Било някога, много отдавна. Страшен морски звяр обитавал морските дълбини. Наричали го Демонът на завистта. Когато бил малък, бил прекрасен като ангел, но завистта полека-лека го превърнала в най-грозния обитател на планетата. Поотраснал и постепенно заприличал на змей и на крокодил едновременно.
Демонът на завистта мразел целия свят, защото, както сигурно се досещате, винаги намирал за какво да завижда на всяко живо същество. Някой му се струвал по-красив, друг – по-щастлив, трети – по-умен… И така нататък, и така нататък…
Живеел в непрекъсната злоба и цялото си време посвещавал да потапя или да поглъща цели кораби. Попадналия между зъбите му човек тутакси го схрусквал като бисквитка.
Минали векове и ужасното морско чудовище остаряло, а силите му започнали да го напускат. То разбрало, че въпреки всичките си старания да унищожи света, животът продължавал. Причината била ясна. Чудовището имало власт само над моретата и океаните, но не и над сушата.
От безпомощност и яд започнало да се самоизяжда. Отхапвало части от тялото си, късало парченца от крайниците си, но след това раните му не можели да заздравеят. Престанало да се движи и да се храни. Настъпил предсмъртният му час.
Демонът на завистта повикал единствената си дъщеря, за да се сбогува с нея.
- Енви, аз умирам! Ти ще наследиш всичко, което имам, и ще довършиш моето дело. Знай, че ти си по-силна от мен, защото твоята майка беше земна жена. Затова ти ще можеш да властваш не само над моретата и океаните, но и над сушата. Давам ти моя отровен спрей, с който ще можеш да впръскваш в душите на хората завист. Едва сега разбрах, че вместо да ги убивам, на хората е трябвало да давам от моята завист и те сами щяха да се погубят взаимно.
Спреят никога няма да свърши. Пази го и го използвай на воля. Когато отровиш със завист и последния земен човек, планетата ще бъде само твоя. Ти ще властваш над нея завинаги.
Помни още, че спреят действа само върху намръщени, недоволни, сърдити хора. Видиш ли усмихнат и добронамерен човек, подмини го и чакай мига, когато той ще се почувства слаб и беззащитен. Тогава му вкарай отровата.
Енви, чието име буквално значи „завист”, била любопитна и напориста девойка. Умът й се намирал в гъстите черни коси и не била способна да мисли логично. Тя наследила от баща си желанието да поразява мними и реални врагове, но за целта използвала лъжливия си заядлив език. Освен това гледала глупаво и все се мъчела да измисли как да подхлъзне или измами своята жертва.
Около Енви се виждали само руини и пустош. Тя живеела в пълна самота, защото никой не искал да я доближи. Не била способна да се гордее със себе си, тъй като смятала, че е неудачница за разлика от всички други хора. Вярвала, че животът е безкраен низ от несправедливости. По тази причина тя не желаела никому добро освен на себе си.
Старият демон умрял, но Енви нямала време да страда за него, защото вече си представяла, че е скорошна властелинка на света. След като получила отровния спрей, с който да заразява хората с вируса на завистта, сърцето й за пръв път се изпълнило с радост.
Без да губи време тръгнала по света. Повечето хора, които срещала, били такива, каквито искала – с навъсени лица и недоверчиви погледи. Пръсвала частички завист върху тях, които бързо прониквали в душите им. Завистта мигом пораждала омраза и злоба към околните. Заразеният човек започвал да вярва, че е нещастен, защото някой друг го превъзхождал с нещо.
Така приятелки се разделяли, понеже едната започвала да завижда на другата, заради това, че е по-красива. Мъже спирали да си говорят, защото единият се ядосвал, че другият си е купил хубава нова кола. Деца разваляли приятелството си, тъй като едното се дразнело, че другото си има по-интересни играчки. Тийнейджъри скъсвали отношенията си, защото единият можел да си купува по-модерни дрехи от другия. Съученици намразвали другарчетата си с по-висок успех. Колеги от една фирма започвали да завиждат на онзи, който по-бързо се издигал в кариерата си.
И така нататък, и така нататък… Причини за завист се появявали лесно и бързо, но колкото и глупави да изглеждали отстрани, хората страдали истински. За жалост, завистниците измъчвали не само себе си, но търсели начини как да навредят на щастливците.
Едни отмъщавали с груби, обидни думи и демонстрирали неуважението си. Други клюкарствали и сплетничели. Трети интригантствали. Четвърти клеветели. Пети лъжели безобразно. Шести биели. Седми… убивали от завист.
Енви била във възторг от постигнатото. Завистта отравяла първо душата, а след това и целият човешки организъм. Някои започвали тежко да боледуват, влошавали здравето си и умирали, а други се избивали. Така човечеството било изправено пред самоунищожение.
За да изпълни изцяло пъкления си план, на Енви й пречели само онази част от людете, които се радвали на малкото, което имали, и чуждият успех не ги натъжавал. Това били лъчезарни хора, с усмихнати лица и добри сърца. Те знаели, че всичко е в техните ръце. Били уверени в собствените си сили. Не обвинявали другите за своите неуспехи, а се учели от грешките си.
