Благодаря за пожеланието, Куини!

Много добре си подредила нещата.Бихме могли само да добавяме "най-".

 Най-радикалното решение за българското образование - премахване не МОН и регионалните инспекторати.

 Доколкото има нужда от методическа и експертна помощ за образованието, нека тя да се осъществява от самите учители, като например се въведат "sabbaticals", тоест всеки учител след първите пет години непрекъсната работа получава една платена година без преподавателска натовареност, която използва за самоусъвършенстване, помощ на начинаещите колеги, и презареждане на батериите. Същото се повтаря след това на всеки десет години.

Най-песимистичното решение за българското образование - просто спираме да раждаме деца; след няма и двадесетина години, всички проблеми на българското образовние са решени.

 Освен наи-песимистичен, май този сценарии е и най-вероятен сред предложените  от мен.

 Най-футуристичното решение за българското начално и основно образование, базирано на пробив в генното инженерство - клонираме необходимия брой копия на Куини.

Това малко шеговито, дори щеще да е подмазваческо, ако Куини ме познаваше. Но тъй като тук никой не знае дали не съм куче, мога да си позволя и такива мнения :)

Много добре синтезирано. И вярно до последната запетая.

Но живота изгражда тези "Най-" във всеки човек/ в различна степен, разбира се / и по този начин той оцелява в джунглата около себе си.

По принцип не би трябвало да има разлика дали някой гражданин влиза за първи или за 101 път в една институция. Нали затова е институция  да обслужва гражданите. Всички по един и същи начин. И все по-добре.

ПП. Иначе - за съжаление ремонти се налагат. И не изглеждат красиво. Аз попаднах там след ремонта. Видя ми се доста по-добре от предишния изглед на фоайето.

....направила си нужното...

...може би трябва още само линк към твоята...

Има начини, стига да не се цели заблуда, че е на самия разпространител.....Грозна картинка. Така нито ставаш по-умен, нито по-мъдър, нито по-забележителен, защото колкото и да те хвалебстват с чуждото, то си остава чуждо - в случая, така наречената интелектуална собственост...

Колко ли душици храним?!

Илко, в пощата ми стои съобщение от жената, която е преписвала приказката. Тя ми пише, че не е измислила тя приказката. Не била посочила автора, защото не е знаела кой е той :) Направила го е, защото е харесала приказката, понеже е много вярна.

Румяна, ако исках да продавам публикациите си, щях да го направя. Единственото, което се иска в случаите, когато взимаш отнякъде нещо, което не е твое, е да посочиш адреса. Много е глупаво човек да показва пред своя кръг познати нещо, което не е създал той. Пък и търсачните машини като гугъл всичко издават, така че - няма смисъл...

Гледай ти какво нещо... Ами да са живи и здрави! Дано се научат, че авторството може някой да се опита да присвои, но чрез търсачки като гугъл лесно може да се провери кой е написал публикацията...

Цъкаш минуса и си доволен от себе си. Колко е лесно нали? Вероятно го правиш, за да ти обърна внимание. Ето обръщам ти го :)))

Куини, много ми хареса притчата.Разбирам напълно възмущението ти, което, личи си, идва от дъното на душата ти.Особено частта за онемелите.От няколко години много често си мисля за суетата.Усещам я навсякъде около себе си.

 Възхищавам се и на начина по който реагираш- показваш интелигентно от какво си недоволна.

Мисля, че ако повечето хора са като теб нашата малка държавица ще се оправи.

Радвам се, Куини, че се запознах виртуално :) с теб тук.Чувствам те близка.

 Аз съм много доволен от учителките на дъщеря ми в детската градина. Най ми бе гот ,когато отивах вечер да я взимам  и на поляната децата като свободни молекули бягаха и си играеха.Тогава ми минаваше всичката умора от деня.Да ги наблюдавам ми  бе такова удоволствие ,че последни си тръгвах ме винаги.

