава работата на учителя с учениците, като му дава оценка в кредити за вложените усилия и качеството на работа. За всяко организирано събитие - вечер на предмет, конкурс, извънкласна форма, сайт на училището, вестник, което е свързано с допълнителна работа с учениците, директорът дава по своя справедлива оценка определен брой кредити. На 1 септември общата сума се дели на раздадените кредити и всеки взема по нещо.

А иначе колкото повече централизирани схеми и скали, толкова повече абсурди. Критерият "тип училище" навлиза в темата за диференцираните бюджети на училищата, които за запланувани за догодина. "Населено място" - мисля, че това перо е в компетенциите на общината. За мен учителите по различните предмети да получават различни пари идва малко прекалено напредничаво. Пък и компенсация може да се получи по друг път - с промяна на нормативите. По-неангажиращите предмети да бъдат с по-големи нормативи. И все пак разликата не може да бъде фрапираща. За класното ръководство е въведена една компенсация около един лекторски час на седмица, дали е достатъчно...слава богу не съм класен. А "труден клас" е относително понятие, защото класният понякога сам си изпуска класа или го "прави" труден, в неспособността си да се справи изкарва децата виновни. Това ми е коментарът за критериите :(

# | от ananan на 08 юни 2007, 22:13

Чудесна идея, imhotep!

Точно така съм забелязала по Европа че оценяват колегите там - за всяко извънредно усилие - заплащане. Дори когато ни придружават нас, партньорите по проектите Коменски - също им заплащат. А то си е определено усилие - само си спомням как тук двама души разходихме по целия софийски център група от 40 учители и ученици от Англия и Германия, че и в трамвай ги качихме, билети дупчихме, тъпкахме ги с бабите за към чешмете на Централна баня... Накрая имаш чувството че си носил камъни на гръб тоя ден. Ама няма и мисъл за компенсация - няма перо! ...

А колко колеги непрекъснато правят нещо допълнително извън "рамките" на учебната програма - за да им е интересно и на тях, и на децата. Просто защото не могат по друг начин! Е - точно тези съществени подробности трябва да се описват от учителя, предлагат на ресорния директор и след преценка да се оценяват именно с кредити. Защото тъкмо тази нестандартна работа прави учителя различен, интересен и полезен!

Може да е трудна тази система, ама то леко няма. Педагогиката е фина наука, не е за мутри. (Пардон! ;-) )

# | от queen_blunder на 08 юни 2007, 22:50

Според мен най-слабият момент при диференцираното заплащане си остава въпросът кой и как ще извърши оценяването, а не толкова какво ще обхваща като критерии самото оценяване, защото те са по-лесното за определяне нещо.

Все си мисля, че дори и да се даде на един директор заплата от 1500 лева, това няма да го превърне в точен и безпристрастен оценител на учителския труд. Имхотеп е много прав, че към цялата тази схема е необходимо да се прибавят родителски и учителски контрол, а също така трябва и РИО да започне да си върши работата, за която получава пари, но преди това е необходимо да се извърши пълна ревизия по отношение на компетентността на кадрите там, на т. нар. експерти (на какво основание се наричат такива - не знам) и уточняване на функциите, които те са длъжни да изпълняват.

Също така в длъжностната характеристика на учителя е крайно време освен задължения, да се формулират и точни и ясни права. Учителят трябва да може да се защитава, а не да му бъде отнемано с лека ръка правото на труд или пък да му се нарушават човешките права от всеки, който стои над него в йерархията. Той също трябва да има думата при всички промени в образователния сектор, защото той е човекът, който най-добре знае за какво става дума, тъй като той осъществява целия учебен процес. Иначе ето така ще си я караме, както досега, и ще изпълняваме указания и нареждания от некомпетентни хора, които ни управляват.

# | от persey на 09 юни 2007, 19:01

И сега има разлика в нормативите по различните предмети, която явно отчита точно това " неравностойно " съотношение между тях.Езици, математика и др. имат 648 часа годишно, а физическото май беше 820часа.Историята и географията също са с по 720 часа.Дано не греша някъде.Така че разликата съществува.Колкото до разликата в селищата не съм съгласна.Вече съм писала по този въпрос, но ще кажа накратко.И в малкия град има същите разходи за отопление. Дори бих казала, че те стават повече, защото след трябва сутрин да станеш в 5 часа, за да запалиш печката, а през лятото - да направиш ремонт, защото пепел се събира по стените всяка зима.Ако мислите, че това е приятно...И после.В големите градове колегите работят с по-ученолюбиви деца, колкото и да ви се струват, че не са такива.При нас вече остават циганите и тези, които не са успели да се измъкнат към София и т.н.За какво удовлетворение от работата си говорим? За мотивацията да се квалифицираш?
Между другото, вчера видях презентацията на МОН за квалификациите на учителите.Там за ПКС пишеше, че се заплащат от самите учители, а след няколко слайда пък имаше друго - тази дейност щяла да се заплаща от МОН.За съжаление, не успях да я разгледам докрай и сигурно нещо не съм разбрала.Моля да ми помогнете да я намеря на сайта на МОН, тъй като вчера беше записана в инспектората и казаха, че е дигната вече.Аз обаче не се справих с този проблем и нищо не намерих.

# | от stefanov на 09 юни 2007, 19:23

МИНИСТЪР ВЪЛЧЕВ ПРЕДСТАВИ МОДЕЛ ЗА КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ

презентацията

Има моменти, които вчера като я гледах съм пропуснал: не е ясна съвместимостта между ПКС и кариерните нива; принципът на конкурс ще създаде напрежение сред колегите (ако приемат кариерните нива насериозно, разбира се).

# | от queen_blunder на 09 юни 2007, 21:34

Аз сложих съдържанието на презентацията тук.

# | от Павел на 10 юни 2007, 16:22

Много ценни мения. Благодарности! :)

Нека подчетая отново, че моделът е в процес на изграждане. Всяка забележка и коментар са БЕЗЦЕННИ!

Ето 5 уточнения и 3 коментара от моя страна.

Уточнения

До Имхотеп
1. Моделът ще бъде универсален, т.е. ще може да бъде използван както от един регионален инспектор, така и от всеки директор и дори от всеки заинтересован учител. Повтарям, че критериите претендират да бъдат максимално обективни! И ако все още не са такива, сега е моментът да ги "ремонтираме".

2. Картографирането на учителския екип на ниво училище (но нищо не пречи това да е един цял град или регион!) не пречи, ами допълва, предоставя допълнителни обективни аргументи в ръцете на директора/ анализатора.

3. Ако един директор е некадърен или нечестен, картата на учителите ще даде основание на "картографираните" да протестират. Естествено, необходимо е да има работещи инстанции, които да анализират протеста и да предприемат действия за изясняване на случая, но това е друга тема.

4. Не мисля, че единствено директорът трябва да раздава "кредити за вложените усилия и качеството на работа". Напротив, мисля, че най-обективната оценка за педагогическите качества на учител е онази на учениците (вече разполагаме с внушителен брой оценки в сайта "Моето даскало"!). Засега обаче остават отворени 3 въпроса:

за събирането и обработката на данните. "Моето даскало" има капацитет да поеме не само средните училища, но и основните. Ако официалните институции не желаят да се включат в работата, продължаваме сами. Това означава, че не е изключено този сайт и неговите инициатори да станем онази необходима паралелна, независима оценителна институция, за която мечтаят всички. Ще помагате ли или ... ? :)
за оценките на учителите в класовете от 1 до 4: едно дете в 5-ти клас, т.е. на 10 години, е вече способно да оцени учителя си, но преди това - не. Идеи? Да анкетираме родителите? Да оставим всичко в ръцете на директора? Или на родителския съвет?
- за възможността картата да бъде оспорена от всеки заинтересован, значи данните да бъдат подложени на допълнително уточняване след друга анкета. За тази друга анкета ще мислим по-нататък, тя може да е организирана от самото училище, от инспекторат или от ... Българският Великден. Засега е важно всеки желаещ да може да използва събраните данни и да произвежда карта като тази.

Тя помага на ръководителя да определя по-обективно увеличенията на всеки подопечен и дава основание на засегнатите да видят къде се намират ... обективно (и евентуално да протестират).

