Диференцираните добавки - откажете ги!

Подкрепям с две ръце предложението ти! Не зная колко наивен човек трябва да си, за да не се досетиш за отвратителните последствия, които носи това обидно подхвърляне на трохички.

Хора, разбирам как ви изглежда  старитрането на  "втория стълб" надиференцираното заплащане, на фона на надменните и според мен -неоправдано саркастични, отговори на МФ и МОН на исканията ви за основните учителски заплати. Но, моля не отхвърляйте точно него, защото това е за момента единственото от всички неща, които  са предвидени да се правят от самото училище,готово за прилагане (има процедура има и средства за лабораторен опит вмного малки мащаби). Има много повече правомощия, които ще сепрехвърлят на училището в Програмата... 2006-2015, но те са най-малкона година далеч от пряко прилагане. А училището все отнякъде трябва да започне да си взема валидни вътрешни решения  по въпроси, по които никога няма да има пълно единодушие.Толкова отдавна не се е случвало, че първите няколко пъти неминуемо щесе случи накриво. Но трябва да започне да се случва. Иначе след 2години ще видим много по страшни неща като "фалит на училище" например,който е напълно възможен в сегашния ни либерален модел на бюджетиране("парите вървят след ученика", "финансираме резултати, а не учебнасреда" и пр. трафарети, които са ви добре познати), ако 30% отучениците ви се отпишат между двата срока. За разлика от учителите,които дори в едно училище е трудно са де обеднят  зад едно мнениепомежду си и с директора включително, учениците сравнително лесно могатда се обеднят около някаква щуротия, която да ги накара да направятименно това.

Пайдея, в сегашната обстановка, в която на повечето места директорите са некомпетентни ръководители и непочтени хора, а контролните органи - 0във висша степен корумпирани, не виждам как училището ще започне да взима обективни и честни решения във връзка с диференцираното заплащане. Наистина оценителите не биха могли да бъдат колеги или дори директор.

Аз също бих се отказала от такъв абсурд. Но не съм сигурна, че колективът ни ще прегърне идеята. Дори напротив, за съжаление.

За съжаление май е много вероятно "тези трохи да конфронтиратучителите". Нищо, че това не е предназначението им. И нищо, че сатрохи. Аз, точно като Светев, не искам коментарите ми да звучат катопредписания за неща, в които не мога пряко да участвам - т.е.няма начин да поема и отговорността за едно или друго решение, коетопредлагам. Като обръщам внимание на "ползите" от това нововъведение -диференцирането на ниво училище с решение на педагогическия екип, гоправя, защото ми се струва едновременно и тъжно и безнадеждно,преобладаващото мнение в тази общност, което е съставено от двевзаимоизключващи се части:
1. диференциращите добавки "трябва да се откажат"
И
2. "но това няма да стане", защото не всички колеги ще са съгласни.
Ако мислещи, компетентнтни и иновиращи учители (като тези, които срещамв тази общност)  мислят наистина това, много вероятно е "педагогически екип" дане съществува изобщо в българското образование. И в този смисъл -моделът за диферинциация на училищно ниво незабавно трябва да бъдеизоставен, заедно с публичното признание, че учителите в едно българскоучилище са отделни, случайно събрани професионалисти, които простопрактикуват в една сграда.

Тогава обаче, ще трябва също да:
1.  Се даде свобода на родителите и децата да си избират не училището,а индивидуалните учители, вкл. до степен  да учат български приучителката Х в  училище Н, а математика при учителя У в училище М.
2. Министерство на финансите ще трябва да разпадне "единния стандарт заиздръжка на ученик" на определения брой часове за годината, да направи"ваучери" на стойност 1 учебен час и децата влизат в час със съответнияваучер, който учителят да събира и внася по своята сметка.
3. От така събраните средства учителите в една сграда на дялов принцип ще покриват режийните разноски.
4. Директорите ще станат "домакини на сграден фонд" и ще имат заединствена основна задача да разпределят режийните разходи междупрактикуващите в тяхната сграда учители и да се грижат всекипрактикуващ учител да си заплати своята част от разходите.

Всички прилики с ДКЦ на горната утопия са естествени.

Разликата е, че услугите които ползваме в ДКЦ не са задължителни, аучилищното образование Е.  Вярно е, че няма развито съвременно обществобез училищна образователна система. Но също така е вярно, че една отсъществените причини 2843 български училища да отворят врати на 15септември 2007 г. е - че образованието е задължително. Ако не е - броятим ще е много по-малък. Заплатите на учителите вероятно ще са по-високи.И въпросът какво е училищен екип и каква е ролята на директора в него -решен.

От време навреме се питам дали такава радикална лудост не би билауспешно решение тъкмо в български условия, където толкова трудно сесъбират на едно място 15-20 души, които са в състояние ЗАЕДНО да вършатнещо в продължение на няколко години, през което време никой извънтехния екип да не научи за кусурите, които си намират един на друг.Дори това общо нещо да е - да се противопоставят на въвеждането насистема да диференциране на заплащането. ЗАЕДНО.

Хехе, тая мобилност е наистина утопична. Аз съм учил и предавал и в училище, където всеки клас имат класна стая, и в училище, където стаите са по предмети и се обикаля от сутрин до вечер. Второто е особено неприятно за учениците, защото не успяват да починат, да си погледнат урока, да закусят, а се мотат по коридорите и чакат да се отключат стаите. Още по-лошо би било учениците да прехвърчат от сграда в сграда.

Организационно няма как да се направи това - все пак класът не може да е безкрайно голям или малък, нали стаята трябва да има чинове, маси, пък и няма гаранция, че учениците ще избират добрите и взискателните преподаватели, а тия, дето пишат лесни оценки. Когато хората не дават пари от джоба си за образование, са много безотговорни...

Без да мислим за класни ръководства, отпуски, трудово-правни отношения...

