МОЛИТВА

Накъсано въздуха обжарва
пристегнати от болка гърди..
Дим отвътре се вие. Жалват
се устни от спомен горчив...
И срутва се в бездната всичо,
до вчера живяло в мечти.
А бездната вижда се плитка -
от там да ги измъкнеш... почти...
И слънцето плаче над тебе,
сълзи му пият твоите очи.
Животът... дявол да го вземе,
та поне за миг да замълчи....

Раздираш с поглед тишината,
а писъка се чува само в теб.
И няма утринна позлата
в очите ти засяда като лед...
Или пък, залеза забрави
да стори място на нощта..
Велики Боже! Не разбра ли!
Не ти я искам Любовта...

Вземи си грешната проказа -
не сме готови за това...
Защо ли, Боже, ме наказа
да изгарям все във пепелта...
Вземи си кладбището черно,
що отворил си в гърди
и сложи ми чип модерен
Господи, да не боли.....