Върнете се към Любов | Профил | Публикации
всички ключови думи
А той, рефератът, има някакъв дедлайн за предаване на първоначална версия, който беше вече отминал... И както бях стигнала до унито, целеустремено да си довърша реферата, така се обърнах, слязох по стълбите и се върнах с рейса до самата точка 1 на моето излизане: вкъщи. Оттам повторих всички действия от преди 2 часа. Минах през банята (спомних си, че и там четох тъпата статия в папката), всички стаи, после на спирката - огледах навсякъде, защото едно от най-възможните места за забравяне беше там... Качих се на рейса, разбира се не беше същия, но аз все пак погледнах.... Питах шофьора какво става със загубените вещи в автобуса. Той ми даде телефон. По-късно през деня се обадих на този телефон, но не бяха намерили черна папка. Минах през магазина, в който бях влизала да си купя нещо... питах продавачките .... викам си .... брех! Кой идиот ще ми открадне папката бе? Тя беше една най-обикновена некрасива черна папка...
Но .... какво да се прави, намерих пак текста за реферата, снимах го и се залових с четенето... а за блога си казах, е, явно не му е било писано да излезе на бял свят. Вечерта се сетих. Викам си А! Абе сигур на спирката съм я оставила, някой идиот я е намерил и може да е изхвърлил листовете в кошчето за болклук. И затова отидох и разрових кошчето (кой ли е тука идиотът?) То беше чисто кошче все пак. А и нямаше особено много неща. Намерих там разни неща, които самата аз бях изхвърлила онази сутрин.... но от статията за реферата и блога нито следа! Абе ... викам си .... как може да зависиме от такива глупости??? И като че ли не знам, че завися .... защо забравих папката?!?
Към автора и към другите съ-четящи: случило ли се е това в действителност?
Има данни да не се е случило: ...."си измислих една историйка".... а от друга страна - толкова реалистично.
Предлагам следното: КАЖЕТЕ КАКВО МИСЛИТЕ - СЛУЧИЛО ЛИ СЕ Е ИЛИ НЕ, и накрая Гаргичка да каже кой е познал.
АЗ МИСЛЯ: СЛУЧИЛО СЕ Е.
Ееееееееееееееееееееееех, гаргичке..........................
И да пишеш с маркер по стените (даже да е луминисцентен, от ония дето светят в тъмното ), и да не пишеш, няма да забравиш. Въпросът е, дали можеш да свикнеш с мисълта . И дали искаш да свикнеш.
Ако има нещо, което знам за такива връзки, то е , че е много трудно да стъпваш по плаващи пясъци, и въпреки това да не затънеш.....
......или поне не до шията........
Ами да! Права си абсолютно! Хех, ти що мислиш, че "пиша по стените".... именно за да не затъна във въпросните пясъци. Дали се получава е съвсем отделен въпрос :)
Абе да, или поне да не е до шията, мамка му!.... :)
Карай, сега вече така и така съм на "малко по-друга вълна".
Шогунка, това е хубав въпрос :) Ще използвам възможността да си самокоментирам писанието, обикновено оставям това на другите, но този път... :) Всъщност главната ми цел беше именно тази - да направя някаква разлика между това, което реално става и това, което си мисли човек. Малко или много тръгнах да го пиша най-вече с мисълта за последното изречение (бтв, не знам защо, но като пиша блогове, почти винаги е така, че не знам какво точно ще напиша вътре - само горе-долу и смътно, но знам последното изречение, странна работа)... Та, този път целта беше да кажа накрая, че това не се е случило (че вместо това съм станала да си налея вода).... а защо това исках да кажа не знам точно. Някак си .... офф, де да знам. Тя някак си самата ситуация "живее" именно от тези недоизказани неща. И като се замислиш какво става от тези неща (на практика) - ами нищо, ето това е иронията на ситуацията. Тези мисли и диалози са някаква предпоставка всичко това да се случи, но те всъщност в голямата си част изобщо не се случват.
А иначе ако питаш самата ситуация истинска ли е или измислена, героите са напълно истински (и пода в стаята, уви), но точно тази конкретна ситиуация е плод на моето въображение. :)
Какво значи да си верен? Ами значи, че си намерил каквото си търсил, че си лоялен към твоя човек, че на теб може да се разчита.
Добре. Ами ако просто човекът до теб не е истинският? Или е бил истинският до някакъв момент, а после и двамата сте се развили в различни посоки? И тогава ти, който си верен и лоялен, усещаш, че това, което имаш, все пак не те удовлетворява?
Виждам и слабото място на моята теза за невярността: честният човек в такава ситуация ще постави нещата на истинските им места, тоест ще се откаже от неистинското нещо, което притежава, и ще си тръгне по пътя. Обаче в самото развитие на ситуацията може да има един момент, когато този човек да изглежда (или да се проявява като) неверен.
Възможен е и друг сценарий: когато човек си каже "ако никой не знае, значи никой няма да страда"... Това е много изкушаваща и същевременно много спорна ситуация, понеже самият този, който казва, че никой не знае, той нали знае... Това поставя самия него в много уязвима ситуация, понеже компромисът е много голям, а и Някоят, който не знае, може да узнае, и тогава става мазало.
Най-кофти ситуация ми се вижда - да е имало тайна работа, и после да идеш да си признаеш, че да ти олекне, и да сте начисто. Това ми се вижда чисто прехвърляне на проблема от болната глава на здравата: като си правил тайни работи, носи си кръста, защо трябва да затормозяваш абсолютно невинен човек! Га яде кифтетата, не рива, нали... Мисли, преди да ги ядеш за всичките последствия, а не после да ходиш да си признаваш.
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...