BgLOG.net
By queen_blunder , 16 December 2008

Сутрин се събуждам в продължение на дълго време, пиейки чаши кафе вкъщи. После, в училището, продължавам с безмилостното кофеиново атакуване на моя организъм. Случва се понякога до обяд все още да блуждая недосъбудена, но тази сутрин ококорих очи рано-рано.

Посрещна ме в училищния двор таткото на Калина с думите:

- Вчера отново са откраднали телефона на дъщеря ми, докато всички сте били във физкултурния салон да провеждате Коледно тържество.

- Отново?!...

Не можех да повярвам, че на едно и също дете в разстояние на две-три седмици изчезва телефон от момичешката съблекалня. Предния път Калина тежко преживя загубата на скъпата вещ. Съблекалните не се заключват - и това е от години! - затова аз след този случай не пускам децата да влязат в салона преди да са ми отговорили на въпроса дали техните телефони и ценни вещи не са зарязани някъде безстопанствено. Обикновено след моето запитване няколко ученици се втурват по посока на мястото, където стоят нещата им, след което взимат ценностите си и ми ги донасят.

Вчера обаче, в суматохата, няколко класа хвърлиха ученическите си чанти в съблекалнята, която не се заключва. Мислехме за тържеството, за Дядо Коледа, а не за евентуални кражби. Да, ама крадците не пропускат да се възползват от предоставената възможност.

- Виж какво – продължи таткото на Калина, с който си говорим на „ти”, понеже се познаваме отдавна, – аз не съм дошъл да търся сметка заради материалната загуба, а съм дошъл да поговорим за това какво ще направи училището, за да се превърне в място, в което децата да се чувстват по-спокойни.

- Да, въпросът е много сериозен – съгласих се аз. – Предлагам да се качим до стаята на ръководството, да ги уведомим за случилото се и да поговорим за мерките, които трябва да се вземат.

И в този момент си мисля, че съм била голяма глупачка да си въобразя, че споделяйки за проблема, ще получа помощ.

Качихме се горе и попаднахме на пом.-директорката. Разказахме случая, а таткото на Калина попита какви мерки ще вземе училището. Пом.-директорката първо каза, че всеки ден чува за изчезнали телефони и това, едва ли не, вече й е дошло до гуша да го слуша. После погледна към мен и заяви, че понеже класният ръководител не е съобщил на ръководството, че има проблем със съблекалнята, значи вината е негова. Тоест – моя.

Както казах по-горе – съблекалните не се заключват, защото ключове никой не притежава. А от начален курс всички класни ръководители си водят физкултурата. Само че тази сутрин научих, че аз не съм си свършила работата, а не някой друг. 

Слушах какво говори пом-директорката и изумлението ми беше толкова голямо, че нямаше нужда да пия още кафе - адреналинът ми беше вече в достатъчни количества.

Таткото каза, че не е дошъл тук, за да обвинява някого, а за да обсъдят проблем. Само че не беше разбран. Стори ми се, че се почувства неловко от цялата ситуация.

А на мен ми трябваше известно време, за да асимилирам развоя на събитията. Смятам за недопустимо колега да говори пред родител за друг колега, че не си върши работата. Това е върхът на неколегиалността!!! Можем да си кажем всичко, но не пред хората, които очакват от нас да сме образец на възпитание и такт.

След това седнах и написах докладна до директорката, в която обясних, че не мога да нося отговорност за нещо, което нито ми е вменено като отговорност, нито са ми създадени условията да мога да отговарям за него.

Legacy hit count
1366
Legacy blog alias
24798
Legacy friendly alias
Как-си-вкарах-автогол
Размисли
Невчесани мисли
Нещата от живота
Училище

Comments13

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 4 месеца
Правилно си постъпила, като си очаквала помощ от ръководството. Нали на тези ръководители за това им се плаща!
Абсолютно недопустимо е директор и учител да влизат в пререкание пред ученици/родители. Това особено важи за директора, защото той (тя) би трябвало да бъде образец за поведение на подчинените си и на учениците.
Ти си учител и не е твоя работа да слагаш ключалки или да прибираш ценни вещи. Не ти плащат за това, нали?
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 4 месеца
Малко встрани от темата ти, Куини, не мисля, че на малки деца е добре да се купуват твърде скъпи телефони. Аз вече научих този урок (децата ми нямат телефон; и не са им крали все още нищо в училище, но се случва да загубят някои вещи. Понякога ги намират, понякога - не).
DaniParvanova
DaniParvanova преди 17 години и 4 месеца

Най-лесно е да се измият ръцете и отговорността да бъде прехвърлена на друг. А най-удобно е това да бъде учителят (за съжаление).

А дали децата трябва да имат скъпи вещи... Това е решение на родителите. Аз обаче не съм длъжна да нося отговорност и за вещите на децата. Не дай си, Боже, да ги оберат на път за дома...Какво ще означава това? Може би ще ни вменят в задълженията на 8 часовия работен ден и да съпровождаме децата лично до домовете им?

queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 4 месеца
Първият телефон беше от скъпите. Вторият струваше 180 лева, а за следващия Калина каза, че ще бъде някакъв стар, ползван от някого. Прозвуча ми малко като наказание, задето не си е опазила предишните.

Родителите държат да имат постоянна връзка с децата си и им купуват мобилни телефони. Това положение взе да се превръща в необходимост в днешно време. Пък и ние, учителите, нямаме думата. Както казва Атлантик, решението е на родителите.

Написах поста най-вече заради архаичния начин на мислене, който ни пречи да се сработваме родители, учители и ръководство. Синдромът "кой е виновен" продължава да е по-силен от принципа "да решаваме проблемите заедно, чрез диалог".

Donkova
Donkova преди 17 години и 4 месеца

Атлантик, не е въпросът учителят да носи отговорност за вещите на децата, а в училище да се направи възможното да няма кражби. Много правилно е подходил родителят и много добре е разбрала Куини неговото предложение за обсъждане. Пом-директорката не е на място в цялата картина. Директорката да видим какво място ще заеме?!

Куини, нищо че са светли празници, моля не забравяй да ни кажеш каква е реакцията на върховната власт в училище. Ужасно е тъжно, когато най-сетне имаме нормална родителка реакция, срещу нея училището да предложи - ненормална такава.

petjaatanasova
petjaatanasova преди 17 години и 4 месеца

Абе хора ,в моето бившо училище беше наказана дисциплинарно колежка за това ,че след часовете й изчезна дневника,при положение,че нито е последната за деня в този клас,нито е първата на другия ден.Твърдението на известната ви от писанията  ни директорка е ,че тя носи отговорност за това.Не ни е ясно дали трябва да го скрие под възглавницата си вечер класния или рпосто трябва да ношува в у-ще до поставката за дневниците...

Нали знаете класният е виновен и за озоновата дупка

vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 17 години и 4 месеца

    Куини, на този етап от еволюцията на отношенията подчинени-ръководство най-добре работи приципът - помогни си сам, та да не те набедят "без вина виновен"! Иначе, си постъпила правилно, но  не познаваш "добре" зам.-директорската психика! Те са като диспетчери - или да те изпратят при директора да ти реши проблема(тогава за какво са те?) или да ти се развикат,симулирайки дейност, вместо да решат нещо! Гадното е, когато е пред родители, а още по-гадно пред ученици! Дано директорката ви е в час! Апропо, пише ли някъде в служебната ти характеристика, че трябва да опазваш или съхраняваш чуждо имущество? Ако не, тогава какво искат....

  С поздрав!

Stormbringer
Stormbringer преди 17 години и 4 месеца

Написаното от Куини породи в мен следните мисли.

1. В българското училище все още не се полагат достатъчно (да не кажа никакви) грижи ВСЕКИ - било то ученик или преподавател - да има местенце, в което да е SAFE, да е неприкосновен, т. е. да се чувства защитен. Обърнете внимание на детските игри. Във всяка от тях има елемент от сорта на понятието "къща"(неприконсовено пространство). Грижейки се за децата, българското образование в лицето главно на неговите работодатели: министри, инспекторат и директори трябва да предостави достатъчни по количество и качество условия, в които детето да се чувства неприконсовено. Това на първо място трябва да са отделни шкафчета-lockers, включително и в съблекалните. Това е така, защото първото и необходимо условие за всяко уважаващо себе си общество е сигурността.

2. Изумявам се от възпитаността и толерантността, проявена от родителя. При положение, че не за пръв път се случва от детето му да откраднат GSM. Та той идва не да търси сметка, а да съдейства проблемът да бъде отстранен. Това означава, че той е мислил предварително, какво ще е най-добре да се направи. И в крайна сметка не е бил изслушан докрай. или пък му е било възпрепятствано да даде, може би, добър съвет. И това е, смея да твърдя, практика почти във всяко училище.

3. Отново се връщаме на темата за парите, но парите са от ключово значение. А в българското образование парите винаги са били в хроничен недостиг. Живеейки във финансова криза с отдавнашно начало и с неизвестен във времето финал, българското училище за съжаление все още пребивава във фазата "Казах, оправяйте се сами!". Все ми се струва, че у нас разговорите за пари са нещо като грижите за обществените тоалетни и бани - всички знаят, че без тях не може и в същото време никой не си мърда пръста да направи нещо за подобряването им. Защото за шкафчетата, споменати по-горе някой трябва да плати, както и за това, че на учителя му се вменява като задължение да урежда и имуществени спорове. Но нашите управляващи чиновници, щом разговорът засегне темата с парите, се държат винаги като ущипани госпожици. И НИЕ ИМ ПРОЩАВАМЕ ТОВА ТЯХНО ДЪРЖАНЕ.

hoaxer
hoaxer преди 17 години и 4 месеца

Всъщност какви са задълженията, отговорностите и правата на учителите? Конкретизирани ли са те в длъжностната му характеристика? Или в нея изобилстват общи фрази от сорта на 'да следи за реда в училището' и т.н.

 


queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 4 месеца

hoaxer, задълженията и отговорностите не са конкретизирани и затова са се превърнали в разтегливо понятие. Под „ред в училището” може да се разбира всичко, което не го нарушава. Дори и опазването на личните вещи на учениците спокойно би могло да се вмени като задължение на учителя. А за правата на учителите – не се сещам на практика в какво по-точно се изразяват.

Stormbringer, това е отговорът. Не се бях сетила за него, а в толкова много американски филми ми е правило впечатление, че учениците си имат свое лично шкафче, което си заключват. Наистина то е защитено и удобно място за всяко дете. Голяма част от нещата, които се ползват в училище, могат да си стоят там, а да не се носят вкъщи. Дано написаното от теб даде повод на някой управленец да реализира страхотната идея. Пари знаем, че има. Само воля липсва.

Таткото е рядко интелигентен и възпитан родител, с успешен бизнес и бивш възпитаник на училището ни. Всъщност с него се познаваме от времето, когато аз бях деветнайсетгодишна учителка, все още незавършила висше образование, а той – осмокласник, и всяка седмица играехме волейбол във физкултурния салон. Повери ми детето си заради някогашното ни познанство.

professor, както казва hoaxer, не пише в длъжностната ми характеристика да опазвам лично имущество, но пък общите лафове могат всякак да се разтълкуват.

nikoq, не ни остава друго освен да се молим да не ни се случва…

MariaD, реакцията на моята мила директорка – харесва я тази жена, защото ми изглежда чист човек – беше, че хората са различни. Съгласи се с всичките ми оплаквания и за нищо не ме обвини. Гледаше ме с поглед, който красноречиво ми казваше – аз те разбирам напълно и съм на твоя страна, но пом.-директорката ми е помощник и никой няма интерес от конфликт между мен и нея.

Donkova
Donkova преди 17 години и 4 месеца
Ами Куини хубаво е че директорката ти е добър и чист човек. ОБАЧЕ - както виждаш това не е достатъчно, за да е добър директор. Поравянето на неработещи и неуместни позиции на хора от екипа е текуща задача на ръководителя. А не конфликт. Пропуска се една добра възможност наистина да се направи добро решение, да се оповестят правила, да се приобщят родителите и т.н. Само защото .... директор и помощник не могат да обсъждат теми, по които възгледите им са различни. Много слаба позиция. От управленска гледна точка. Никакви шансове за развитие на училищния екип. Безкрайно статукво. Прилагане на всяко безумие пуснато "отгоре" - защото там пък каква беля би бил "конфликтът"... Изобщо това вечно очакване на конфликт, който дебне отвсякъде си е един вечен източник на парализа. Тъга.
queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 4 месеца
Мария, аз обаче предпочитам такъв директор, който е почтен и чист човек, отколкото един друг, от когото с мъка се отървахме. Ако беше той сега, щях да ви се "хваля" с поредното си дисциплинарно наказание, защото той търсеше всевъзможни начини да се отърве от учителите, които имат самочувствието да се опълчват срещу проблемите.
Donkova
Donkova преди 17 години и 4 месеца

Съгласна съм, че има и по-лошо. Винаги има. Причина ли е това да харесваме недостатъчно доброто? И да сме непрестанно благодарни на съдбата, че не сме още по-зле?

ПП. Чудя се дали пом.дир. ви е нов или си е старичкият,....който си е работил доста години със злото същество, което ви беше директор до миналата година?

By queen_blunder , 5 December 2008

Изразът от заглавието принадлежи на журналиста от BTV – Иван Георгиев, който преди няколко дни стана жертва на немотивирана агресия от страна на тийнейджъри. За да се спаси от преследването на няколко деца, той беше пробягал с всички сили двестаметровото разстояние до служебната си кола. Действието се развива вечерта, в центъра на София, а наоколо няма никакви контролни органи, които да се намесят и да го защитят.