Такива схеми могат да се прилагат само в свободноизбираеми и извънкласни и извънучилищни форми.

Самата идея за диференцирано заплащане е добра и аз не се сещам за причина да бъде отхвърлена, освен тази, че скапаната методика ще доведе до несправедливи резултати. Човек трябва да гледа повече в своята паничка и по-малко в паничката на другите и да признае, че във всеки случай колективът ще вземе повече. Това не означава, че въпросът е приключен и МОН печели червена точка - тъкмо обратното, проблемът остава болен и нерешен и трябва да е ясно, че е належащо в кратки срокове да се коригират допуснатите грешки.

Естествено, едва ли в МОН ще са съгласни с мен, но ... протести на правилното място и време. Щом от друго не разбират...

Някои от читателите в блога вероятно ме определят като твърде крайна, като човек, който отхвърля новата система за заплащане. Одобрявам идеята, не одобрявам начина по който се прилага сега. Не забелязвате ли, че реформите в образователната система се реализират планово и в срок. Резултатите не  са от значение, важното е,че заложеното в Националната програма се изпълнява, тя е работеща и това ще се отчете пред съответните европейски органи. И тъй, планирано е да раздадем едни пари за диференцирани добавки и ние ще им ги дадем, а те да си ги разпределят, както намерят за добре. Ние сме изпълнили ангажимента си, реализирана е още една стъпка от програмата. Проблемът е че програмите се мъдрят твърде дълго, закъсняват с появата си, а сроковете за реализиране на дейностите по тях трябва да се спазват. Ето защо, сега трябва  да реагираме много бързо и своевременно, времето тече, а срокът е до края на годината.
Не ви ли се струва абсурдно  да се самооценяваме за един изминал период без да сме имали предваритална готовност за това - ясна, точна схема как да бъде извършено и от кого? Колко по-спокойно и без катаклизми би протекъл този процес при едни други обстоятелства:
1.Националната програма за "диференирано заплащане" се предлага за обсъждане през м.август 2006г.
2.В навечерието на учебната 2006/2007г. ПС взема решение за диференцираното заплащане, избира комисия , показатели и критерии към тях.
3.В хода на учебната година комисията наблюдава, събира информация и накрая обобщава резултатите. Директорът е посетил всеки учител най-малко три пъти, а неговият ст.експерт поне веднъж. Учителят знае, че е оценяван, има готовност за това и полага усилия да работи ефективно. Оценяването се извършва спокойно и последователно.
Какво на практика правим сега? Не е проблем да раздадем парите, колко му е. Проблемът е, че нито учителите- оценители, нито директорът, са готови да извършат оценяване,  което не са имали задължение да проследяват по точно определена система. На фона на тези разсъждения, да се оцени труда на учителя  ще е като да го изфантазираме и при тази ситуация  е просто абсурдно и несериозно.

нали за това ми е целият (често неуместен) патос, за да ви помоля да неигнорирате тази възможност да започнете вътрешно оценяване на училищнониво. не защото системата е съвършена, а защото е ВЪВ ВАШ КОНТРОЛ.можете включително и да отхвърлите прилагането на системата задиференциране. В програматаси пише, как ще се пренасочат средствата, ако отделно училище неучаства или дори ако всички училища в една община не участват. Каквопо-ясно доказателство от това, че никой висшестоящ орган няма намерениеда ви  принуди насила да прилагате вътрешна оценка.

Можете да не намирате справедливи някои индикатори (критерии). Може ида ги намирате справедливи, но да не се отнасят до вашето училище,което пак ги прави невалидни (колко училища имат лауреати от националнии международни състезания всяка година - не повече от 10%, нали).Можете да оцените еднакво по "несправедливите" критерии всички учители.Така ще ги обезсилите тези критерии. Дори всички предложени от МОНкритерии да са спроед вас несправедливи - можете да си направитеоценката и само по отделените за ОПРЕДЕЛЯНЕ ОТ УЧИЛИЩЕТО критерии врамките на 30 точки.

Въпросът е да случите  това  обсъждане и да постигнете  единно мнениекак да преценявате приноса на всеки от вас в успеха на училищетоежегодно. Всеки екип има нужда веднъж в годината да се събере и да синаправи равносметка. Да си обясни  постиженията и проблемите и да види кой за какво е помогнал или попречил, че на следващата година  работатада се организира по-добре. Може да се окаже също, че всички иматееднакъв принос и тази диференциация поради това е неприложима инесправедлива за вашия екип.

Аз лично знам поне 3 малки училища (основни, селски), в които наистинае невъзможно да се намери критерий, който да покаже кой от 10-тинатапреподаватели е вложил по-малко сили и време в общия успех. Те няма даприложат диференцирането, но обсъдиха критерииите и си направиха свои.Докато умуваха, кое по какви източници на информация да се проследява,така че да не трябват 2 месеца да се обобщи информация за ежегоднатаоценка,  установиха, че спецификата на тяхната работа е голяма и 30точки не стигат за да си обособят училищно-определените критерии. Щезанимават колегите си на септемврийските съвещения в техния регион спредложение за разширяване на "квотата на училищните критерии до 50точки" и ще търсят подкрепа да пратят предложението на МОН от името навсички училища в региона. В едно от училищата много искат да иматучител по английски, но не могат да си намерят такъв. Докато обсъждахаоценката, се яви идея да я направят  така, че една от преподавателкитеда получи цялата сума за училището и да си плати езиковата квалификацияс нея, но се отказаха, защото "това е използване на системата за оценказа други цели". Макар и благодорни и свръх полезни за образованиетокато цяло - все пак други цели.

