Неприятни слухове за проектите по линия на структурните еврофондове
Наясно съм, че нямам доказателства за онова, което ще напиша тук. Да, слухове са! Но кажете ми как да не им обърна внимание, след като чух горе-долу едни и същи неща от четири различни места: от колежки в съседно училище, от директорката, от една приятелка и от един приятел на мъжа ми?
Нашето училище официално заяви своето желание да участва с проект по линия на европейските структурни фондове. Честно казано, аз и една колежка поехме цялата работа на гърба си, а тя (работата!) – повярвайте ми не е нито малко, нито е елементарна за вършене. Костваше ни много труд и време. Какво ли не изчетохме и не подложихме на анализ, докато попълвахме формуляра!
Двете с колежката бяхме на курс за проектите, организиран от Пайдея и Столична община, а аз присъствах на още два: към МОН и отделно към Столична община. Преди да се разнесат неприятните слухове вярвахме, че имаме шансове да бъдем одобрени, ако прецизно сме си попълнили формуляра. Но след като взе да се говори, че всичко е предрешено, че вече се знае кой ще бъде избран, започнахме да подлагаме на съмнение, че състезанието ще бъде проведено честно и почтено.
Приятелят на мъжа ми твърди, че организацията е безупречна и няма как да пробиеш, защото имало хора навсякъде: и на входа, и на изхода. Тайни думички от формуляра подсказвали дали проектът е на наш човек, или не е.
А приятелката ми каза, че докато се разглеждали проектите, хората отвътре се обаждали на връзкарите да си поправят формуляра там, където е необходимо и после го заменяли с друг, поправен.
От колежките в съседното училище пък се разбра, че в някои случаи фирми свършвали предварителната работа срещу някакви по-нататъшни облаги.
Ей такива ми ти неща се носят в пространството. И въпреки че са слухове, аз предпочитам да ги споделя с вас, отколкото да си премълчавам.
Един приятел беше в Япония и ми разказа как в някаква изпитателна лаборатория
на известна фирма японците имали традиция-когато разработват нещо и не получат
очакваните резултати, те си организират фирмено празненство (купон). И знаеш ли
защо? Защото са открили грешките си! А човек се учи от грешките си, а не от
успехите! Успехите са резултат от осъзнати грешки!
Нинче, за неуспехите съм абсолютно на същото мнение, че човек се учи най-вече от грешките си, но темата беше дали всичко, свързано с проектите по европейските структурни фондове, е честно и почтено. Ето, че изказването на В and В е категорично, че само с връзки се печелят проекти. Да не се окаже, че и по тази линия сме побългарили процедурата.
Една от неприятните особености на първите опити в проектирането е абсолютната дипропорционалност на емоциите. Проекът засяга много хора, но изработването му по правило си "го отнасят" малцина. За тези малцина ми е думата. Те наистина влагат колосално количество труд,живеят трескаво седмици, а за някои проекти и месеци наред, чувстват се неуверени и в същото време непрестанно трябва да вземат решения и когато проектът е готов им се струва:
а) че той е абсолютно уникален и стойността му като проект е съответната,
и
б) че не са влагали толкова труд в нищо друго през последните 4-5 години.
И двете неща не са неверни. Но и двете са хипертрофирани от емоцията, която проектирането съвършено естествено предизвиква и от "самотата" на хората които разработват проектни предложения за първи път. Дотук - принципна разлика между БГ и останалата част от Европа няма. Оттук нататък - има няколко разлики, които с времето ще изчезват и по скоростта, с която изчезват ще познаете скоростта с която се нормализираме.
1. Разлика - на другия ден след подаването на проекта, българските екипи спират да мислят за самия проект и започват да се интересуват от оценяването му. И вместо да правят сравнение между скалата за оценяване (публикувана) и проекта, търсят (и знаем че много лесно намират) устна непроверена и трудно проверима информация за оценяване по "други критерии". Сред общия поток на разказани догадки и съмнения - може да попаднат и на истински случаи на необосновани оценки, които забиват още по-дълбоко пирона на съмнението, че "всичко в БГ се прави винаги по втория начин, и никога по официално обявения". Това е магистрален подход към депресия в общи линии. Имайте повече доверие в проектите си, колеги. Моля ви. И специално към Куини - още една черна точка за директорката ви от мен. Добрият управленец - трябва да може да ви каже и нещо друго по адрес на вашия труд - освен, че според нецитирани източници на информация "вероятно е бил напразен".