Понеже споменаваш бюро, та се сетих за първата ми колежка с която работех преди години. Тя обичаше да казва: Ние не работим с бюра. Стане 17 часа и заключваш бюрото. Каквато останала работа, може да се свърши и утре...А децата не можеш "да заключиш", не може да отговориш на днешния въпрос утре, защото може да е късно. Някои неща се вършат в този даден и не в друг момент. Така е и с децата. Имат ли необходимост от теб днес, трябва да им се обърне внимание точно днес. Та в този ред на мисли...

Далето, ей това ++++++++++++ са множеството плюсове които бих сложила на поста ти, ако можеше по много и ако не бойкотирах системата за гласуване с надеждата постепенно тя да изгбли всякакво значение.

Искам да питам нещо леко налудно, но според мен супер важно: има ли според теб начин така да се селекционират студентите, които ще стават учители, че в професията да попадат само хора с твоята мотивация да я упражняват (или поне да са над 80% тези хора)? Разни мъдри хора (малко на брой) са им казвали, че не може освен в изключителни случаи да се прецени един 18-25 годишен човек дали я може тази професия или не. Други, не по-малко мъдри (но също толкова малко на брой) са ми казвали, че решението е да се обособи първоначалното обучение на всички учители в отделна специалност и най-добре в отделно ВУ (както е в много развити държави от ЕС впрочем). Аз си нямам още мой отговор на въпроса, но много ми се иска да имам.

Да се научат да се изразяват, да спорят, да изказват спокойно и без притеснение мнение, да се чувстват значими и важни и най-вече от тук-да имат и оправдано самочувствие...

Колегите учители знам какво чувстват, защото съм се докоснала до най-болезнената тема, така често дискутирана и в БГлог.нет. Най-голямата ни болка на нас, учителите, е не, че държим на всяка цена да получаваме уважение в работата си, а защото не можем да намерим решение на задачата как да работим успешно без него.

Болезнено, но съвсем вярно. Точно тези мисли и чувства все по-често ме изпълват и разяждат а предполагам, че не само мен. Как да опишеш чувството на безсилие да свършиш работата си качествено, да стигнеш до сърцата на децата и да им дадеш всичко от себе си, като те пристигат в училище "програмирани" да не ти вярват и да те гледат под лупа? Как да убедиш родителите, че само заедно с тях, само чрез сътрудничеството си може да направите най-доброто за децата им, като те са по-склонни да вярват на роднини, съседи, колеги, медии, които винаги имат "компетентен"коментар за учителя и работата му.

А да споменавам ли за училищното ръководство, което в това време на делегирани бюджети и финансова зависимост от броя на учениците в училище благо те съветва да не си чак толкова стриктен и взискателен и да не ги товариш чак толкова, защото децата ще вземат да не те харесат или да не харесат училището. А как се учи без да се потрудиш?

Тази горчилка се наслагва и тя ме кара все по-често да се замислям - дали да продължа с професията, която преди повече от 20 години с любов избрах и работих или да отида да чистя тоалетни в Англия. Опитвам се да преценя дали тогава много ще променя статуса на отношението на обществото към мен. Не съм сигурна, че ще почуствам промяна.

Така ще освободя място за нови, свежи кадри, които може и да са по-компетентни, по-кадърни и по-качествени. А ако няма такива - да си ги поканят от Третия свят.

Новите, свежи кадри ги няма никакви, защото в такава обстановка е много трудно да се издържи. Ние поне имаме опит, който ни помага реално да преценим на какво се дължи чувството ни на безсилие и да продължаваме да търсим изход. Но младият учител с постъпването си на работа се стряска от огромната пропаст между теорията и практиката, която вижда. В университета никой не те подготвя как да работиш с "програмирани" деца. С деца, настройвани негативно от родителите.

Учениците пречупват нещата през личността на учителя и отношението им към него е определящо за успеваемостта им. Освен това училището има и други функции освен образователни - то е социална среда, в която се формират и изграждат характери, създават се групи на общностен принцип.

