...и финална....

....четвърта част на странно разказче....

Втора част от разказче...

Снежни копнежи пеят през зимата,
бели гори в слънчев огън искрят,
сребристи кристали, тихо отлитащи
сред ледно мълчание бавно горят;

Без думи говорим в мълчание бяло
и бяла безкрайност в очите боли,
след ледният вятър, скитащ се вяло
бляскав порой от кристали вали.

Дали в безкраят бял ще се изгубим,
или ръка в ръка до края ще вървим?
И всеки поглед - без излишни думи,
без звук за светла любов ще мъл

Моето тъжно момиче
- поглед зелен, потопен във депресия...
И сълзи в душата ми тихо се стичат,
и все пак намирам, че тя тъй чудесна е.

Тъгата и пия - за нея да няма,
горчивите чаши аз сам ще преглъщам,
щом щастие пръскам, за нея е само,
дори и тъга само тя да ми връща.

Моето ранимо момиче
- белези в мен непрестанно оставя...
Но своите белези сякаш страшно обичам,
от раните нежни чудни спомени правя.