"Когато поетите говорят, хората мълчат."

Току що си измислих тази сентенция, много е полезна! А напоследък стават едни работи, драми-недрами, оф, нищо сериозно, всъщност е голям бъзик... но просто нещо не мога да я подкарам да пиша. Ни мейли пиша, ни нищо! Що така.... не знам. Но както и да е. Мисълта ми беше за поетите. Има една Annett Louisan, на която много ми допадат песничките. Направо ще я оставя тя да си се изразява, а аз явно ще си продъл...

Уморена съм, а не ми се спи. И по-точно спи ми се, а не ми се ляга... Тук около мен се случиха много неща. (Да ме заплюете, сериозно говоря, ако не седна тия дни да напиша нещо по въпроса). А сега е само късно и е хубаво по тази причина. Всеки откраднат миг е миг спокойствие. Гот. Не се налага да кръстосвам шпаги с кой ли не (а утре ще се налага) .... утре всъщност е днес, защото вече мина 12 часа.

Но не се оплаквам де (за шпагите), интересно е....