Не знам защо все така се случва - е добре де, или поне на мен така ми се случва, че с години наред си точа зъбите за нещо, а после като дойде най-накрая, викам Чакайте бе, ама къде, ама аз съм начинающ!

Ами с любовта същата работа! (ударението на О, за да се запази приликата със зеленчука от оная фраза)...

Написано вчера - тоест днес - в 03:20 под работно заглавие "Не мога да заспя". Накратко става дума за това как една бивша сервитьорка и сегашна докторантка (сиреч, аз) не може да накара въображаемите гости в главата й да си тръгнат...

Преди известно време, пътувайки във влака, си измислих една историйка - блог. Мина се, аз така и не я написах на компютър, ами си я разнасях напред-назад в една папка. И преди два дни излизам аз целеустремено за към университета, имах да подготвям един реферат. Качих си се на автобуса, стигнах си, отварям и какво да видя - папката ми я няма в ръцете! (а аз с още 2 чанти). Така ме хвана яд!.... и си викам, сега за какво повече да се ядосвам...

"Когато поетите говорят, хората мълчат."

Току що си измислих тази сентенция, много е полезна! А напоследък стават едни работи, драми-недрами, оф, нищо сериозно, всъщност е голям бъзик... но просто нещо не мога да я подкарам да пиша. Ни мейли пиша, ни нищо! Що така.... не знам. Но както и да е. Мисълта ми беше за поетите. Има една Annett Louisan, на която много ми допадат песничките. Направо ще я оставя тя да си се изразява, а аз явно ще си продъл...

Ето тука едно видео, което ми попадна случайно току що. Не можах да се стърпя да не го публикувам :) То е с дълбок философки...