ВЪЛЧИЦА

Понякога, срещу Луната изправена
по вълчи тъжно и с песен ще вия.
Ще ближа кротко, по вълчи, раните.
Пак по вълчи, в сърцето ще ги свия...

Без страх, по вълчи вярна ще остана.
Пребитото псе, по вълчи ще скрия...
По вълчи ясна, сълзата ми голяма
Луната и звездите в пир ще изпият...