Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Случвало ли ви се е да си поканите гости, а те просто да не искат да си ходят. Вече е късно, а те седят на масата, говорят си нещо и изобщо не разбират от намеци. Говорят разпалено - за политика, футбол, жени - или за каквото-там-говорят-всички-гости. А ти седиш с тях и се чудиш няма ли вече да... Не, че искаш да ги прекъсваш, но... А дискусиите се вихрят още по-разпалено. Всеки гост се е съсредоточил в позицията си и се опитва да намери най-убедителните аргументи. Чудиш се... това... не е уместно... не е възпитано... не е честно...
Всъщност всеки от тях най-вероятно е прав за себе си. Сигурно има резон в мисленето на всеки от тях. В уникалната им позиция. Такива дискусии са понякога много плодотворни. Раждат ... идеи? И те, твоите гости, явно знаят това. Или поне най-малкото предполагат, че си струва усилието, защото всеки е нарамил решително своята си задача и смята да се възползва от възможността ако не да я разреши, то поне да я доизясни още мъничко...Не са нетърпеливи, разумни гости са. Изслушват се, не се прекъсват. Дали ще даде резултат? Никой не знае, но защо да се отказваме? Човек никога не знае. Всеки е нарамил своята задача. Те са силни, те не се предават. Дори и те надвиват умората, защото всичко друго е по-интересно от нея.
Хах, кой си ти, който сервира напитките? Човекът - келнер на свободна практика, келнер без работно време, гостоприемен домакин, добряк, другар, съратник? Или човекът, който остава без сън и без живот, за да може те да довършат делото си? Какво е твоето дело, освен да сервираш напитките? И какво направиха с теб тези гости в главата ти, които ти покани, а те просто не си тръгнаха?
* * *
Айде, не ми се сърдете.... - казваш най-после - тръгвайте си! Късно е, трябва да спя... (Страх, че ще се сърдят. И никога повече няма да ти дойдат на гости...)
Гостите стават и покорно тръгват. Ще ги видиш ли пак? Сънуваш как си говорят на път към къщи. В съня ти те си подхвърлят вицове за теб и весело те ебават за това как накрая вече от умора съвсем си сдал багажа и си започнал да им сервираш вода от чешмата вместо бира. Смеят се непринудено и започват друго. И ти в един момент осъзнаваш, че те не си тръгваха заради теб. За да не обидят онзи вече непохватен от умора домакин, който явно много обича да ги слуша и може би даже има нужда от тях...
Хм. Странен сън наистина. Но ти продължаваш да спиш. Гостите в главата ти са си тръгнали. Може би в момента се забавляват някъде другаде, а може би вече са се прибрали по домовете си. Те съществуват само заради теб.
А за реални гости, винаги работи "Ама вие няма ли най-накрая да си тръгвате, искам да спя" :)
СЕНЗАЦИЯ Аз бих обичал мойто щастиеи моите случайни радости,аз бих обкичил в сладострастиесъня на всичките си младости,във всеки сладък час причастиебих взел от кратките си радости- ако да бях в тоз свят един,не сред усмивки без участие,ако на бе зад всяко щастиескрит страх,ако не бях саминаз кръстен с горкото причастиена жълт неврастеничен Сплин.
Гео Милев
Шогунка и Дени - ами да, явно всеки си има свойте си изработени чалъми да се справи с подобни ситуации. Сега, в този случай моя не знам дали се разбира без мнооооого много пояснения, но.... ами аз публикувах този постинг най-вече защото ми се видя интересен начинът, по който в случая се реши конфликтът между мен и скъпите гости. Не е толкова обща рецепта, която винаги действа и при всеки, ами е една от ония уникални историйки (всички истории са уникални) с техните си конкретни развръзки...
Аз лично си падам по разказчета, в които накрая излиза, че всеки е бил прав :)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...