Ето и видео материала на БТВ по случая.

 

 

 

Това, което виждаме на екрана, може да сполети всеки един човек, по всяко време на денонощието. Но тъй като конкретният случай беше шумно коментиран, в момента се води разследване, за да бъдат открити виновниците за побоя. Вероятно те ще бъдат намерени, но проблемът със зачестяващите форми на агресия няма да решим, като се превърнем в бегачи на дълги разстояния. В хора, които действаме, след като лошото е станало факт, а не работим превантивно така, както се процедира в нормалните страни по света.

В момента се дискутират поправки в Закона за закрила на детето, но аз не разбирам какво ново се е появило, защото санкциите за нарушенията са си същите още от 2006 година. Цитирам:

Г л а в а   ш е с т а

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

Санкции

Чл. 45. (1) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Който продава алкохолни напитки или тютюневи изделия на деца, се наказва с глоба или имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Който допусне от 22.00 ч. до 6.00 ч. без придружител дете, ненавършило 16-годишна възраст, в управляван от него търговски обект, се наказва с глоба или имуществена санкция от 1000 до 2000 лв.

(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Родител, който в нарушение на чл. 8, ал. 3 не придружи или не осигури пълнолетно дееспособно лице за придружител на детето си, ненавършило 16-годишна възраст, след 22,00 ч., се наказва с глоба от 100 до 300 лв. за първо нарушение, и от 300 до 500 лв. при повторно нарушение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Който без лиценз предоставя социални услуги, се наказва с глоба или имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 1, изм. и доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Който не изпълни задължение по този закон извън случаите по ал. 1 - 4, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. - за първо нарушение, и от 500 до 1000 лв. - при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) За неизпълнение на задължение от длъжностно лице глобата е в размер от 200 до 1000 лв. - за първо нарушение, и от 300 до 1500 лв. - при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон и деянието не съставлява престъпление.

Питам се дали мерките могат да дадат положителен резултат. Възможно ли е на родители, които нехаят за децата си, да им бъде вменено насила, чрез актове и глоби, задължението да се грижат за рожбите си?

Как ще реагират онези деца (според ЗЗД дете е всяко лице, ненавършило 18 години), които „неистово” желаят да употребяват алкохол, цигари и наркотици? Определението „неистово” не е мое, а съм го заимствала от коментара на тийнейджър в интернет, употребено в същия контекст. Докога ние, възрастните, ще действаме постфактум, защото само с глоби и санкции е невъзможно да спрем агресията? Може би мъничко и привидно ще я ограничим.

Кога институциите, оторизирани да се грижат за децата, ще предложат сериозни, мащабни, работещи програми и ще ангажират специалисти, които да се заемат с превенция на агресията на децата от най-крехка възраст?

Знаете ли, че в едно българско училище се пада по 1 психолог на 500 деца и ако училището е под тази бройка, място за психолог не може да бъде разкрито? Пък и какво значи един човек да поеме и работи с 500 деца? Нима той има физическата възможност в рамките на 8 часа работен ден да обърне внимание на всички деца с поведенчески проблеми и на техните родители?

Ето, пак опираме до темата за парите. Защото, ако продължим да лежим на онази кълка, че специалисти: психолози и педагози, не са ни нужни, понеже ни се ще да намалим разходите в бюджета, отборът на бегачите на дълги разстояния ще става все по-голям.

Legacy hit count
728
Legacy blog alias
24464
Legacy friendly alias
Бегачи-на-дълги-разстояния
Размисли
Невчесани мисли
Училище

Comments3

dima_sotirova
dima_sotirova преди 17 години и 5 месеца
Поздравявам Ви за поставянето на темата.

Лично аз, като родител, съм изключително притеснена за обстановката, в която израстват моите деца. Удивена съм от това, което се случва с тях и най - вече от безотговорността, с която всички го приемаме. Избрали сме не лоши правила, но спазва ли ги някой? Колко са отнетите лицензи? Колко са символично глобените родители? Дали само на училището да разчитаме да ни среща с психолози и ни помага да си върнем отдавна изоставените деца.

Ще си позволя да споделя нещо лично в тази връзка. Преди няколко дена отивам на родителска среща, свързана с организиране на празненство на деветокласници - извън града с пренощуване.  Това е първото подобно събитие за мен и детето ми. Няма да крия, че съм притеснена.  И знаете ли колко са родителите, отзовали се на срещата? Точно 5 ( с мен) от 27 ученика в класа. Питам се нормално ли е?

И когато нещата излязат извън граници, безспорно нуждата от повече помощници е голяма. Да чакаме ли всички да влезем в отбора на бегачите?


shellysun
shellysun преди 17 години и 5 месеца
Ами, за съжаление, май сме влезли. Трябват ни строги закони и още по-строги санкции, за всеки, който не ги спазва. Независимо дали е учител, родител, полицай или управляващ. Ама това вече май е утопия.
queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 5 месеца
Благодаря, Мили! Темата е една от най-наболелите, защото малко сме позакъснели с ограничаването на агресията и сега е много трудно да я овладеем, защото е в напреднал стадий. Но ми се иска поне да започнем да го правим, като настояваме да се отговори на крещящата нужда от специалисти психолози, които да организират тренинги за ученици, родители и учители за борба с агресията.

Родителските срещи оредяват още в начален етап и това е красноречив пример за отношението на родителите към тяхното дете.


By danieladjavolska , 3 October 2008
Днес е международен ден на усмивката. Това ме подсети за един не толкова далечен период от време, когато често чувахме това пожелание: Усмихвайте се! Замислих се за случаите, които ни дават повод за усмивка. Един от тях е при среща със стари приятели, колеги. Вчера една колежка с която житейските ни пътища се пресичат на два пъти /през студентството и в една от софийските детски градини/ ми каза, че е подала молба за напускане. Друга една колежка с която на два пъти се срещаме работещи из софийските детски градини е на кръстопът - да остане или да напусне. Ако някой търси препоръка за детски учител на детето си бих му препоръчала тези двете, не че няма и други, но в момента си мисля за тях. Това са учители, които не се питат защо са на работа, защото знаят защо са там. Само че няма да са вече учители, ако не размислят.

И мислейки си за тях, за срещите и разделите житейски проумях, че човек се усмихва не само при срещи,но и при раздели, когато знаеш че приятел търси нещо по-добро за себе си и семейството си. В този ред на мисли се сетих, че преди години бях обърнала едно по-специално внимание на усмивката.

            Къде отиде усмивката?

/Написано някога с мисълта за днес.Годината е 1994./

Питаш ме къде отиде усмивката? Забравих я, изгубих я някъде из старите чанти, които нося до скъсване. След тях идват в гардероба нови, но усмивката остава забравена, потънала в пепел из старите шкафове.

Къде отиде усмивката? Забравена, изгубена из старите шкафове, стои си там и чака излизане от забравата. И чака да бъде намерена,отново да бъде показана,но не като вещ показна, а искрена, нежно подкупваща, не и разкаяна.

Усмивката дори забравена не пита защо е потулена от него, човека, забързан из своите грижи често забравя че я има и нея, усмивката, която чака да бъде намерена. Забравена някъде из старите дрехи, излезли от мода, усмивката не остарява, за нея няма сезони.

Вървя по улиците и търся усмивки, но вместо усмивки - разминаване с грижи, със замислени хора забързани към тихи пристанища - за отмора. Техният дом е тяхната крепост. И там, във свои води, далече от грижи и земни проблеми намират своето така необходимо спокойствие. Зареждат се с търпение и воля за да кажат: Добро утро! Здравейте!

И отново усмивка - весела или тъжна, пряма, но усмивка. Нека я има! Да се срещнат усмивка с усмивка. Да си кажат двете: Добър ден!От забързаност да не забравяме, че има: Добър вечер! И то с усмивка.

Затворени в кибритени кутии, забравили добри обноски, забързани за някъде от никъде забравяме за нея, за усмивката, а тя чака да дойде отново на мода.

Забързани из прозаични грижи, отправени към чупливи химери,з абравили добри обноски, оставили нежни маниери-вървим някъде напред. Забързани към нови неизвестни, отправени към светли обещания, забравили стари приятели, оставили спомени мили-вървим за някъде, напред. От бързане и време не остана за озъртане и търсене на място. Забравили, че и ние сме човеци, оставили се по течението за по-лесно вървим някъде напред.

Напред - без образ и представа. Напред - без точни координати. Напред? В момент на изтрезняване разбираме, че сме там, от където тръгнахме.

И обезмисля се забързаното дишане, и отправни точки и забрави....От много бързане вървим някъде назад.

От бързане и време не остава да откриеш своята усмивка.Къде отиде усмивката?


Legacy hit count
681
Legacy blog alias
22635
Legacy friendly alias
Къде-отиде-усмивката-
Размисли
Невчесани мисли
Нещата от живота

Comments

By galina_fr , 26 September 2008

Не за учителите, които са вечните заподозрени и срещу които е удоволствие да се приказва какво ли не.

А за родителите. Събирането на средства по училища, ясли и детски градини - законно ли било?! Дори така поставената тема с едно изключение, не успя да активизира негативна ответна реакция у родителите. Защото, посещавайки било то класната стая, било то групата на детето си в детската градина, родителят вижда какво е положението. А то е плачевно! Но не заради учителите, които - нахалници - искат пари, представете си! А заради тези отгоре, които не осигуряват необходимото. Но срещу тях трудно се пише, нали?

А ако не беше тая просия, защото това си е просия, всеки от нас се чувства малко или повече така, докато обяснява на поредната родителска среща реалната обстановка. А тя е - пари няма, действайте! Не че не можем да работим в мизерни условия, без необходимите материали дори, но трябва да се разбере, че това не е за нас, за да се чувстваме ние добре, а за негово величество детето! То няма да се чувства добре, неговата представа за света ще се формира на тоя фон. Защото нямаше да има дори бяла дъска, да не говорим за килими, печки, телевизор, DVD, компютър, миялна машина...дори нямаше да има книжки за работа и флумастери за децата! Или да се върнем в миналия век?! Това ли искаме? Ние - не. Категорично. Те това ли искат? Съмнявам се. Просто желанието за една блиц новина, без мисъл! Това беше новината на репортерката - поредния евтин популизъм.

Legacy hit count
1425
Legacy blog alias
22482
Legacy friendly alias
Мечешката-услуга-на-btv
Невчесани мисли
Нещата от живота
Коментари

Comments16

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 7 месеца

Искам да допълня още нещо. Когато един подобен репортаж претендира за сериозност, би трябвало темата да бъде огледана отвсякъде, т.е. в триъгълника училище - родители - деца имайки предвид цитираната наредба на МОН, би трябвало фигурата да се разшири или да се изпълни със становище от съответната институция. Би било достатъчно да се даде отговор само на един единствен въпрос - Колко пари отпускате ежегодно за материално-техническата база в училищата и детските градини, господа?

След отговора няма да има нужда от самия репортаж. Ама трябва да се мисли.

Donkova
Donkova преди 17 години и 7 месеца
Напротив точно с този отговор репортажът има смисъл. Иначе е по-скоро манипулация.
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 7 месеца
Мисълта ми беше, че, тъй като отговорът ще бъде: "Не отпускаме никакви пари", тогава ще стане ясно, че репортажът няма смисъл, т.е. родителите са единствените, с чиито средства се поддържа нивото на базата. Това означава, че темата на репортажа е поръчка, целяща да дискредитира събирането на средства точно преди родителските средства. Но без да се дава алтернатива. Т.е. репортажът е едностранчив и безсмислен, мечешка услуга към родителите.
stefanov
stefanov преди 17 години и 7 месеца
Отговорът може да бъде и "Средствата в делегирания бюджет са и за обновяване и поддържане на материално-техническата база". Но дали са достатъчни?!
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 7 месеца

Да, може да бъде и такъв. А детските градини и яслите все още не са на делегиран бюджет.

Ще видим какво ще се случи на родителските срещи. Сигурна съм, че родителите или поне повечето от тях ще откликнат, най-вече за това, децата им да са в една нормална, не казвам добра даже, обстановка. Или по някакви други причини ще се изкажат в полза на т.н. дарения, в крайна сметка важен е резултатът. Още повече, родителите са наясно с фактическото положение в страната, не падат от небето, така и в частност в образованието. Лошото е, че министерството с наредбата си върви против прогреса. Дали някой се замисля, че е време да се промени това отношение към мизерната база?! Миналата година замазаха очите с белите дъски в училищата и с някой и друг компютър в администрациите и - това си беше. Тая година хит са недовършените в срок ремонти, които още си текат и децата се местят насам натам. Купон.