5. За определението „труден клас”. Засега квалифицираме един клас като труден ако той е:

а) с голям брой ученици

б) разнороден, по възраст на учениците

в) разнороден, по етнос на учениците

г) с деца, чиито родители нехаят за обучението им

д) ...

е) ...

Всякакви допълнения към списъка са добре дошли!

Коментари

до Пърси (persei)

За изравняването на разходите по отоплението в малките градове и на село съм съгласен. Обаче ми се струва, че всички сме съгласни, че онези за транспорт, храна, културен живот са много различни.

до Куйн блъндер

Най-слабият момент в диференцираното заплащане се преодолява именно с тази схема.

# | от imhotep на 10 юни 2007, 16:39

Човеко, виждам че се стараеш, но в оценките на моетодаскало няма нищо обективно. Половината оценки - мои и на мои колеги, са 222 и 666, даже в петък гледах на една колежка гласуване 246 по трите критерия. Настрана от тъпия реваншизъм в тия оценки, фактът, че се гласува най-вече след връщане на контролни и че колегите, които оставят учениците да им се качат на главата, имат шестици, аз не смятам, че някой, който не си купува учебник и не се подготвя за училище (освен да прави пищови) е в състояние да оцени труда ми.

Яснота на преподаване	Отношение към учениците	Помага в научаването
2	2	2
5	6	6
5	5	5
4	5	5
2	2	2
3	4	3
5	6	5
4	3	4
5	5	5
2	2	2
2	2	2
6	6	6
6	6	6
5	5	5
6	6	6
5	4	5
6	6	6
2	4	2
4	4	4
6	6	6
2	2	2
3	2	3
2	5	6
6	6	6
5	5	5
2	2	2
2	2	2
5	5	5
6	6	4
6	4	4

Не че се гордея с оценките си, но ето ги. Ако съм обективно оценен, защо са от 2 до 6?

# | от queen_blunder на 10 юни 2007, 16:48

Павел, вкарах картинката в линк, защото е много голяма и не се побира в коментара.

# | от persey на 11 юни 2007, 07:24

Извинявам се, че пак се намесвам.Но, Павле,ела да живееш в моя град само една година и сравни сметките си с тези в София.Ще видиш, че цените на стоките са същите, че дори и по-високи.Да не товорим за разнообразието и т.н.В селата е още по-зле, защото една вафла от града до село на 5 км. става с пет стотинки по-скъпа.Там децата си купуват едни и същи сухи закуски и т.н.Да не влизам в словоизлияния, че ставам досадна.Мисълта ми беше, че този критерий е твърде дискриминиращ по отношение на учителите.

# | от Paideia на 11 юни 2007, 11:14

задълбочени коментари. благодаря за удоволствието да ги прочета. нямамвреме да напиша всичко, което ми се струва важно, но искам все пак даобърна внимание на силно нефективната паралелност на нашите размисли.

а) павел ни представя доста мислена система за регистрация на мнението на потребителите на образователна услуга от външна независима агенция по регистриране на мнения на потребители.

б) куини се съмнява (с много солидни основания) в капацитета на училищноторъководство да регистрира и оценява постиженията на екипа - т.е.говорим за вътрешна оценка и трудностите да се гарантира нейната независимост и обективност. но мнението на "потребителите" в нея не е решаващо и присъства опосредствано.

в) министърът на образованието (заедно с този на финансите, за когото забравяте непрекъснато, че има водеща роля) си представят админстративна система за образуване на вътрешна конкуренция в гилдията на учителите, чрез разнообразяване на заплащането (затова именно им се иска да определят 10% от учителите да получат 50% увеличение) - т.е.имаме тук някакъв "кентавър" - който хем е вътрешен (училищно ниво на прилагане) хем външен- защото правителството му е определило квотите (средни макро величини, невалидни в нито едно конкретно училище), според конкретния либерален възглед за конкуренция на конкретния министър, който няма никакъв собствен опит и експертиза от сферата на управление на училищно образование;

г) синдикатите - по принцип не правят разлика между основно възнаграждение (което би трябвало да е байракът на тяхното застъпничество) и диференцираща съставка. те не правят впрочем разлика и между различните видове учители според техните постижения. даже единствената разлика, която познават (между членове и не-членове на техните организации) от години загуби значението си (8% синдикирани учители са сериозна причин за това). Техният проблем е, че за бюджетна година 2007 нямадоговорени други пари за възнаграждения на учителите освенстандартното инфлационно увеличение в средата на годината и парите за пилотиране на диференциация. така, че синдикатите по същество нямат предложение. те просто "сменят темата", като казват "ми това не е никакво увеличение, ще се борим за друго", но губят времето и на учители и на администрация в продължение на 4 месеца, седейки на масата за преговори за диференциация и изказвайки се по критериите за това именно диференциране. за да кажат накрая - че "не са съгласни", "не са били съгласни" и "няма да бъдат съгласни". и толкоз.
Ето ви и моето предложение - всъщност става въпрос за диференцираща съставка на учителското възнаграждение, разпределяна въоснова на годишна вътрешна оценка (или поне за това беше замислено да става въпрос :-)) Тази съставка оптимално е 15% - по-ниско не стимулира,по-високо - демотивира. Тя има смисъл да се разпределя единствено научилищно ниво - само тогава може да си изпълни предназначението - да насърчи развитието на образователната услуга предлагана от училището като цяловпосоките, които са извън задължителния минимум (по дефинициягарантиран), но врамките на 40 часовата работна седмица. Т.е. едназначно става въпрос завътрешна оценка и е крайно необходимо тя да е с много висока степен наавтономност на ниво училище. Държавата в цялата работа има да определи2-3 приоритетни индикатора, съответни на национални приоритети (за дасе запази ориентацията към тях, дори на това чисто училищно средства заразвитие) и ....разбира се - да осигури финансирането.
Нота бене: този вид диференциране не е единственото съществуващо диференциране. друга поне също толкова обемиста част диференциране (желателно е и по-голяма, ако ще се цели силна мотивация за влизане и оставане в професията на млади кадри) идва от системата за кариерно развитие и в нея се отчита опита, квалификацията и пр. на конкретнияиндивидуален учител. За разлика от обсъждания и екпериментиран вмомента диференциращ процес - диференциацията, която произтича от кариерното развитие на учителя, има смисъл да се прави при външна оценка.

# | от Колежка на 11 юни 2007, 11:35

Това оценяване в "Моето даскало" въобще не бива да се приема сериозно. Най-малко защото съм виждала как моите собствени деца и техните приятели в момент на озлобление си изливат яда върху някой учител. Що се отнася за диференциране на учителите по критерия селище, това може би е най-несериозното и обидно предложение. За да не повтарям persey и противно на Павел, който мисли така :"Обаче ми се струва, че всички сме съгласни, че онези ( разходите- моя бел. ) за транспорт, храна, културен живот са много различни." , ще добавя ,че не съм съгласна с него. Такъв вид противопоставяне не е полезно за учителите. Аз живея в малък град , но работя в селско училище.Каква заплата трябва да получавам - според селището, където живея или според селището, където работя ? Ами моите собтсвени деца , които учат и всеки ден пътуват до големия град - за тях аз имам много по--големи транспортни разходи от техните съученици, които си живеят и учат в същия град. Ще кажете ,че не съм длъжна да ги изпращам да учат там. Но в нашия малък град нямаме езикова гимназия. Ето ,че и в малките градове има неудобства . А по въпроса за културния живот - ако искам да посетя театрална постановка със семейството си от 4 човека, освен билетите, трябва да предвидя и пътни разходи до големия град . ( Сигурно се досещате ,че в малкия град няма и действащ театър .) Но хайде стига толкова противопоставяне. Мисълтами е ,че този критерий е дори унизителен.

# | от Павел на 11 юни 2007, 15:15

До Пърси и Колежка

Моля да ми простите, ако се чувствате засегнати.
Зная, темата е болезнена, но вие разберете мен. Аз далеч не искам да лиша децата ви от ... "вафли". Просто се опитвам да формулирам и предложа нещо конкретно, ясно и добре работещо, за разлика МОН и вашите синдикати.

