27.11.2006 18:43:20

27 ноември 2006, 18:45 Публикувано в BgLOG | 0 коментара , 482 прочита
Категории: Литература



Старецът се трудеше бавно и старателно с ножица в ръка, опит-
вайки се да не мисли за предстоящето. Можеше да си го позволи, защото
вярваше в усета си, затова се съсредоточи върху незначителната и приятна
работа на ръцете си. Огледа взискателно поредният розов храст, избра че-
тири почти симетрично разположени, червеникави и силни млади издън-
ки и грижливо изряза всичко останало. Изкуши се да премине към следва-
щият храст, но наистина, само за миг. Изправи се бавно, пусна ножицата
във внимателно подравнената и камениста пръст и изтупа шалварите си.
Вгледа се в извисяващите се високо и наоколо синкави планински върхове,
вбити в безоблачното небе. Вслуша се в прохладния вятър, спускащ се от
тях и нещо друго, доловимо само за него. Пое дълбока глътка опияняващ
разреден въздух и тръгна бавно, почти с нежелание към долният край на
малката градинка, там където започваше главозамайващата бездна на дъл-
боката стотици метри пропаст. Спря за миг на два метра от нищото но ве-
че не от нерешителност, а уверено изчаквайки Моментът. С прецизен за-
мах подритна приготвеното още от сутринта малко кръгло камъче, което
подскочи високо, удряйки се в буца изсъхнала пръст и полетя почти отвес-
но в пропастта.
Старецът се обърна и пое назад, изминавайки бавно десетината
крачки. За миг застина полуприведен, насочвайки окосменото си ухо към
ехото. Явно всичко бе наред. Реши да се погрижи само за още един розов
храст, да закуси с къс сушено месо на огряната от пролетното слънце пей-
ка пред малката си хижичка, да пийне чаша вино и да подремне в ранния
следобед. А привечер? Да, време бе да започне плевенето на ягодите.
Очуканата градинарска ножица легна удобно в сбръчканата и за-
грубяла, покрита със старчески петна и синкави вени ръка, и защрака по
събуждащата се за нова пролет бяла роза.