Donkova
Donkova преди 17 години и 7 месеца
зависи от общината. в някои общини и предучилищните институции са на делегиран бюджет.
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 7 месеца
Не знаех това. Би било интересно да разберем, дали те имат необходимите средства за обогатяване на остарялата материално-техническа база чрез средствата от делегирания бюджет или пак нещата опират до добрата воля на родителите. Виждам, че темата има 334 прочита, а си говорим само трима души...
ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 17 години и 7 месеца
Галя, не всички наредби на МОН, на МЗ са против, както ти го наричаш, прогреса, а НЕСПАЗВАНЕТО им. Погледни Наредбата за броя на децата в групите, Наредбата на МЗ във  връзка със Закона за общественото здраве, в частта си за детските градини и други. Знам за един началник на РИО, който не е  заверил Образец 1 на детски градини ( в тази община и детските градини са на делегиран бюджет), защото броят на децата в групите е много над 22 и допустимите 10% повече(30, а аз работя с 36 по списък). Каквото и да следва след това за колегите в тези детски градини, този негов акт е сигнал  най-малкото до двама управленци - до кмета, че в съответната община местата в детските градини не достигат и трябва да се строят нови детски градини; -до министъра, че средствата за издръжка да едно дете не са достатъчни. Колко са като него?
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 7 месеца
Абсолютно съм съгласна с теб. Както за характера на документите, които разбира се, все пак са плод на образователното министерство и това на здравеопазването..., така и че такива началници на РИО са чест за инспекторатите, но мисълта ми беше за конкретната наредба, която визират в репортажа и която забранява събирането на парични средства под каквато и да било форма от учителите (не цитирам текста точно, но се сещате за какво иде реч). За тая наредба ми е думата, няма лошо в нея, но ако нещата следваха нормалния си ход. Ако всяка година имаше средства за осигуряване и обновяване на базата. Само за това. И няма да е малко. Ама мерака за лапане е голям.
ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 17 години и 7 месеца
Галя, от разговор с директори от общината, за която писах по-горе , при 29-30 деца в група и детска градина с 11-12 групи, при целесъобразно разходване на средствата остават и за ДТВ -за 24май и за15 септември :-).
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 7 месеца

Така е, остават. Въпросът е дали ще се дадат и как ще се дадат. Но, във връзка с темата на постинга, ставаше дума за обогатяване на материалната база с помощта на родителите. Не за икономии или допълнителни трудови възнаграждения.

За това, което говориш, vigiiv, най-важното е директорът да е в час. Иначе - пари остават дори за три ДТВ.

katiamitrinowa
katiamitrinowa преди 17 години и 7 месеца
Извинявам се, че се намесвам. Не съм учител, студентка съм, но имам мнение по въпроса. Смятам, че вече на всички стана ясно колко е плачевна ситуацията с материалната база в училищата, а и не само - същото важи и за социалното положение на учителите, отношението на ученици и родители към образователната система и пр. Обаче, вместо да искате пари под формата на дарения от родителите, не е ли по-правилно да ги дадат тези, които по конституция са длъжни да го правят - управляващите. Смешните делегирани бюджети не стигат и за козметичен ремонт, какво остава за техника. Къде е сега синдикатът на учителите? Това е именно в неговата компетенция
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 7 месеца
Катя, аз също смятам, че на управляващите това им е работата по конституция. Само че зависи кой как я чете. Факт е, че пари няма и базата е стара. Факт е, че бюджетите са недостатъчни. И още един факт - синдикатът на учителите отдавна издиша. Да не кажа, че е издъхнал. Сбогувахме се с него още по време на стачката и не вярвам да възкръсне в нашите очи. Преди време се заговори за нов синдикат, само на учителите, но засега не знам има ли напредък по въпроса. Според мен в настоящия момент всичко зависи най-вече от вещината и хъса на директора.
katiamitrinowa
katiamitrinowa преди 17 години и 7 месеца
Може би си права, но според мен всичко зависи най-вече от организираността и увереността в правотата си на самите учители. Аз също чух нещо за създаване на алтернативен синдикат и ми е любопитно докъде са стигнали нещата. Един стожер на обществото, какъвто са учителите не само заслужава, но е и задължен да отстоява интересите си докрай и да не позволява да бъде тъпкан. Може би трябва да помислите за бъдещи общи действия. Те са наложителни ако държите образованиетов България да не закърнее съвсем
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 7 месеца
Абсолютно си права, Катя. Но в момента (не че е извинение) виждаш какви коментари има на страницата на Образование - началото на новата учебна година носи по-други емоции от обичайните - разпределения, планове, програми, емоции...Всеки от нас мисли за нещата, които коментираме тук сега, но същевременно работата ни ни кара да впрегнем мислите си в по-друго направление. А нали, както казваш и ти, това е основната роля на т.н. синдикати - защитата на правата на работниците, най-общо казано. Излиза, че не си гледат работата, за която получават пари и за която ние им плащаме членски внос. Плащаме, защото истината е, че те са се хванали ръка за ръка с работодателите и няма как да се измъкнеш, ако искаш да си в час. Тези, които са се отказали, по закон би трябвало да търпят определени санкции. На места това не се спазва, но то е с добрата воля на самия работодател. Та, смятам, че единствената правилна посока е нов синдикат, на учителите, който да влезе в ролята на една от двете страни при направата на документи, подписване на договори и споразумения. И то не про форма, а с желание за работа.
katiamitrinowa
katiamitrinowa преди 17 години и 7 месеца
Напълно съм съгласна, че нов синдикат е крайно необходим. Дано да съумеете между всички задължения да помислите и по този въпрос и този път да се борите докрай. Не цялото общество е негативно настроено към вас, все още има достатъчно здравомислещи хора, които ви подкрепят. Искрено се надявам да успеете.
By danieladjavolska , 23 September 2008
   Действието се развива точно преди една година. Участници - учители, синдикати, родители, ученици, общественост (ще използвам тази дума поради липса на друга).
   Ретроспекция или малко преди основното действие.
   Няколко години назад във времето. Заговаря се за стачка в учителските среди, но не ефективна, а символична. Защо символична, а не ефективна? Ако стачкуваме ефективно, няма да има кой да гледа децата на хората и те няма да могат да отидат на работа. Ето я и първата грешка. Точно някои от същите тези хора, за които ние мислехме назад в годините, може би бяха първите, които започнаха да хвърлят "камъни" миналата есен по време на ефективната стачка.
   Дойде есен и синдикатите отново заговарориха за стачка, но вече ефективна.
   Отново е есен, отново е септември, пак преди някоя и друга година. Синдикалната на организацията в детското заведение в което работех ни казва, че този път вече е сериозно, ако правителството не се съгласи на исканията ни, ще има стачка и то ефективна. Денят е 14-ти септември. На следващия ден: Не, няма да има ефективна стачка. Подписано е споразумение за десет процента увеличение. Кога успяха да го подпишат не зная, но видях как угасна пламъчето в очите на колегите.
   И така много есени - ще има, не, няма да има, подписано е  споразумение. Накрая стана нещо, като в приказката за лъжливото овчарче. Синдикатите не вярваха, че учителите ама наистина ще се откажат от и без това символичните си заплати и ще излязат в безсрочна ефективна стачка. Имаше едни протестни действия, някъде там, в центъра на София. Редуваха се колеги да ходят. Аз не бях там. Все още не беше узрял моментът според мен. Ето че вече е 2007 година. В края на учебната година се заговаря за стачка. Отново. Размина се и този път. Мина лятото. Дойде есента. Отново се заговори за стачка. Никой не вярваше, че този път ще се случи. Колко пъти до сега щеше и "не щеше". Да, обаче някой си беше направил криво сметките.
   Този път учителите бяха решили наистина да стачкуват и то ефективно.
   Ако искайте вярвайте, но като гледах нашите така наречени синдикални лидери останах с впечатлението, че и те самите не вярваха на това, което виждаха.
   Денят е 24-ти септември. Учители отиват на работните си места, но учебни часове не провеждат. С една дума, учителите наистина като да "застачкуваха". Някои повече, други по-малко. Някои от първия до последния ден. Други започваха, спираха и отново се включваха.
   Разказ на очевидци и участници в събитието. Първи ден.
   Стояхме цял ден на работното си място и се питахме това ли е чудото, наречено стачка. Седиш и нищо не правиш, а не си свикнал на такава екстра.
   Втори ден. Не, не може така. Следобед май ще се събираме някъде там, пред историческия музей. Вече сме там. От всякъде се присъединяват към не голямата все още група учители с плакати и знамена. От едната страна стоят учителите, това е едната групичка, от другата страна синдикалистите и те на една групичка. Това бяха двете групички, които не правят една група. Стоят си те отстрани, гледат към учителите и като да се чудят какво да ги правят. Тогава, синдикатите "яхнаха"стачката.
   Пореден ден. Мястото на срещата се променя. Учителите отново са там. Стачен фолклор, стихове, песни, плакати, знамена. Някой би казал - купон! Не, не беше купон!
   Беше натрупано недоволство. Ако ме попитате мен защо излязох на улицата, отговорът ми е: Уморих се да не разбирам какво искат от мен. Програми, коя от коя по забравяща, че  детските градини се посещават от деца, промени, реформи, увеличаване броя на децата за тяхна сметка.      Учудена бях, че хората не знаят, че в детските градини работят детски учители, а не гледачки, възпитателки, гувернантки. Как отреагираха някои близки, дори роднини? Станах изкупителна жертва за всички учителски прегрешения до девето коляно назад: Какво искате толкова, а майка ти каква пенсия взима? Как се живее със сто лева пенсия? Професията ми беше противопоставена на професията на брат ми и още, и още. Други близки, които работят в същата сфера, но на други позиции /както е модерно днес да се казва/ също недоволстваха пред мен, че те също участват ефективно, а с техните заплати какво става..

   Всеки ден учителите от София излизаха пред Министерския съвет и чакаха или бяха в очакване на Годо. Равносметка на деня, стачен фолклор, знамена, плакати и...прибиране в къщи с празни ръце. Всеки ден чувахме: Усмихвайте се! / аз също често го използвам като пожелание /. Да, но в момент на мрачни мисли ме налягаха едни други мисли: Детето ми се радва, когато му се усмихвам, но усмивки не яде. Сещах се и за: Като няма хляб, яжте пасти!?!? Знаете какво е последвало.
   И така, ден след ден. В главата ми се настаняват неканени мисли. Това ли е? Така ли трябва да е?     Нещо не е както трябва.И всички очакваха националните митинги. Те ме накараха да усетя, че живея, че един път и аз в живота си имах правото да се държа "неприлично", да свиркам, да пея и да чакам. Какво? Онова, липсващото парче от пъзела, което да ми даде усещането за пълнота. И отново хули! Що бре, хора? Това, че си учител не те прави извънземно. Както във всяка работа има ги и такива, и такива. И учителят вечер се прибира у дома, и той хляб яде, и той дрехи носи, и той влиза в магазина. Там не плаща със служебна бележка на която пише: Учител -  с право да не плаща.Точно по това време всички като да се сетиха за всички неприятни спомени от своите ученически години. Аз - също. Сетих се и за всички напрегнати моменти и мигове в учителското ми ежедневие, за всички моменти, когато лишавах своето дете, за да бъда с вашите деца. Пред очите ми бяха картини: Моето момиче протяга ръце към мен и ме моли: Мамо, хайде днес да не ходиш на работа, да си бъдем само двечките, да си поиграем. Така е, нашите ги гледат, за да гледаме вашите. Може и да не повярвате, но в екстрени ситуации се е случвало да изключвам от мислите си моето дете. То е там, някъде и някой се грижи за него, а пред мен са от 25 до 30 деца и аз /както и всички колеги с тази професия/ отговаряме за здравето и живота им, за възпитанието и обучението им. Някой би казал: Това ви е професията. Да, така е.
   Отново пред очите ми са националните митинги. За пръв път през живота си виждах толкова много хора на едно място. Стачката на българските учители беше нещо много съществено като събитие през последните двайсетина години. Да, стачка имаше, но тя беше дело на ЕНСК и на учителите.    Ако ги нямаше тези два фактора, самата стачка нямаше да я има или щеше да приключи бързо, бързо. Недоволство, натрупано с години, сякаш бяха чакали точно този момент и сякаш предчувстваха с постоянното трениране да имат усет към нещата от живота, че дори да не успеят да постигнат своите искания, следващ такъв момент скоро може и да няма: Да бъдат едно цяло, един дъх, една песен, един стих - от София до Малко Търново и обратно. 
   Гледах хилядите ведри лица и им се радвах. Тези хора, учителите излязоха на улицата, заради себе си, заради учениците си. Излязоха да покажат, че ги има, а се оказа че са алчни и ненаситни. Да, викаха, за да ги чуе и глухия цар /ако го има/, че така повече не може и не бива. Да се взима в ръце, който трябва да се взима. Оказа се обаче, че седянка си правят. Голяма седянка беше. Като нищо може да се впише в рекордите на Гинес - говореше се за 120 000-но присъствие.Свидетел съм на присъстващите. Поименна проверка не е правена, а и не беше необходимо.
   За втория национален митинг се събудих сутринта с мисълта за колегите от Благоевград. Събуждам се и си казвам: Днес отивам да си видя колегите състуденти. Като ще е седянка, поне да е истинска. В къщи ми беше отговорено, че това ми хрумване е равносилно да търсиш игла в купа сено, сред хиляди. Да, обаче се открихме точно сред стотици хиляди. Младежка интуиция, какво ли? Не е за вярване! Вървиш и търсиш лица от преди двадесет години. Не сме и престарели, си казвах, все нещо от погледа и усмивката се е запазило в нас. Четиридесет години е възрастта, онази възраст, когато преценяваш живота си. Какво си направил до сега? Какво си искал да промениш и не си успял. Време за житейска равносметка. Понякога си мисля, че ние сме ощетеното поколение. Нас ни учеха как и ни показваха как не трябва да е. Учителят ми по физическо възпитание обичаше да казва: А сега ученици ще ви се покаже как не трябва да се изпълнява упражнението.
   Вървя си аз с групата и....плакат от южен град, ето този плакат ще ме отведе при колегите, които търся и искам да видя....Заслужаваше си. Заради ето този миг - срещата с младостта, си заслужаваше да я има стачката. Нещо е свило гърлото ми. Не мога да говоря. Ето това са онези де ги ди, луди млади години, които търсех. Бяхме там заради нас. Заради обещаното светло бъдеще. В момента никого не обвинявам за това, че ни ограбиха младостта, надеждите и мечтите и пак намираме сили да учим децата да мечтаят, да преследват и постигат мечтите си. Имаше го само мига на двадесетгодишното ни необременено с отпечатъка на времето ни приятелство. Бях отново на двадесет, мечтател и идеалист, написал в разпределението - Странджа Сакар /така и не отидох там, отпаднаха разпределенията/. Днешното младо поколение може да ни обвини, че сме плод на друго време, но точно това друго време може би ни помогна през годините да бъдем и да останем в редовете на учителите. Същите тези учители, които поради наличие на възпитание, за да не обидят "някого" се справяха с всевъзможни измислици в сферата на образованието. Ако някъде има грешка, да се търси грешката. Учителите приемаха всяко нововъведение и се отнасяха с него като с палаво дете. Опитваха се да го приспособят към съвременните условия като го включват в училищния живот. Имали правото да избират учебниците. Зависи измежду какви учебници ще избираш. Другото е факти.
   Опитах се да не използвам факти,тях ги знаете. Опитах се да опиша емоциите и вътрешното усещане, чувствата, които ме завладяха миналата есен. Кое, как беше? Свърши ли стачката или я "свършиха"? Какво се случва, когато не се подпише споразумение? Арбитър, съд. Защо хората се настроиха срещу учителите? Защо миналата година обществото се нахвърли срещу учителите? Не е само, заради неприятни ученически спомени. От човешкото чувство - тези да взимат, а ние - не?  От не-любов към ученето? Защото не им изнасяше да са на мястото на учителите?
   Понякога си мисля, ей така, просто си мисля: Недоволството от живота, който живее българина миналата есен катализира в омраза /ако откриете друга, по -точна дума, с по-меко звучене, кажете я/ към учителите. Нещо като грешен адресант. Ако не беше стачката, същото това общество нямаше да изпусне парата на собственото си недоволство.
   Горе написаното написах собственоръчно аз, една детска учителка, която не се срамува от професията си, от една държава, наречена България, завършила в най-красивия южен град - Благоевград при едни от най-квалифицирани преподаватели в сферата на Предучилищната педагогика.
   Не, не ме гонят сантименти. В живота ни има минало, настояще и бъдеще. Често се сещам за една мисъл: Погледнеш ли в очите на дете, поглеждаш в бъдещето. По-скоро живеем с бъдещето на тази държава и сега е момента на равносметка. За да не звучи в ушите ни:

       Студени улици, студени здания. студено ми е като никой път.
       Превърнали сме дните в разстояния, които толкоз често ни делят.
        Гнезда си свиваме под чужди стрехи1 от болката на друг не ни боли
         и става тъй, че в новите си дрехи не сме това, което сме били.
        И често пъти, като зимен вятър,един въпрос плющи над съвестта:
Защо ли топлината на сърцата изхвърлихме заедно с бедността

        .................................................................................................

        от митинги и провалени срещи най-често си оставам сам.

Ако някъде греша думите,извинете. Песен от студентството, актуална и днес. Не се сещам текста на кой поет беше.

Заспахме в момента в който се събудихме. Като "спря" стачката се оказа че сме там, където се събудихме, дори крачка назад. В момента сме в крачката назад.

Останалото е една много дълга история, и мълчание, и равносметка........

 

.

 


Legacy hit count
2364
Legacy blog alias
22391
Legacy friendly alias
Реквием-за-едно-недоволство
Размисли
Невчесани мисли
Нещата от живота
Човекът и обществото

Comments14

galjatodorova
galjatodorova преди 17 години и 7 месеца
daleto, и аз често се връщам към миналата есен, въпреки желанието ми да забравя...Като някакъв ужасен сън  е. Поне при мен. Задавам си хиляди въпроси. Не намирам отговори...Изпитвам вина, че през годините съм лишавала детето си от вниманието, което заслужава. Та то нямаше дори нормален първи учебен ден!

От няколко месеца спрях да гледам телевизия- едни и същи лица с ехидни усмивчици ми обясняват колко ми е добре, как образованието едва ли не е цъфнало, а аз зная какво е. Но хората гледат и вярват. Научих се да отминавам с мълчание омразата и неразбирането. Емоциите са ми нужни за децата, а не да доказвам на някой, чийто представи за учителството са на светлинни години от реалността. Но душата ме боли...Много...


ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 17 години и 7 месеца
Не мога да коментирам! Само гласувам.
queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 7 месеца
Даленцето, само началото и края прочетох, защото нямам време - ще трябва да тръгвам на работа. Ще продължа, като се върна.

И на мен ми е студено. Вчера имах тежка родителска среща, в която повечето родители се държаха не като хора, с които трябва да работим в екип, а като началници.

Обрах негативите заради това, че:

- няма вече безплатни занимални, защото делегираният бюджет не ни позволява, но и платени не можем да организираме, понеже никой не иска да работи в училище за тези пари и с това напрежение;

- заради изчезналите някъде в пространството и времето 17 милиона лева за безплатни закуски - така се бил произнесъл Даниел Вълчев по телевизията - че не знаее къде парите;

- заради големия скок на цената на купона за храна - от 50 ст. на лев и 55 ст.;

- заради незавършилия ремонт на салона, понеже фирмата, която сменя радиаторите, все още не е приключила окончателно;

- заради още и още неща, които не зависят от мен и не е по силите ми да променя...

Стана ми неприятно, честно казано. И днес като че ли мотивираността ми за работа е доста поспаднала.

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 7 месеца

daleto, всичко е точно. Дори емоциите са същите. Уважението е като едва мъждукаща газена лампа. Позата "на колене" е най-често срещана като се запознахме с диференцираното заплащане. Директорът е едноличен господар. Синдикатите са мъгла. Пари няма. Е, има, но не в образованието. 

Никой от нас няма да се предаде. Уморени, оплюти, дъвкани, безпарични...

Единственото, което е важно, са децата. Самотните мохикани - учителите и носещите истината, носещите любовта, носещите бъдещето - децата.

 

 

TatianaDimitrova
TatianaDimitrova преди 17 години и 7 месеца

Разплаках се...Толкова ме боли, че не мога да намеря думи.Чувствам се, като че ли някой е на смъртно легло и от мен зависи да оздравее, а аз съм безсилна и объркана...

Може би, защото бъдещето ми е неясно; защото все по-често си мисля за раздяла с професията, дори с родината; защото при толкова големи надежди, че можем да променим нещата те не само , че не тръгват напред, а и "правим крачка назад"...

А утре?

 

 

mimadomovchiyska
mimadomovchiyska преди 17 години и 7 месеца
daleto, толкова хубаво си го написала! Чудесно, е! Аз изпитвам същото, но съм математик и не мога да го опиша толкова добре. Благодаря ти!
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 7 месеца
Попаднах на този блог, както и много други колеги, миналата есен. Случайно видях снимки от един митинг, видях и себе си и от препратка на препратка, та тук.,Половин година четях всичко изписано в блога. За разтоварване. Половин година изобщо не се и споменаваше думата "стачка". Беше нещо като дума табу, като "мащерка" в "Лавина". Чак някъде началото на лятото започна плахо да се появява тук-там. Започнах да се замислям за нашата късопаметност или за свойството на паметта да изтласква някъде назад факти и събития, които не иска да задържи паметта ни. Днес говорих с колеги: Миналата година на тази дата започна стачката. Някои не желаят да си спомнят, други са на мнение, че втори път в такова "режисирано" фиаско няма да участват, а трети, като една колежка, която беше "фактор" в стачката, каза че е забравила.

Онзи ден министърът ни заяви, че от днешна гледна точка стачката на учителите наистина си била чиста седянка. Така и ще си остане в историята - седянка.

 


Donkova
Donkova преди 17 години и 7 месеца
Така му се иска на министъра да си остане.  А дали, ще видим...
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 7 месеца
В думата "седянка" не влагам лош умисъл. А това, че колеги не искат да си спомнят, прилича на бягство от действителността, което отново ни връща към нереалното ни ежедневие. Да чухме днес случайно, /което може и да не е случайно/ някъде из медийното пространство, че миналата година на тази дата започна една дълга и продължителна учителска стачка? Аз не!
shellysun
shellysun преди 17 години и 7 месеца
"Мащерка". 23.09.2007 година - лавината на събуждането.
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 7 месеца
Шели,май малко хора пият чай от мащерка в един друг смисъл на думата.    Опитах се да предам с думи прости вътрешното ми "аз" в миналогодишните събития.Далеч бях от мисълта да предизвикам носталгия,не,по-скоро ме преследваше мисълта да не забравяме за опита си да променим системата.Резултатът го знаем.                                                                                                                                
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 7 месеца
Мария, така ми хареса твоето "А дали,ще видим...." Ще видим!    

Валя, я се стегни! Като няма хляб, ще ядем пасти. Нали я знаеш приказката за черния гологан.

Куини, и нас ни чакат такива срещи с родителите. Днес обаче имахме съвет. Ситуацията е следната: Всички единодушно с вдигане на ръка приехме каквото трябваше да се приеме: и открити практики, и план с разните му там отговорници, и всички ще работим по една програма /по-точно програмна система/, и няма техника, която да ти помага в работата/, а някъде витае предложението за компютърно обучение още в детската градина/. Дори телевизор си нямаме /аз не държа и да има/, за DVD да не говорим. Общо взето такава е ситуацията. Ако ни трябва нещо - в къщи се прави, а като няма на какво да го използваш? Иначе във всичко бяхме единодушни!!!

 

                                                                                                                              
ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 17 години и 7 месеца

Далето, началото на стачката съвпада с мой личен празник. От онези празници, които поставят следващото +-че след някоя кръгла годишнина. Е, тогава всеки, предполагам, обръща глава назад и прави личната си равносметка. Аз не правя изключение.

    В духа на това, което ме призоваваш. Моята глава винаги е горе. Колегите, с които съм работила и с които работя, със сигурност ще го потвърдят. Даленце, доживявала съм експерт да ми казва: "Благодаря ти, така ме караш да мисля". И беше от мислещите експерти! ("беше", защото рано си отиде от живота). От нашата школа е.

    От 16 години не членувам в синдикат и не се присъединявам към КТД. Не разбирам колегите, които по коридори и фоайета негодуват от тях, но продължават да ги издържат.

    А ето и коментарът ми за твоя пост. Същите чувсва и мисли, същата преживяна радост от среща със състуденти и колеги от предходна месторабота.

    Щях да пропусна. Завиждам ти, че все пак сте имали учителски съвет. Там, където работя, от години не знаят какво е това учителски съвет, но документацията за проверяващите органи е изрядна :-).

   

 

 

danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 7 месеца
Валя, беше опит за шега.Ситуацията е много, много особена в нашата сфера в момента. Съжалявам че утре няма да се видим. Нищо, ще се натъкми някак си. Нали сме виртуални колежки, все ще се видим, а и трябва- поради същата причина.
By galina_fr , 16 August 2008

Чета из нета, слушам по новините и дали да не звънна на касиерката да я питам аз - аджеба, къде са ми парите,а? http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1225470

Е, това е, колеги, харчете със здраве неполучените пари! Неполучени, ама на хартия - дадени и народа цъка... Някак ми е некомфортно и ми се наруши отпускарското настроение, връщайки ме към времето на седенката.

Каква свещ духа министъра, според вас?

Legacy hit count
1179
Legacy blog alias
21306
Legacy friendly alias
Аз-на-фиша-си-ли-да-вЕрвам-
Размисли
Събития
Невчесани мисли
Новини

Comments11

todorkadimitrova
todorkadimitrova преди 17 години и 8 месеца

Аз на фиша си вЕрвам !

И аз чета из нета, и новините слушам, но това, което виждам на фиша, просто ме отчайва. Това, че от 1 юли т.г. най-ниската учителска заплата не може да бъде под 450 лв , е просто лъжа и измама всферата на предучилищното образование. Аз съм учител с 15-годишен трудов стаж-магистър/но не от магистрите ,завършили висшето си образование до 1995г./, без ПКС, с основна заплата 411лв. към 01.07.08г. Зная от ЗАС, че ще има някакво 10%  увеличение на работните заплати,  но  кога не е ясно. Явно за нас детските учители не важи изискването за минимална учителска заплата. И се питам ние по-малко учители ли сме, та за нас никой нищо не споменава? Аз искам да работя това, за което съм учила. Но колко време бих могла да издържа финансово?

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
...такааа. Да се представя тогава - с две магистратури и основна заплата 458 лв и 27 години трудов стаж, тоже детска учителка, влюбена в децата. Но, както съм коментирала и преди - ние сме изчезващ вид. Няма или се броят на пръсти идващите след нас, такива учители, дето се коментира, че не са приети в другите желани от тях специалности...Та така и моят фиш ме изненадва - не пише на него нищо от онова споменато забогатяващо увеличение, що така???
blogzina
blogzina преди 17 години и 8 месеца
В някои случаи зависи от директорите. В нашия град на едни училища директорите дадоха на хората си по 60-80 лв. Не е кой знае какво, но е нещо, докато в нашето училище има пари, но ни управлява човек, на когото и овца не бих дала да пасе, защото ще я изгуби. Никой обаче не му търси сметка за некадърността и той не се съобразява с нищо и никого. Уж комисия, уж критерии и накрая = нищо за учителите.
ananan
ananan преди 17 години и 8 месеца

Новите заплати още не са начислени, казаха ми в моето д-ло.