Казвах и подчертавах на няколко пъти, но ще се повторя и сега и още 100 пъти ако се наложи: Аз се опитвам се да намеря критерии които да поставят учителите в различни хомогенни групи и ви моля за помощ. До този момент съм измислил тези:

1. тип училище (д.градина, основно, средно, средно специално)
2. големината на населеното място
3. динамиката на преподавания предмет
4. класен ръководител на труден или не толкова труден клас

Не ви харесва дискриминацията по критерий N°2? - Чудесно! С какво да го заменя? Или да го затрия и толкоз? Но тогава, в унисон с казаното от Колежка, е по-добре да дискриминирам по това къде учат децата на всеки един учител (и да взимам предвид дали са принудени или не да го правят!). Оставете за малко емоциите, ако ви е възможно, и ми кажете - сериозно ли говорите? Ако пак само се засягате, знайте, че с това не ми помагате. Разберете, че който и да е на власт няма да ви вдигне двойно заплатите на всички. Това е невъзможно! Кажете ми тези 13,5 млн. за кой да стигнат по-напред. За добрите учители ли? И кои са добрите учители? Кой да ги определи, директорите ли? (Не ме разсмивайте.)

Кой тогава?

Кой да посочи добрите учители, които да получат подобаващо увеличение?

Кой да посочи вас, Колежка и Пърси?

Управляващите не могат.
Директорите не могат.
Инспекторите не могат. Кой остана?

...?

Въпросът опира в това - желаете ли да си помогнете или предпочитате да си кютате и да гледате сеира на Янка Такева, Крум Крумов и Аспарух Томов (която нямат нито една ясна идея в главите си)?

------------------------------------
(Призовавах за оставяне на страна на емоциите, а сам се развълнувах ... )

Давайте да свършим работа. Само това ви моля!
Само това!

# | от Колежка на 11 юни 2007, 17:20

До Павел Моля , не ме нападайте така воинствено. Аз не искам да водя битка с вас. Разбирам ,че и Вие се стремите да направите нещо полезно.Не одобрявам този критерий не само по причините, които обясних по-горе, но и затова , защото той не е критерий за професионализъм. И в малките селища има колеги , които работят от сърце.В момента нямам идея с какво можете да го замените.Така че, може би е по-добре да отпадне.Надявам се и други колеги да изкажат мнение. Какво да кажа за останалите критерии? 1. тип училище (д.градина, основно, средно, средно специално) Не го отхвърлям. Но това означава ли , че учителят по математика на седмокласници в основно у-ще работи по-малко от същия учител в средно училище. Или началните учители в ОУ и СОУ ? Ами те си вършат работата , която се отнася само за началния етап от образованието,независимо от типа училище. Ами в средно специално училище ?- Там водещи са специалните предмети. Това прави ли учителят по български език по-малък специалист от този в СОУ. Както и да го погледна ,все нещо се изплъзва. Може би трябва да има отделни критерии за отделните етапи на образование. Но не твърдя, че това е най-доброто.За това вероятно други колеги ще ме оборят. 3. динамиката на преподавания предмет - В това има известен смисъл ,но дали няма да предизвика неодобрение от други колеги. Учителят по български език А има часове в 4 паралелки от 7 клас и подготвя един урок за деня.(Това най-често се получава в големите училища в големите градове). Учителят Б има по една паралелка от 5 до 8 клас и подготвя 4 урока за деня. (Обикновено така е в малките училища в малките населени места.) Може би трябва да се премисли по-добре. 4. класен ръководител на труден или не толкова труден клас - Одобрявам. Наистина има проблемни класове , на които никой учител не желае да бъде класен ръководител. От друга страна (предимно в ромските класове) класният понякота е не само учител , но и майка , че и баща за учениците. Ще спомена само проблемите с набавянето на учебни помагала , дрехи и други несвойствени за учителите дейности,без които работата не върви. (Това по-често се случва отново в малките населени места .) Без да искам наклоних везните към малките селища. Но така се получи , защото това ми е по-добре познато. Приемете тези мои размишления (Написах ги набързо ,без да ги обмислям много. Утре може друго да ми дойде в главата... ) само като лично мнение за начало на дискусията, която желаете.

# | от Павел на 11 юни 2007, 19:41

Благодаря ви, Колежка!

И простете хапливия тон. Става спонтанно и само с добро чувство - мен ме боли ужасно много, първо, за децата, после за всички вас, учителите!

Знаех си, че ще ме разберете.

# | от imhotep на 11 юни 2007, 22:41

Колеги, виждам, че искате да помогнете, и недейте възприема негативните ни емоции като нежелание да се работи конструктивно. Оставам с впечатлението, че за вас образователната сфера е част от бюрократичния апарат и въздействията отгоре са по-силни от съдбата и желанията на отделния човек. Тъкмо обратно - поне за младите колеги системата се оказва безкрайно пазарна, в момента, в който виждат, че няма перспектива и заплатите са мизерни, отиват да работят другаде за поне два пъти повече. Те не казват - "увеличете ми заплатата", а - "увеличете ми заплатата, защото напускам". И го правят.

В този ред на мисли, не знам дали държавата има или няма пари за образование, факт е обаче, че го закопава все повече и повече. И никакви стимулирания с по 30-40 лева няма да помогнат, сами виждате как много учителски колективи се отказват с мотива, че ще развалят отношенията в колектива за жълти стотинки..

Колкото до мене - вече съм го казал - ще започна да се замислям как да работя по-добре в училище, когато на час в училище взимам повече, отколкото от частен урок. Еми това време ще дойде, когато заплатата ми се учетвори, тоест няма да е скоро. Срещу този довод никакво диференцирано заплащане не работи.

# | от pipilota на 12 юни 2007, 07:32

Да добавя тук и гледната точка на родител.
На много места тук съм казвала, че подкрепям учителите в исканията им. Винаги и пред децата си се опитвам да застана на страната на учителя(макар и да видя понякога , че не е прав), но не мога да си обясня разделението и противопоставянето на различните учители в едно училище, ч един колектив.
Преди 2-3 дни ходихме да запишем близко дете за 1 клас.
Изумих се как се избират учителите и как се вдигат изкуствено акциите на даден учител за сметка на друг.И това се разиграва в директорския кабинет.
В този смисъл за каква диференциация може да става дума и за каква справедливост щом като в самото училище се плюват и се пускат мисионери да хвалят един , а да ругаят друг учител.

# | от persey на 12 юни 2007, 08:09

Дааа! Дискусията се оказа много ползотворна.Браво на хората от "Българският Великден", че ни поразтърсиха малко от нашата апатия.Няма да повтарям думите си от предните си писания.Абсолютно съм съгласна с Колежката за нашите неволи в малките селища.Не бива в никакъв случай да ни противопоставят едни на други.Трудно се работи и с деца, които са дошли в учшлище само за едното " нестоене" в къщи.Много големи учители има в училищата, където учат мотивирани деца.Затова Гергина Тончева я имат за голяма, а за нас никой и не знае. Но думата ми беше за друго.Според мен трябва да се погледнат нормативите на децата в паралелките.Времената са други и вече не можеш да учиш по 35 души в клас, както бяхме ние.Сега са 18-26, но си мисля, че особено в началното училище те трябва да са най-много 10-12.Може да ви се види нереално, но за мен е оптимално.Няма да забравя един американски филм отпреди десет години, където видях първокласници, насядали около кръгла маса. Бяха толкова - 12 деца- и учителката можеше да вижда работата на всеки един.А най- важното - можеше да обърне внимание на всички.
Виждам голямата разлика, когато влизам в малка група и в голям клас/ тъй като учениците ми са разделени/.Работата е много по-неефективна в големия колектив. Досега няма отникъде данни какви са нормативите в другите страни от ЕС, а мисля, че това е много важно.Така може да се сравни тяхната система с нашата и да си направим НАШИТЕ изводи. И още. Да се обърнем към старата ни система за образование и да вземем ценните неща от нея.Да не си мислим, че всичко, което е било по времето на соца, е лошо.Все пак доста голяма част от днешните учители сме учили по онова време и помним доста неща от науките, преподавани в клас.Аз не съм завършила руска гимназия, а се състезавах със знанията си от гимназията.Влязох от първия път/без да се хваля/. Само не ме обвинявайте в пристрастия, нямам такива.

