Объркани мисли след прочита на поредната нова програма

И така,започвам да разсъждавам на "глас".

Лято е! Не му е сега времето за коментар на програма с претенции за общонационална такава. Малко детски учители ще могат да се включат и да изкажат мнението си.

Пренаситихме се от програми, коя от коя по-компетентна, коя от коя по-загрижена за децата. Колкото по- неразбираема, толкова "по-умна", а вмъкне ли се "европейска", рейтингът и е в кърпа вързан. Вмъкне ли се и компютър иновацията и интерактивното обучение - направо е бетонирана от всякъде.

В тази програма детето се разглежда като бъдещ възрастен. Детето е дете, докато не порасте и не стане голям човек. Бих обърнала внимание на програма, чието мото е "Запази детето в себе си". Моето верую в работата ми с децата е:

"Човек обича детството си така, както обича дома и Родината си! Подобна мисъл като че ли е изказана от Сент Екзюпери, или може би от някой друг, но е вярна, защото детството е един прекрасен свят от чудеса и странности, а приказното и вълшебното са главните обитатели на този свят. Ако ние решим и спрем да му вярваме, все едно да се простим безвъзвратно с детството си, с мечтите, поезията и полета на въображението. "Учените глави" биха ни упрекнали - кажете истината и не смесвайте логиката с фантазиите...И все пак...Нека да се постараем да запазим атмосферата на тайнствено съучастничество и да се постараем да превърнем детството на нашите деца в неповторим спомен и незабравимо преживяване."

В тази програма целта като да е по-бързо да се прогони детството, децата бързо да станат ученици, след това работници. На тази държава деца не и трябват. Децата имат необходимост от грижи ,а пълнолетните се грижат сами за себе си. Колкото по-бързо порастат, толкова по-добре.

 Преди няколко години присъствах на представянето /нарочно не използвам думата "презентация"/ на една от поредните "нови" програми. Имах лична причина да отида. Ръководител на колектива беше една моя научна ръководителка в чиято по-предишна програма бях видяла нещо мое. Дори не беше се постарала да промени почерка ми. Е, тогава си казах: Вече ще си отварям устата само срещу заплащане! Така си говоря. След като все още работя това, което работя, отварям си я и без заплащане. Връщам се на представянето на предишната "нова "програма. Не беше лоша, в интерес на истината. Научната ми ръководителка си я бива, капацитет е в сферата на предучилищното образование. Една директорка на детска градина, част от екипа каза следното: Колеги, ако вземем онази, старата програма, синичката, единствена за времето си и се поровим в нея, ще срещнем тема "Пате", ако отворим друга програма отново ще срещнем тема "Пате". До тук нищо ново! Нов е начинът по който ще запознаете децата с патето-живо, нарисувано, или на компютър. Аз бих предпочела да им покажа живо пате, но такова няма в методичния кабинет.

Тази пролет при нас дойде представител на не-си-спомням кое издателство да ни представя "нова" програма. Става дума за една друга "нова" програма, която не е тази "нова", която в момента се дискутира. Програма като програма, малко по-лъскава и по-скъпа. Интересното беше, че като разгледахме книжките /тетрадките/,  в тях видях направо преснимани страници от едни книжки по математика, които са ни познати от няколко години. Направо "вмъкнати"и следователно "замацани".

Хайде сега още една "нова"програма!

До сега действащи програми: старата отдавна не действа /някои колеги все още си я пазят/, на Русинова, "Ръка за ръка" /при нея интересното е, че книгата за учителя излезе много след книжките за децата /, "Просвета" /от книжките по математика от всяка страница изскачаха едни сладки жабчета/, "Моливко" /за нея мога да кажа, че беше любов от пръв поглед/, "Изкуства" /тази програма тактично не ми се коментира/. Работила съм по всичките.

В подготвителна група до сега не е действала една програма, както срещнах някъде наскоро, а няколко. Различни програми, различна подготовка. Да си му мислят началните учители. Понякога се питам не трябва ли изходното ниво от подготвителна група да придружи детето до началния му учител, включително и по коя програма е било подготвяно?

Да се върнем отново на последната нова програма!

Съвсем новата програма не предлага кой знае какви нови неща, освен вмъкване на думата "европейско", което и придава европейско звучене, а щом звучи по европейски, качеството е гарантирано. Сещам се в момента за един коментар, на един колега, на изпит по политическа икономия. Въпрос: Каква е разликата между капитализма и социализма? Отговор: Социализъм е капитализъм плюс красиви думички.

