Съдби и случайности ІV

27 ноември 2006, 19:27 Публикувано в BgLOG | 0 коментара , 409 прочита
Категории: Литература

Съдби и... ІV

Рафаел и Анна седяха прегърнати на задната седалка на
очукания пикап. Винаги след като се любеха, той се умълчаваше, така бе и
сега. Момичето гальовно го перна по носа.
- За какво си се умислил?
- За съдбата - промърмори той - има ли въобще съдба или всичко
е просто куп случайности? Например - ако нашите не бяха избягали от Хон-
дурас, никога не бих те срещнал... А са избягали, защото някакъв тайфун
съсипал страната, а големите банки са отказали кредит. Значи какво? Позна-
ваш ме заради един тайфун... Случайност или съдба е това?
- Кой може да знае? Откъде се сети за това сега?
- Не знам, мила. Просто ми хрумна. Често си мисля - ами ако мама
и татко не бяха емигрирали? Какъв ли щеше да е животът ми?
- По-добре помисли за бъдещето, Рафаел.
- А ти за това ли мислиш? - усмихна се той и отстрани от лицето
си една гъделичкаща го къдричка от косата и.
- А не трябва ли?
- Трябва, разбира се. Човек трябва да има хубава работа, да създаде
семейство...
- Виждаш ли? Например би ли се оженил за мен?
- Д...да... защо питаш?
- Наистина ли?
- Нали те обичам, Анна.
- Чудесно е, че си сериозен, Рафаел... защото... съм бременна. Ако
не ме искаш, кажи, за да го махна.
- Ти... - не знаеше какво да отговори той - наистина ли?
- Наистина... това шега ли е? Шега ли ти се вижда, кажи?
- Не, не се сърди - отговори като замаян младежът - аз... с една ду-
ма не съм съгласен да правиш аборт, това е... не е редно. Виж, все пак аз ра-
ботя, ти също ще почнеш работа, ще се справим някак. Щом се обичаме, ще
успеем, нали. Ще успеем.
Момичето се притисна до него и го целуна.
- Ще успеем. Хайде - да се прибираме. Трябва да измисля начин да
кажа на нашите.
- И аз... - позасмя се плахо Рафаел. Всъщност не би се учудил ако
баща му Хуан му отвърти няколко шамара. Но все пак трябваше да се изправи
срещу него. Да се изправи като мъж.

Пикапът се заспуска тракайки по хълма, към заспиващото градче...