Ние общуваме помежду си постоянно, говорим на всякакви теми. Следователно представяте ли си как би се вписало неуважението (липсата му за мен означава същото) към учителя в такава обстановка? Би се създава една много напрегната обстановка, която всъщност се наблюдава вече на много места.

19

Изчезна ми един  час..какво става...в горния пост часът е 12.38!

Сега е 11.48.....

Част от родителите, които даже се гордеят, че възпитават децата си да не вярват на учителите и да бъдат критични към работата на преподавателите си, просто не знаят какъв тежък отрицателен ефект върху цялостното израстване на децата дава тяхната криворазбрана родителска обич.

Всъщност, както има един учителски лаф - децата в ролята им на ученици са наши за няколко години, но са деца на родителите си цял живот.

Нинче, повредата не е само при теб. От известно време часовникът на сайта е доста напред. Не знам сега, като сменят времето, дали няма да се напасне.

Между другото, аз много се вра из руските образователни сайтове и въобще из руския интернет. Как досега за всичките тези години не попаднах на обидно изказване по адрес на учител или на руските учители въобще! Можеш да видиш в руския нет всякакви простотии - подигравки с политици като Путин, порно на килограм и т. н., но никой не плюе по адрес на учителите. Никой! Но защо? Защото руснаците за разлика от нас съхраняват ценностите си.

С учителите наистина е по-различно, ако сигналите от къщи са в посока на неуважение към учителя - тогава детето ще е предразположено към неуважение. Но пък си спомням аз като бях ученичка. Най-строгите и взискателни учители, които показваха най-голям професионализъм, тъкмо те печелеха уважението на учениците.

Искам да кажа, че работата не е в децата, а във възрастния, който стои срещу тях. Децата усещат искрената загриженост за тях и истинския професионалист.

Това са размишления на човек, който няма деца-ученици, и затова не са съобразени със сегашните условия в училищата.

Здравейте, аз съм учител. Абсолютно съм съгласна с изказаните от Куини неща и коментарите. Но искам да добавя, че съм и родител на 2 деца - на 5 и 7 години. Малката учи в детската градина на селото, а голямото дете е ученик в елитно градско училище.

Аз съм учител, както вече съм писала в селско ромско училище.

Уважаеми колеги, всички вие които пишете в този блог - поклон пред вас. Поклон пред вашият труд, интелигентност, амбиция, жар, ентусиазъм.

Уважаеми колеги, знаете ли от къде идва "неуважението" и проблемите. От там, че такива като вас са твърде малко в нашите училища. Писала съм за проблемите с моите колеги.

Самата аз съм се сблъксвала с неуважението от страна на родителите.

Но искам да попитам какво уважение очаква един учител, който е излязъл в работно време в двора на градината за да си купи чорапи от минаваща ромка заедно със своята колежка и лелката от детската градина и е оставил безпризорни 30 деца на възраст 3- 7 години.

Какво уважение да очаква учител/възпитател/, който е оставил безпризорно 5  деца  седнали на стълбите пред училището, а с останалите провежда занимание?!

Какво уважение очква учител от детска градина, който обучава общо 7 деца - 5 българчета и 2 ромчета и изнервен от държанието на малките ромчета крещи: " Вие не сте деца, а идиоти".

Извинявам се, но мога с часове да изброявам такива случаи.

Така, че всеки си заслужава и благословията и проклятието.

Ако има учители, които не са си на мястото, родителите нека да сигнализират и да предявят своите претенции към директора, който единствен има право да освободи учителя от работа като крайна мярка.

Не, не смятам, че за чужди грешки и недомислици трябва да е изкупител цялото ни учителско съсловие.