   Изразявам абсолютното си съгласие с теб Paideia  ,защото аз мисля по същия начин,че е важно това да  се случи,а е ясно ,че от раз няма да бъде съвършено.Има само един  малък проблем .В голяма част от  училищата приближените на директора са най- незаслужилите да получат нещо,а работещите се притесняват да им го кажат в очите,защото не се знае дали по този начин няма да обидят шефа.Човекът с последната дума.И ако една част от учителите работят със сърце и душа и не ги вълнуват тези доплащия-в смисъл,че са решили проблемите си по друг начин ,има такива колеги,които за жалост ще загубят интерес от работата си,ще загубят самочувствието си и ще тръгнат да търсят препитание другаде или ще слугуват на чужди интереси.Това е болният проблем ,който не дава мира на българския учител.
 Някъде бях чела ,че цели две поколения  трябва да се сменят в професията ,за да се очаква истинска реформа .В смисъл да дойдат млади и необременени  от раболепие   хора ,които да  наричат нещата със собствените им имена.
   Държа да отбележа ,че аз също съм от средното поколение хора,които трябва да бъдат подменени.Правя това уточнение,за да не се почувства някой засегнат от мнението ми.

изберете комисията с тайно гласуване.
не пропускайте да приемете на педагогически съвет резултатите от работата на комисията, вместо да оставите директора само да ги вземе и да напише заповед.
ако "близките на директора" са повечето от колегите ви - малкият проблем ще си остане. но ако са малка група - с тези елементарни процедури ще направите невъзможно те да бъдат оценени високо тихомълком.

Вие решавате как ще ги приемате и дали ще ги приемате или не. Как ще избирате комисията. По какви източници на информация ще работи комисията. Какви са индикаторите за вашето училище. И - разбира се - дали участвате изобщо или не.   Решението вземате на първия педагогически съвет, който трябва да се случи в следващите 5 дни (е, поне така е според програмата):

6.1.4. Процедура
1. След приемане на Програмата директорът на детската градина,училището, обслужващото звено свиква педагогически съвет най-късно до04.09.2007 г. във връзка с приемане на решения относно:
1.1. Готовността и желанието на педагогическия колектив да участва впроцеса на определяне на допълнително трудово възнаграждение запостигнати резултати от труда.
1.2. Определяне на критерии към отделните показатели в зависимост отспецификата на детската градина, училището, обслужващото звено, попредложение на директора.
1.3. Определяне начина на избор на комисията.
1.4. Избор на представители на педагогическия колектив за членове накомисията.
 2. В петдневен срок от провеждане на педагогическия съвет директорът надетската градина, училището, обслужващото звено уведомява финансиращияорган за решението на педагогическия съвет и представя справка за брояна педагогическия персонал с копие до началника на РИО.3. Финансиращият орган представя обобщена заявка в МОН в срок до20.09.2007 г. за брой детски градини, училища, обслужващи звена и бройпедагогически кадри, за които ще се прилага диференцираното заплащане(Приложение 3). 4. В срок до 28.09.2007 г. МОН представя в Министерството на финанситепредложение за корекция на бюджета на първостепенните разпоредители нафинансови средства за детските градини, училищата и обслужващите звена.

просто не пропускайте този пед. съвет. ако прецените, че сроковете обезсмислят извършването на оценката - обяснете го на колегите си и вземете решение да се откажете да участвате в процедура 2007.
но въпреки всичко - си решете как е най-добре да се организирате, за да си изработите вашите показатели и да си направите оценката през 2007-2008.
Ако до към октомври сте постигнали съгласие ще знаете какво наблюдавате през учебната година, ще можете накрая й през юни-юли 2008 да си направите оценка по правила, които са ви били известни на всички от самото начало на периода и спокойно ще се включите в процедурата за диференциране през 2008 с резултатите. без никакви драми, без недомлъвки и излишни напрежения в началота на учебната година, както тази година стана заради лошия календар на всички действия на МОН.

и последно, че взех страшно да досаждам, а диференцирането наистина не е най-важният въпрос, с който имате да се занимавате през следващите 6 седмици:

ако вземете решение да не участвате в процедура 2007, няма лошо. само вие знаете дали в тези срокове можете  да направите оценката по полезен начин. лесен начин няма. но ако и накрая няма да има полза (яснота, съгласие по критериите, съгласие по начина за регистиране на постиженията, съгласие по процедурите и пр.) то наистина няма съмсъл да се прави.

ако все пак решите да участвате, много ще помогне на работата ви ако разделите мислите си за оценката от средствата, които ще бъдат разпределени след нейното извършване. всичко което казвате за парите е вярно - малко са, данъците ще ги изядат, няма да си свършат ролята на стимули, един господ знае дали ще ги получите преди коледа и пр. в бъдеще обаче, количеството средства ще се промени, а самата оценка ще се използва за вземането на много други решения на училищно ниво. затова е важно всички в педагогическия екип да разбират как се прави и да осъзнаят, че могат пряко да участват в правенето й.

    

Твоето изказване си беше за нов постинг! Един друг поглед върху ситуацията, но този път направен от директор – тук преобладават учители.

Ужасно тъжно звучат думите ти!... Нещо мило и любимо на всички в селището, каквото е едно училище, завинаги се погребва от реформите на МОН... Доплака ми се :(

ПОДКРЕПЯМ КОЛЕГИТЕ КОИТО СА ПРОТИВ ДИФЕРЕНЦИРАНЕТО НА УЧИТЕЛСКИТЕ ЗАПЛАТИ ПО ТОЗИ НАЧИН. КОЛЕГИ ПРЕДСТАВЕТЕ СИ КАК ЩЕ СЕ ИЗВЪРШИ ДИФЕРЕНЦИРАНЕТО В ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ КЪДЕТО НА ЕДНА ГРУПА РАБОТЯТ 2 УЧИТЕЛКИ - ЗАЕДНО ПЛАНИРАТ ,ВЪЗПИТАВАТ И ОБУЧАВАТ ДЕЦАТА - И ДАЛИ ПО ТЕЗИ ПОКАЗАТЕЛИ НА МОН ЩЕ МОГАТ ДА ПОЛУЧАТ НЯКАКВА ДИФЕРЕНЦИРАНА ДОБАВКА - ПРОСТО НИЕ ДЕТСКИТЕ УЧИТЕЛИ СМЕ ПОСТАВЕНИ В АБСОЛЮТНО АБСУРДНА СИТУАЦИЯ

Светев, съжалявам, че съм предизвикала грозни чувства.
Съжалявам също така, че преди 15 години заради малко "театър" на опиянени от промяната и новата си значимост синдикални лидери/активисти, сте разпаднали групата за оценка на втория ден. Още повече, ако сте имали надеждна система от критерии.  Досега вътрешната оценка щеше да е станала рутинна практика и всичките й недостатъци щяха да са изчистени и забравени.

