Образование 03.09.2007 queen_blunder 4020 прочитания

Какво наричаме "резултат" и какво – "средство" за постигане на резултата?

Колкото повече разсъждавам, толкова повече се убеждавам в безсмислието на тази реформа, свързана с диференцираните учителски заплати. Както казва Имхотеп: фиксираните ... критерии нямат нищо общо с работата на учителя, а са някаква абсурдна еклектика, неприложима в никое училище.

Ние какво измерваме всъщност? Много е важно да се отговори на този въпрос. За целта надникваме в Програмата и откриваме отговора на въпроса:

2. Въвеждане на система за определяне на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда на педагогическите кадри на база показатели, определени на национално ниво, и критерии към всеки от тях, приети с решение на Педагогическия съвет, в зависимост от вида и спецификата на детската градина, училището, обслужващото звено.

Аха, значи измерваме постигнатите резултати! А кое е резултат и кое е средство за постигане на даден резултат? Дали авторите на Програмата виждат разликата?

Отново ще пробягаме през показателите.

1. Планиране, организация и провеждане на образователно-възпитателния процес.

Цялата формулировка на този показател не е свързана с резултата от работата на учителя, защото планирането, организацията и провеждането на ОВП са средства за постиганена резултати. Кои са резултатите тук? Това са знанията, уменията и компетенциите на учениците. Ето това трябва да измерим.

2. Използване на интерактивни методи, иновации и ИКТ в образователно-възпитателния процес.

Може ли използването на методи, иновации и ИКТда бъде резултат? Тук също се изброяват средства за постигане на резултати в учебната работа. Резултатите да речем ще бъдат по-широките и задълбочени знания на учениците, получени на базата на иновации и ползването на ИКТ.

3. Работа в екип за създаване на подходяща образователно- възпитателна среда(комуникация с педагогическия съветник, психолога, участие в комисии и др.).

Работата в екип не е резултат, но резултат може да е създадената подходяща образователна среда. Ако тя е факт и той може да се регистрира, значи резултатът е измерим. Тук обаче трябва да се формулира точно, ясно и конкретно понятието подходяща образователна среда..

4. Работа с деца и ученици:

- застрашени от отпадане;

- в риск;

- в мултикултурна среда;

- със специални образователни потребности и/или хронични заболявания.

Работа с деца и ученици не е резултат. Резултат е онова, което е постигнато с учениците от изброените категории. За да установим постигнатото, ние трябва да имаме база за сравнение: какви са били знанията, уменията и компетенциите на тези деца преди да се започне работа с тях и какви са след приключване на даден етап, в случая – една учебна година.

5. Работа с деца и ученици за участие и заемане на призови места в общински, областни, регионални, национални и международни състезания, конкурси и олимпиади.

Тук резултатът не е работата или участието в състезания, конкурси и олимпиади, а заемането на призови места: ето това вече може да бъде показател за труда на учителя.

6. Работа с родителите.

Работата, както вече казах, не е резултат, а средство, използвано за постигане на даден резултат.

7. Работа с деца и ученици в извънкласна и извънучилищна дейност.

Абсолютно същото бих казала и за този т. н. показател за измерване на резултатите от труда на учителя. Резултат е новото, което са успели да научат и да овладеят учениците, чрез заниманията им с извънкласна и извънучилищна дейност.

8. Работа в методически обединения и подпомагане на новопостъпили учители.

Тук резултатът от работата в методически обединения също е по-добрата подготовка на учениците. С какво работата е допринесла за повишаване успеваемостта на учениците? За подпомагането на новопостъпилите колеги донякъде мога да се съглася, че е резултат, но трябва конкретно да се каже в какво точно се е състояла помощта – иначе този резултат не би могъл да бъде измерен и конвертиран в точки.

9. Разработване и реализиране на проекти.

Резултатът е самият проект и най-вече степента на неговата полезност, а не самата работа по него.

10. Получени професионални отличия и награди през оценявания период и избрани от детската градина, училището, обслужващото звено показатели.

Съгласна съм, че отличията са критерии за високи резултати, защото те се дават именно заради постигнати постижения в работата.

Смятам, че едва когато започнем да вникваме в смисъла на използваната терминология – както в случая: да правим разлика между думите резултат и средство - едва тогава нещата ще си дойдат на мястото.