Но ще настъпи време, когато ще осъзнаем колко сме загубили с нашия, може би изкуствено създаден, манталитет. И тогава ще започнем да се връщаме към добрите ценности, които никога не остаряват. Една от тях е да уважаваш другия до теб. То значи да показваш, че го приемаш по добрия начин.

Скъпа Корали77, разбирам те напълно но не мога да се съглася с теб. Да, сред нас учителите има всякакви хора. Има професионалисти, отдадени на работата си и децата с които работят, има и хора, които работят добре но общо взето не се преуморяват твърде много и приключват работния си ден с последния звънец, има и случайно попаднали персони (всички знаем -"Ами не ме приеха където исках и какво да правя - станах учител/ка"). Може би такива случаи имаш предвид и ти? Но..........в коя професия няма случайни хора? И защо най-нечитавите да оформят отношението към цялата общност и по- страшно - към училището като към институция? Не, не мисля, че това е причината (т.е. ние да сме си виновни). Убедена съм, че вината е в тези които години отправяха такива послания към обществото, промивайки мозъци на поколение след поколение.

Миналото лято бях за кратко в Англия и по стечение на обстоятелствата това беше времето, когато свършваше учебната година. Знаете ли, че навсякъде в магазини, павилиончета, супермаркети в този момент се продаваха малки сувенири, картички, дребни подаръчета и всички бяха с надпис: Thank you teacher! Ето какво чува английския ученик в края на учебната година - Благодари на учителя си, той / тя го заслужава.

Е, когато нашите ученици започнат да получават такива послания, когато нашите медии, включително Интернет (Куини е съвсем права за руските сайтове, там няма лесно да намериш злоба по адрес на учителите и училището) променят внушенията, които излъчват, когато целия ни политически "елит", не само управляващите си дадат сметка коя е правилната политика по отношение на образованието - тогава ще стане.

Доста се разпрострях а нямах такова намерение, но това Ние си го заслужаваме. наистина може да ме извади от релси. За мен, тази позиция е комплексарска (извинявай Корали, нямам предвид конкретно теб) и с тая позиция просто трябва още малко да се понаведем, та и който не ни стига да ни стигне и посрита.

По някакъв повод бях писала,че тогава се върнахме крачка назад и сега сме точно в крачката назад.Отново завоюване на позиции,но с кого?

Образованието е и обучение,и възпитание.Това е процес в който  има три фактора- родител,ученик/деца/,учител ,родител.Родителят е от двете страни.Прекъсне ли се връзката,прекъсва се процеса.Децата,учениците са първо на родителите си,след това на учителите си.

Корали,и друг път съм чела твои неща,но досега се въздържах от коментар.За много неща си права.Когато си и родител,и учител е много различно.Ако си и отдаден на работата си учител,а се сблъскаш с подобна несправедливост,боли....

Аз съм в подобна на теб ситуация.Работя в детска градина,детето ми посещава детска градина.От общо четирите години предучилищна възраст,чак сега на четвъртата се чувстваме добре,след като сменихме градината,а причини имаше.

Разбирам колегите,които споделят нередности с които се сблъскват в образователната сфера.Разбирам желанието да кажат на висок глас болката си и не бива да бъдат упреквани.Може би когато всички заедно и открито извадят картите и ги поставят на масата да се получи и някакво разрешение на проблемите,защото ги има.Не бива,като щрауса,да си заравяме главата в пясъка и да си мислим,че след като не го виждаме проблемът,той не съществува.

Болката и горчивия привкус идва обаче от това,че всички упреци към учителското съсловие ги приемаме като лична обида.Това,че "ти"не постъпваш така,не означава,че не се постъпва така по принцип.Говоря хипотетично в случая.