# | от Paideia на 12 юни 2007, 09:28

само да обърна внимание на Павел, че индикаторът "тип училище" трябва да се детайлизира толкова много, че сам по себе си губи смисъл.
Ако като определлител се вземе (както сега) етапът на обучение, който се завършва в училището (Павел е посочил -д.градина, основно, средно, средно специално) ще трябва да се добавят поне още и:
"начално" (1-4 кл.), "прогимназия"(5-8 клас), СОУ (5-12 клас) - със и без профилирано обучение (често срещани видове училища в по- малките населени места)
както и другите видове, които се срещат навсякъде:
СОУ (1-12 клас) - със и без профилирано обучение,
Профилирана гимназия,
Непрофилирана гимназия,
Общинска професионална гимназия,
Професионална гимназия от местно значение (засега управлявана директно от МОН в бъдеще от общините),
Професионална гимназия от национално значение (сега управлявана от ресорно министерство - основно енергетика и земеделие) и една отделна категория за училищата по културата (управляване от МКултурата - тук са включени също и италианския лицей и НГДЕК)

# | от Paideia на 12 юни 2007, 11:53

В продължение на предишния пост - спред мен не бива типологията на училището да води при оценката на учителите. по-добре би било да се оценяват резултатите постигнати от учителите според типологията на децата , с които работят (нали в крайна сметка заради тях съществува цялата образователна система).
пример - и в тази общност и в други наши дейности, често срещаме мнения, че на учителите в т. нар. елитни училища им е на практика по-лесно да постигат резултати, защото работят с мотивирани деца. е ако типологията на децата стане водеща (не, че ще ни бъде особено лесно да се съгласим какви да релевантните елементи да се направи такава типология), теоретично учителят в слята паралелка и този в елитна паралелка могат да получат еднаква оценка, ако техните ученици са постигнали еднакъв относителен напредък, независимо, че крайните резултати на учениците от двата класа ще са силно различни.

# | от Павел на 12 юни 2007, 12:52

Нужно ми е малко време, за да асимилирам и да коментирам всичко това, което ми казвате, форумци. %-)

Уточнение до Paiadeia

Да не забравяме, че целта на цялото упражнение (с представения от мен модел) е да групира учителите по критерии, които да подскажат кой колко е добър, та да получи по-голямо или по-малко увеличение на заплатата. В този смисъл детайлизирането, за което говорите, според мен, не е необходимо. Дали един учител в професионална гимназия от местно значение има нужда от повече пари за упражняването на професията си от негов колега в непрофилирана гимназия? - Аз не мисля. Тук играе много предметът който преподава ... Или бъркам.

***

Последно нещо, преди да се оттегля, за да изчета наново всички мнения тук, да размишлявам ;) и да преработя модела си.

Колежка изказа мнение, че:
1. учителят по математика на седмокласници в едно основно у-ще едва ли работи по-малко от същия учител в средно училище,
2. началните учители в ОУ едва ли работят по-малко от колегите си от СОУ и че "си вършат работата, която се отнася само за началния етап от образованието, независимо от типа училище" ,
3. учителят по български език в средно специално училище едва ли е по-малък специалист от този в СОУ.

Тези твърдения и "развенчаването" на "Моето даскало" като валиден инструмент за отчитане на Педагогическите умения ме карат да се замисля върху следното. (Без абсолютно никакъв сарказъм!) Кое ви позволява да се чувствате добри учители?

Можете ли да изредите 5-10 неща, които ви карат да се чувствате такива? Моля ви поставете до тях поне един начин за замерването на съответната величина.

_____________________________________________
Ето какво бих написал аз (без излишна скромност) от опита си на преподавател на възрастни:

1. Познаване на материята --> мярка (по какво си личи) --> Не се запъвам в изложението си; отговарям изчерпателно на въпросите на курсистите; получавам висока оценка по този критерий в анкетата в края на курса (анкетирани са курсистите анонимно)

2. Яснота на преподаване --> въпросите, които задават курсистите са на място и са добре формулирани; получавам добра оценка по този критерий в анкетата в края на курса (анкетирани са курсистите анонимно)

3. Умение за приковаване на вниманието на курсистите --> няма заспали или разсейващи се ученици.

4. Голямо търпение --> приятна, приятелска атмосфера в час.

5. Умение за изготвяне на прегледни ръководства/ учебници за самостоятелна работа на завършилия курса --> след време курсистът използва в работата си въпросното ръководство.

6. Умение за обективно оценяване на знанията на курсиста --> курсистът не протестира; радвам се на постоянен авторитет; получавам добра оценка по този критерий в анкетата в края на курса (анкетирани са курсистите анонимно); използвам комбинация от повече методи с цел обективното оценяване на курсиста.

7. (Без да съм много уверен) Умение за съставяне на последователна и уравновесена уч. програма --> получавам добра оценка по този критерий в анкетата в края на курса (анкетирани са курсистите анонимно)

_________________________________________

(Забелязвате, че не отбелязвам никакви атестати, медали и извън-класни дейности, прослужено време!)
_________________________________________

Добавка от 04.07.2007 г. - Виж също Учителят мечта :)

# | от Paideia на 12 юни 2007, 13:24

и още едно продължение - по принцип оценката е резултатат от някакво сравнение (на начално и крайно състояние на нещо, на постигнати резултати в сравнение с поставени цели и пр.) надеждността на оценката зависи от 2 неща - дали има налице данни (по възможност обективно проверими и събирани при еднакви и ясни на всички оценявани процедури), които да позволяват сравнение и дали се сравняват сравними неща (например от много гледни точки това, което прави преподавателят по първи профилиращ език в езикова гимназия и това, което прави началният учител в малко селско начално училище със в слята паралелка 2-4 клас са професионални дейности различващи се една от друга като огъня и водата). Аз лично имам огромни затруднения да си представя как би изглеждала една разбираема и приемлива за всички заинтересувани страни система за оценка, която да оцени и двамата учители едновременно достатъчно обективно. затова и толкова ми се иска да има различни нива на оценка - и училищно и външно (с различни фасети за професионално-квалификационни и творчески постижения). просто тази ужасно красива професия е толкова многостранна и с толкова дълъг "цикъл на прозводство", че няма как да се приложат в нея обикновени системи за оценка от ЧР техниките в бизнес сектора.

# | от Paideia на 12 юни 2007, 13:37

към павел за детайлизирането - аз също не съм влюбена, а по скоро ужасена от фактическото разнообразие в българската образователна система. много бих искала Вашата типология на инистуционалните единици да е достатъчна, но уви не е. привлякох вниманието ви върху този факт, само защото съм имала случаи да работя в разни конфигурации и разни проекти с повечето от изброените видове училища и съвсем отговорно твърдя, че те силно се различават помежду си. хрумвали са ми още поне 4-5 скали по които българските училища се делят на видове образователна среда - т.е. едва ли има по-голяма група от 3000 души от българсите учители, които да работят при еднакви условия. не е възможно разумно да се вземат предвид всички съществуващи вариации. затова ми се струва (без да имам ясна картинка в главата си), че ако тръгнем откъм децата е по-сигурно да не се изгубим в дебрите на съществуващото многообразие.

# | от Павел на 12 юни 2007, 14:55

М-м-м-м да, да тръгнем откъм децата ... Откъм децата ... (Напъвам се да измисля нещо ...)

Докато се напъвам ето статистиката, която Persey казва, че я няма B-)

http://www.probujdane.com/images/EDU_01.gif

Разредил съм малко страните във графиката, за да е по-четлива. От нея се вижда, че по официални данни от 2001 г. ние сме някъде по средата.

	Проценти
*Страна*	*10%*	*25%*	*50%*	*75%*	*90%*
CZ	17	20	24	26	29
DE	17	20	22	25	27
EL	13	17	20	23	26
FR	19	22	24	26	28
IT	16	18	21	23	25
CY	18	22	26	28	30
LV	13	19	24	27	31
LT	14	19	23	25	27
HU	16	20	24	28	30
NL	19	23	27	30	32
SI	16	19	21	24	26
SK	15	20	24	28	31
SE	18	20	23	26	29
UK - ENG	22	27	30	32	34
UK - SCT	20	24	26	29	32
IS	14	18	21	22	24
NO	13	17	21	24	26
BG	15	19	22	24	27
RO	13	18	23	26	31

При всички положения можете да видите официалния документ на ЕС в Евридика (информационна мрежа за образованието на ЕС).

# | от queen_blunder на 12 юни 2007, 18:19

Изключително интересна дискусия!

