Блогът на Смъртта - 48 - Рутинни задачи

     Премисляше изминалите събития. Босият мъж се бе върнал с момичето с хипарското излъчване в бара. Оказа се, че тя има празник и Босият мъж настояваше да почерпи. Седнаха на бара. Пестицид изпи едно малко с тях. Имаше повод. Освен това те й харесваха. Но отклони любезно поканата им да ходят да си допиват другаде. Все пак имаше да свърши някои неща. ...
     Трябваше да подреди събитията, това щеше да й помогне да изпълни мисията. Само главата й да не тежеше така. Отровнозеленият коктейл наистина ще да е бил отровен. Стана от удобното легло. Стаята не беше кой знае каква, обикновена стая в дискретен хотел. Облече дрехите си. Черният шлифер остави в гардероба. Навън по обяд бяха  ужасни жеги и щеше да бъде подозрително да го разнася. Метна раницата на рамото си и излезе. Тръгна да търси Интернет клуб. Нямаше проблем да почати от обществено място. Ковчежникът щеше да засекрети своя канал, а съобщенията, които щяха да разменят, си бяха съвсем безобидни. Вървеше бавно по улицата и зяпаше витрините, понякога се оглеждаше в тях и оправяше палав кичур над челото си. Сети се за ролевите игри на Алтаир: „Врана, врана, тук Сокол. Обади се!” Тогава й се виждаха смешни, но сега – уви не! Най-сетне видя някакво Интернет кафе. Само името му беше такова. В мрачен сутерен бяха наблъскани десетина компютри. На две трети от тях местните хлапетии играеха Count Striker и цветисто псуваха. Вътре беше порядъчно задимено. Поиска компютър за връзка с Интернет. Влезе в Скайпа и прати съобщение до потребителя Peter Jeff. В Интернет нямаше проблем да се регистрираш с какъвто и да е псевдоним. А Peter Jeff звучеше доста неутрално. Отвори два-три други прозореца – мебелен магазин, прогнозата за времето, екскурзии... все едно че се интересуваше от тези неща. След около десетина минути Peter Jeff й отговори.

     ГеоргеАта влезе в Министерството. Използва това негово влизане да съвпада с обедната почивка, когато повечето от служителите са в стола да обядват и не се размотават много много по коридорите. Влезе в ретро обзаведения си кабинет и включи компютъра. Направи някои корекции в два файла и се замисли. Всичко вървеше по план. Отключи сейфа, взе две ампули и отново набра секретната комбинация. Механизмът отривисто прещрака. Прегледа докладите за корупцията. Единият беше готов от преди три дена, а другият трябваше да се редактира малко. Зае се с това. Щяха да му трябват за съвещанието в четвъртък, а дотогава кой знае какво щеше да се случи. Сега имаше време. Не му се работеше особено. Мислеше си за момичето в червено, което видя снощи в бара. Дали щеше да кандидатства за длъжността? Всички първоначални заявки щяха да бъдат изпратени до него. Той предвидливо изискваше освен CV и  мотивационно писмо, кандидатурата да бъде придружена и от снимка. Все пак за длъжността се изискваше определена визия. Нямаше да назначи някоя грозотия. Стигаше му онази кобила, секретарката му. Тя беше достатъчно грозна, за да развали естетическия му усет за дни наред. Но нямаше как да откаже назначението й, тя имаше силни протекции. Само ако я уличеше в корупция или двойна игра, можеше да я изгони. Или ако най-накрая се пенсионираше. Макар че този щастлив ден наближаваше. Тъкмо се сети за секретарката си и вътрешният телефон в кабинета му избръмча...
- Шефе! – оф, какво ли искаше пак, помисли си ГеоргеАта и отегчено отговори:
- Да.
- Справките, които искахте.
Той се зачете в текста. Кога и къде е видян Грег, за странната смърт на босовете Бил, Смирноф и Филип Морис. Само Амфет Аминов се бе отървал на косъм. Но той беше изпаднал в шок и се беше покрил на вилата си, като отказваше всякакви интервюта по здравословни причини. Имаше няколко реда и за Лейдито. Полицията се притесняваше, че не е намерила куршума.
- Ха, ще го намерят, ама друг път – каза си наум ГеоргеАта и отново се замисли за момичето от бара. Щеше му се да кандидатства и да я назначи на освободената длъжност. Изглеждаше чувствителна и интелигентна. Пък кой знае как можеха да се развият събитията?

Следваща глава