Пък аз мисля (и се надявам да не засегна някого), че вече нямаме учителско съсловие. Замислете се - към кого би се обърнал тревожният родител, виждащ някакъв проблем с професионалната компетентност на учителя на своето дете, така че нещата да се изяснят и поправят (ако е нужно) между възрастните без детето изобщо да "навлиза" в темата. Замислете се също - да каква степен родителят разбира и откъде би могъл да научи какъв е цялостния план на образователно-възпитателната дейност, в която детето му участва всекидневно(само тук в тази общонст има поне 10-ина поста с такива истории с абсурдни резултати)? Кога, кой и как му обяснява вашите специфични цели и методи на работа, които за неучители хич не са самоочевидни, че даже и между отделните корпорции сред учителите не се познават добре? Кой се грижи за етичните норми във вашата професия? Как децата, които оценявате научават критериите за оценяване, които прилагате спрямо тях и кой им обяснява защо разните учители с които се срещат всеки ден в различните часове имат различни критерии за оценяване? Това с все съшествени въпроси, от които зависи доверието към училището. И отговорите им не могат да бъдат давани от всеки учител поотделно. Фактът, че висят отворени, показва, че няма нищо на мястото където "всички учители заедно" мислят, правят, отказват за правят нещо.

Пак да повторя - в гореказаното няма никаква емоция и упрек към никого. Просто такава ми изглежда картината. От това, че има 80-90 000 професионалисти, наети с договори за учител, не следва автоматично че има учителско съсловие.

Мили колеги, още в началото написах - поклон пред вас. Пред вас, които пишете тук. За съжаление такива, като вас са малко - и това не е е комплимент.

От друга страна главната вина за това "дередже" на учителя е в "блестящата" политика на държавата по отношение на образованието.

Да ви кажа само - в детската градина на дъщеря ми - директорката е сестра, а учителката съпруга на един от "най- влиятелните " общински съветници в местния парламент и в градината работи половината рода на въпросните богоизбрани. Какво да очаквам ?...

Детето ми ходи на градина в селото, защото в града няма места. Главния експерт в общината в града е шеф на първата детска градина в този град. Е, как да очакваме, че ще има места?... Нали и те трябва да ядат хлаб от частен бизнес.

И накрая да завърша - държава, в която учителя се моли на ученика да учи, а  работодателя на работника да работи - НЕ Е  ДЪРЖАВА!!!

И Мария,мисля,че няма място за сърдене.Този е начинът-открит разговор,без за-воалирани мисли.Ти да си го мислиш,но да не го казваш,само и само някой да не се обиди.Каква полза,след като го мислиш!!!По-добре е да се казват тези неща,за да се търси пътя....

Всички образователно-възпитателни проблеми възрастните би трябвало да могат да разрешават, ако имат добро желание. Засега по въпроса с етичните норми мога само да припомня, че се въведе етичен  кодекс за работа на учителя с децата. Оценките пък сме длъжни да обосноваваме пред учениците - това изискване също е въведено.

Само че, за да се изгради доверие към учителя, и това не е достатъчно, защото, според мен, първо трябва да е налице желание за оказване на взаимно доверие. А такова май липсва по принцип.

Колко е удобно да си тъп и некадърен!

Никой не иска нищо от теб,

защото знае, че нищо не можеш

Ако случайно свършиш за две пари работа,

всички го забелязват

Товарят този, който може!

Естествено той  прави  и повече грешки,

за това си  го отнася

При това всяко негово постижение

се приема като нещо нормално

Мария, директорите според трудовото законодателство представляват друго съсловие, с други интереси и дори да имат учебни часове, нещата са много различни. Малко са директорките като моята, които не са забравили откъде са тръгнали и проявяват разбиране.

Ми Кунини, може би ще дойде време да си сменя мнението, но досега не съм виждала читав директор, който да е бил кофти учител. А тези, които най-ме възхищават имат към децата отношението, кото имаш ти към твоите второкласници, нищо че си нямат "техен" клас. Вярно е, че не от всеки добър учител се получава обезателно добър директор, но от кофти учител - никога не става добър директор изобщо.

ПП. По трудово законодателство и аз съм в друго съсловие, различно от това на 4-мата ми колеги. Ма според живия живот - а сме се оказали в различни съсловия, а ни е закъсала работата. На секундата. ;-)))))))).

