В търсене на "хляб" - 2.

Това тук е продължение на Данаиловата притча. - или на историята за човека, който бил гладен и търсил хляб. Само искам да спомена, че това тук няма никакъв смисъл без част първа. Не знам какво точно ме накара да го напиша - принципно никак не ме бива в притчите - и се надявам Данаил да не ми се сърди. Данаиле, авторските права са твойте!! Май знам, де - исках да "видя" какво ще стане нататъка...





Човекът седнал на тротоара и заридал:
"Няма хляб!!! Няма хляб!!! Защо ми трябваше изобщо да мечтая за него?!...."
Минали час-два .... а може би и ден-два - или .... той не знаел точно колко минали, когато усетил на рамото си приятелска ръка:
"Какво става с теб, приятел?" - това бил един дрипав бездомник.
"Гладен съм.... писна ми да съм гладен! .... искам най-сетне да намеря хляб!..."
"Човече, ... - подел бездомникът - хляб ли ти трябва? Знам къде .... " - в този момент започнал неистово да кашля и не можел да си довърши изречението. Сетил се нашия човек и му подал шишенцето с широпа за кашлица. Бил доволен, че все пак и от това имало смисъл.
Бездомникът не знаел дали сиропът ще му помогне, но благодарил сърдечно. После продължил:
"Ако наистина хляб е това, което търсиш.... знам къде.... ела с мен!"
Гореща надежда се разляла в гърдите на гладния човек.
"О - казал той на себе си - нима това е възможно? Нима има хляб наистина?" Но външно се опитал да запази самообладание и да обуздае страстите - нямало да понесе още веднъж да бъде разочарован.



*   *   *



Вървели известно време и бездомникът се спрял.
"Ето тук!" - сочел той към една хлебарница. Човекът се зарадвал още повече, влязъл вътре и едва дочакъл да му дойде редът. Най-сетне вкусил от хляба. Чувствал, че това е нещо правилно и истинско. Очите му заблестели. Едва сега усетил колко всъщност му е било черно пред погледа през цялото време - сега, когато главата му се бе прояснила. Обърнал се към своя нов приятел-бездомник:
"Сега направо се чудя как съм издържал толкова време без хляб! ...кофти е да изгладнееш толкова, не го желая на никого! Сега съм доволен, сега вече не съм гладен!"
Приятелят му го гледал с любопитство и му се радвал.
"Но .... нима това е хлябът? - продължил човекът - Сега се сещам, че и преди съм ял нещо подобно, само не точно тук в тази хлебарница!"
Човекът се огледал наоколо. Зад щанда стояла една знойна млада хлебарка (т.е. продавачка на хляб) и го зяпала в красивия пуловер. Той й се усмихнал и подшушнал на приятеля си:
"Утре ще дойдем пак за хляб!"
Приятелят му го погледнал с недоумение: "Нима?! Ама нали си доволен, бе?! Нали вече не си гладен??"
"Всъщност... - усмихнал се човекът - май съм още малко гладен."




Хепиенд: И така, човекът разбрал, че той колкото и хляб да изяде, винаги ще си остане малко гладен. И че няма нищо по-хубаво от това.