Тук завършва приказката за завистта. Сигурно ще попитате защо тя не е довършена. Ще ви кажа защо. Защото Завистта и днес продължава да върви по света и да впръсква отровата си в човешките души. Какво ще се случи по-нататък, все още никой не може да предскаже. Развръзката предстои. Дали Завистта ще успее да погуби човечеството, зависи само от нас, хората.
Завистта,ако излезе от контрол води до самоизяждане,както е при скорпиона-ако няма кого да ухапе,ухапва си опашката!?
Завистта води до отделяне на отровни жлъчни-злъчни сокове и човек изпада в състояние на собственото си удавяне в тях,ако не обуздае отделянето им,така де,ако не обуздае така наречената завист.
Полезна и интересно поднесена приказка, Куини...:-) Всъщност нещата стоят много просто... ако изпитващият негативни чувства като завист, омраза, гняв, злоба, обида и т.н. се замисли над елементарната истина, че единственото пагубно въздействие е върху самия него...( а не върху съответния обект...) и може тотално да промени нещата... Установено е, че всяка болест се появява като сигнал най-напред на психично ниво..., а след това се прехвърля на чисто физическо... Спомням си (четох) , че напр. при продължително изпитване на гняв заболява черния дроб..., а ракът се появява вследствие на дълго стаена силна обида...и това, че не можеш да простиш... Дори не можем да си представим колко често, решението на всички проблеми е в самите нас... Остава само да го открием... :-) Мисля, че проблемът не би съществувал ако се научим да се поставяме на мястото на отсрещната страна...т.е., да се отнасяме с другия така, както бихме искали с нас да се отнасят... :-) Хубаво е да се замислим...
http://www.youtube.com/watch?v=P4HyVoTwJO0&feature=related
Хубава приказка!И точно по темата,която обсъждахме с приятелка.Току що установихме,че обратно на твърденията за завистливи жени,процентът на завистливи мъже е много по-голям!Представете си стройна,красива,екстравагантна,интерсна жена(моя приятелка).Като върви по улицата след нея се обръщат от 17-70годишни мъже.Мъжът и е капитан-отсъства дълго,има малко дете,та оттам естествената нужда от автомобил.За жената колата е необходимост,удобство,средство....Караше си Нели(моята приятелка)корсичката и на никой не пречеше.Но колата нещо се повреди,та подкара Нели джипа на мъжа си.Днес решихме да се поразходим из региона и се натоварихме в джипа-жени и деца.Удобно и широко,но нищо особено-за мен е важно да се движи и има музика.Не е истина,обаче какви погледи и псувни отнесохме.Руса мадама-кара кола-мечта за всеки мъж........Същите,които я заглеждат пеш,като подкара Нели джипа с поглед ще я убият!От тази констатация ми стана хем смешно,хем тъжно и реших да я споделя в този постинг-посветен на завистта!
А за връзката между болест и чуства прочетете:"Възлюби своята болест"д-р Валерий Синелников
Затова съветът ми е - бъдете добри и праведни хора !
Защото само тогава нашето биополе става неразбиваемо,лазерно,кохерентно!
И само тогава, каквото и да ни се случи, ще премине, както казва баща ми -като на малко кученце,било болест,или неприятна случка в живота.
Ще мине леко и без фатални последици ,за да прославим Господа на който се вричаме.за да признаем силата му и десницата му, която е върху неговите хора-избраните му хора.Защото много са призвани ,а малко са избрани.
Това, което знам със сигурност,че ако имаш съмнение за магия,или за злоба, която има почти същото тежко влияние,трябва да направим някои неща.
Както всички знаем снимките, косъма,дрехите, конците,най много поемат информация(т. е заклинания).Някои хора с право се страхуват да оставят в интернет по сайтовете своя снимка,защото е опасно.Но мен не ме е страх.Защото имам силен Ангел ,който ме пази.
За да се предпазим от това трябва да имаме навика да почистваме често къщите си , всяко ъгълче, да перем често дрехите си,да се къпем, защото водата чисти всичко негативно-да не забравяме, че сме кръщавани с водно кръщение,да прикадяване от време на време. Затова е хубаво да се черкуваме, т.е. да присъстваме на литургиите в храмовете, където става прикадяването и по този начин пречистване. и да се молим за изчистване на къщите ни, телата ни мислите ни, от зли и сатанински сили.Това трябва да ни стане навик,защото то често се прихваща като вирус.Веднъж, ако сме се отървали от нещо такова грозно,може много скоро пак да ни сполети.Когато сме подготвени за това и не изпитваме панически страх,а се овладеем и направим това което можем,няма страшно.Киприяновите молитви са много силни също за изчистване и прогонване на злите сили.Всичко това е много сложно,индивидуално и много често се приплитат кармична обремененост със натрупване на зла енергия.
Но единствена вярата с добри дела и силата на мисълта са силните оръжия за победа над злото.
Мисля, че познавам един човек, който със сигурност никога не е изпитал чувството завист - мъжът ми. Поне аз за 10 години съжителство с него не видях нито веднъж да я прояви към някого или нещо. Но той по-скоро идва от друга планета и повечето негови прояви ми изглеждат като на извънземен. Затова няма да го коментирам - той е извън статистиката.
