Моята истина за учителската стачка

Следя протестите на учителите и отношението към тях от страна на управляващите и това, което усещам не ми харесва. То затвърждава мнението ми, което се опитвах да променя с годините, но уви, не успявам.
В момента властта е изоставила учението, то е нейн последен проблем. Но защо ли? Не е случайно. В момента властта се опитва да създаде хора, които не мислят. Хора, които са обучавани от хора недоволни от своя социален статус и изкарвайки си го на учениците. Тук изключвам няколко чудесни примери за учители, включая Куини и хората в Образование, които ми дадоха вяра, че не всичко е загубено.
Какво се случва днес? Повечето хора родени след 85-та година не могат да пишат грамотно на български език и на кирилица. Повечето идват и кандидатстват за работа неграмотно. От 4 години попълвам екипа си с хора и мога да ви кажа, че за тези 4 години в които отговарям за това да намирам хора за моя екип са кандидатствали какви ли не екзотични персони. Включая хора, които искат да пишат в списание и дават конкурсна статия написана на латиница с 4-ки и 6-ци в нея. Какво става?
Ше задам отново въпроса си. Какво става? Къде отидоха грамотните българи? Защо се толерира простотията, чалгата, безрезервната вяра в късмета и те заедно изместиха желанието на българина да разсъждава с мозъка, който му е даден от природата? Няма ги. Това е тъжната истина. Единици са грамотните българчета, обучавани от хора, които са им вдъхнали респект. От учители, които намират време да се подготвят, да измислят нещо нестандартно, да стимулират децата и да им послужат като пример, който те да не забравят и да се стремят винаги да бъдат като тях.
Изпростяването на нацията, мили мои приятели, е факт. И това е държавна политика. Абсолютно съм сигурен в това, което казвам.
Искате доказателства? Ами ето, вижте кой печели народната любов - демагогът Бойко Борисов, който нищо не стори за София, а само ходи и се перчи по медиите колко е велик и как все някой друг му е виновен. Електората го слуша как говори и си казва - ей това е човек на место, говори неудобни истини. А всъщност той тези истини си ги дрънка както си му е угодно, само и да не свърши някаква работа.
И хората без да се замислят ще отидат и ще гласуват за него. Повтарям, без да се замислят. Потретвам - без да се замислят.
Защо? Защото това е угодно на властта. Нужен е електорат, който не мисли. Електорат, който ще вкара Азис в парламента надявайки се на сеир (цитат на един дето искаше да вкара Азис вътре: "Бе този найш ли какви ще ги надроби вътре, ще стане весело в парламента").
Този човечец, както и тези, които искаха да вкарат Азис в парламента не помислиха нито веднъж като какъв ще го дава вътре Азис. Дали ще пише законопроекти, дали има пипе да прави това, дали изобщо този народен избранник има способността да направи нещо за тяхното благо. Важното е сеира да тече. Биг Брадър, Сървайвър и другите такива са изключително популярни. Всеки се интересува от клюките около "къщата", а никой не си задава въпроса "Защо живея така? Защо не променя нещо?".
Всеки се оправдава с неподходящи кандидати, после псува и винаги властта му е виновна...
Това е държавна политика мили мои читатели. Народът трябва да е прост и манипулируем. Не трябва много да вдига нос, а работодателите ще цитират доклада на МВФ до припадък и в същото време ще карат Бугати спечелено от труда на същите тези хора, които искат увеличение на заплатите си за да могат да преживяват.
Тъжна картинка, мои съблогери. Тъжна... Знаете ли, надявам се, че всички ние, блогерите, хората, които изразяваме мнение и имаме какво да кажем на този свят, ние ще успеем да променим статуквото. И ще дадем пример. Ще направим нещо добро. Нека будните хора в тази страна се обединят. Нека покажат, че са сила. Че са по-силни от мнозинството. Нали знаете, може да имате 4 вълка пред вас, но интелекта да ви спаси, като ви помогне да ги надхитрите и четирите. На мен ми се е случвало да имам 4 гладни вълка, а аз да съм до кръста в сняг и да не мога да се движа. Мятах пиратки за да се защитя, гледах ги строго и без страх. Вътре бях паника, но погледът ми не излъчваше страх. Нека и ние, хората с мнение покажем поглед лишен от страх и направим нещо за страната ни, която е подгизнала от корупция, от власт имаща се за богоизбрана и несваляема.
Това бе моя манифест. Разбирам учителите. Разбирам срещу какво се борят. И борбата не е за заплати, а срещу затъпяването на българите. Борба срещу превръщането им в един послушен и сеирджийски, лесно маниполируем електорат.
Е, заедно ли сме?