И тъй като тук освен ОТ КОГО, задачата е и КАК, да бъде оценен учителския труд, един важен въпрос, на който трябва да си отговорим, е какви са приоритетните критерии по отношение на тази оценка. Според мен най-важният е пряката учителска работа, която за голяма моя изненада, според една оценъчна карта, носеше едва 14 точки. Именно в това аз виждам някакъв огромен парадокс и се питам как е станало така, че ние толкова много се отдалечихме от естеството, същността на нашата работа.

Мисля, че вниманието ни трябва да бъде фокусирано най-вече върху знанията, уменията и компетенциите, които се придобиват от учениците в резултат на положения учителски труд. Как те да бъдат измерени по най-точния и обективен начин, за да се превърнат в мерило за усилията и педагогическото майсторство на един преподавател? Моето мнение е, че трябва да се разработят механизми за точна диагностика на психо-физиологическите възможности на учениците и да се регистрират обема от ЗУО, с които децата постъпват в дадения клас, а след завършване на определен етап от учебната година, да се правят измервания, които да вземат под внимание разликата между входното и изходно ниво. Смятам, че това би бил един доста точен показател за добре свършената работа на учителя.

# | от imhotep на 12 юни 2007, 21:10

По отношение на това дали материалът в основното училище е по-лесен от този в гимназията - да, определено. Имам поглед от частни уроци с малки ученици - подготовката ми е в пъти по-малко. Там обаче се изискват специфични качества, както вече писаха няколко пъти колегите, трудно е да смениш гимназия с основно училище, както и обратното.

Според големината на населеното място е явно, че няма да се диференцираме... Оставам с особено мнение по темата...

1. Познаване на материята
2. Яснота на преподаване
3. Умение за приковаване на вниманието на курсистите
4. Голямо търпение
5. Умение за изготвяне на прегледни ръководства
6. Умение за обективно оценяване на знанията на курсиста
7. Умение за съставяне на последователна и уравновесена уч. програма

Склонен съм да се съглася с повечето от критериите (без 5, защото не е по възможностите на всеки и малко излиза от работата на учителя, и 7, защото нямаме много свобода в избора си на учебен материал). По-големият проблем е как да бъдат регистрирани тези качества обективно. Както вече стана явно, не считам мнението на учениците за меродавно. Единият вариант е камера във всяка стая със съответната записваща техника и аз лично съм ЗА. Вторият начин е както сега - посещения от комисия, но той създава възможности за протекция на определени учители.

Колкото до прословутите входни и изходни нива, не съм убеден, че изцяло от учителя зависи нивото на учениците му, ако един ученик не иска да учи, той няма да вложи и минимални усилия над заветната тройка. Възможно е и при посредствен учител с повече работа и желание да се усвои добре материала.

За прословутия рейтинг на училищата - може да се измислят всякакви критерии - материална база, учителски колектив, процент на преминаващите в следваща степен на обучение, процент на отпадащите, отсъствия, резултати от зрелостни изпити и външно оценяване.

Аз съм си наумил един много прост и в същото време комплексен критерий - приходи на държавата под формата на данъци от възпитаниците на въпросното училище. Ако един дърводелец изкарва с труда си няколко хиляди лева, той допринася за тая държава много повече, отколкото училият в елитно училище, който на 25 излиза в чужбина и се връща за старините си. Голямата заплата в крайна сметка означава търсена професия, тук и бизнесът ще е доволен. Нека тези хора, които внасят най-много пари в държавата, да получат и най-качествено образование (в някакви рамки, естествено).

При всяко положение училищата трябва да се поддържат в един хигиеничен и приятен вид, с атмосфера, в която приятно да се изкарат 7 учебни часа. Което не навсякъде е така. И учителите трябва да вземат достатъчно пари, за да са мотивирани позитивно да работят, да се отдават и да се развиват. Иначе с тези критерии и изисквания вадим нож на умряло куче.

# | от persey на 13 юни 2007, 09:48

Благодаря на Павел за информацията.Явно е, че и в другите страни са горе-долу като нас.Честно казано, надявах се да сме по-зле, но явно, че и в цяла Европа е така.Тогава защо не видим техните системи за оценяване. Съжалявам, но ми е трудничко да чета свободно на английски.Така че оставям на Павел за ни информира.

# | от Павел на 13 юни 2007, 12:15

Persey написа: "... оставям на Павел да ни информира."

Едва ли ще имам време да информирам надлежно, но мога да ви пускам по нещичко от време на време, колкото да видите, че ние/вие не се различаваме много от европейците (заплатите настрана). За жалост не ще мога да превеждам всичката ценна информация.

В документа по-долу ще можете да се убедите (аз го правя със задоволство точно в този момент), че с тази дискусия тук се доближаваме до Европа, т.е. моите идеи за критери за диференциация са широко използвани на запад.
Евридика: Политиките на заплащане на учителите: Между уравнивиловката и диференциацията - 2004 г. (на английски)

Ето и кой кого оценява в Европа Сравнителен анализ на страните (на италиански)

# | от Paideia на 13 юни 2007, 19:36

много хубав пост на imhotep
два спорни момента, които не променят с нищо удоволствието, че и сред педагозите има съвсем достатъчно хора, които мислят толкова комплексно социалната система.
А) входните и изходните нива на учениците, разбира се, не зависят само от учителя, но разликата между входното и изходното ниво - казва много за работата на учителя (с всички уговорки, до каква степен българският учител разполага с възможности да индивидуализира работата си с децата, така че да може успешно да предизвика напредък в съвременните класове, където стана напълно обичайно преподавателят да работи с деца с различни входни нива). Затова е добре входните и изходните нива да се проверяват, регистрират и използват ежегодно.
Б) комплексният критерий за доходите генерирани от ученика на училището, когато започне да работи е много симпатичен, но напълно нерелевантен поради две съществени причини: 1. няма възможност да се поддържа такава информационна система на разумна цена и 2. работната сила става все по-мобилна (вкл. до степен парадоксално едно училище да се счита за толкова по-здобро, колкото в по-широк пазар са конкуретноспособни неговите мъзпитаници)

# | от imhotep на 13 юни 2007, 21:49

А) Опитах се да го обясня и, ако трябва, ще го повторя. Липсата на резултат не означава непременно отсъствие на усилия от учителя и наличие на резултати не означава непременно заслуги на учителя. Един малък пример - по Информационни технологии в 9 клас децата с лекота изкарват шестици, защото от няколко години имат компютри и отлично знаят какво е мишка, клавиатура, как да си сменят тапета и т.н. После обаче, като се стигне до Access, са в чужди води и логично успехът на някои пада. Не може да се твърди, че причината е учителят - просто материалът не е толкова популярен и интересен. По-важно е какво излиза от учителя като работа и присъствие в клас, отколкото какви резултати имат учениците.
Б) Не съм съгласен и с двете възражения. Държавата има камари информация в електронен вид за нас и не е проблем да направи този разрез. Второ - да, работната сила е мобилна, но българската образователна система се финансира от българските данъкоплатци. В този смисъл конкурентноспособните възпитаници-емигранти, за които говорите, не са български данъкоплатци и не виждам защо държавата трябва да свръхинвестира в тях. Тъкмо обратното.

# | от Paideia на 14 юни 2007, 10:12

imhotep, по въпроса за ниватаи аз точно това имах предвид - по твоя пример от ИТ в 9 клас - ако имадиагностицирано входно ниво - ще е ясно, че учениците ти търгват даприключенстват из света на ИТ по-напред от определеното в програматастартово ниво (мишка, тапет и пр.) и ще се цени особено напредъкът импо нещата, които не са знаели и можели, когато си ги поел. да неговорим за страничини ползи за теб самия - като например, че може даси направиш годишното разпределение така, че да спестиш време къдетознаят и да отделиш повече време, където им е по-трудно. и изобщо да неотваряме дума - с такива наблюдения, как учителите - напр. по ИТ могат (това не зависи само от вас, разбира се) да предлагат разумниактуализиции на програмите (какавито са предвидени по Закона за учебнияплан... да се правят на всеки 4 години).