Използвам случая да се извиня на всички, на които съм образувала някакво напрежение с коментарите си. Намерението ми беше единствено да отбележа възможната полза от усилието да започне вътрешното оценяване, освен всичките кусури на програмата и системата като цяло, които са вечното основание нищо да не се предприема. Диференциацията сама по себе си не подлежи на обсъждане. Тя си е факт още от времето когато не се е случила работната група на Светев. Тези които работят добре получават по-малко, защото заплатите им са същите като не тези които не работят добре. Двете групи не си говорят, което пък създава чудни парникови условия за съществуването на директори-сатрапи и тяхното множене. Оценката, която е в основата на порословутия втори стълб, е просто една добра възможност за малък напредък в по-перспективна посокана развитие на училището. Или за установяване на практика, че училището вече няма сили да се движи в такава посока. Към Коледа ще знаем кое от двете.

Дотогава, аз лично ще споделям само  безспорно позитивни мнения, когатоимам такива. Отказвам да приема многократно повторената тук идея, че в българското училище нищо не зависи от българските учители и директори. Както и идеята, че МОН е виновникът, че децата в България намаляха 2 пъти от 1992 до днес и, за капак - семействата с деца си търсят препитанието в 4-те големи града у нас и на много места извън България. МОН си има планина от вини, но точно тази не е сред тях.

Естествено, далеч съм от мисълта, че МОН е виновно за кризата в България, просто от тях се очаква по-малко далавери и популизъм и повече работа. Ще си говорим, че образованието е кофти, че е нереформиран отрасъл, затова няма се плащат нормални заплати. Ми не е това начина, тези хора трябва не само да оцеляват, а да усещат високия си социален статус. Постепенно техните заплати на фона на тези на полицаите, лекарите, държавните служители се стопиха два-три пъти. Нито са съкратили полицаи, нито държавни служители, а непрекъснато се говори, че учителите били много. На фона на това министърът и премиер-министърът се отнасят към съсловието с такова пренебрежение; излязъл Станишев да ми прави сметка колко пари се вземали от частни уроци, ще кажеш, че сме ги взели от държавния бюджет, много има връзка едното с другото. Ако не могат да управляват държавата, да си кажат и да си ходят, не да приказват глупости - ако вдигнели заплатите, какво щяло да стане, инфлация ала-бала. Ами по таз логика да се учим да не ядем, да ходим голи по улиците, да не си купуваме учебници. Що пари се разсипват в държавните фирми, по десет човека управителни съвети, дето ходят на работа само да си вземат заплатата, по министерствата обикновени чиновници са назначени на две-три работни места на 8 часов работен ден, за да получават 1500 лева, а за учителите 600 лева им се вижда много, 1200 - абсурд. Една диференцирана добавка на фона на ниската заплата ще разстрои и отчая и озлоби учителите, защото те не я мерят в книги и интернет, а в хляб и мляко за децата си. Всеки ден те виждат как МОН им се подиграва, бави и отлага преговорите, срещу тях се излива жлъч и помия.

Ще реформираме системата - ДОБРЕ. Курсове по ИКТ. За 5 дена учителите станаха факири в ИТ. Скъсани има ли? Ако изпитите бяха проведени обективно, не е ли ясно, че една голяма част от колегите не са пипвали мишка в живота си и за 5 дена магьосник да си, не можеш да ги научиш на толкова неща. Това ли ви е реформата?

Вместо да беше правил проучвания за частните уроци Станишев, да беше питал учениците какъв е този национален образователен портал и виждали ли са го,осигурява ли им училището неограничен високоскоростен интернет, както се пъне Вълчев, купуват ли си учениците учебници, ползват ли безплатните електронни помагала и въобще знаят ли за тях. Ама не му стиска. Говори се, много се говори - матури, външно оценяване. За мен тазгодишните тестове след 7 клас бяха издънка, по БЕЛ беше явно прекалено лесно да се изкара 3, по математика колегите ревнаха за задачи от 10 клас в теста. И матурите кой знае какво слънце ще са. Каква организация има създадена за външно оценяване? Никаква! И защо пък като говоря за лош мениджмънт в МОН да съм крив? Ми това са фактите, Пайдея!

За съжаление отново не сме единни - всеки имаше време за размисъл от края на уч.година, когато това ни беше сервирано в крачка.Очаквахме обаче, че през този период на умуване ще има някакви реални за вс. критерии за оценяване. Но уви. Трябва нещо да се направи, приемаме набързо нещо-налагаме го, отчитаме свършена работа--------а каква е истинската ситуация, няма никакво значение. Това е поредното унизително отношение към УЧИТЕЛЯ

Не съм  била, не съм и няма опасност скоро да стана фен на мениджмънта на МОН. В много отношения той е толкова катастрофален, че е на моментие най-добре МОН да бъде анестезиран, защото с малко административно движение на главата на системата може да доведе до гърч в цялото тяло. Примери бол: всички журналисти получиха последната програма  по мейл, авие - във вестник Аз буки, чиито тираж е по-малък от броя на училищата в България; кифли и мляко; справки за неизвинени отстъствия; календар на сесиите за проекти по национални програми и структурни фондове , които са насочени към училищата пряко - май, септември; "външното" оценяване в  4 клас 2007 и пр. Цяла вечер да пиша няма да мога да изпиша самонедоразуменията от последните 2 години, а първият ми пряк контакт с МОН датира от далечната 1992 г. (първият конкурс за нови учебници, организиран спешно в резултат на ОТМЯНАТА на учебниците по история ПО СРЕДАТА на учебната година).

