ИЗПЯХ ТИ

Изпях ти нежната си песен.
В деня луните си събирах.
Хоризонт по слънце унесен
в дантела облаците спира.

Изпях ти нежната си песен
с акорди от нощните звезди.
Смехът ми от вихър отнесен
във горящите сълзи се скри.

Изпях ти нежната си песен,
заспала в морска раковина.
Жестът, излишно поднесен
видя как нежна песен умира.

Изпях ти нежната си песен
със очи, светещи в мрака.
Не чакам и милост от есен.
Да чуеш песента не чакам.