данъкоплатци -образованието сеиздържа от данъкоплатците е вярно твърдение, което обаче е интересно дасе конкретизира. ако имаш предивд само хората, които плащат данък върхуобщия доход, например - грешиш, защото при 18 млрд бюджет на РБългария,ДОД представлява 1,4 млрд от приходната част, а само държавнатасубсидия (без местните инвестиции и индивидуалните такива) заобразованието представлява 2,2 млрд от разходната част. Видимо имаповече пари в образованието от тези които могат да бъдат проследени,като внесени от всеки от нас индивидуално във вид на ДОД. Напр. ДДСпредставлвява над 60% от приходната част на бюджета (не просто в БГ,изобщо в развитите страни, които имат ДДС), но ако се загледаш вструктурата на източниците на ДДС ще видиш, че идивидите като такива самного трудно различими в нея и в никакъв случай не са иденифицируеми. и така по "внесени данъци" ще получиш един частичен и силно съмнителениндикатор, независимо, че ако беше възможен за регистриране исравняване - би бил един много добър индикатор.

другата заблуда (поради това, че непрастанно попълваме и подавамесправки) е за наличната информация за нас, с която държавата разполага.изобщо не е вярно, че държавата има индивидуални файлове с цялатаинформация за всеки от нас от ражаденто ни до смъртта ни (това впрочеме мечтата на националния статистик, във всяка държава. обаче никъде посвета тя не съществува. е, все още). за сега за българите има разнипарчета информация в разни бази данни, администрирани на различни ниваи с несъвместим софтуер - защото правени по различно време и с различницели. т.е. всеки от нас попада в поне в 2-3 бази данни през живота си,но засега никой не може да бъде проследен индивидуално във всичките сипроявления. Ако искаме да бъдем позитивни и решим все пак да опитаме -бихме приели, че ще получим нужната информация, ако засечем АДМИН-скитеданни (реално индивидуализирани по ученици от 2003 г.) и тези на НАП(данъкоплатци по ЕГН - едва от 2005 в единна интегрирана база данни).Тогава обаче трябва да се примирим, че за първи път ще имаме частичнастойност на индикатора към 2017 данъчна година ( за тази част от децатазапочнали през учебна 2003/2004, които отидат да работят вместо даучат във ВУ - т.е. около 40 % от децата от първия проследим по тозиначин випуск). Колко релевантна ти се струва стойносттана индикатора? Адатата към която ще можеш да го измериш за първи път? Ще чакаш личастична яснота по въпроса 10 години?

# | от Павел на 14 юни 2007, 11:46

Прощавайте, че се връщам отново и отново на въпроса и двоуменията си от началото, но ми се струва, че на темата "има ли я, няма ли я тази информация" не й е дошло още времето.

Помогнете ми да разбера кой е и какъв е добрия учител* и аз ще ви кажа каква информация ни е необходима за класифицирането на всеки един ваш колега според тези мерки. Всеки един отделен учител!

После ще умуваме има ли я тази информация или не; откъде да я вземем, кой да я събира, кой да я обработва; кой да я получава, в каква форма; кога, колко често; кой да има правото и задължението да поощрява или санкционира въз основа на нея. Ще си представим и един идеален свят, в който добрите са оценявани и възнаграждавани по достоинство, а лошите ... (ако все още ги има) ще отпадат от системата по най-естествен начин.

Кажете ми защо вие сте добри учители! Изредете тук всичките си професионални и личностни характеристики! ... Моля ви! ... Всички!

_______________________________________________
* Ако ви е по-лесно, ми изредете качествата на лошия учител. После ще му мисля аз да измъкна негатива му.

# | от ananan на 14 юни 2007, 15:26

Павел, по този повод се сещам за една отлична статийка на журналистката Ярослава Прохазка, писана още преди три години, даже я имаше дълго но сайта на МОН - Учителят отличник - сърцат ентусиаст. от 16. 01. 2004 - 24 часа. Беше нейното "съмъри" на едни явно дълго обмисляни критерии. Опитвам се да я намеря, ама нещо май е изтрита...
Мисля, че ставаше дума за такива неща:

Той е спретнат, приветлив и усмихнат. Говори правилно, без говорни дефекти. Той е готов винаги да помогне на ученика. Не вика, дори не повишава тон. Информиран е за последните новости по предмета си, работи с компютър, ползва интернет в работата с учениците си и владее поне един западен език...

# | от imhotep на 14 юни 2007, 15:47

ДОД е пропорционален на заплатата, и тъй като хората рядко спестяват, е почти пропорционален на потреблението и на косвените данъци. Освен това идеята е не само в това - "колкото дадеш - толкова ще вземеш", ами много повече в това да се субсидират качествени хора с търсени и добре платени професии.

Сигурно искате да ми подскажете, че има пари, които са изработени в чужбина и изхарчени в България, които влизат все по някакъв начин в хазната като данъци. Така е. Има и пари, които изтичат навън от родители към деца. Има и хора, които печелят навън пари, но с бране на ягоди и гледане на деца, което не е кой-знае колко в зависимост на образованието.

След като държавата претендира да създава е-правителство, е обречена да изгражда много такива информационни банки. Тази специално е лесна за поддържане , обновява се на края на учебната година - веднъж годишно, и не изисква кой-знае какви разходи - от тази година вече има електронен регистър на дипломите за средно образование.

Все пак никой не казва, че като критерий е идеален. Но е лесен за калкулиране, прост и обективен.

# | от queen_blunder на 15 юни 2007, 11:10

Павел, опасявам се, че с отговорите на въпроса ти какви характеристики - професионални и личностни - трябва да притежава добрият учител, няма да ти помогнем особено, защото те не са измерими, тъй като главно са свързани с уменията за работа с деца.

# | от Павел на 15 юни 2007, 12:01

Куйни, рискувайте.

... Какво означава да умееш да работиш с деца?

Я да видя ... Не е ли това:
            - да бъдеш търпелив,
            - да бъдеш толерантен,
            - да си наясно със себе си, т.е. уравновесен,
            - да бъдеш честен, искрен,
            - да бъдеш чист и спретнат?

Забележи, че аз не работя с деца, но наблюдавам много внимателно. Щом аз мога да изредя 5 характеристики без да се замисля много, какво остава за вас експертите? Или не се познавате достатъчно добре? (Съмнявам се.)

Тези неща със сигурност

се измерват така:
        1. чрез самооценка - разбирай формуляр с въпроси и килийки за отговорите с Х,
        2. чрез оценка на прекия ти началник - пак с такъв един формуляр,
        3. чрез анкета с родителите - формуляр,
        4. в директен разговор-интервю с инспектор/ психиатър
        5. в разговор с теб, прекия ти началник и инспектор (всички заедно)

Искаш ли да ми помагаш в съставянето на тези формуляри?

Ще ми помогнете МНОГО! ВЯРВАЙ МИ!

И така, ти си добър учител, защото ...

# | от queen_blunder на 15 юни 2007, 22:04

Павел, съгласна съм да изброя качествата на добрия учител, но с уговорката, че това не съм аз, а идеалът, който бих искала да постигна.

И така, започвам.

1. Учителят трябва да е добър психолог, което включва отлична теоретична подготовка и практически умения за общуване с учениците.

2. Той трябва да бъде добър специалист в своята научна сфера, да я познава задълбочено и в детайли. Не е допустимо за един учител да не владее на добро ниво правописните норми, независимо какво преподава.

3. Да бъде подготвен методически и да знае как, по какъв начин, да преподаде учебния материал, а също така и да съумее да го реализира на практика.

4. Да провокира интереса у децата към своята научна материя, като използва разнообразни форми на работа.

5. Целта на работата му да бъде посветена не само на овладяването на знанията, а и на личностното развитие на учениците.

6. Да бъде добър възпитател във всяко едно отношение, като се започне от външния му вид и се стигне до умението му формира ценностна система в съответствие с моралните и етичните човешки норми.

7. Да притежава определени личностни качества като:

- добронамереност към децата и изобщо към хората, с които работи;

- да бъде комуникативен, с положителна нагласа към света;

- да бъде готов на компромиси, разбира се не на всяка цена, да прощава грешките на другите и да не бъде злопаметен;

- да има усещане за чест и достойнство и да не позволява те да му бъдат засягани по някакъв начин, а също така да уважава и цени детската личност;

- да бъде добър гражданин;

- да владее емоциите си, без това да го лишава от тях;

- да проявява търпение, защото резултатите се виждат след много време;

- да бъде духовно извисен, културен човек и мислеща личност;

- да бъде освободен, а не подтиснат, въпреки ниския обществен статус, и честно да изразява своите възгледи и принципи.