Не споря, какви са фактите. Интересува ме само да ги гледаме в цялост. Например като се питаме защо съкращават учители, а не полицаи, да се сетим и, че престъпността се увеличи, а децата намаляха и освен това ежегодно от десетина години вече 25 000 от тях спират да ходят научилище преди да са го завършили (по кръстосани данни на МОН и НСИ). Просто факти. Някои особено болезнени от тях не са резултат на грешките в образователната система и не могат да бъдат поправени от нея, а други са - и могат. Не може училището или МОН да спре миграцията на трудоспособното население (в едно с децата му) към местата където има работа. Но  може 750 учители по-малко да си загубят работата, ако ни кажете (на външните) защо тези 25 000 деца напускат училище преждевременно и как можем да ви помогнем, че да попречим заедно това да се случва в такива размери. 

Език и ИКТ учителят, като всеки човек може да научи и сам, ако го иска. Обзалагам се, че като ви направят заплатите по-коректни след 4 месеца -до края на 2008 ще се удвои броят на учителите, които ще се присъединят към тази общност и другите интернет места, където общуват педагози с идеи, защото повече учители ще могат да си позволят компютри иинтернет. Обаче да насърчите децата с трудности или със специални таланти да учат и да не се отказват да успяват -  не можете , ако го правите само във вашите си часове. Трябва и колегите ви да правят същото като вас. Трябва на всички дето искаме да помогнем да ни определите роля. Вие водите процеса в училище. Вие знаете най-много за него. Вие ще кажете каква е ситуацията. Няма от МОН или от другаде да дойде на бял кон вестоносец с дискета с правилното решение във вид на автоматично стартираща се програма. От вас ще тръгне инициативата. Като спрете да се карате помежду си. Дай боже да е още тази учебна година.

Защото алтернативата е да седнем и да почакаме, докато МОН го докара до достатъчно добър мениджмънт, направи идеалните модели за вътрешна и външна оценка (безда ги пробва дали работят, защото така напряга системата и предизвиква допълнително недоволство) и тогава да почнем да подреждаме къщата по-надолу от покрива. Няма лошо. Точно така се прави с обикновените  къщи. За образованието обаче, чакането не е добро решение. От чакане да свърши прехода, да отмине кризата, да се махне един или друг неподходящ министър/директор, да се напълни държавния бюджет... го докарахме до"20% от българските граждани от 16 до 25 г. - завършили 8 клас и не посещавали никакви други форми на обучение след това" (данните са наЕвростат от тази пролет). Аз не знам как да променим това без училището да участва. А вие?

Просто не ми се мисли догодина какви съкращения ще бъдат в малките градове и селата, щом няма да има слети и маломерни паралелки. Екшънът се отложи за догодина (заради изборите).

Ако чакаме къщата да се нареди отдолу нагоре, бая има да чакаме. Първо - както знаеш, учителството застарява. Голям процент са на възраст около и над 50 години. Тези хора не са мотивирани да променят системата, правят каквото им се каже, за да си запазят единствената възможна работа. По същата причина из форумите никога няма да има орди учители - зад всяка по-критична дума стои повод за тормоз и уволнение. Да не говорим каква чуваемост има в МОН за това какво пишат учителите по форумите. Обявеният чат на живо с министъра в www.e-edu.bg така и не се състоя. Форумът на МОН беше затворен. Куини нали кани министъра да заповяда тук в блога - неще пичът.

Имам една позната, която днес ходи в едно близко градче да прави анкети с учители, ученици и родители за матурите. Случайно попаднала на директорката на едното местно училище и й обяснила за какво става дума, предложила й да я анкетира. Оная луднала. Изгонила я и забранила на всичките си подчинени да говорят с нея. Смятай за какъв страх си говорим.

Циганетата като че ли сами не могат да си повярват, че някой ще разчита на тях и ще им даде отговорна висококвалифицирана работа за добри пари. Висококвалифицираната работа в България силно намаля и те там трудно могат да пробият. По традиция се ориентират в занаятите, строителството, търговията и хамалуването, за което образование много не им трябва. За училище трябват чисти дрехи няколко ката, обувки, време и място да си учат, книги, компютри. И махлата ги дърпа назад. Пък и не са от хората, дето ще се бъхтят двайсет години да учат за малка несигурна заплата. Те нямат тия скрупули "недай си боже да оставят децата си без образование", действат пресметливо и първосигнално. Пък и досега са се оправяли така...

Има дето имат пари и примерно работят в чужбина, при тях е друга работа, един страшен пич познавах от Ямболско, техните бачкат в Гърция. Хигиена, реч, ум, краснопис ако щеш. Де да бяха всички като него. Турчетата са страшни. Какви читанки има, не е истина.

За мен има шанс българите да спрат да емигрират и да започнат да раждат деца, ако държавата спре да бъде толкова популистка, далавераджийска, бюрократична и да стане конструктивна и отговорна. Само че над икономиката тегне няколкомилиарден отрицателен нетен износ и огромна сива икономика. Все още има много български и европари за крадене и в близкото бъдеще не го виждам подобрението. Проблеми ще има не само за учителите - за цялото общество. Това поколение, което расте днес, има единици полуграмотни хора и маса неграмотни и мързеливи. Каква мотивация и респект да имат, като виждат колко печелят самите хора на науката и образованието. Една малка част са си повярвали, че могат да станат компютърни специалисти, автомонтьори, строители, хладилни техници или електроници (по-платените професии се помъчих да изброя), другото е неориентирано стадо.