В края на авгурст ще дадат увеличението и за двата месеца - както обикновено е бивало...

Дано да е така.

Щото и моята дойде същата като юни май.

 

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
Да, от директорите зависи, което е нормално, стига те самите да умеят да управляват дадените им средства. В последното се съмнявам, тъй като не става така за половин година някъде да се научиш на нещо, което изисква десетократно повече време. И то - като имаш ресурс. Нямаш ли...страдаш, но не само ти, а и тези, за които отговаряш, че и не само те, а и децата, за които пък те отговарят, било то в детска градина или училище, така този процес е като вектор и ще се оправи само от основната точка, а не от лъча...
Donkova
Donkova преди 17 години и 8 месеца
От директорите зависи, чак от едно ниво на бюджет нагоре. Ако бюджетът е с дефицит (недостиг) директорът няма какво да направи.  А с дефицит са бюджетите на почти всички училища м най-малките населени места с под 120 ученика, а в големите градове - под 400.
queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 8 месеца
Аз пък искам някой да ми обясни понятието "средна брутна заплата". Средна за училището, за града или за страната? Коя е базата в края на краищата? Ако е за града или за страната бих желала да разбера как е сформирано числото 650 лева, което е средноаритметично от брутните заплати на всички учители.. Разбира се, никой няма да даде подобна информация, така че могат да си ни лъжат как са достигнали средна брутна заплата (и даже надвишили), колкото си щат. 
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца

В цитирания отчет на министерството на образованието за периода 09.2005-08.2008 е споменато, че с цел "подобряване на авторитета и социалния статус на учителя" средствата за диференцирано заплащане през 2008 година в сравнение с 2007 са увеличени приблизително 3 пъти - от 15,1 млн. лв. на 44 млн. лв. А по отношение на средните месечни брутни заплати пише: "През 2008 г., в съответствие с процесите на децентрализация на административното и финансово управление на училищата, бяха извършени принципни промени в начина на определянето на възнагражденията на заетите в системата на училищното образование. Премахнато беше централизираното определяне на възнагражденията на заетите в системата на училищното образование. Отпадна определянето на средни месечни брутни работни заплати като външен ограничител на възнагражденията на учителите в дадено училище. С приетата нова наредба за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета бяха определени само общите правила за структурата на работната заплата, както и минимални размери на заплатите по длъжностни нива. Механизмите за определяне на индивидуалните заплати на учителите се договарят в колективния трудов договор и/или с вътрешни правила за работната заплата, а конкретните размери на индивидуалните основни заплати се определят от директора на училището. От 1 юли 2008 г. основната работна заплата на учителите не може да бъдат по- ниска от 450 лв. при изпълнение на минималната или на по-висока норма на преподавателска натовареност."

Освен това на 30 юни 2008 г. е бил подписан новият Отраслов колективен трудов договор за отрасъл „Средно образование”...

 

stefanov
stefanov преди 17 години и 8 месеца
Докладът е доста интересен, но не е най-подходящото четиво в една хубава лятна нощ :)

На мен ми направи впечатление:

  • въвеждане на 5-те кариерни нива
  • трите стълба,
  • още училища с лаптопи за всеки учител и електронни дневници
  • външно оценяване и в 6-ти клас

shellysun
shellysun преди 17 години и 8 месеца
Ъхъ, наистина е много интересен. От него за себе си имам два любими топ-резултата: 

1. "В съответствие с постигнатите договорености със социалните партньори по време на стачните действия на учителите, в ЗДБРБ за 2008 г. беше предвидена възможност държавните и общинските училища да задържат и да включват в бюджета си за следващата година превишението на приходите над разходите в края на предходната бюджетна година" - щото, може и да е от даскалска простотия, ма аз не знам по време на стачката да са постигнати договорености /май не дадохме мандат за подписване на споразумението, нали?/;

2. "Общият брой на закритите през 2008 г. училища, за които общините получиха финансиране, е 296..." - 296 български училища ги няма /демографските причини ги оставете настрана/, от 296 български училища в най-различни краища на страната след 2-3- години няма да има и помен. А ако след 2-3- години ни се променят демографските причини, к,во шъ праим? - след 10-тина години ще вземем от Еврофондовете /пък може и от другаде/ да си строим нови училища, а може и нов статут да им дадем, щото, ако не може държавата да ги построи, тоз, дето ще дава парите, той ще определя музиката.

 Галя, и аз на фиша си вЕрвам - а в моя фиш го няма отразен отчета на министерството.

persey
persey преди 17 години и 8 месеца
   Има и нещо друго. В нашето училище директорът си беше много стриктен, вдигна ни заплатите с по 100-140 лв. /комисия и т.н./, но от министерството на земеделието просто не ни ги одобриха. По техни си причини. Сега ще видим този месец с какво ще ни зарадват. Явно е, че не са само директорите виновни. Има я някаква с парите, но казва ли ти някой? 
By antoinetamilanova , 18 July 2008

  „ Компютърната война” у дома взима застрашителни размери. Конфриктът се разраства и е на път да прерастне във” въоръжен сблъсък”.Затова аз влизам в ролята си на ООН и решавам да въведа някакъв ред в „територията”, която всеки смята за своя. Първата решителна стъпка е да направя график на „владеене”. На отпора, който ми дават” враждуващите страни”, даскалски вдигам пръст и заявявам на сина си, който е бъдещ деветокласник, че трябва да започне да чете литературните произведения за девети клас. Той ме поглежда ужасено, а аз се запътвам към библиотеката, вземам първата книга, която ми идва на ума от списъка и му я връчвам.  „Илиада”! Той сърдито се тръшва на дивана, но все пак отваря книгата. Дъщеря ми, бъдеща първокласничка, бързо си „обира крушите” и се затваря в детската стая. Аз доволно се настанявам пред компютъра – най-после ще мога необезпокоявана да странствам във виртуалното пространство. Но не минават и няколко минути и синът ми ми навира книгата пред очите, заявявайки с типичната за възрастта си наглост, че тази книга той няма да я прочете. „Защо?”- вероятно в този момент и баба Яга е била по-симпатична от мен. „Защото, това е тъпо, безинтересно и нищо не схващам”.Позор!Цунами” от гневни думи и упреци се стоварва върху тинейжърската му глава. Между тях е следната реплика:”Никога няма да видиш по- висока оценка от четворка, ако не четеш литературните произведения!” Изреждам отличниците в класа, давам ги за пример и предполагам, че те вече са прочели Омировото произведение. Той ми отвръща „Глупости!”. Сега вече съм на път да го „изям”. Усещайки заплахата от „атентат”, синът ми смекчава тона и тогава чувам нещо, което ме втрещява: „Мамо, и те/отличниците/ няма да я прочетат. Просто ще си назубрят материала, за да „минат” за шестица. Но, ако поискаш да ти я разкажат, ще ти разкажат толкова, колкото и аз. Само, че аз няма да излъжа, че съм я чел.” Занемях. Доводите ми свършиха и „бих отбой”. Накарах го да си избере книга и все пак да почете. Избра някакво криминале и се отправи към стаята…А аз останах да размишлявам, как да го накарам да прочете „Илиада”. Та това е световна класика!!!!И  тъй  като нищо не измислих реших да попитам вас…. Как да мотивирам сина си да прочете задължителните произведения от старобългарската и старогръцката литература????



Р.Р : Една приятелка ме посъветва да гледа филма „Троя”. Незнам…???





Legacy hit count
1134
Legacy blog alias
20651
Legacy friendly alias
Как--
Ежедневие
Размисли
Невчесани мисли
Нещата от живота
Семейство

Comments13

Donkova
Donkova преди 17 години и 9 месеца
Филмът е добра идея. Случва се да полюбопитстват за текста като имат вече визулана предства от сюжета. Обаче е доста рядко явление.

Другото което съм чувала (ама не го мога щото не познавам добре компютърните игри и ти също вероятно) е да му кажаш, че на нам-си коя си разработчиците й се вдъхновявали от  Илиада. и става нещо като приключение - да откриеш приликите и разликите.

Трудничко стана наистина. Едно време, като спорех ожесточено с нашите по въпроса защо трява да се учи - няма нужда да казвам в конфигурация тийнейджър-родители, коя страна на каква позция е в такъв спор, майка ми ме разби с простия аргумент "защото образвоанието е едно от двете неща, които никой не може да ти отнеме, независимо какво правиш с живота си, докато си жива. другото е нашата с баща ти обич. но тя ще трае докато сме живи ние". Изведнъж ми се видя тобкова специално нещо ученето, че споровете по този въпрос секнаха. Продължиха по други "горещи теми". Само че, тогава не си спомням да имаше съмнения дали училищното и университетското образование са каквото трябва да са. Не че са били съвършени. Просто не се обсъждаха алтернативи. Страхувам се, че днес този аргумент вече не помага.


Donkova
Donkova преди 17 години и 9 месеца
повтори се коментара. простете.
mimaor
mimaor преди 17 години и 9 месеца
Всеки родител познава добре своето дете и може би нашите съвети няма да свършат работа! Мога да споделя как мотивирах дъщеря си да прочете "Хамлет", след като тя категорично отказа да чете "този тъпия""!Вечерта заедно с двете ми дъщери започнах да чета "Хамлет" на глас, артистично и изразително, както казвахме в миналото.След малко тя поиска да си го чете сама, но малката не и позволи, поиска от сестра си да го четат заедно.Сигурно за момчетата трябва друг подход, може би ако обича историята добре ще бъде да потърси развитието на военното изкуство; митологията в произведенията или нещо друго.Не започвайте с филми - образът е на по-ниско познавателно ниво от понятието, не го учете на лесното, за да не му бъде трудно после.
lidiqganeva7
lidiqganeva7 преди 17 години и 9 месеца

Аntoineta, не знам дали подходът ми беше правилен, но ще споделя. Лято, село, много деца, повечето от които момчета... Можеш да си представиш дали синът ми въобще се е сещал за книга. Един много горещ ден, го помолих да почете ,, Хъшове" докато си почиваме следобед. Взе я колкото да не противоречи и аз с някаква друга книга следя дали чете. Наложи ми се да свърша нещо друго и излязох. След близо два часа излезе и думите му бяха: ,, Ама тя била интересна ,бе майче! Отначало не беше толкова, ама после..."

Беше прочел цялата книга за два часа. Оттогава четеше книгите поне до половината и ако не му станеше интересно ги оставяше. Но все пак имаше някаква представа от герои, действие и т.н.

А относно компютъра разрешението е - два. И ние в началото се дебнехме кой първи да седне, но сега всеки си работи на неговия. Е, той е студент и работата, която върши е по-различна от моите занимания, но има мир и спокойствие. Успех!!!

queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 9 месеца
Хахаха :))) Браво! Много свежо написан постинг :) Вярно, че е темата е сериозна, но пък формата на поднасяне много ми харесва :)

На въпроса ти как да стимулираме прочитането на задължителните произведения от световната класика, които звучат напълно непонятно на учащите, ми е трудно да отговоря. Едно нещо трябва преди всичко да е разбираемо, за да бъде прочетено, и щом това условие не е изпълнено, е налице едно голямо насилие спрямо децата, което има обратен ефект и води до нежелание да се четат книги.


queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 9 месеца
О, благодаря за милото посрещане :)))

На мнение съм, че когато някой пише хубаво, това непременно трябва да му се каже, за да е наясно и да бъде стимулиран да продължи. А на теб писането наистина ти се удава, и то много. И понеже разбрах, че синът ти също влиза тук, искам да му кажа (понеже е по темата), че една от причините за това, че майка му пише чудесно, е фактът, че тя преди това е прочела много книжки :)

queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 9 месеца
Чудя се доколко възпитателно би било в такива случаи да се прибягва до някакви материални стимули спрямо упорстващите тинейджъри... Не за друго, а защото все пак класическите произведения е хубаво да се прочетат. Разбира се, четенето трябва да е придружено с необходимата помощ от страна на родителите при тълкуване на трудните за разбиране пасажи.
antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 9 месеца

Материалните стимули понякога действат, но те имат пристрастяващ ефект... След време родителя започва да чува ултимативното "Ще направя еди-какво си, ако...." и следва поредното изнудване.

Хубаво е да разберат/ незнам как/, че някои неща просто трябва да се свършат, независимо дали им харесват или не... Защото такъв е животът...

queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 9 месеца
Напълно си права за пристрастяващия ефект на материалните стимули, към които много бързо се привиква. Не съобразих за тях, защото, честно казано, не ги ползвам. Но пък много родители, може би даже по-голямата част, ги използват.
antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 9 месеца
Не ги упреквам. Напрегнатото и тежко ежедневие, ежеминутната борба за оцеляване, често пъти така ни изстисква, че сме неспособни да общуваме нормално дори с най-близките си... За това материалният стимул е по-лесния начин.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 9 месеца

Чудесен постинг! И аз съм имала подобен проблем, но като учител по литература. Винаги съм държала учениците да прочетат произведението, защото това означава, че го правят за себе си. А ако прочетат нечия разработка за произведението, го правят заради  много причини, но не за себе си. Както правилно е отбелязала майката на Мария, това, което докосне сърцето и ума ти, никога не може да ти бъде отнето. А не вярвам нечии чужди мисли за "Дон Кихот" или "Хамлет" да ги запомниш повече, отколкото своите собствени разсъждения, емоции и взаимовръзки, породени от досега с оригинала.