2. Разлика - ако въпреки всички изпрказвани истории как всичко в оценката е нагласено и "с връзки" - проектът все пак получи исканото финансиране настъпват (в, уви, твърде много случаи) следните аномалии: френетична радост до степен на забрава, че финансирането е само предусловие за добръ- 2-3 дни, обкръжена с убийствено безразличие от всички колеги които няма да участват в реализацията - 2-12 месеца, последвана от промени в логиката и екипа на проекта спрямо конкретната кофигурация към момента на началото - 4-5 седмици (промените не винаги са сполучливи, защото на този етап вече много повече хора се интересуват от проекта, но без да го познават добре). И най-тъжното - серия от дребни прояви на завист от хората, които не могат да участват, които имат непропорционално гояма нараняваща сила върху хората изработили успешния проект. Тази серия от аномалии - изяжда времето и енергията нужни да се стартира проекта коректно и при най-добрите възможни условия - вкл- времето за сраотване на проектния екип. Затова българските поректи са в 95% "задъхани" и винаги малко изостават от плана за действие.
3. Разлика - ако проектът НЕ получи исканото финансиране, създателите му преживяват силна негативна емоция за провал и в напълно обоснован опит да я надмогнат - повтарят седмици и месеци наред като мантра всички слухове за компроментираното оценяване. По правило никой не проверява дали допълнителна информация за оценките може да се поиска от комисията, никой не се прави труда да разгледа подробно списъка на "спечелилите проекти" и техните бюджети нито да говори със спечелили колеги (в една и съща програма обикновено кандидатстват институции от един и същи сектор, които често се познават една-друга и във всчки случаи са лесно откриваеми). Изобщо некласираният проект е еднозначен провал също в 95% от случаите. Едва в 5 - екипът има сили и подкрепа от колегите си - да се сети, че това е проект не само и единствено "за да се вземат тези пари", а за да се "направят едни неща, за които са нужни Х пари". Рядкост е мисленето по посока: ако нещата за правене са важни - най-вероятно за тях съществуват и други източници на финансиране от току-що приключилата програма; ако вече имаме разработен проект - то сме си спестили много време за представянето на нашата идея пред останалите възможни източници на финансиране; ако не можем наведнъж да направим замисленото, нека видим можем ли на части - това ще ни позволи да търсим източници на финансиране за по-малки суми и т.н. и т.н.
Сори за дългия коментар. Просто от сърце ненавиждам, когато между хората с претенции за повече опит и хората с по-малко опит тече информация от типа "Търсете фирми с които да Ви мине проектчето". Намирам го и безотговорно и безсмислено едновременно и крайно неуважително към хората, вложили труд, ум и сърце в изработването на училищен проект - особено на училищен. Ако вие не вярвате в проекта си - не го пишете изобщо. Другото са пълни глупости. Това пък ви е съвет от мен. От 1999 г. до днес съм написала изцяло 42 проекта и съм участвала в писането части от още 46. Не знам "тайните думи", за които Куини споменава. Което не е попречило на 28 проекта от първата група и 15 проекта от втората да си спечелят финансирането от първата програма, на която са представени. Всеки неспечелил финансиране проект ме е научил на важни неща.
Слуховете, че проектите печелят, ако се действа по втория начин, ги уловихме още, докато пишехме проекта. Неприятни са, но не сме си позволили да ни демотивират. Постарахме се, доколкото можем, да попълним формуляра според изискванията. Определено имаше разминаване в някои инструкции, дадени по време на различните обучителни курсове по проектите, което ни вкара в голямо чудене и колебаене как да подходим в конкретния случай.
Много си харесваме проекта и целта в никакъв случай не е само и единствено финансирането. Убедени сме, че с нашия проект бихме могли да запълним една огромна празнина в живота на нашето училище, да задоволим една сериозна потребност на ученици и родители, като в същото време и учителите почувстват удовлетвореност, защото макар и с малки възнаграждения, техният труд ще бъде заплатен.
Изобщо не сме се целили в големи суми. Даже напротив - много ни е скромен бюджетът. Поискали сме само най-необходимото.
Ако не бъде одобрен проектът ни, ще поискаме да узнаем мотивите за това, както и да сравним с успешни такива в други училища.
Колеги,аз не съм много наясно с нещата, което ще проличи и от въпросите ми, но определено се интересувамот тези проекти, и ще съм благодарна на малко информация.
Как се организират обучителни курсове по проекти?Къде?Кой ги организира?Тези обучителни курсове винаги с конкретен проект ли са свързани или са "по принцип"?
Благодаря предварително.