Проблемът с липсата на съсловие е именно в това - съсловието трябва да определи какво е "добро ниво" за неговата професионална област. Няма кой  друг. Т.е. може да има желаещи, но няма да се получи.

Няма съсловие = няма мерило за добро ниво = всеки си има своя си система за преценка = всички са еднакво добри или еднакво лоши.

Благодаря ти предварително :)

Десетте правила за удовлетворение и себепрощаване:

Успокойте се чрез дълбоко вдишване

Анализирайте ситуацията от логична, обективна гледна точка;

Потърсете истината и фактите;

Приемете нещата такива, каквито са се случили;

Бъдете убедени, че сте били третирани зле;

Бъдете убедени, че вие сте прави;

Позволете на лошия спомен да избледнее в миналото;

Дайте път на гнева и омразната енергия да изтекат от вас;

Мислете за тези, които ги е грижа за вас в този живот;

Мислете за хубавите неща, които обичате в живота.

:-)

ани

 "Прости - простено!" на всички.

     За всички вас написах превода на сентенциите, които вървят под картинките в прекрасния поздрав по случай Сирни Заговезни  на    rosesunrise65   

   1. Господ е любов!   Прости и забрави!

 2. Прошката не е възможна,  докато съчувствието не се роди в твоето сърце!

                                                      Сих Нат Хан - зен учител

 3.Слабият не може никога да прости. Прошката е притежание на силния.

                                                          Махатма Ганди

 4. Винаги прощавай на своите врагове - нищо не ги вбесява повече!

                                                          Оскар Уайлд

 5. Няма по-завършено отмъщение от прошката.

                                                            Джош Билингс

 6.Прошката е ароматът,който  виолетката  разпръсва върху тока( петата), който я е стъпкал (а)!

                                                                Марк Твен

7. Ако наистина искаме да обичаме, трябва да се научим  как да прощаваме

                                                                Майка Тереза

 8. Любовта е акт на безкарайна прошка.

                                                                 Питър Устинов

  9.Да прощаваш е най-възвишената, най-красива форма на обич. В замяна ще получиш неизказан мир и щастие.

                                              Робрт Мулер

 10. Нашата спосбност да  живеем в мир с друг човек или със света, зависи от способността ни да живеем в мир със себе самите!

                                              Сих Нат Хан

   Господ е обич! Простете и забравете!

         Простете от мен и да вие простено на този хубав празник! :)))

     Ами затова сме едно общество, да се допълваме, уважаваме и да   БЪДЕМ ЕКИП!   И да си прощаваме!

     За теб, Роси!

Един приятел беше в Япония и ми разказа как в някаква изпитателна  лаборатория

 на известна  фирма японците имали традиция-когато разработват  нещо и не получат

очакваните резултати, те си организират фирмено празненство (купон). И знаеш ли

защо? Защото са  открили  грешките си! А човек се учи от грешките си, а не от

успехите! Успехите са резултат от  осъзнати  грешки!

Нинче, за неуспехите съм абсолютно на същото мнение, че човек се учи най-вече от грешките си, но темата беше дали всичко, свързано с проектите по европейските структурни фондове, е честно и почтено. Ето, че изказването на В and В е категорично, че само с връзки се печелят проекти. Да не се окаже, че и по тази линия сме побългарили процедурата.

Една от неприятните особености на първите опити в проектирането е абсолютната дипропорционалност на емоциите. Проекът засяга много хора, но изработването му по правило си "го отнасят" малцина. За тези малцина ми е думата. Те наистина влагат колосално количество труд,живеят трескаво седмици, а за някои проекти и месеци наред, чувстват се неуверени и в същото време непрестанно трябва да вземат решения и когато проектът е готов им се струва:
а) че той е абсолютно уникален и стойността му като проект е съответната,
и
б) че не са влагали толкова труд в нищо друго през последните 4-5 години.