Има обаче един друг проблем. Напоследък си мисля, че пубертетът (особено на днешните деца) едва ли е най-подходящата възраст за изучаване на тези творби. Това обяснява защо повече момичета, отколкото момчета (при тях пубертетът малко закъснява) могат да бъдат накарани да ги прочетат. Защото едва ли ще можем да заинтересуваме деветокласниците със страданията на Хамлет, ако самите те имат емоционални проблеми, на които никой възрастен почти не обръща внимание.

В очите на нашите деца и ученици може би излиза, че нас повече ни интересуват проблемите на един измислен литературен герой, отколкото дали нашето собствено дете не е предадено от приятел или  разочаровано от първата си любов. Не знам дали съм права...

antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 9 месеца

Ела, това се опитвам да кажа на хората от моето поколение и на това преди мен. Често пъти влизам в спор, защото отговора обикновено е "Стига си ги защитавала. Ние също сме били в тая възраст и никой не се е съобразявал с нас!". Да, ама НЕ!!! Времената се менят, менят се и нравите... Животът на 21 век е много по-различен от този преди няколко десетилетия. Информацията ни залива от различни пътища, общуването е не само вербално, но и виртуално, а то носи своите положителни и отрицателни страни. Ако искаме да общуваме пълноценно с децата си, трябва да разберем и откликнем на нуждите им. Принудата и авторитарността днес са неприложими, защото рискуваме да загубим доверието им...А всички знаем до какво води това...

Относно класическата литература, продъжавам да съм на мнение, че "Антигона", "Илиада" и т.н. не са най-подходящите литературни произведения за 15 годишните. Макар, че НИЕ прочетохме Омир..., но с моя помощ, с много разяснения и допълнителна информация. Дали съм успяла ще каже колежката, която му преподава по литература...

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 9 месеца

Именно, именно - точно това имам предвид. Бях учител по литература  почти 10 години. В момента сравнявам нашата с американската образователна система (имам две деца на 5 и 7 год.) и това непрекъснато ме води до сравнения и до мисълта, че щом нещо очевидно не работи, трябва да се промени.

Какво имам предвид:
1. не казвам, че учебната програма  трябва да се опрости до степен да няма никакво интелектуално предизвикателство за учениците. Просто има възрасти, подходящи за различни неща. Както едно дете се учи да говори на определена възраст, и ако това не стане тогава (напр. отгледано е от животни), то никога не се научава да говори пълноценно; така  от 7 до 18 год.у децата се проявяват различни интереси. Защо да вървим срещу природата? Не е ли по-добре да я използваме?

2.От целия океан световна класика някой някога е решил, че петнайсетгодишните трябва да изучават точно това. А защо не нещо друго? Пак казвам - има хиляди произведения ,които ще са подходящи, с огромна вероятност да са интересни за децата (т.е. да бъдат прочетени и разбрани).  Толкова ли е страшно да ги накараме да учат нещо, което ще им е интересно? Защо трябва да мислим, че само насила става хубост?

3. аз самата смятам, че е важен резултатът от обучението по литература, а не добрите пожелания на пишещите програмите. Мразя зубренето и преписването и не съм го поощрявала в работата си. Но също така съм прочела достатъчно книги и имам достатъчно практически опит, за да знам, че ако едно дете не се интересува от нещо, то ще намери начин да мине по линията на най-ниско съпротивление.
Никой не печели от това.   

Има само няколко неща, които един ученик трябва да може да прави по БЕЛ на изхода на последната си година в гимназията:
--да говори и пише грамотно на родния си език
--да има емоционалната и социална култура, позволяващи му да разбере това, което учи (за да не се налага да го зубри)
--да е чел повечето творби и да може САМОСТОЯТЕЛНО ДА РАЗСЪЖДАВА  по проблеми, свързани с тези произведения
--да може да спори и убеждава говорейки, а не удряйки някого


Ако този ученик не умee това, каква е ползата, че в образователната ни програма са записани за изучаване всички тези прекрасни литературни произведения???

Поздравявам те, че се осмеляваш да провокираш размисли по повод на едно статукво, което рано или късно ще се промени...


 

By antoinetamilanova , 7 June 2008
 

   Когато пътуваш през Предела и поречието на река Места, думите губят смисъл, защото красотата на българската природа в този край е безмерна… Само очите и душата се пълнят с наслада, идваща от прекрасните гледки, редуващи  се една след друга.

  Втори юни- ден за почит към падналите за освобождението на България войни, начало на лятото и дългоочакваната за учениците лятна ваканция. През този не дотам слънчев ден, четиридесет ученика и техните ръководители пътувахме за зелено училище, което щеше да се проведе в с. Огняново, в базата на х-л „Делта”. Настроението беше приповдигнато, макар че усещах вътрешно безпокойство, породено от няколко негативни отзива за хотела, които бях прочела във форумите на мрежата. Все пак изгледите и рекламите на хотела, в големите туристически сайтове, вдъхваха доверие и реших да не мисля за това. Какво пък винаги може да се получи „пропадане”, не може на всеки да се угоди…

  Пристигаме. Децата превъзбудено говорят . Гледката им харесва:  два басейна, джакузи, фитнес, хубав парк…, но с похвалите до тук. Първото разочарование: басейна е празен!-профилактика.?! Уверяват ни, че това е за здравето на децата, че на следващия ден вече ще може да се къпем в чист басейн, но следва второто разочарование: къпането в басейна е само по 30 минути на група. Обяснението: водата е минерална и прекалено тежка за децата. Съгласихме се. Децата, обаче трудно го разбраха. Все пак ги убедихме. Уточнихме часовете на хранене. Договорката с туроператора е 4 пълни пансиона. За първият ден имаме само вечеря, затова децата са обядвали пътьом. Убедени  сме, че в хотела имат тази информация.

   Започна настаняването в хотела. И отново проблеми: магнитните карти не отключват вратите, развалени брави, развалени и капещи кранове на чешми и душове, не отварящи се или трудно затварящи се прозорци и естествено възниква инцидент. В опит да отвори прозорец, за да влезе въздух в задушната стая, едно дете дърпа пердето и корниза едва не го пребива; следващият инцидент е със магнитна карта, която се счупва на две при опит от децата да си отворят вратата. На рецепцията ги карат да заплатят 5лв за счупената карта.??!! След дълги разправии сумата им е опростена. Но следва поредното разочарование /броите ли ги?/. В 15.30 ч смe извикани на обяд?!?!.. Ръководителите се споглеждаме учудено /не би трябвало да обядваме/ , но тъй като е сервирано каним децата. Менюто е безвкусно подобие на таратор, студен, преварен ориз със залък от пилешко филе и суха паста. Преглъщаме трудно, а децата оставят яденето си по масите. Как да ги накараш да ядат тази пародия на българска кухня?... Запазваме спокойствие, но решаваме да искаме менюто за цялата седмица. Обещават ни го и ни уведомяват, че ще вечеряме кебапчета-2бр. с гарнитура задушени картофи на фурна, а десерта е вафла.

Идва вечерята. Администраторката се суети и мрънка за някакво объркване. Искаме обяснение, подозирайки какво може да бъде/ да ни лишат от сух пакет за последния ден, заради безвкусния обяд, който ядохме по никое време/. Администраторката продължава да мрънка и в крайна сметка ни уверява, че всичко е наред. Влизаме в салона. Кебапчетата се оказват безформени, безвкусни, студени и твърди кюфтета, половината направени на скара, а останалите вероятно пържени или печени.Цялата тази „красота” гарнирана с от 3 до 5 парченца от картоф. Децата преглъщат трудно и търсят вода. Вода няма! Възмутително!!!

Решаваме да вдигнем скандал. Искаме да ни свържат с управителя. Но за съжаление никой не знае кой е управителя./????/ Уверяват ни, че причината е в спирането на тока и бурята, която вилня няколко часа преди това. Отново приемаме извиненията.

Следва ден без проблеми. Дадено ни е меню за цялата седмица и с изненада установяваме, че имаме обяд за последния ден/Сух пакет/. Доволни сме, но не за дълго.

Сряда – вечер. Отиваме на вечеря. Менюто е: Руло „Стефани” със сос, гарнитура салата от краставици, десерт – фунийки. Влизаме в салона и …ахваме, но не от задоволство, а от изненада и възмущение. Руло има, но грамажът е толкова спестен, че едва ли би задоволил апетита и на едно 12 месечно бебе, сос липсва. Хляб няма достатъчно на масите. Децата започват да се карат за тънките филийки. Ръководителите сме решени да оставим доброто си възпитание и добрия тон настрана. Отново искаме среща с управителя. Един сервитьор с ехидна усмивка ни уведомява, че управителят в момента е в Англия. Искаме оторизирано лице, с което може да разговаряме или поне да се появи готвача. Заявяват ни, че готвача има работа и не може да се занимава с нас. Настава скандал. Накрая влиза един господин, който ни информира, че той временно изпълнява длъжността управител. Искаме да се измери грамажа на порцията. Оказва се, че тя е на половината на това, което е предвидено като порцион. Готвачът ни убеждава, че при печенето дава фира./Винаги съм задавала въпроса: „Порционът в сурово състояние ли се мери или в готово?”/ Аз питам, ако на него му сервират такава порция ще бъде ли доволен.- Мълчание. В две тави в кухнята на ресторанта стоят три рула- недокоснати. Задавам въпроса защо не са сервирани. Отговор: „Това е вечерята на персонала”. Отново избухвам. Започвам да сипя заплахи. Господинът, представящ се за управител ме моли да запазя спокойствие и нарежда останалите рула да бъдат сервирани на децата, а за да си затворим очите пред безобразията на персонала, на ръководителите ни предлагат почерпка. Обещават ни, че това вече няма да се повтори. Готвачът е смъмрен.

Сервитьорите сърдито донасят на децата останалата част от тяхната вечеря, ръководителите ги раздаваме /?!!/ и накрая  сме почерпени с бутилка бяло вино, тъй като собственикът на комплекса е собственик и на известен винзавод. „Горчиво вино”, ама много горчиво….!!! Ръководителите стоим сърдити и тогава следва следващото предложение: децата ще бъдат компенсирани с два часа повече в басейна на следващия ден./Изведнъж водата стана безопасна!?!/ Предложението е приемливо и укротяваме страстите. Децата са щастливи, че ще плуват в басейна повече време.

Следващият ден е спокоен. Персоналът е учтив и внимателен. Децата влизат и след обяд в басейна, но ..само за един час, защото след това ще слагат препарати…!!! Отново следва: „ Госпожо, вие нали казахте..” и отново трябва да излизаме от неловко положение. Предлагат ни да се къпем на следващата сутрин, но ние отказваме, тъй като това е денят, в които си тръгваме.

Последен ден. Отпътуваме. Автобусът ни идва в 10.00 часа. В 8.00ч искат да освободим стаите, тъй като камериерките трябвало да съберат бельото и да го изпратят за пране. 8.45- децата са принудени да изкарат багажа си навън. Влизаме за закуска, която трябва да бъде пица. Пицата се оказват две изпържени филии в мазнина. Отново валят детски въпроси. Отново ръководителите мънкаме…Отиваме да си получим сухия пакет /той фигурира  в направеното от хотела меню/ и… БУМ!!! Кой ни е казал, че имаме сух пакет?? Показваме менюто. Излиза сърдит готвач и още по –сърдита жена от кухненския персонал и започва скандал. Какъв сух пакет искаме, като първия ден сме обядвали. Порционите вече са ни свършили. Нахални сме и тъй като не отстъпваме и заплашваме да си търсим правата сме обявени за ЛУДИ!!! Търся господина, който се представя за управител. Оплаквам се и говоря на съвест. Отговорът е една ехидна усмивка и пожелание за приятен път. Лелката от кухнята крещи по мен, че такива вечно недоволни като нас, няма да ги искат никъде. Гърлото ми се свива, защото пред мен са четиридесет чифта детски очи, на които трябва да кажа, че ще пътуват четири часа без храна. УЖАС!!!

СЛЕДВА ПОСЛЕДЕН УЖАС!

 Колежката, която издава стаите слиза разтреперана. Персоналът се опитва да вмени на децата повреди на имуществото: паднала мазилка, счупени терикотни плочи и пр. и пр.,все стари повреди.

Отказваме диалог и си тръгваме. Настроението е тягостно. Обещаваме си повече да не стъпим в този иначе прекрасно замислен комплекс.

Пиша тази статия с болка и в ума ми се върти непрекъснато една мисъл, която никога не съм харесвала, защото съм смятала, че е унизителна:”Хубава работа, ама българска!”.

На къде си тръгнал БЪЛГАРИНО, след като си решил да печелиш на гърба на собствените си деца???  Старите БЪЛГАРИ биха рекли: „СРАМОТА”.

Аз се обръщам към теб, ЧИТАТЕЛЮ: „За бога, не посещавай х-л „Делта” в с. Огняново. Не изпращай и децата си там на каквото и да било мероприятие!!!”

Иначе разчитаме да туризма….





