Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Фрости беше бясна. Дори морето не беше в състояние да я умиротвори. За проклетия залезът придаваше кървавочервени оттенъци на вълните и тя започна да си представя как кръвта на Коук изпълва това море и дори започва да прелива.
Случайното момиче отвори очи. В шепата си стискаше светлозелените кристали, а ушите й бучаха. Помнеше викове, дрънчене, топуркане, някакъв мъж й прошепна да стои тихо, а когато всичко утихне да се обади на Фрости, номер 8 в указателя на телефона.
Още...