И двете неща не са неверни. Но и двете са хипертрофирани от емоцията, която проектирането съвършено естествено предизвиква и от "самотата" на хората които разработват проектни предложения за първи път. Дотук - принципна разлика между БГ и останалата част от Европа няма. Оттук нататък - има няколко разлики, които с времето ще изчезват и по скоростта, с която изчезват ще познаете скоростта с която се нормализираме.

1. Разлика - на другия ден след подаването на проекта, българските екипи спират да мислят за самия проект и започват да се интересуват от оценяването му. И вместо да правят сравнение между скалата за оценяване (публикувана) и проекта, търсят (и знаем че много лесно намират)  устна непроверена и трудно проверима информация за оценяване по "други критерии". Сред общия поток на разказани догадки и съмнения - може да попаднат и на истински случаи на необосновани оценки, които забиват още по-дълбоко пирона на съмнението, че "всичко в БГ се прави винаги по втория начин, и никога по официално обявения". Това е магистрален подход към депресия в общи линии. Имайте повече доверие в проектите си, колеги. Моля ви. И специално към Куини - още една черна точка за директорката ви от мен. Добрият управленец - трябва да може да ви каже и нещо друго по адрес на вашия труд - освен, че според нецитирани източници на информация "вероятно е бил напразен".

2. Разлика - ако въпреки  всички изпрказвани истории как всичко в оценката е нагласено и "с връзки" - проектът все пак получи исканото финансиране настъпват (в, уви, твърде много случаи) следните аномалии: френетична радост до степен на забрава, че финансирането е само предусловие за добръ- 2-3 дни, обкръжена с убийствено безразличие от всички колеги които няма да участват в реализацията - 2-12 месеца, последвана от промени в логиката и екипа на проекта спрямо конкретната кофигурация към момента на началото - 4-5 седмици (промените не винаги са сполучливи, защото на този етап вече много повече хора се интересуват от проекта, но без да го познават добре). И най-тъжното - серия от дребни прояви на завист от хората, които не могат да участват, които имат непропорционално гояма нараняваща сила върху хората изработили успешния проект. Тази серия от аномалии - изяжда времето и енергията нужни да се стартира проекта коректно и при най-добрите възможни условия - вкл- времето за сраотване на проектния екип. Затова българските поректи са в 95%  "задъхани" и винаги малко изостават от плана за действие.

3. Разлика - ако проектът НЕ получи исканото финансиране, създателите му преживяват силна негативна емоция за провал и в напълно обоснован опит да я надмогнат - повтарят седмици и месеци наред като мантра всички слухове за компроментираното оценяване. По правило никой не проверява дали допълнителна информация за оценките може да се поиска от комисията, никой не се прави труда да разгледа подробно списъка на "спечелилите проекти" и техните бюджети нито да говори със спечелили колеги (в една и съща програма обикновено кандидатстват институции от един и същи сектор, които често се познават една-друга и във всчки случаи са лесно откриваеми). Изобщо некласираният проект е еднозначен провал също в 95% от случаите. Едва в 5 - екипът има сили и подкрепа от колегите си - да се сети, че това е проект не само и единствено "за да се вземат тези пари", а за да се "направят едни неща, за които са нужни Х пари".  Рядкост е мисленето по посока: ако нещата за правене са важни - най-вероятно за тях съществуват и други източници на финансиране от току-що приключилата програма; ако вече имаме разработен проект - то  сме си спестили много време за представянето на нашата идея пред останалите възможни източници на финансиране; ако не можем наведнъж да направим замисленото, нека видим  можем ли на части - това ще ни позволи да търсим източници на финансиране за по-малки суми и т.н. и т.н.

