Съдби и случайности V

27 ноември 2006, 19:30 Публикувано в BgLOG | 0 коментара , 499 прочита
Категории: Литература

Съдби и... V

В дома на Диего Перес, един от водещите учени на НАСА
цареше радостна суетня. Освен някои от колегите му, тук бяха и всички него-
ви роднини - родителите му Анна и Рафаел, сестрите му Розалия и Мария,
чичовците, престарелият му дядо Хуан, който не спираше да повтаря как се
промъкнал преди десетилетия през границата на Щатите, заедно с покойната
си съпруга и малкия си син. Облечен в най-скъпия си костюм, Диего за тре-
ти път повтаряше как Конгресът се е съгласил да отпусне три милиарда дола-
ра за неговия проект и какво точно представляваше фотонният двигател, кой-
то той се готвеше да построи и как той щеше да открие пътят на човечеството
към звездите.
- А няма ли да се ожениш, Диего? - запита го с треперещият си и
старчески глас дядо му - Измислил си някакъв нов двигател, хубаво, но тряб-
ва да продължиш нашия род...
- Всичко с времето си, дядо - усмихна се снизходително Диего - се-
га трябва да осъществя проекта си. Това ще бъде крачка напред за нас, за ця-
лото човечество...
- Човечеството, човечеството... - мърмореше старецът, палейки една
от хубавите пури на внука си - ти мисли за себе си, остави го човечеството...

Диего Перес въздъхна и поведе разговор с по-голямата си сестра. Тя
винаги го бе разбирала. Във своето въображение той вече виждаше могъщите
кораби, бързи почти като светлината, отправили се към Галактиката. Делото
на живота му... той, Диего Перес, внукът на бедният емигрант от Хондурас,
щеше да изведе Човека от неговата люлка и да му даде Вселената... Нека отми-
не този ден на радост, на лековати разговори, на празник, от утре ще започне
отново да работи, да работи както никога досега... искаше да види първият
междузвезден кораб с очите си.

И щеше...