8. Да се квалифицира постоянно във всякакви форми, да бъде винаги предварително подготвен за всеки един от уроците си.

Това за днес, а утре може и да добавя още.

# | от ananan на 15 юни 2007, 22:36

Ако Куини позволява - се дописвам под нейните критерии:
9. Да умее да възпитава у децата граждански добродетели, да съгражда психиката на свободния човек на демократичното общество с безкрайни възможности в наше време.

# | от Павел на 16 юни 2007, 09:53

Фнатастично, Куйни и ananan!

Това е, което ми трябва! Давайте нататък! Колкото повече качества изредим, толкова по-добре!
(Къде са другите? Имхотеп, Паидеиа, персей, Колежка, стефанов?)

Може да ви е интересно да разберете, че до този момент сме изписали повече от 25 страници с конструктивни мнения. Истински феномен в наше време!

...
Ето че и аз се сещам в този момент за 3 неща:

10. Да бъде добър комуникатор - да общува на ясен, достъпен за децата и родителите им език; да бъде добър слушател.

11. Да възпитава в дух на мирно съвместно съществуване, на любов и най-голямо уважение към природата.

12. Да бъде пример за подражание - да възпитава първо чрез собственото си поведение.

...

# | от Vili_vb на 16 юни 2007, 10:25

            1. Учителят трябва де е:
             - добър организатор. Да умее да мобилизира умствения понтенциал на децата за постигатне на набелязаните цели;
             - принципен и отговорен;
             - обективен;
             - взискателен;
             - инициативен;
             - ангажиран с проблемите на децата, да отстоява правата им.
              2. Да владее и използва модерните технологии в обучението;
              3. Да участва в обществения и културния живот на селището, в което работи и живее.
              4. Да умее да работи в екип.
              5. Да разработва и участва в изпълнението на проекти.

# | от ananan на 16 юни 2007, 11:11

Да умее да бъде МОДЕРАТОР, а не информатор в преподаването.

Днес все по-малко нужно е тъпченето на готови знания - и все по- необходим става учителят-помощник-навигатор в необятното море от информация.
Но за това самият учител трябва да умее да сърфира добре в тази територия. Сиреч - постоянна квалификация и самоподготовка за работа със специализирана информация по мрежата.

Тук е мястото на прекрасните канадски програми за учители Хот Патйтоус и УебКуест - подготвяни от учители разходки по Мрежата с научна цел. (Проект, който се опитвам от една година да мушна пред очите на властимащите в МОН, но всуе!)

# | от tangram7 на 16 юни 2007, 13:06

Приветствам поставянето на темата и всички участници в дискусията.

Моето лично мнение за увеличението на учителските заплати е, че това е абсолютно задължително да се случи и то не със символични, смешно малки суми. Едва когато учителят започне да получава за труда си достатъчно голяма заплата, че да не му се налага да работи допълнително било с даване на частни уроци, било нещо, което няма нищо общо с професията му, тогава можем да говорим за това как да се диференцират заплатите на отделните учители. Виждам диференцирането по-скоро като възможност да се награди и поощри по-добрия, та да може с тези пари той да отиде на почивка на Карибите през лятото (например ;-) )

Според мен, да се разглежда проблемът за добрия учител откъснато от общата картина на образователната ни система е несериозно и не би довело до реални заключения. Нека да не забравяме безумните учебници, по които се работи (писани, одобрявани, печатани и разпространявани с едничка цел - някой да спечели пари). Да не отминаваме "приятелски" тоталната липса на интерес и желание да се учи в децата, които днес са в училище, още повече това се задълбочава с всяка измината година. В училище вече влязоха деца на родители, които са били ученици по време на първите години от "прехода". Картината е ужасяваща. Последствията от онези мътни години са объркали представи и морални ценности на повечето от родителите и днес те просто нямат какво да предадат на своите деца. За съжаление, учителите нямат възможност да преодолеят семейната нагласа и да превъзпитат детето.

По отношение на училището като институция... Прави сте, директорите трябва да бъдат далеч по-добре подготвени и като ръководители на учители и като стопански ръководители. От тях зависи добрата организация на училището като цяло, от тях зависи и атмосферата в отношенията между учителите а също и отношението на ученици и родители към училището.Директорите трябва да застават зад инициативните учители и ако учителят трябва да е принципен, обективен и с желание да се развива - директорът трябва да е двойно повече такъв. В условията на делегирани бюджети, директорите трябва да са и финансови магьосници, които са готови да убеждават спонсори, работят по проекти и програми, но да осигуряват повече средства за училищата. Надявам се, да има доста такива директори, но лично аз не познавам такъв.

Доколко учениците оценяват обективно учителите......Павел, сайта ви Моето даскало никаква работа не върши. С извинение, но е така. Моите дълбоки уважения на Българския Великден за интереса ви и усилията да направите нещо за българското образование, но този сайт е поле за изява на всеки ученик, който сърдит на учителя си, че му е писал двойки или тройки защото не си учи уроците, си отмъщава като го оценява по същия начин. Какво ще кажете за това изявление на осмокласничка, което чух наскоро: "Госпожо, не ме интересува...Нищо не знам по английски. Искам да ми пишете четворка за годината." Нали се сещате, че не съм писала четворката. Също така си представяте как ще ме оцени това девойче, като влезе в сайта. Там няма въпроси към ученика дали той върши неговата част от работата и каква е неговата роля във взаимоотношенията му с учителя. Това е много удобно поднесена възможност да се прехвърли всичко в полето на учителя. От друга страна, какво пречи самите учители или техни близки, деца и т.н. да се регистрират и да пишат шестици когато им хрумне?

Много ми харесаха критериите за добър учител, които колегите предлагат. В една идеална среда, в която децата наистина знаят защо са дошли в училище, това наистина би работило. Надявам се, все някога да се случи и това.

# | от karamfila на 18 юни 2007, 08:14

Здравейте, колеги. Искам да се включа в темата ,но нямах време да изчета всичките ви мнения тъй като бързам за един инструктаж. Сега по същество - съгласна съм ,че трябва да има диференцирано заплащане, но! Но сме твърде далеч от момента за реалното оценяване на учителския труд. Първа господин министър Вълчев, както и останалите в министерския съвет трябва да проумеят факта, че за да има диференцирани добавки е необходимо първо основната учителска заплата да е по-висока , реално по-висока, защата думите на господин Вълчев, че средната ни заплата е около 400 лева е лъжа и измама. Аз съм учител с 12 години стаж и основната ми заплата е 303 лв. ,но това е на хартия - а реално като сложим данъци, удръжки - някъде окколо 270-280. Другото важно нещо е и оценяването ни - ще ви кажа,че в училището в което преподавам е малко, квартално - с затихващи функции, и при нас вече попълвахме така наречените оценъчни карти. Но това, което е по-важно, колеги , нямате представа каква грозна картинка е от тогава насам. Пролича си и некъдърността на ръководството ни реално да управлява и оценява колективани. Учители, които висят с часове в дирекцията и пом.дирекцията и са готови да станатн изтривалка на ръководството се лансират и естествено оценяват по.добре. На курсове, за които би трябвало да бъде уведомен целия колектив и всеки да може да се включи се изпращат само угодници и лицемери. А както знаете повишаването на квалификацията трябва да е критерии за по-висока заплата. В екипи за проекти пак се включват само "наите"хора, а другите оставаме да духаме супата. Впрочем, колеги понеже трябва да тръгвам искам само да ви копирам едно писмо от учебен център "Руни" с което би трябвало всички директори да запознаят колективите, но уви не го правят. ------------------------------------------ бул. "Евлоги Георгиев"52 тел/ факс.: 02/ 94 34 055, 0888 50 30 25 , 0878 50 30 25 runny@bitex.bg www.runicenter.com ДО Директори на училища Директори на детски градини УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА , Във връзка с новите програми за финансиране на МОН, УЧЕБЕН ЦЕНТЪР РУНИ подготви програма за обучение на директори, учители и педагогически съветници на училища и детски градини. Основната цел на програмата е да се даде възможност за придобиване на знания и умения за търсене на финансиращи програми и разработване на успешни предложения за проекти в областта на образованието. Отчитайки необходимостта от добра ориентация и логистична помощ предоставяме на Вашето внимание програма на еднодневен и двудневен обучителен семинар на тема: “Възможности за финансиране и разработване на успешни проекти” Целите на обучението са: • представяне на възможности за бърза ориентация, спестяваща време при търсене на финансови възможности; • придобиване на познания за разработване на описание на проект, логическа рамка,изработване на бюджет; • прилагане на практика на наученото; • прилагане на практика на принципите за екипност, прозрачност и партньорство. Обученията ще се проведат при сформиране на групи от 10 човека, в рамките на един ден или два дни. Таксата за участие е 35 лв. на човек и включва (зала, лекторски, материали, сертификат, кафе – паузи). Заплащането може да извършите на място или по банков път: SG Express Bank BIC TTBB BG 22 IBAN BG60TTBB94001521056403 ЕТ РУНИ-Румяна Станоева При недостатъчен брой души за определена дата, на вече записалите се ще бъдат предложени други дати. Ако новопредложените дати не ги удовлетворяват се възстановява цялата такса за участие (ако вече е платена). Повече информация и записвания можете да направите на: E-mail: runny@bitex.com ; Tel: 02/94 34 055; 0888 50 30 25; 0878 50 30 25; 0899 46 67 67; Приложено изпращаме програмата на семинара. С пожелания за ползотворна дейност и с надежда за добро сътрудничество, С уважение: Румяна Шаламанова Директор на Учебен център РУНИ колеги, аз попаднах случайно на тази информация и когато се обадих в центъра се оказа,че те са разпратили наистина до всички директори това писмо. аз успях да се включа в к уурса на 24.06., но ако сформирате групи по 10 човека във вашето училище центъра веднага ще ви организира такъв курс. Съветвам ви да го направите, защото работата по проективлиза в оценката на един учител до скоро и лек ден