Legacy hit count
2433
Legacy blog alias
19762
Legacy friendly alias
Х-л--Делта---с--Огняново----думите-са-дим---454AD66411944EE09779AA7B818AA847
Ежедневие
Размисли
Невчесани мисли
Нещата от живота
Училище

Comments21

stefanov
stefanov преди 17 години и 11 месеца
А къде е ролята на туроператора, който е организирал почивката на децата? При подобни случаи фирмата трябва да спре да работи с този хотел. Ако са спестила кайма и са си носили руло по къщите, скоро ще останат без работа.

 

Може да направим така, че да сподели кои са добрите места, на които сте били с децата си, макар че в нашия град подобни изяви вече не могат да съществуват. Има толкова много изисквания за провеждането им, че е физически невъзможно да се реализират (което пък ни прави живота с по-малко грижи).
shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца
Споко, не е само Огняново връх в българския туристически бизнес. Същата история е и на Сандански в х-л Карталовец - прекрасни снимки по интернет, включени в цената ежедневно къпене в минерален басейн и т. Реалната картинка - зле подържана база, неизчистени стаи при посрещането, същия проблем с нанасянето и изнасянето на багажа, басейна все беше в профилактика, джакузито не работеше, храната - много по количесто, но еднообразна. Срама и ядовете си ги обрахме, лошото е, че имаше и родители с нас, част от тях и чужди граждани. На кого и как да обясниш разликата от снимките и офертата и реалното състояние? Контрол имало, лицензирани туроператори.... чушки. Пак някой е бил по-равен от равните.
antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 11 месеца

Благодаря Ви shelly! Вашата история е не по-малко тъжна от моята. Утешение е все пак да знаеш, че не си сам и единствен. Аз обаче няма да се откажа да си търся правата. Знам, че ме чака дълга битка, но трябва да измия срама от челото на българския учител, който ,в крайна сметка, излиза виновен в такава ситуация.

Обръщам се към всички колеги - нека споделим и хубавото и лошото от опита си с туроператори, агенции и хотели.Така "опарените" ще са по-малко.

Още по-добре да направим списък на тези, на които не трябва да се доверяваме!

danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 11 месеца
Добър спомен от миналото морско лято в Приморско!Бяхме на лагер с деца от детската градина в хотел"Посейдон".Ако трябва да бъда по-точна-хубав. спомен от морето.Храната беше съобразена с възрастта на децата,имаше и следобедна закуска включително,сервитьори,както си е по книгите.Стаите чисти,камериерки всеки ден чистеха,хотелът беше пълен с почиващи.Международният фолклорен фестивал беше атракция за децата,изложбата на восъчни фигури и пътешествието по море с яхтата на Здравко също.За Нептуновата вечер още си спомнят,бутилката,която хвърлихме в морето-писмо до цар Нептун,отговорът от повелигелят на всички морета и океани-за който помогнаха спасителите на плажа,дегизирането,кръщаването от цар Нептун с морски имена...Това са спомени,които топлят през дългите зимни нощи..Шегувам се и не съвсем...А за положителните емоции съдя по дъщеря ми.Тя също беше на този лагер,наистина цяла зима сме си говорили за това море..Имам забележка само за връщането до София.Пътувахме по нощите,прибрахме се в полунощ.Не е редно малки деца,изобщо деца да пътуват по никое време.
stefanov
stefanov преди 17 години и 11 месеца
Може да оформим две теми в блог "Образование": Бял списък на фирми и услуги и Черен списък... Така ще споделим опита си с читави фирми, които предлага качествена услуга, както и ще се предпазим от шарлатани, мошеници и измамници, които искат да направят бързи пари за сметка на децата. Тъй като блогът се чете от колеги от цяла България ще успеем да спрем псевдо-актьори самодейци, които не издават никакви финансови документи, кресливи сервитьорки в полумрачни заведения, организатори, които искат да натъпчим по 200 деца в 40-местен автобус без да предвиждат връщането им в училище, самонадеяни наематели на хижи...

 

Кой ли списък ще е по-голям?

shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца
Иха...! Само да не се окаже, че след тези списъци българският ученически бизнес ще фалира ... :-))
antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 11 месеца

Тези, които останат трябва да ги сложим в "Червената книга" на изчезващите видове.

Доста черен хумор, нали?

Все пак и аз имам чудесни впечатления и преживявания от миналите години: Зелено училище в хотел"Орфей"- Банско, еднодневна екскурзия до увеселителен парк "Приказката" -Враца, на която екскурзия бяхме сюрпризирани с подарък от туроператора - посещение на фермата за щрауси и посещение на манастира "Седемте престола". Страхотно изживяване!!! Децата не искаха да се прибират и непрекъснато ме питат, кога ще ходим пак.

Линка на приказката е няколко поста по-нагоре, а мога да дам и линка на туроператора, ако някой се интересува. И такива фирми трябва да бъдат споменавани.

 

ananan
ananan преди 17 години и 11 месеца

Чудесна идея за Белия и Черен списък!

Само така ще се оправят нещата!

Поне за нас - съблогерите - а това е много важно!

Ние сме особено важни! - с нашите деца!

Давайте списъка, не се колебайте!

Ще видите колко хубави нещо ще излязат от тях.

Ще ги разпратим после насам-натам...

:-)

 

antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 11 месеца

Тъй като изпратих и публикувах статията си на доста места. Днес сме поканени на разговор с туроператора и управителя на комплекса, който се оказа жена. Какво ще се случи ще ви разкажа по-късно.

Целувки на всички, които ме подкрепят!!!!

Хайде да се уговорим, къде ще правим списъка...

ananan
ananan преди 17 години и 11 месеца

Еми то може и тука засега!

Важното е да го има и да се пълни - той вече е започнат като гледам!

:-)

 

Terkoto
Terkoto преди 17 години и 11 месеца
Здравейте ! „За бога, не посещавай х-л „Делта” в с. Огняново. ДА ДА ДА просто се вслушайте в съвета й !!! Подкрепям и приветствам авторката. Потвърждавам всичко написано от нея тъй като и аз бях там като родител и мога да Ви уверя, че изживяването беше кошмарно. Тя е описала нещата много точно, но и голяма част от негативните емоции е спестила........... Жалко, че на фона на тази красива природа и базата, която имат собствениците и управата на този хотел продължават да държат и "работят" с персонал който е некомпетентен, невъзпитан и адски нагъл. Докато тези хора продължават в същия дух за голямо съжаление клиентите им няма да се върнат втори път. Разбирасе както навсякъде и тук има изключения - мога да похваля единствено едната рецепционистка - за съжаление не запомних името и, но беше русичка и много симпатична - та тя беше единственото лъчезарно, мило и любезно същество на фона на цялата простотия и хаос който царят там ! Поясниние : Там дори и камериерките са "шефове" - първата вечер нямаше ток и ни дадоха свещи за да можем да се качим до апартамента, на другата сутрин освобождавайки го камериерката най нагло ми нареди да си сваля свещите на рецепцията - но фона на 100 лева който дадох за една нощувка без ток и течаща вода не мислите ли, че това е безобразие ????????????? Мога да пиша и още, но спирам защото усещам, че започвам да се ядосвам отново......... Поздрави на всички и Ви пожелавам където и да ходите да не попадате на такъв обслужващ персонал !
RosiSergieva
RosiSergieva преди 17 години и 11 месеца
Здравейте !
 „За бога, не посещавай х-л „Делта” в с. Огняново.
ДА ДА ДА просто се вслушайте в съвета й !!! Подкрепям и приветствам авторката.
Потвърждавам всичко написано от нея тъй като и аз бях там като родител и мога да Ви уверя, че изживяването беше кошмарно. Тя е описала нещата много точно, но и голяма част от негативните емоции е спестила...........
Жалко, че на фона на тази красива природа и базата, която имат собствениците и управата на този хотел продължават да държат и "работят" с персонал който е некомпетентен, невъзпитан и адски нагъл. Докато тези хора продължават в същия дух за голямо съжаление клиентите им няма да се върнат втори път.
Разбирасе както навсякъде и тук има изключения - мога да похваля единствено едната рецепционистка - за съжаление не запомних името и, но беше русичка и много симпатична - та тя беше единственото лъчезарно, мило и любезно същество на фона на цялата простотия и хаос който царят там !
Поясниние : Там дори и камериерките са "шефове" - първата вечер нямаше ток и ни дадоха свещи за да можем да се качим до апартамента, на другата сутрин освобождавайки го камериерката най нагло ми нареди да си сваля свещите на рецепцията - но фона на 100 лева който дадох за една нощувка без ток и течаща вода не мислите ли, че това е безобразие ?????????????
Мога да пиша и още, но спирам защото усещам, че започвам да се ядосвам отново.........
Поздрави на всички и Ви пожелавам където и да ходите да не попадате на такъв обслужващ персонал !
antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 11 месеца
Обещах да информирам общността за това, което се случи на срещата с туроператорката и управителката на комплекса. Управителката не дойде, но имахме възможността да разговаряме с нея по телефона. Тя ни увери, че персонала ще бъде наказан, където е необходимо дори с уволнение. /За сведение на всички учители - заплатите на персонала не падат под 700лв. Това е положението, драги учителю, ти неможеш да се класираш за тази заплата никога, каквото и да правиш. Затова някакви полуграмотни лелки ще те гледат от високо и ще те обявяват за  ЛУД!/ А туроператорът прекратява договора си с комплекса, само че това е "след дъжд качулка"!!!
stefanov
stefanov преди 17 години и 11 месеца
най-вероятно никого няма да уволнят, защото за 700-800 лв никой не желае да работи.
antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 11 месеца
Анонимен, може и да си прав. Вероятно в момента ни правят това зад гърбаsmiley face blowing raspberries animated gif
shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца
Е, направете и вие така догодина. Не стига, че натоварването за учителките по такива лагери е огромно и отговорността е 24-часова, ами пък ще търпим и подобни туроператорски издънки. Я, давайте списъците, пък да видим дали ще им стиска за догодина.
stefanov
stefanov преди 17 години и 11 месеца
Всъщност при проблеми от подобен характер гори организаторът. В случая следва смяна на туроператорската фирма.

 

Имахме проблеми с театрални постановки от Разград. Първата година бяха викнали ученици за три спектакъла в едно и също време и на едно място. наложи се да изчакаме ученици от друго училище, а навън чакаха за съвсем различно представление. Вторият път се оказа, че публиката е доста повече от седящите места в залата, че не е предвидено връщане на учениците до училище в резултат (около 30-40 минути пеш) поради което част от колегите напуснаха по време на представлението.  За трети път разградска самодейна трупа  се издъни като предвиди един автобус да около 200 ученици, без да предвиди връщането им и без да издаде никакъв финансов документ за услугата. Безкрайно грубата организаторка се опита да заплашва щом разбра че губи пари. Представлението е било посредствено, но връщането в претъпкан автобус - непоносимо.

 

Не посещавам с ученици заведения, барчета, дискотеки в различните им разновидности поради изключително високомерно отношение на персонала (което е съвсем обяснимо келнерка взема колко две учителки).

 

Печеливш от цялата ситуация е държавният куклен театър, както и драматичния театър - хора, които работят всеотдайно, дават качествен продукт и спазват предварителните ни уговорки.


antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 11 месеца

И в нашето училище имаме печален опит със странстващи артисти и циркови трупи. Кошмар! Без озвучаване, грозни и мръсни костюми, за декори и дума не може да става, те са оставени на въображението на децата. "Отрязахме "ги няколко пъти, обаче те са нахални и пак продължават да идват, но ние не им събираме публика и така си отиват разочаровани.

Предпочитам да заведа децата един или два пъти в годината на постановка, но в истински театър, така че да усетят насладата от истинската актьорска игра. След постановката обикновено се разхождаме или играем в някой парк. Така следващия път отново тръгват с желание.

queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 11 месеца
Само ще вметна, без да давам конкретен пример по простата причина, че отдавна не съм била с ученици някъде, че статията е издържана във всяко едно отношение! Поздравления и благодарности към авторката за темата, която тя е поднесла по възможно най-добрия начин!  Трябва, наложително е да се коментират всичките тези проблеми честно и открито. И дано четящите родители да си направят съответните изводи.

antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 10 месеца

Благодаря на всички колеги и съблогери, които взимат участие в темата!

За мен е чест да получа от една общост, която уважавам, такива високи оценки! Радвам се, че има диалог и се надявам той да бъде полезен за всички, които посещават нашия сайт.

Благодаря!!! glowing smiley face animated gif

ina.ivanova
ina.ivanova преди 12 години и 6 месеца
shelly wrote :
Е, направете и вие така догодина. Не стига, че натоварването за учителките по такива лагери е огромно и отговорността е 24-часова, ами пък ще търпим и подобни туроператорски издънки. Я, давайте списъците, пък да видим дали ще им стиска за догодина.


Искам да попитам колко пари получавате за тази 24 - часова отговорност. Ако имате доблест може да напишете сумата, защото тя никак не е малка и за сметка на децата.
By queen_blunder , 1 June 2008

Ние сме свикнали да го наричаме само Ден на детето. Интересно защо се е позагубила най-важната част от наименованието на празника, а именно думата „защита”. Този ден има за цел да ни напомни, че децата ни, колкото умни и самостоятелни да са те, трябва да бъдат пазени и защитавани от негативни влияния като наркотици, алкохол, насилие, компютърни игри, болести, социални неблагополучия в семейството и т. н.

