Без спор

Днес пак ли със тебе ще споря -
отдавна ми писна да ме спъваш.
Не слагай във тази дупка пломба -
с тънкия си присмех се залъгваш...

Няма ли да направиш по кафе...
А, кафето, според тебе е отрова.
Цигарите, алкохола... да, и те
отвеждат бавно тялото към гроба...

Даваш любов през стисната ръка -
да си взема от нея, колкото мога.
Знаеш ли, сега какво ще ти река:-
този пък аз ще те горя във огън,

да те заболи малко и от мене,
както мен често от тебе ме боли.
Пепел от огъня си да загребваш,
във който са изгаряли и звезди...

Да те завива само тъжен вятър,
когато от отчаяние тежко кървиш.
Нож в гърба ти да забива приятел,
към който, в мечтите само летиш...

Да гледаш във ръцете си празни,
когато се изтичаш ти през тях...
Да погребваш и мечтите си разни,
под собствената си, Животе, прах...

*
Днес пак ли със тебе ще спорим...
Приседни, ето, направих по кафе...
Борбата със мен не те ли измори...
Опитай... да изгризеш твоето въже...