По едно време премахнаха от държавните изпити идеологическите дисциплини /аз също съм се питала за какво му е на един детски учител да учи такива нямащи нищо общо с представата ми за "бъдещата" ми, отдавна настояща работа дисциплини/, а се оказа с днешна дата, че си е струвало. Стачки имаше само в капитализма .От къде щяхме да знаем какво правим есента, ако не бяхме го "учили? Само дето на точно тази лекция повечето от нас или са отсъствали, или не са я слушали внимателно. /За отсъствие при Чачо Михайлов не можеше да се говори, така че сигурно сме били сънени - това изречение е намигане към колегите от Благоевградско време! /Използвам случая да благодаря на Стачката затова, че ми даде възможност да се видя с колеги, с някои от които не се бяхме виждали много, много години. Стачката! Като се сетя за миналата есен и ми става тъжно. Заспахме в момента в който се събудихме! Като "спря" стачката се оказа, че сме там, където се събудихме, дори крачка назад! Като не върви играта, се сменя треньора и се продължава напред.

 И отново се връщам към последната "нова" програма. Обещавам повече да не се отплесвам!

И така, на нашето внимание е една нова програма, която в момента се дискутира в Предучилищна педагогика. До тук добре, стига да не е проформа. Колегите, които се включват в дискусията /и не само колеги/, подхранват надеждата ми, че не всичко е загубено. Обобщенията им в Проекто-писмото са с пъти повече загриженост за Предучилищната педагогика, отколкото самата програма. Извинете ме, но липсата на съдържание, високопарния стил /който не е дори академичен/ е малко.....,хорариумът е меко казано "измислен"или "недомислен", "Изкуство"не срещнах /вярно, че има цяла една такава програма, но се надявам да не разчитат на нея, както много колеги ,които познавам/. Като да четях нахвърлени бележки на които предстои да бъдат доразработени.

Извинете ме, но така го видях.

Единственото "ново", което не е "ново" за практиката, но е "ново", като "официално" записано е: приемане на различните, емоционално отношение и поведение, компютър.

Запознаване децата с българските и европейски ценности не е ново.И в предишни програми ще срещнете темата : "Раси и националности на планетата Земя". Дори в онази, старата: "Първи юни - международен ден на детето". Мотивация за учене не се създава с претрупана с излишна информация програма. Не може в една чанта да сложиш повече, от колкото може да побере. Така е и с детската глава - не може да се "влее" повече, от колкото може да побере с разбиране, иначе се получава хаос. За това и харесвам Айнщайн: Не е важна самата информация, като информация, а да знаеш къде можеш да я намериш.

Компютър в детската градина.

Попитах двама компютърни специалисти - единият малко повече, другият малко по малко. И двамата са ми близки и благоволиха да отговорят на въпроса ми: Как виждат нещото наречено "компютър" в детската градина? Отговор на по-малко специалиста: Добре би било децата да знаят: Това е компютър, клавиатура, монитор, мишка. С компютъра може да се прави това и това. Компютърът може да "пее", да "дава" филми. Не бива да се онагледяват неща, които можем да им покажем на живо, защото ще свикнат само да приемат образ, а от тук детето става пасивно, зрител като на кино. Каквото ти се пусне, това гледаш. Те не могат като възрастните да правят нещо с компютъра, а по скоро само гледат /не става дума за игри на компютъра ,електронни игри под път и над път. С компютъра се контактува писмено и четейки. Децата не могат нито едното, нито другото. Ако едно дете от малко свикне да "използва" компютъра, свиква да получава всичко на готово. Първо да се научи да държи книжката, да разбере за какво може да му служи ,чак след това да се научи на по-лесното - щрак копчето и готово.

Мнението на човек, който е на "ти" с компютрите: Глупости! Децата го приемат за поредната играчка и че основно става за игра, а компютърът не е играчка, запомни го от мен! Утре по офисите ще си играят, вместо да работят. На компютър се работи!!!

Какво да се прави в детската градина?

Децата да се научат да общуват с връстници, с други деца и с възрастните.

Възпитаване в толерантност /търпимостта май не е за предпочитане/;

Да се научат да откривателстват.

Да експериментират /спомнете си за опитите на Жан Пиаже/.

Да се научат да творят /от години се интересувам от детското творчество,папката е пълна/.

Първо да видят, след това да научат, след това да използват наученото.

В детската градина на децата да им се предоставят повече възможности да играят и докато играят, много неща да узнаят. Нямам предвид самостоятелните игри на децата, макар,че и там нещо куца, а играейки да  "учат". Детската градина е място за пеене, танцуване, рисуване, моделиране, апликиране, театрализиране /един кош с воали и други подходящи атрибути върши работа - за начало и всичко това да "влезе"в другите методики.