Коментари

Pavel_L
Pavel_L преди 18 years 8 months
Съгласен съм, Куйни. ... На 90%.

Затова продължавам да повтарям, че един критерий за оценка на качеството на учител е нещо супер сложно и многостранно. Министерските критерии (подписани от вашите синдикати, нека ви припомня) са абсолютен боклук и като боклук трябва да ги третираме. Не трябва да се занимаваме с тях повече!

Тук вече сме събрали една много хубава колекция от характеристики на добрия учител. Нека се съсредоточим, доколкото ви е възможно, върху нея.

---

10-те ми процента несъгласие с мнението ти обяснявам така. Всеки план/ проект може да има краен резултат и междинни резултати. Щом сме сигурни, че високите постижения на учениците (всичките а не на 2-3-а супер математици и толкоз!), и хубавият климат в училище зависят от нещо, нека го посочим. Да го изкараме на бял свят и да му дадем име. Това може да бъде и един междинен резултат.

Хайде да подложим на моя тест министерските критерии.

Високите постижения на учениците и хубавият климат в училище зависят ли от
 
1. Планирането, организацията и провеждането на образователно-възпитателния процес? - Със сигурност. Стига да са добре направени, но кое ни кара да мислим, че са добре направени? ...?!

2. Използването на интерактивни методи, иновации и ИКТ в образователно-възпитателния процес? - Не. Баба ми беше начална учителка и никакви "интерактивни методи, иновации и ИКТ" не е използвала, а беше перфектна учителка и перфектна баба. 
...
... (прелитам, само за да я карам малко по-накратко, иначе всичките критерии не издържат)
...
8. Работа в методически обединения и подпомагане на новопостъпили учители? - Вероятно да. Стига това да помага наистина на новобранците. Кое ни кара да мислим, че един новобранец е извлякъл полза от насоките на методиста? (... Ами ако оценявам един млад учител? Защо младите трябва зорлем да ги отрязваме?)
...
10. Получени професионални отличия и награди през оценявания период и избрани от детската градина, училището, обслужващото звено показатели? - Не, не е речено! Получените отличия и професионални награди не допринасят за високите постижения на учениците и хубавия климат в училище. Те оглеждат миналото и би трябвало вече да имат някакво парично отражение, според мен. 

Толкова   :)
imhotep
imhotep преди 18 years 8 months
Изработените от нас критерии са много ценни и трябва да бъдат дообмислени и обогатени. Те отразяват проявените качества на учителя на огневата линия - там, където учителят подава, а ученикът приема преподавания материал. Там е ефектът, а не в компютърните технологии, бумащината, работата с младите учители и наградите за най-добър учител.

Министерските критерии не са толкова позитивни, насочени към добрите качества на учителя, а целят да го санкционират

- за това, че не си е нанесъл същия ден оценките или материала (никой не го пита, че има 120 класни по 10 страници за проверка),
- за това, че е на възраст, в която е безмислено да става компютърен факир (а, както отбелязва Павел, нашите учители не бяха компютърни факири, тогава просто компютрите бяха единици, без това да пречи училищата да произвеждат способни деца).

Ясно е, че има критерии, които са неприложими за дадени предмети (ИКТ и физкултура примерно). Тези хора ще се чувстват ощетени, без да са виновни за нищо. Усещам как сега в името на петте точки куцо, кьораво и сакато ще почне да пише проекти, без да има смисъл, как ще се избиват кой проект да бъде одобрен и придвижен нагоре...

Ае...мръсна работа. Още едно време казах, че трябва да се даде на директора абсолютната власт да определя критерии и да се разпорежда с парите, но преди това директорите трябва да почнат да се избират с по-прозрачен и обективен конкурс и не по партийна линия. Това не значи, че директорите като цяло не струват. Голям % от тях са родени за тая работа, има други, които за 15-20 години на поста волю-неволю са се научили, има и хора, които ги гони параноята по цял ден колко са некадърни и правят сума мизерии да си задържат поста и заплатата. Като хвърлих едо око на критериите за директорите, и там не е много цветно...Пффф, ае стига съм писал да свърша някоя работа за утре...
queen_blunder
queen_blunder преди 18 years 8 months
Павка, съгласна съм, че има междинни резултати, но те не винаги гарантират доброто качество на крайния продукт. Ще ти дам пример с планирането на учебната работа, което се осъществява чрез тематично разпределяне на учебното съдържание по дати за цялата година. Въпросното разпределение, написано на хартиен носител, може да се нарече междинен резултат на планирането. (Няма да коментирам, че изработването на разпределение е абсолютно задължително, и не може да е предмет на допълнително заплащане.) Така..., но от тук нататък какво следва? Това разпределение не е самоцел. То трябва да се приложи на практика и от това могат да произтекат различни варианти, като например:

