Добри гости

Написано вчера - тоест днес - в 03:20 под работно заглавие "Не мога да заспя". Накратко става дума за това как една бивша сервитьорка и сегашна докторантка (сиреч, аз) не може да накара въображаемите гости в главата й да си тръгнат...

 

 Случвало ли ви се е да си поканите гости, а те просто да не искат да си ходят. Вече е късно, а те седят на масата, говорят си нещо и изобщо не разбират от намеци. Говорят разпалено - за политика, футбол, жени - или за каквото-там-говорят-всички-гости. А ти седиш с тях и се чудиш няма ли вече да... Не, че искаш да ги прекъсваш, но... А дискусиите се вихрят още по-разпалено. Всеки гост се е съсредоточил в позицията си и се опитва да намери най-убедителните аргументи. Чудиш се... това... не е уместно... не е възпитано... не е честно... 

Всъщност всеки от тях най-вероятно е прав за себе си. Сигурно има резон в мисленето на всеки от тях. В уникалната им позиция. Такива дискусии са понякога много плодотворни. Раждат ... идеи? И те, твоите гости, явно знаят това. Или поне най-малкото предполагат, че си струва усилието, защото всеки е нарамил решително своята си задача и смята да се възползва от възможността ако не да я разреши, то поне да я доизясни още мъничко...
Не са нетърпеливи, разумни гости са. Изслушват се, не се прекъсват. Дали ще даде резултат? Никой не знае, но защо да се отказваме? Човек никога не знае. Всеки е нарамил своята задача. Те са силни, те не се предават. Дори и те надвиват умората, защото всичко друго е по-интересно от нея.

Хах, кой си ти, който сервира напитките? Човекът - келнер на свободна практика, келнер без работно време, гостоприемен домакин, добряк, другар, съратник? Или човекът, който остава без сън и без живот, за да може те да довършат делото си? Какво е твоето дело, освен да сервираш напитките? И какво направиха с теб тези гости в главата ти, които ти покани, а те просто не си тръгнаха?

 

*   *   *

Айде, не ми се сърдете.... - казваш най-после - тръгвайте си! Късно е, трябва да спя... (Страх, че ще се сърдят. И никога повече няма да ти дойдат на гости...)

Гостите стават и покорно тръгват. Ще ги видиш ли пак? Сънуваш как си говорят на път към къщи. В съня ти те си подхвърлят вицове за теб и весело те ебават за това как накрая вече от умора съвсем си сдал багажа и си започнал да им сервираш вода от чешмата вместо бира. Смеят се непринудено и започват друго. И ти в един момент осъзнаваш, че те не си тръгваха заради теб. За да не обидят онзи вече непохватен от умора домакин, който явно много обича да ги слуша и може би даже има нужда от тях...

Хм. Странен сън наистина. Но ти продължаваш да спиш. Гостите в главата ти са си тръгнали. Може би в момента се забавляват някъде другаде, а може би вече са се прибрали по домовете си. Те съществуват само заради теб.