Без страх, по вълчи вярна ще остана.
Пребитото псе, по вълчи ще скрия...
По вълчи ясна, сълзата ми голяма
Луната и звездите в пир ще изпият...

И тази вечер,  пак плаче сонетът.
Разтърсил небе, звездно посипано.
Притиснал буря, а вихър догледно
по къра на времето мълчи орисан.
И тази вечеp, пак  плаче сърцето.
В тиха лудост, топъл лист отронен.
В малко стихче, от мисъл подето.
В крехка радост, тъй сладка отрова.
След тази вечер, ще плаче Зората,
в шепите сбрала сълзи на звезди.
Посипала ги, щедро на добрата
Луна в  косите. Tъга  да блести.

В ...

Накъсано въздуха обжарва
пристегнати от болка гърди..
Дим отвътре се вие. Жалват
се устни от спомен горчив...
И срутва се в бездната всичо,
до вчера живяло в мечти.

Изпях ти нежната си песен.
В деня луните си събирах.
Хоризонт по слънце унесен
в дантела облаците спира.