- случва се в края на краищата учителят да не успее да вземе всички теми;

- възможно е учителят да вземе темите, но да не преподаде материала качествено;

- замисълът се осъществява по най-добрия възможен начин.

Следователно ние не можем да съдим по написването на разпределение (което всъщност вече може да се препише наготово от всяка книга за учителя) за постигнатите резултати в края на годината. Ето ти междинен резултат, който не гарантира, че учителят добре си е свършил работата. Всъщност това се отнася за всички междинни резултати, защото най-важното е как финишираме. Ако сме имали пропуски през учебната година, недостатъците лъсват накрая.

На още нещо, много важно, се опитах да наблегна: че когато търсим обективност в оценяването, което на всичкото отгоре е във вид на някакъв брой точки, трябва критериите да позволяват измерване.

Давам пример с произволен показател от Програмата като „Работа в методически обединения”. Какъв точно критерий може да се измисли по този показател? Свършената работа трябва да има резултат, който да се измери, иначе не можем да докажем, че сме работили. Тук се сещам, че точно по линия на методическото обединение миналата година проведох забавното математическо състезание за четвъртокласници с целия випуск. Имаше класиране и съвсем спонтанни отзиви от страна на учениците, които ми споделиха, че им е било страшно интересно и искат отново да участват в подобно състезание. Ако трябва да следваме науката, регистрирането на резултатите трябваше да се проведе под формата на анкета. В нея учениците да изразят своето мнение и ето това вече щеше да е обективен критерий за положения учителски труд.

Обективни биха били критериите, ако се създаде цялостна програма, основана най-вече на тестове и анкети, с която да се регистрират резултатите от учителския труд. В създаването на тази програма трябва да участва екип от психолози, педагози, учители и специалисти от различни области. В нея е необходимо да се заложи извършването на психофизиологическа диагностика на децата на входа и изхода. Тоест онова, което правят училищните психолози в началото на първи клас, но за съжаление спират до там.

Такава диагностика, която да засича напредъка в развитието на учениците за определен период от време (знанията лесно се измерват, но те не бива да са единственият критерий за учителския труд), според мен може да се прилага за ученици от всички класове. Само че тук сложността произтича от факта, че в програмата трябва да може да се предвижда какъв ще бъде напредъкът на всеки ученик и след това трябва да може да се сравнява реалният резултат с очаквания. Имам предвид, че даден ученик може да надскочи себе си според възможностите, които има, а друг да е работил и да се е развивал в рамките на допустимото или по-слабо. При всички случаи това ще говори красноречиво за работата на учителя.

Имам чувството, че малко попреминах границата на реалното с моите разсъждения и навлязох в сферата на научната фантастика, но си мисля, че психологията и педагогиката имат вече сериозни постижения по отношение на установяване на резултати от дадена учебна работа и измерване на развитие въз основа на възрастови и индивидуални особености на учащите се. И тези теории трябва да бъдат добре изучени, да бъдат подготвени специалисти, които да разработват практични ръководства за оценка на работата ни в училище.

Pavel_L
Pavel_L преди 18 years 8 months
Куини,

Пишеш, че


... трябва критериите да позволяват измерване.

...
...
Обективни биха били критериите, ако се създаде цялостна програма, основана най-вече на тестове и анкети, с която да се регистрират резултатите от учителския труд. В създаването на тази програма трябва да участва екип от психолози, педагози, учители и специалисти от различни области. ...


Може и да не си забелязала, но ние градим именно такава програма. 

Добавям, че сред анкетираните ще са и децата, и родителите им, и местните общности, и икономическите субекти на територията.

С две думи, съгласен съм с всичко което пишеш.

Нека споделя и виждането си, че директорите ще продължават да бъдат винаги ключови фигури. Да ги сведем до ... "домакини на училището", както някой беше писал из форума, ми се струва неудачно.