Имам представа, както и вие, как е в някои други държави, не само европейски, дори си мисля, че и те има на какво да се поучат от нашата практика /оправдано самочувствие, Предучилищното образование в България не е от вчера. Човек се учи дори от грешките си, нали, важното е да може да отсее сеното от плявата и да продължи напред.

И вие, и аз се учим през целият ни живот. Дори в момента продължавам/е да го правим /особено аз/. Ето, вчера половината от обърканите ми мисли "излетяха" във "виртуалното" пространство. Малко невнимание и....хайде отново. Сега ще пусна даскалския тон: Ето какво става, като не се внимава!

Спомняте ли си: Който се учи, той ще сполучи!?!? И това не е от днес, само дето е важно какво ще учиш, защото от това зависи колко ще сполучиш. Познавам колеги, които могат да рисуват /не са учители по рисуване, могат/, учат и децата да го правят, танцуват - учат и децата, пеят, артистични са и всичко това го включват в своята работа, правят празници, спектакли извън така наречените"преки задължения". Правят го заради децата! А дали финансово са обезпечени за това, което правят? Е?!? Стане ли дума за такива "дребни житейски неща" и следват упреци: Вие само за пари мислите! Правете го за децата! Добре, аз съм съгласна да го правя за децата и го правя. Хайде и вие, които правите програми го направете за същите тези деца, които осмислят живота ни, защото погледнеш ли дете, поглеждаш в бъдещето. Щом ще е общонационална програма, нека този път бъде безплатна за вас. Откажете се от възнагражденията си и заедно, с общи усилия сътворим нещо наистина добро, в което да има доброто старо, да бъде в крак с времето и от която програма да струи истинска любов към децата, загриженост за тяхното бъдеще, програма, която да им подсигури максимум комфорт при престоя в детското заведение. И всичко това с днешен прочит!

Да се включат в екипа педиатри, детски психолози, педагози, специалисти по отделните методики, детски учители ./След като програмата говори за интеграция на деца със специални потребности, ако правилно съм разбрала, да се включат и ресурсни учители/. Ако някого съм пропуснала ме извинете.,нямам "чернова"/. Програмата да бъде изпратена до всички детски градини намиращи се на територията на Република България. И след обратна връзка, обобщаване и пристъпване към издаване. Припомням, става дума за програма, която да подарим на българските деца. Само в такава бих се включила.

И все си мисля,докато пишех, да не излезе - програмата е написана, "общонационално" обсъдена, на същото ниво приета и на есен да се събудим с нова програма!

Аз не се притеснявам по каква програма ще работя, защото обикновено работя по "моята". Спазвам добрите традиции /доброто старо/, доброто ново, от Валдорфската ползвам ритъма, от нея лъха спокойствие, не напрежение, другата половина от тази педагогика не ми идва от вътре, следователно не я ползвам/, по ме вълнува педагогиката на Селестен Френе, използвам автодидактични игри, всички видове изкуства , не деля методиките на важни и маловажни, е малко се натоварвам, но резултатът си заслужава. Ръководя се от принципа: Готви се три дни, "предай" го на децата за двадесет минути. Книжките ги ползвам за самостоятелна работа, не ги поставям на първо място. Старая се да провокирам интерес, така,че честичко се провокираме...

Време е за финални думи!

Дълго мислих, умувах да споделя ли с вас обърканите си мисли след прочитането на новата програма за предучилищно възпитание! Реших да го направя заради децата с които работя, заради моето малко момиче, заради моята учителка в детската градина, която не съм забравила, заради първата ми колежка, която често казваше: Ние не работим с/на/ бюро, което в 17 часа заключваш и си отиваш в къщи. Работим с деца, а те не бива да бъдат "заключвани". Направих го заради всичките мои колеги, които все още намират смисъл да работят като детски учители, с които издържахме на "хаоса" в предучилищната педагогика/ Житието-битието в държавата ни неминуемо рикошира във всички сфери на обществения живот/.

Направих го и заради Иван, умника от втора група, който на тази сериозна възраст заявява: Мразя занятията! От много години занятия няма,има ситуации. Как ви звучи: Мразя ситуациите? Иван обаче знае, че има занятия!?!? Все още ли се използва старата терминология? Не бива!

Направих го и заради майка ми,която все ми казва:Няма да промениш света! Прави каквото правят хората!....Да,но не мога поне да се опитвам.