Съдби и случайности ІІІ

27 ноември 2006, 19:16 Публикувано в BgLOG | 0 коментара , 428 прочита
Категории: Литература


Съдби и... ІІІ


Горещият вятър носеше късове мръсна хартия по мизер-
ната улица и хвърляше прах в очите на Хуан, който тътреше крака към къщи.
От двете му страни се редяха бедни бараки, струпани както падне от стари
дъски, парчета ламарина, случайни напукани тухли и рула стари вестници.
Нарядко преминаваха с грохот невъзможно стари и очукани коли, движещи
се благодарение само на божията благословия и монтьорските умения на
стопаните си. Хуан ги изпращаше със завистлив поглед. Провал. Животът
му бе провал. Защото бе имал нещастието да се роди в бедна страна. И може-
ше да бъде колкото си ще честен и трудолюбив, но на кого му пукаше? А и
след страховития тайфун, опустошил почти цял Хондурас преди месец,
нещата вървяха все по-зле.
Жена му го посрещна с бебето в ръце, а изненадата в очите и се
смени с уплаха.
- Какво има Хуан?
- Съкратиха ме... - прошепна с болка той - вече нямам работа. Как-
во да правим, Мария? Какво да правим?
Тя не отговори. Двамата бавно влязоха в единствената ниска стаич-
ка, седнаха на леглото и втренчиха празни погледи в очукания черно-бял
телевизор. С монотонен глас говорителят коментираше главоломно растяща-
та инфлация, колапсът на икономиката, предизвикан според специалистите
от отказът на една голяма банка да отпусне заем на Хондураското правител-
ство, довел до верига откази от други банки - не толкова влиятелни, или
направо свързани с "Мултинационал Инвестмънт банк". Заговориха за безра-
ботицата - за стачки и демонстрации - от екрана закрещяха потните и отчая-
ни лица на работници, останали без препитание.
- Съсипаха ни, мръсните банкери - изсъска през зъби Хуан - ще ни
оставят да пукнем... Какво ги интересуваме ние, бедняците?
Изведнъж Мария заплака, вкопчвайки се в рамото на съпруга си.
- Да се махнем оттук, Хуан !!! Тук ще умрем от глад !!! Да отидем
в Мексико, оттам в Щатите...
- Как ще намерим пари за път? - въздъхна Хуан - и как ще преми-
нем границата? В Щатите не искат просяци като нас.
- Да продадем къщата, всичко да продадем !!! Трябва да стигнем
и да се промъкнем някак през границата. Хуан, помисли за детето - как ще
се грижим за него?
- Ти си права, Мария - въздъхна той - Трябва да опитаме. Дон Ми-
гел може би ще се съгласи да купи къщата и покъщнината ни. Утре ще гово-
ря с него.

След месец - гладни, изтощени и изплашени, Мария и
Хуан вече бяха в Тексас и в краят на тунела пробясна първата светлинка...