Какво прави държавата и обществото ни по всичките тези въпроси? Мисля, че това е една много болна тема, защото правилният отговор е: нищо, съвсем нищо. Моето лично мнение е, че децата са последна грижа на управляващите, на законотворците, на някои родители. Измислени институции, които уж се занимават със закрила на децата, а на практика никаква работа не се върши. Закони, които не защитават категорично правата на децата и не осигуряват реална, истинска протекция срещу насилието, наркотиците, бедността и т. н. Държавно образование, което си е поставило за цел да направи по-глупава и ограничена нацията ни.

Съжалявам, че думите ми не звучат празнично, но това виждам и това мисля.

Legacy hit count
418
Legacy blog alias
19654
Legacy friendly alias
Първи-юни---Международен-ден-за-защита-на-децата
Размисли
Невчесани мисли

Comments2

Shogun
Shogun преди 17 години и 11 месеца
Попаднах на статистика, че 70 процента от насилието срещу деца се осъществява вкъщи! Много интересни данни: все училището виновно, приятелчетата, обществото... А къде сме ние, родителите - в редицата на главни насилници... Много стряскащо ми се видя, и все ми се иска да не е истина.
queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 11 месеца
Според мен такива данни не са далече от истината. В странно, даже абсурдно време живеем. Ето сред сегашните ми ученици, не знам как ще ви прозвучи, но има деца, които са нива над родителите си по отношение на интелектуалното и емоционалното си развитие. Някои ученици ги виждам, че се срамуват от поведението на родителите си, нищо че са 7-8-годишни хлапета.
By swetew , 20 February 2008
Докато някои от колегите пишат програми, проекти, меморандуми, други като мен - помагала, трети колежки откриха най-бързия начин Образованието да се оправи или поне да се подобри чувствително. Техният гений най-сетне намери виновника за неудачите на учителството - Светев и неговите постинги. Според разсъжденията им ако не им се обръща внимание въпросният субект /тоест на мен/ той ще престане да дразни себе си и другите с писанията си, ще постигне или не "мир в себе си" и няма да безпокои добрите учители в блога. В духа на споделените мъдрости и налаганата елементарна психоанализа предлагам постингите ми, посветени на образователната система направо да бъдат изтрити.Само така доброто име на системата и гилдията ще бъде подобаващо реабилитирано.
Когато изтриете Примери от учителското ежедневие
от училище ще изчезнат наркопласьорите, учителите няма да бъдат заплашвани и бити все по-редовно, учениците ще слушат образцово и прилично, без да пикаят по кошчетата.
Изтривайки Примери от учителското ежедневие - 2 
като с магическа пръчка ще бъде изтрит и все по-разпространяващия се отчаян алкохолизъм сред преподавателите. Де да знаеш, без постинга може дори да изтрезнее и поредния директор-алкохолик, който "осмърдял стаята на ракия" по израза на дете 7-ми клас?
След изчезването от страниците на блога на Примери от учителското ежедневие - 3
трябва родителите да станат изведнъж добри и грижовни.
 Но най-чувствително Образованието ще прогресира след липсата на 
Примери от учителското ежедневие-4
Сексуалните изнудвания на началници към подчинени ще си останат "изолирани случаи", директорите ще се откажат от любовниците си-учителки, а виещите се кръшно по масите заляни педагожки ще се трансформират в някога недосънуван мираж.Дори предполагам с добро чувство към колегата Бабев, че без моите "Примери..." може и да текне топлата вода по съблекалните на училищните салони.
Знаете ли, от две години съм "в мир със себе си". В мир със себе си съм когато обикалям по поста през кристалната нощна тишина и слушам с наслада само  далечното ехо на идващия влак. В мир със себе си съм когато надул радио "Мелъди" в кабинката посред нощ, припявам на Джордж Харисън или Фил Колинс. В мир със себе си и дори щастлив, макар каталясал, се просвам сутрин на леглото и е безкрайно приятно да усетиш в просъница как жената или някоя от дъщерите те милва по главата и те завива грижовно.
В хармония със собствените си чувства вече казвам значително по-рядко "Не!" когато жените в къщи ми искат пари за нещо. А пък когато пръстите бягат по клавиатурата "мирът" прераства в надежда! Все се надявам, че с моите разкази, помагала, публикации, разработки доставям естетическо удоволствие някому  и  помагам на някое дете.
 Дори съм "в мир със себе си" когато безвъзмездно кръводарявам. /На бас, че 95% от учителите не са го правили от шубе и веднъж през живота си!/ Защото богаташът ще си купи необходимия брой мангали, а безсребреника като някой "смотан даскал" така и ще пукне без кръв поради липса на средства.
Но тъй и тъй ще се разделим, редно е да попитам: Вие, колеги и колежки /съдът реши в моя полза и "де юре" още се водя даскал!/ "в мир" ли сте със себе си?
Спокойни ли са душите ви след като по време на стачката общественото мнение заля учителите с помия? Без обществена подкрепа и с предателството на синдикатите най-масовия и продължителен протест в България се превърна в "Хроника на една предизвестена смърт", това радва ли ви?.
Мирни и спокойни ли са душите и съвестите ви, когато си затваряте очите за кражбите и беззаконията на директора в името на 20-30 лв. месечно от диференцираното заплащане? Клюките, клеветите, доносите практика ли са в "мирното" ежедневие на училището срещу дребни привилегии или просто да да направиш "мръсно" на другарчето? А не треперите ли нощем от предстоящите съкращения чрез т.нар. делегирани бюджети? И колко от вас не се мазнят и увъртат отсега около шефовете, за да не попаднат в "черния" списък на освободените? Впрочем, защо мнозинството предпочита анонимността и не вписва дори името си в личния профил на блога?
Приятни ли са ви циничните думи, посяганията, опипванията, сексуалните мераци на началниците? И може ли да си "в мир" със себе си ако ги претърпиш и им откликнеш със или без желание?
Може би приемате като "освобождаване на напрежението" буйните танци върху банкетните маси илеките забежки с колеги/колежки? Спокойно ли спите след тези "весели" нощи?  А вероятно на следващия ден учениците ви се подхилват и разнасят снимки от GSM-ите, които предпочитате да забравите?
Изпитвате ли професионално удовлетворение от часове като този в едно "нормално" столично училище?: http://www.vbox7.com/play:735489b8
Колегата е популярен "шемет", но обърнете внимание как се държат учениците с него! Ами подзаглавието на клипа  и коментарите да ви подсказват нещо?
Срещу всички тези въпроси, срещу трагичната истина за Образованието, Вие издигате като последна защита някакъв отминал, имагинерен, несъществуващ, отречен от обществото "професионален авторитет", в името на който за безобразията в системата трябва да се трайка. И ако някой наруши "омертата" бива заклеймен, а писанията му обявени за лъжливи, "гадни" и "нагли". Щом ви харесва така - бъдете щастливи! Но се питайте по-редовно: "Колко компромиси мога да претърпя, за да живея в мир със себе си?"

Legacy hit count
1416
Legacy blog alias
17443
Legacy friendly alias
В-мир-със-себе-си
Ежедневие
Приятели
Невчесани мисли
Нещата от живота
Коментари
Уроци, съвети, препоръки
Училище
Литература

Comments10

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 2 месеца

Светльо, не съм съгласна с обобщенията, които правиш. Ако имаш на някого да казваш нещо, моля те обърни се персонално към него, защото така излиза, че всички ни слагаш под един знаменател. Също така, ако някой може да изтрие постингите ти в „Образование”, това съм аз, но не ми  минавало през ума да го правя. Напротив – смятам, че трябва да се говори откровено по всички въпроси, но да си откровен, не е достатъчно. Трябва и да си обективен. Тоест да виждаш нещата в тяхната пъстрота и цялостност. Съгласна съм, че трябва да се дава гласност на случаите, описани от теб, но това все пак не означава, че те са достатъчни, за да се изгради вярната картината на българското образование. Няма да сме обективни, ако гледаме само грозната страна на нещата. Все пак в училищата работят и достойни хора, които заслужават да бъдат забелязани и да бъде писано и за тях.

swetew
swetew преди 18 години и 2 месеца

Куини, страшно добра приятелка си и прекрасен човек, тъй че приемам несъгласието ти с уважение. Но ме изкушаваш да дам близък пример. Една начална учителка преди година и половина беше ужасена от колежките си. При събирането на първи клас /деликатен момент на всеки 4 години!/ нейните колежки и конкурентки за деца се държали гадно. Разпространявали слухове сред родители, че видите ли била ненормална, неадекватна и т.н. Колежката е достатъчно добра специалистка и въпреки клеветите събра паралелка. Успокои се. Позабрави подлостта. И днес моите обобщения за учителите и се виждат прекалено черногледи.
А съвсем сериозно, ще ти се обадя да поизчистим някои от ненужните постинги в блога ми. В състояние ли си да ми делегираш права сам да правя това?

Donkova
Donkova преди 18 години и 2 месеца
Свет, наистина проблемът не е в това, че описваш проблеми на училището. А, че описваш САМО проблеми на училището и САМО добрите страни на сегашните си занимания. С напълно верни и реални елементи така изграждаш една картинка, която е далеч от реалността. но коментарите ти носят все пак мъничка претенция, че нещата стоят "именно така". Тя дразни. Заради нея, по-чувствителните души се заровиха във въпроса по какви какви причини го правиш и на свой ред тръгнаха да правят категорични преценки. Също неверни. Даже децата, които пишат тук знаят, че действителността ни не се състои нито само от проблемите които описваш, нито само от вълшебната тишина на охранителските нощи, а е една неповторима смес от двете, която всички искаме да стане по-добра, по-красива, по-сраведлива и по уютна за преминаване през тези 50-60 години дето са ни отредени да преминем през нея. Въпросът е дали можем да споделим повече хора една и съща идея как да стане това  и да вземем всеки по силите си да правим нещата, които са нужни за промяната. А, че както е, не ни харесва на всички до един в тази общност, мисля, че стана ясно до болка поне през 2007.
queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 2 месеца
Светльо, кажи какво искаш да изчистя, макар че не виждам причини да махаме каквото и да било от тук.
swetew
swetew преди 18 години и 2 месеца

Не, не идеализирам охранителският занаят. Писах нееднократно за недоспиването и за факта, че без нищо пари не дават никъде. Освен това отбелязах, че и при нас има доносник, но само един - не като в училище!

Не смятам, че картината на учебния процес е далеч от реалността. Нали я преживявах последните 5 години учителство, а работите стават още по-проблемни. Пък и с истински примери и случки трудно може да очертаеш несъществуваща действителност.
Но благодаря за добронамерения диалог и казаните истини.

Shogun
Shogun преди 18 години и 2 месеца
На шега: Доносника дай да го наречем "информатор", и нещата ще започнат да изглеждат по-приемливи. В колектива, в който си, вероятно сте по-малко хора и "на човеко-шапка" сигурно броят на информаторите ще е същият. ;)

А сериозно,  ако нещо наистина се е случило, защо да не бъде написано? И защо финал? Много хора харесват постингите ти, така че ще съжаляват, ако се оттеглиш. Но аз все още мисля, че тези морални издънки, които си илюстрирал с фактите от постингите ти, са все пак общочовешки, а не образователен феномен. Представи си трудов колектив само от жени, който например се занимава с телефонна централа, или с администрация (имам предвид конктерни примери), с шеф мъж: и той може да злоупотребява с поста си, ако е такъв човек, без връзка с естеството на работата.
swetew
swetew преди 18 години и 2 месеца

Нели, не смятам да се "оттеглям", нито са ме засегнали отрицателните оценки, на които всеки има право. Още по-малко съм си измислял историите. Те са си точно от "учителското ежедневие", не съм работил в телефонна централа. Просто си задавам вечния въпрос: "Дали си заслужава?". Приех философски фактите, че с мен или без мен образованието заминава в "десета глуха", както и родното училище.
Смятам да отделя подобаващото време пред монитора на писането на поредното помагало, както и на сборника на bglog. Тук му е времето и мястото да кажа, че нещата напредват. И избраните автори трябва да чакат моите послания в пощата на блога.
Тъй че - до скоро! А с Куини ще се разберем по телефона, щом имейла в блога нещо заяжда.

fifikurtova
fifikurtova преди 18 години и 2 месеца
Когато някой ни каже истината, става неприятен и неудобен. Но низависимо дали ни харесва, или не, всичко това, което swetew заклеймява, го има. Има я и бляскавата страна на учителската гилдия - креативни, компетентни и квалифицирани педагози, но я има и обратната страна на монетата-некадърни, мързеливи и неграмотни даскали. Зависи "на какъв ще попаднеш". Още веднъж се убеждавам, че нашето общество все още не е преодоляло фалша и лицемерието, наследени от тоталитарното време, когато всичко беше "прекрасно ".На нашето уж демократично общество не му е приятно да му показват истината и то не, за да го укоряват, а да алармират, да се вземат спешни мерки да се преодоляват всички проблеми.
Благодаря Ви swetew, че Ви има. Ние се нуждаем от такива като Вас, за да гледаме оптимистично, че все някога ще се оправим.
swetew
swetew преди 18 години и 2 месеца
И аз Ви благодаря! В точно този момент, точно тези думи бяха нужни!
shellysun
shellysun преди 18 години и 2 месеца
Светев, и аз Ви благодаря! Научихте ме на морал и почтеност. Благодаря Ви от сърце, че осветихте затъналия ми в мрак и други лоши работи учителски път! С поздрав от коалицията на некомпромисните и неанонимните.