Към Paideia.
В МОН обичат да боравят с цифри,но само ние учителите знаем, че зад тях се крият човешки съдби. Нека МОН поискат от всяко училище освен цифрата на отпадналите ученици и педагогическа характеристика за всяко от тях и тогава ще си отговорят на въпроса коя е причината за отлива от училището. Дали липсата на интерес към ученето или трудното битие, борбата за оцеляване на семейството и трудностите, които съпътстват детството са причината за главоломното увеличаване на отпадналите. Стига са обвинявали училището, че не взема мерки. Къде са другите институции? Какво направи държавата за увеличаване на раждаемостта, с какво насърчи майките да раждат повече деца и осигури ли нормален живот на родените?  Познавам личните съдби на всички проблемни деца от моето училище - деца с много отсъствия и изоставащи в обучението си. Нито едно от тях не расте в нормална семейна среда. Какъв е етническият състав на тези 25 000 деца ? Предполагам по-голямата част от тях са роми, те се смятат за образовани, ако са стигнали до 8 клас. Току що прочетох едно социологическо изследване, че след 20-25 години 50% от младите хора в България ще са от ромски произход. Тази перспектива е ужасяваща. Да вземе господин министъра да посети едно западнало селско училище, за да види истинското състояние на нещата. В малките селища учителите работят предимно с такива ученици.Скоро сама се уверих в това, българите вече са малцинство, а циганите мнозинство.От 80 деца в І клас, само 20 са българчета.  
П.П.Изтрих последното изречение в коментара си, за да не предизвиквам повече негативни настроения на блогърите срещу себе си.

Добре. Вече се обзаложихме, че броят на членовете на тази общност ще се удвои през 2008 и 95% от новите членове ще бъдат учители. Това е усмивка към Имхотеп. За да сме сигурни, че не се усмихваме само, а си държим на думата тук в писмен вид заявявам, че ще изплатя фактура за 100 лв. за книги на Имхотеп, ако към Коледа 2008 той се е оказал прав, че учителите са стресирани и страхливи хора дето скоро ще забравят изобщо да изказват мнение, камо ли да се събират в интернет общности да си обменят  мнения. Ако аз съм права - Имхотеп в продължение на 1 година няма публично (вкл. в интернет) да казва/пише  следното "из форумите никога няма да има орди учители - зад всяка по-критична дума стои повод за тормоз и уволнение". Куини е арбитър. Ще гледа да не се загуби това съобщение и ще ни каже как се развива общността през декември догодина.

Ето усмивка и към Сибила. Ужасно се радвам, че има учители като теб, който познават личните съдби на трудните деца в цялото училище. Не знам от кое училище си, но ти предлагам следното, което можем да направим независимо къде се намираш. В момента са отворени 2 програми по структуринте фондове с които могат да се финансират проекти на училища до 50 и до 100 хиляди лева, за решаване на проблеми на трудните деца. Ако знаеш какво може да им помогне на твоите трудни деца в следващата календарна година твоето училище- аз ще ви напиша проекта. Ако проектът ви спечели - ти поемаш ангажимента да ни пишеш тук по веднъж в месеца как напредвате и какво постигате. И в продължение на една година да не казваш/пишеш публично следното: "след 20-25 години 50% от младите хора в България ще са от ромски произход. Тази перспектива е ужасяваща".

НОТА БЕНЕ: моля да не ме разбирате погрешно. И двете ми предложения за отказ от точно определени публични изказвания, към двама уважавани членове на нашата общност, не са опит за интервенция в мисленето на личности. Те са само напомняне, че практикувате изключителна професия, която се отличава с обществена мисия и с изключителна влиятелност  на вашето мнение за формирането на мнението на младите хора. И в много голяма степен на това на техните родители в България. Моля, не им предавайте ужас от и/или презрение към едно поколение (учителите на Имхотеп) или към един етнос (ромите на Сибила). Сигурна съм, че както за атомната енергия ги учите и на ползите и на заплахите от нея, и за други общестевни явления можете да намерите такъв подход. Не казвам, трябва да ги подминавате - пази боже - за разлика от атомната енегрия те са пред очите и на децата и на родителите ежедневно. Казвам само, че за разлика  от  пенсионерите  в кварталния клуб,  учителите не могат да си позволят публично да казват спорни констатации като абсолютни истини. Твърде много хора ви вярват и няма да си направят труда да проверят, нещо което са научили от учителя си. Покрай множеството проблеми на училището имате склонност да забравяте за това.

Както и да е. Това е усмихнат пост. И не е шега. И двете ми предложения са валидни. Това към Имхотеп лесно за изпълнение. Това към Сибила обаче важи до 15 септември. Срокът за кандидатстване е 1 октомври и ако ще пиша проект ще ми трябват поне 2 седмици. Мейлът ми еmaria(@)online.bg.  

100 лева, 100 лева, все файдица. Из тези дни гледах "Отечествен фронт", Карбовски искаше да купи на един ром книга, каквато си избере, а той му вика - не я искам, да знаеш, че ще я хвърля. За какво ми е?

В този смисъл, ако парите могат да върнат циганчетата на училище (похарчени в рамките на разумното, без останалите да се почувстват пренебрегнати и ощетени), аз съм твърдо ЗА. Да се водят 1000 деца, а да ходят 100, и то за закуска, и след първия час да зачезват, не е решение. По-добре да има 100, 200 ако щеш модерни компютри в това училище, но децата да се задържат по 3-4 часа, а защо не повече. Аз не намирам перспективата 50% от децата да са цигански за ужасяваща. Казах ли, че живея до циганската махала? Това са бъдещите българи и каквито си ги научим, после с такива ще живеем.

Колкото за форума, колкото по-малко говорим и колкото повече работим, толкова по-добре. Ако форумът се напълни с оплакващи се мърморковци, това не е светлина в тунела. Дано да се пълни с позитивно и творчески настроени хора, които да обичат работата си и да имат себеуважение.