# | от Paideia на 18 юни 2007, 08:28

Здравейте всички. Бях "откъсната от мрежата" след поредните гръмотевици в София в събота. Мисля, че климатичните промени ще повлияят сериозно на бизнеса на ЛАН доставчиците на интернет, ако не измислят друго решение освен да спират сървърите при всяко заоблачаване.

Всъщност Куини и Ани са казали всичко за идеала ни за учител. Мога само да се присъединя. Аз самата в училище имах късмета (и не бих го нарекла "луд късмет", защото повечето от децата от моето поколение имаха същия "късмет") да имам именно такива учители - поради което ми е толкова трудно и до днес да повярвам, че те вече не са преобладаващтото мнозинство от българските учители. Затова и смятам за важно, да разберем защо те вече не успяват да се справят и да помогнем - всеки с каквото може - нещата да се променят. Заради сегашните български деца.

Понеже моята роля в дискусията е на "дежурния скептик" ще отбележа само - че "меренето" и изобщо проверката за наличие на изрбоените качества е особено сложна задача - защото съществената част от тях могат да бъдат открити само през резултатите на учениците. А съществуващите в момента технологии и... традиции за измерване на постиженията на учениците в БГ са негодни за такова измерване.

И разбира се - остава открит въпросът на Куини от преди няколоко дни - кой кое и на кое ниво ще мери/оценява и в какви времеви отрязъци е нужно да се актуализират оценките? Дано Павел е прав, че той знае отговорите. Аз лично знам само няколко частични решения - нито едно не обхваща целия комплекс от изброени качества.

Понякога си мисля, че е крайно време да се появи съсловна организация на учителите в България, която да може да насочва политиките в подкрепа на на професионализма в гилдията (а не неефективно да се занимава с трудово-правни спорове като синдикатите). Но уви, опитът с другите съсловни органзации - медици, стоматолози, архитекти - в БГ е по-скоро печален - макар самите съсловия да са много по-малочислени от учителското. А и държавата доста активно ги упортебява за свое алиби по повод и без повод.

# | от Павел на 18 юни 2007, 15:56

ОПИТ ЗА ОБОБЩЕНИЕ

От всичко изказано дотук и от материалите, които изчетох от началото на дискусията досега, мога да направя следните изводи:

Две са задължителните условия за въвеждане на деференцирано заплащане

Въвеждането на деференцирано заплащане е възможно, но само ако са изпълнени следните 2 условия:

Значително по-висока от сегашната основна заплата - за диференциация в условия на сегашните мизерни 300 лв. и дума не може да става!
Диференциация може да става само на базата на обективни критерии, които за момента липсват. Видно е, че за избора и прилагането им са необходими а) задълбочен анализ, вкл. обстоен преглед на европейския опит и статистики, и б) изработване на универсална методология/ модел за отчитане на качеството на всеки учител.

Шест са въпросите, очакващи отговор

Диференцирането не може да бъде въведено преди да са изяснени и следните основни въпроси:

Коя част от общото годишно възнаграждение е обект на диференциране?
Чия работа е оценяването на един учител? (На директора, на настоятелството, на инспектор?) И чия оценяването на един директор?
Оценителят подготвен ли е да оценява? Кой го казва и според какви критерии?
Кои са методите за оценка, които МОН / РИО предоставя на всеки оценител? Кои са програмите за подготовка на оценители? Кой заплаща тази подготовка?
Какви са процедурите за протест (от страна на оценения) и за преоценка?
Коя административна структура превежда сумите (МОН/ МФ/ държавният бюджет, областна администрация, общинската администрация, кметство)? Ако общото годишно възнаграждение е 100 и 60 са от компетенциите на държавната хазна, 40 чия грижа са?

***

Най-доброто, което можете да получите от МОН днес

Ние тук едва ли ще втасаме, за да изработим един добре работещ модел, който да връчите на МОН със заповед за приложението му. Времето е малко. Затова реалистично, най-доброто, което можете да получите от МОН сега, ми се струва:

1. Едно незабавно увеличение на основната заплата (тази на новобранец, за да бъда възможно най-ясен) на ниво 350 €. Към тях ще се добавят всякакви вариращи добавки за прослужено време, “класен ръководител”, хорариум и т.н.

2. Учредяване на постоянно-действаща комисия “За повишаване на учителските заплати”, която да има за задача до 15 октомври 2007 г.:

А) Да проучи в дълбочина европейските политики и практики в тази област;

Б) Да публикува доклад със сравнителен анализ за положението на българските учители спрямо всички останали (това което щеше да попадне в Евридика, ако българските управници бяха предоставили данни. Очевидно те ги нямат или не желаят да ги обявяват, защото ги е страх.);

В) Да подготви предложение за “Новата политика за заплатите на учителите” на базата на:

- визията си за развитието и ролята на образованието в България;

- европейските реалности и тенденции.

Г) Да изготви и публикува до дата 31.12.2007 г. обосновано мнение-модел за индивидуално и групово диференциране на заплатите, което да влезе в сила от 01.03.2008 г. При саботиране на работата на комисията, основната учителска заплата се вдига автоматично на ниво 550 € с настъпването на новата година.

3. При всички положения основната и допълнителната / вариращата / индивидуалната / “според оценката на един оценител” части на заплатата се индексират, т.е. растат заедно с официално-обявената инфлацията и според динамиката на най-бързо растящото перо в републиканския бюджет. Имаме обвързване с две променливи – инфлацията и перото в бюджета. Учителите са застраховани срещу инфлацията и заплатите им следват темпа на най-важната бюджетна сфера.

Пример за индексация спрямо най-бързо растящото бюджетно перо: Най-голямата положителна вариация в бюджет 2008 спрямо 2007 е за въоръжаване/ субсидии за инфраструктурни обекти/ енергетика. В държавния бюджет тази вариация (не в номинални, а в реални стойности – спрямо покупаталената им сила към момента!) е +10%, бюджетът за “Учителски заплати” за 2008 е +10% спрямо предишната година.

# | от Боян Герасимов на 26 септември 2007, 17:42

Аз не съм учител, но напълно ви подкрепям. Смятам , че в тая нашта объркана държава, колкото и да е объркана не може един шофиьор да взима повече от един учител, това просто е недопустимо. Борете се за правата си и бъдете единни!!! поздравявам ви с това клипче:http://vbox7.com/play:cceae136

Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!

Защо професионализмът е лош критерий за диференциране на учителските заплати

RSS за коментари Коментари

Две са задължителните условия за въвеждане на деференцирано заплащане

Шест са въпросите, очакващи отговор

Най-доброто, което можете да получите от МОН днес

Начало

BgLOG

Образование

Категории

Архиви

Ключови думи