Сори за дългия коментар.  Просто от сърце ненавиждам, когато между хората с претенции за повече опит и хората с по-малко опит тече информация от типа  "Търсете фирми с които да Ви мине проектчето". Намирам го и безотговорно и безсмислено едновременно и крайно неуважително към хората, вложили труд, ум и сърце в изработването на училищен проект - особено на училищен. Ако вие не вярвате в проекта си - не го пишете изобщо. Другото са пълни глупости. Това пък ви е съвет от мен. От 1999 г. до днес съм написала изцяло 42 проекта и съм участвала в писането части от още 46. Не знам "тайните думи", за които Куини споменава. Което не е попречило на 28 проекта от първата група и 15 проекта от втората да си спечелят финансирането от първата програма, на която са представени. Всеки неспечелил финансиране проект ме е научил на важни неща.

Слуховете, че проектите печелят, ако се действа по втория начин, ги уловихме още, докато пишехме проекта. Неприятни са, но не сме си позволили да ни демотивират. Постарахме се, доколкото можем, да попълним формуляра според изискванията. Определено имаше разминаване в някои инструкции, дадени по време на различните обучителни курсове по проектите, което ни вкара в голямо чудене и колебаене как да подходим в конкретния случай.

Много си харесваме проекта и целта в никакъв случай не е само и единствено финансирането. Убедени сме, че с нашия проект бихме могли да запълним една огромна празнина в живота на нашето училище, да задоволим една сериозна потребност на ученици и родители, като в същото време и учителите почувстват удовлетвореност, защото макар и с малки възнаграждения, техният труд ще бъде заплатен.

Изобщо не сме се целили в големи суми. Даже напротив - много ни е скромен бюджетът. Поискали сме само най-необходимото.

Ако не бъде одобрен проектът ни, ще поискаме да узнаем мотивите за това, както и да сравним с успешни такива в други училища.

Колеги,аз не съм много наясно с нещата, което ще проличи и от въпросите ми, но определено се интересувамот тези проекти, и ще съм благодарна на малко информация.

Как се организират обучителни курсове по проекти?Къде?Кой ги организира?Тези обучителни курсове винаги с конкретен проект ли са свързани или са "по принцип"?

Благодаря предварително.

У-жас!

На това се казва "как дяволът чете евангелието"... или по-право, как го декорира...

       Да,аз също видях тази гротеска,имаща за цел да носи весело настроение,но, за жалост ,ефектът е обратен!Дано хората, забързани в желанието си да напазаруват, не я забелязват!

Весели празници!

Чудя се никой ли от цялата управа на халите не се е запитал дали видът на парцалените кукли съответства на образа на добрия, усмихнат старец? Толкова ли вече сме се изчерпани откъм идеи за празнична украса?

Писах до безплатния градски вестник и дадох линк към постинга. Знам, че този вестник се чете от почти всички софиянци. Ако от редакцията решат да публикуват снимките и материала, може някой да се чукне по главата и да разпореди да бъде свалена плашещата украса в един от най-големите търговски комплекси в столицата.

Браво, Поли!

Само така!

Поздравления за плесницата връз грозотата!

:-)))))))

Хихихиии-хи хи, Шели, прекрасен, точен коментар на претенциозните олигофрении по публични места!

Наистина колко ли струва кошмарната украса?

Реакцията на децата #8

От Боби 12:51 Обиден или неуместен коментар?

Преди една седмица бях в Халите с малко дете, чиято реакция при тази гледка беше "Я, вижте, тези дядо Коледа са мъртви!", при което се зачудих да се смея ли, да плача ли и набързо излязохме от Халите и скоро не мисля пак да вляза там.
Очевидно е, че мениджмънтът на Софийските Хали има проблем с вкуса, а вероятно и с продажбите.

      А ние тук спорим дали децата вярват в Дядо Коледа! Ами като видят тези удавници, как ще повярват! Този дизайнер да го дръпнат него там на едно въже да виси, ама надолу с главата, докато не се извини на децата, а  и на дядо Коледа!   Как може....

   С поздрав!