Но за всички останали не бих твърдяла, че никога за нищо на света, не са страдали защо не са по-напред в класацията, фигуративно казано. Себе си смятам за амбициозен човек, влагам много старание в онова, което се заемам да правя, и когато не съм оценена така, както очаквам, го преживявам емоционално.
Но завистта все пак не е точно това. Тя е насочване на отрицателната енергия към конкретна личност и желанието да й навредиш по някакъв начин. В това отношение мисля, че всеки би могъл да възпита у себе си дисциплина, въздържание, защото наистина би било адски глупаво и недостойно дори, да вредиш на някого, понеже той заслужено стои над тебе.
Копривке, каква е тая маска, за която говориш? Какво е представлявала?
Когато си отидем от този свят, не вземаме нищо.Всичкия стремеж към блага е повече от суета.Разбира се, че на човек му трябва най- необходимото, за да живее.Но най - малко се притеснявам, че някой има повече от мен.Не !!! - Страхувам се само от болести, от лоши хора, от война, от природни бедствия.И съм доволна на малкото.Стремя се към това, което ми липсва, но не всичко е достижимо в този живот.И съм щастлив човек.
Наистина, и аз съм си мислела какво представлява завистта. Негативна емоция, от която няма полза нито този, към когото е насочена, нито този, който я изпитва. В приказката е най-точно казано: завистта е самоунищожителна и изяжда душата на човека. Все пак е човешко чувство, ето Поли познава човек, който не я е изпитвал, но общо взето повечето хора са й подвластни. Би трябвало да можем и от нея да извлечем нещо позитивно, но не се сещам как.
Куини,намерих маска на Нефертити,завързана за огледалото на колата ми със странно въженце,което беше на 7възела.И понеже мълвата бързо се разнася,у нас се изсипаха много съседки да ми разправят истории за магии,с твърдото намерение да ме предпазят."Страхотно",защото аз не вярвах,но след всичко чуто се уплаших и ми светна червена лампа в главата,та си мисля,че маската изпълни мисията си-вся смут,страх и недоверие.Аз си мисля.че няма човек,който да ме мрази,със всички се разбирам-дори и бившият ми мъж твърди,че ме обича,но недоверието вече ми свети като "червена лампа"-сигнал за тревога.
Коприва, относно магиите...мисля, че те могат да окажат въздействие единствено на този, който се поддаде на самото внушение...Т.е. различните предмети (в случая маската, за която казваш) са само външния подтик, за това нашето съзнание да започне да работи деструктивно и саморазрушително... Аналогични примери за това има много...Същото е и с чисто физическите болести...напр. всички имаме досег до вируси и бактерии, но не всички се разболяват ( а само най-податливите)... Сещам се и за плацебо ефекта... болният се подобрява и дори излекува благодарение на работата на неговата собствена психика (получавайки успокоение от това, че вече го лекуват...) Ако на здрав човек кажат, че е болен от рак той действително може да се разболее само от унищожителната мисъл за това...И обратният пример...има не малко случаи на хора излекувани ( от злокачествен рак) именно затова, че не са се отчаяли и а са мобилизирали своята психика да преборят болестта. Дори си спомням един действителен случай, закойто гледах по телевизията. Една журналистка разказваше за това как е успяла да пребори рака.... и ето съвсем накратко...Преди повече от 20 години и поставят диагноза „скоротечен рак”, а тя е сама с малкото си момченце. Първата и реакция (и напълно нормална) е на страх и ужас...сякаш пред нея се срива целия свят...Започва да обикаля домовете за изоставени деца, за да намери подходящ, в който да остави детето си...и това, което вижда там така я покъртва, че от този момент нататък се изпълва със страшна душевна сила и решава, че тя няма да умре и да остави детенцето си само... Успява да мобилизира духа и тялото си до краен предел и се изпълва с вярата, че ще оздравее...И наистина успява... Издава и книга, в която описва всичко...
И завършвам с първото изречение от романа „Анна Каренина” :
"Всички щастливи хора си приличат, всеки нещастен човек е нещастен по своему."
Та със всичко това исках да кажа, че зависи твърде много от самите нас дали ще се подадем на внушението ( магията)... По-добре да се отдаваме на други магии...напр. на красотата...:-)))
Знам,нали и аз до сега все това повтарях на приятели в беда!Това,обаче не е нормално!!!!Хайде ,да не изпадам в подробности!Има неща,които,ако не преживееш,няма как да разбереш!Аз съм здрава и ще се предпазя,но чуствам негативната енергия със всяка клетка!Предизвикателства!Красотата?????-красива е природата,но човешката намеса отне радостта ми!Посетете нашето Черноморие!Красиви са и хората,но тъжни...Остана ни красотата на поезията,музиката,картините,изкуството......Красотата ще спаси света!
http://www.youtube.com/watch?v=mGZ9mYVV5s0&feature=related
Знаете ли каква е разликата между ревност и завист? (Днес го прочетох някъде.) При ревността има винаги трима души, а при завистта - двама.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви