Блогът на смъртта - 58 - Из навалицата

Фрости беше бясна. Дори морето не беше в състояние да я умиротвори. За проклетия залезът придаваше кървавочервени оттенъци на вълните и тя започна да си представя как кръвта на Коук изпълва това море и дори започва да прелива. Да я зареже да се грижи за Лорда, пък той да кръстосва измеренията с Мейкъра! Обаче ако му извие врата, няма да може да му изтече кръвта. Пфу! Пък и онзи странен мъж Лорда, който се разхождаше на десетина метра от нея. Не стига, че имаше цицина на тиквата, ами и постоянно бълнуваше за някакъв шлифер. Да му се не види! Кой го беше карал да оказва съпротива и да се сдобие с цицината и няколко синини. Пък шлифера, пълна отврат, целият беше в кал, да се чудиш къде я е намерил около запустялата барака на Мейкъра, единият джоб беше скъсан, а две копчета липсваха. Разбира се, че го даде на химическо чистене, като преди това грижливо прибра съдържанието на джобовете в малка кутийка. Изтрепа се да търси същите копчета из галантериите. Накрая й писна, заши джоба и смени всички копчета. Няма сега да хукне да ги търси в бараката на Мейкъра. Току виж хората на ГеоргеАта се върнали за нещо (и без това са такива заплеси) и й направили проблем. А и толкова трудно измъкна тримцата от ареста. Пфу! и се изплю през зъби на пясъка. Една вълна пое плюнката и я завъртя във вихъра си. Фрости ядно се завъртя на пета и тръгна да се прибира. Трябваше да вземе шлифера от химическото чистене преди да са затворили. А и време беше Коук и Мейкъра да се върнат от средата на пътя между измеренията. Фрости се надяваше и Случайното момиче да е с тях, че й беше писнало да се прави на бавачка. 
     - Тръгвай, каза сухо на мъжа с опашката. Трябва да пазаруваме. Коук и Мейкъра ще са умрели от глад от скитането из измеренията. Поне яйца да има, ако не друго. А и през химическото трябва да минем. Да не си мислиш, че ще нося всичко сама? 

    Тази жена нямаше спиране. Гала вечеря ли щеше да приготвя? Каперси, зехтин, червен лук, пражка шунка, че даже и сладолед. А всичко, от което имаха нужда, бяха няколко бутилки водка. Добре поне, че шлиферът се намери. Шантава жена, да го занесе на химическо чистене. Като че ли не можеше да го изплакне в банята. GSM-ът на Фрости прекъсна мислите му. Тя отговаряше някак механично и дори спря да си играе с дистанционното. Изглеждаше някак неадекватна. Докато отваряше кафявия пакет се чудеше какво ли й става. 
    - Това не са моите копчета – изтърси без да се замисля и я погледна обвинително. 
    - Да ти имам проблемите! Току що се обади Тери. Намерили са Грег в бараката на Мейкъра. Инфаркт. Сигурно е пълно с полиция. Само ние липсваме там да ти търсим проклетите копчета. Кой те караше да оказваш съпротива? Хубаво стана, че ти ги смених.
    - Оф, въздъхна тежко Лорда. Къде ли са онези двамата. Не му се пиеше сам. Пък и Случайното момиче му липсваше. 

    ***
    Панорамното барче лека-полека се напълваше. Барманът едва смогваше вече с поръчките. То не бяха водки, коктейли, а сега тия две сладурани се бяха присетили за капучино с канела. Оставаше и кафява захар да поискат! А не, май пиеха кафето без захар. Претенциозен народ се извъди, брей, да се ненадяваш... В това време се освободи една маса и моментално беше заета от двама мъже, които седнаха да изпият по водка. Случайното момиче извади цигарите си и бръкна за запалка. Странно, нямаше я. Ще трябва да поиска от съседите. Стана и докато поглеждаше крадешком към другото момиче, се сблъска с някакъв чичко. За малко да падне, добре че някакъв бос мъж я хвана. Извини се и продължи по-бавно към съседната маса. 
    -Ще може ли огънчето? 
    -Нямаме време за губене. Ще пушиш в колата. Фрости се обади, че е сготвила. Умрял съм от глад. Да се прибираме, при нея е сигурно, пък и се очакват проверки, каза й бързо Коук. А междувременно Мейкъра има да свърши едно-две неща в отсрещния блок. И какви са тия чичковци, в които се блъскаш? Не си ли гледаш в краката? 

    Босият мъж се огледа. Чичкото се беше разкарал. Обаче любимата му маса беше заета. Е, момичето си струваше, пък и беше сигурен, че вече го е виждал някъде. Розовите й обици святкаха загадъчно на изкуственото осветление.

Следваща глава