Страхът е нещо човешко и в никакъв случай учителите не заслужават презрение. Техните страхове са страховете на всички стари хора. Те са много твърди, открити и се чувстват посветени в мисия. Ако има някое съсловие, което да е изказвало мнение за държавната политика в своята сфера, това е учителството. И все пак, не им достига. Ако учителите в България тая есен се вдигнат над 80% на стачка и ако извоюват достойно заплащане още тази година, обещавам на Пайдея огромен букет от рози за 100 лева :)

Не съм си измисляла статистики, просто цитирах информационна агенция :
"Другият основен извод на "Медиана" сочи, че за младежите предимно от ромски произход нарастват проблемите със социалното включване и те все по-трудно намират мястото си в обществото. Причините за техния труден достъп до средно и висше образование са преди всичко икономически. В същото време изследването прогнозира, че до 20-25 години роми ще са 50% от младите българи, при около 10% в момента. "Изследването е поръчано от ДАМС.
Ако за вас тази перспектива не е ужасяваща, аз ще ви здадам въпроса по иначе : прекрасна ли ви се струва перспективата да намалява още по-драстично раждаемостта сред  българския етнос, защото това е в контекста на казаното? Думите ми не целят етническо напрежение , нито имат расистки подтекст, а горчивина от постепенното стопяване на българския етнос. И аз обещавам голям букет с рози за Пайдея, когато прочета в информационните източници , че естествения прираст в България е станал положителен в резултат на  правилната политика на държавата към стимулиране на раждаемостта и грижа за децата на България.
 
Колкото до твоето предложение за написването на проект, благодаря ти с усмивка, но моето училище няма шансове да спечели проект на такава тема. Сумата е доста голяма и се предвижда за училища, в които преобладават такива деца. В моето слава богу,  те не са толкова много. С тези деца работим ежедневно и смея да твърдя, че в наше лице  понякога те намират много по-голяма загриженост и разбиране , отколкото от своите най-близки хора. Можеш обаче да бъдеш полезна наистина на училища, които имат  нужда от такава помощ.

говорим за различни програми. тази, която беше специално за интеграция на роми приключи с приемането на проектите днес.
тази която имах предвид (със срак на 1 октомври) се казва "Да направим училщето привлекателно за младите хора" и финансира проекти от 10 до 50 хиляди лева за извънкласни дейности от много широк спектър. Не изисква собствен принос - което е много съществена пречка за училищата и не е ограничена до нито един отделен вид ученици. Ако с извънкласна дейност може да се помогне на учениците с проблеми - да им стане по-лесно, по-интересно или да наваксат изоставането (тези с многото отсъствия имат такова) - защо не.
За да има проект - в дейностите трябва да са включени най-малко 63 деца. Повече ще прочетеш на http://sf.mon.bg/Outschool%20activities%204.2.1.pdf

 Запозната съм с програмите по структурните фондове и по разработването на проект " Да направим училището  привлекателно за младите хора" вече работим. Аз самата съм включена в екипа за разработване на проекта. Като стана дума за проекти, да имаш информация какво стана с проектите, които внесохме в МОН през м.май, защото освен утвърдените проекти за училищните униформи, други не откривам.
 
Мила Paideia, не влагай толкова много емоции и не приемай написаното лично. Никой тук не пише ,за да напада другия, който има различно мнение. Ние сме просто хора, които изказват мнения. Щом пишем, значи не сме безразлични, всички боледуваме за това, което става в образованието. Ти също имаш мисия и чрез твоята фондация работиш за нея. Уважавам твоите компетенции и ценя твоето присътвие тук.

Ако си в София - знам, че Столична община одобри всички подадени проекти, освен в случаите, когата едно училище/звено/детска градина беше подало 2 проекта. Такива имаше около 20. Одобриха им по един. Т.е. в Столична няма училище, което да е кандидатствало и проектът му да не е одобрен от комисията на общината. Подадоха си протоколите  и класираните проекти в МОН в срок.  В програмата не пише обаче МОН какво ще им прави на протоколите и информацията. По аналогия с другите програми, се предполагаше, че МОН ще ги прегледа и ще публикува списъка на сайта при дригите списъци. Обаче, като се обадих миналата седмица в МОН да питам кога ще го публикуват, експертката от ОСОИ каза, че според нея те "нямат такова задължение". В общината от друга страна - не са получавали никаква обратна информация от МОН (одобрени ли са им протоколите и класацията или не, те сами (от общината) могат ли да публикуват протоколите или не и пр.) Затова нищо не излиза никаде като резултати. Специално хората на Фандъкова, мисля че изпратиха тази седмица и официално искане МОН да  им поясни процедурата  оттук нататък, за да могат да отговорят на училищата и да си организират  финасистите, защото и за тях възникват специфични задачи от проектите.

Приемам с удоволствие арбитерството в спора между Пайдея и Имхотеп, макар че би ми било трудно да отсъдя, защото и двете страни ще се окажат прави, според мен.

Общността ни е твърде възможно не само да удвои, но и да утрои членската си маса, но това, че казваме истината за нещата в нашата сфера, а в същото време оставаме скрити зад никове, не променя нищо. Керванът ще си върви, а кучетата ще си лаят. Системата ще си остане нереформирана, докато ние, учителите, не излезем от анонимността и не се заемем с реални действия. За да имаме успех обаче, е необходимо поне половината от учителите да се обединят около идеите за промяна, а това аз лично изобщо не го виждам нито в близка, нито в по-далечна перспектива.

