ВЕТРЕНО

29 април 2010, 22:25 Публикувано в Поезия | 0 коментара , 222 прочита
Кога ли ще спреш на мойто рамо,
понесъл мирис на сбъднати мечти.
Сребърен венец от звездите само
да положиш нежно във моите коси.

Кога ще спреш във очите ми сухи,
без спомени от нагарчащи сълзи.
Изрекъл всичките очаквани думи,
този път гръмотевично да мълчиш.

Ще спреш ли и в топлите ми длани,
за твоя порив луд свили са гнездо.
От трънени дири до кръв издрани,
никому ненужни, като празно писмо.

Ще разхладиш ли тръпнещата кожа,
последвал ритъма на биещо сърце.
В усмивката ми, Ветре, се разхождай,
играй със Душата ми - синьо перце...