Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Тя се усмихна. Ама едва-едва, така че той дори не разбра дали му се е сторило или крайчетата на устните й се извиха в странен нервен тик. Искаше му се да е усмивка. Ама истинска, от сърце, а не помрачена от сенките на миналото и носеща отзвука на тежките стъпки на отиващите си хора. Онова бе тогава, а това – сега. И той се надяваше с всяка частица от съществото си, че всичко е останало в дните, когато тя не можеше да го погледне,...
Случвало ли ви се е да не ви се иска да си легнете, защото под завивките ви очакват вашите кошмари, които се връщат отново и отново, нощ след нощ, докато не ви превърнат в изнервено зомби, съскащо на слънцето и света? На мен ми се случи през последната седмица, затова почувствах истинско облекчение, когато сънувах, че с Иван Звездев се замерваме с кайсии в някакъв обор. Естествено, след това оборът изгоря, но на фона на останалите ужасии, които ...
Така се нарича последната премиера на Театър 199 (премиерен спектакъл на 28.06.2007) с режисьор Стилиян Петров, познат ни от спектаклите „Невинните” и „Става дума за любов... или е опит за убийство”. Впрочем, като усещане, текстът на Пьотр Гладилин, пресилено кръстен „комедия” и режисьорската му реализация напомнят втората пиеса, осъществена като моноспектакъл на Параскева Джукелова в Народния театър.
Койна Русева и Малин Кръстев...
"Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея - влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли..." Казал го е бардът и изглежда, че няма какво повече да се добави - живеем я тази сцена, тя ни пронизва, докато един ден не слезем от нея и не бъдем заменени от други актьори, които учат ролите си и дишат праха, набит в завесите, кулисите, неизметен от пода, прошарил косите им. Напук на тези (по...
Правя, струвам, и все търся нови вратички, през които да влизам. Понякога и да излизам. Но тъй като съм се зарекла този пост да бъде позитивно-хвърковат на фона на завихрилата се драма около БГлог, ще си поприказвам за нахлуването с ентусиазъм, попрекършен от настойчивата и непрощаваща сесия. Открих това място съвсем случайно - чрез Гугъл и Еовин (познаваме се задочно от форум, в който тя е модератор и колкото и да се опитва д...
Редно е, когато се запознаваш с нови хора, да им се представиш. Прилично е, някак. Естествено, остава въпросът как да го сториш, когато не знаеш кой чете, дали някой чете, и дали изобщо на някого му пука. Всъщност, има ли значение дали ще бъде Диксиланд, Търговецът на кристал или Храбрият шивач, дали ще използвам истинското си име, или ще търся комфорта на анонимността (отделна тема е дали комфортът съществува в този случай...