С риск да бъда обявена от читателите в блога, особено от позитивно мислещите, за твърде крайна и дори за черногледа, няма да спра да повтарям, че  деференцираното заплащане трябва да бъде отхвърлено от цялата учителска общност, от всички училища.  Не от няколко училища в страната или единици учители в колективите, а от всички без изключение. Само тогава ще има ефект и това  трябва да придобие формата на протест. Стачка няма да има, не и в размерите , с които плашят  министерството синдикатите. Това са "кьор фишеци". Стачките не се планират, те стават, когато градусът на напрежението е нараснал до там, че хората спонтанно изразяват нетърпимистта си към ставащото. Учителската стачка се планираше за края на годината, па после за първия учебен ден и накрая за първия учебен срок. Масовото отхвърляне на диференцираното заплащане - това трябваше да стане наш протест. Само не знам, защо синдикатите си замълчаха и приеха да бъде извършен този абсурд. Ще споделя някои мои разсъждения по повод на написаното  от мен в постинга: 
В програмата има заложено взривно устройство. За последиците ще се усетите по-късно.
1.Създадетелите на програмата разчитат, че по-голямата част от учителите ще приемат добавките независимо от техния размер. Разчита се на оня дребнав егоизъм, който ни нашепва, че е по-добре "аз да  си взема парите, отколкото някой друг да вземе освен неговите, че и моите пари".
2. Ако повече от 70% имат близки възнаграждения - няма да се предоставят средства, т.е. трябва да има големи разлики в диференциацията. Да лъснат, да се откроят обявените за некадърни учители чрез точковата система.
3.В последствие точковата система ще бъде използвана от директора  при съкращения и уволнения. Най- напред ще си заминат хората с най-малък брой точки. Дава се законово пълна свобода на директора да се освободи от хората, които според него не му вършат работа.
4. С въвеждането на делегираните бюджети, директорът ще има право сам да си определя броя на учителите в рамките на щата, който сега се определя от броя на паралелките. Директорът ще има право да прецени от колко и какви специалисти ще има нужда. Разчистването ще стане пак чрез точковата система.
Е, как да мисля позитивно като виждам какви са всъщност целите на програмата? Подмяна на кадрите чрез диференциация - това е основната цел на програмата!

Сибила, това, което казваш, е страшно и ужасно!

Ти имаш ли някаква реална информация, че точковата система ще се превърне в начин за разчистване на сметки с неудобните учители, или това са просто твои разсъждения?

Куини, ти знаеш откъде...
Ето ви още един материал от в-к"Стандарт", който ще ви светне повече по казаното:
"Учителите могат да имат по-високи заплати, ако съответното школо освободи част от персонала. Това заяви вчера образователният министър Даниел Вълчев по време на отчета си за последните 2 г. под наслов "И много, и малко". Колко учители да работят в съответното школо, ще решава директорът. Промяната ще бъде записана в новия закон за народната просвета. Така школските шефове ще могат, ако им е разрешен щат от 110 учители, да назначат 100, обясни Вълчев. А по-малкото персонал ще значи по-високи заплати, изтъкна той.
За да сме сигурни, че съкращенията са обективни, а не на личностна основа, ще важи точковата система за оценяване на учителите, поясни зам.-министър Кирчо Атанасов. Така ще си тръгват даскалите, събрали най-малко точки. Самите училищни директори ще бъдат назначавани с конкурс, както досега. Броят на децата в класовете също ще може да расте. Това означава, че в една паралелка ще могат да учат не само 26, но и 30, и повече деца, каза още Вълчев. Законът ще е готов до октомври, обеща той.
Документът предвижда и рейтинг на школата. От оценката на училището ще зависят и заплатите в него. Повече пари за преподавателите ще има от 2008 г., каза Вълчев. По думите му увеличението на заплатите щяло да бъде "разумно и балансирано".

Напълно е възможно набедените за некадърни учители да бъдат първи при съкращение - и формално - с пълно право. Те не покриват елементарни изисквания за професионална пригодност. Другият лост е учителят да бъде набеден за човек със слаби нерви, за луд (профилактичните прегледи удобно ще го потвърдят).

В последните седмици не следях развитието на темата за диференцираните заплати, но още през юни-юли станаха ясни подводните камъни - озлобление в колектива, натягане на напрежението, подмазване и манипулиране на учители. Ето защо отказът от диференциране на колектива е като падане на камък от шията. През пролетта ние гласувахме именно отказ да вземем тези пари, макар, че има жени, за които тези мизерни суми са глътка свеж въздух.

Ако тръгнем на стачка, пред нас ще се вдигне обществото, целия полицейски апарат (на полицаите тихомълком бяха увеличени заплатите още преди  миньорите да си бият сами  главите в цимента), ще се задействат медиите, ще ни удържат пари, не можем и да издържим дълго - две седмици стачка, означава 150 лева удръжки - огромна сума в учителския бюджет. Да си признаем, нашата стачка не причинява щети, а само спестява от бюджета. След приключването на стачката ще наваксаме всичко чинно и дори ще ходим да дежурим в събота по олимпиади без пари.

Не стачката е опасна. Това лято изпратихме към частни фирми или в чужбина доста колеги. Бавно и сигурни се наблюдава отлив от професията. Студентите, които (не) идват за базови уроци не са много въодушевени - при положение, че с каквото и друго да се захванат, ще вземат повече от 250 лева (месечно).

И какво ще правим след 10 години? Ще внасяме учители от Монголия ли? Не, и там вземат повече.

--------------
Прочетете "Фабрика за идиоти" от Мартин Карбовски (в-к "Стандарт" 1 септ.)

Много ми е тъжно, когато чета мненията ви и знам, че сте прави! Много колеги ще искат диференцираните добавки, а други не, но със сигурност не стачката е пътя за решаване на проблема. Неприятно ми е да го призная, но наистина сме страхливи и нерешителни и точно на това разчитат политиците. В определени моменти Синдикатите симулират загриженост и ни призовават на стачка, с която само се излагаме/ и нищо не постигаме/. Не мислите ли, че е време да създадем учителско сдружение? То да има права да преговаря, да ни защитава, да е избираемо от нас. Защо да чакаме друг да се грижи за нас и да пази интересите ни ?
Нека докажем, че сме интелигентни, мислещи и можещи , а не овце!