Здравейте, приятели!

Ето, че днес отново се очертава да има поетичен празник на честотите на радио "Благоевград", където всички сте добре дошли!

Водещ на 5-ия радио пленер на поетичната миниатюра е Валентин Дишев.

Предаването започва в 21:30 българско време и ще продължи до 23:00

Все още не знам в кой точно форум ще могат да се публикуват стихове, които да участват в предаването, но след малко ще оповестя :)

Виждам как взаимно се отдалечаваме

един до друг все едно не се познаваме

чувствам как едновременно някак си тежим

знаем го - излишно е да си го споделим

Като по принуда без желание говорим

за да не чуваме разстоянието не мълчим

беше топъл и игрив, това харесвах в теб

сега като стъкло заледено стоя пред теб

И не искам да те докосна, да те обичам

достатъчно ми е студено и не те искам

сякаш не искам да намеря сили да си мой

не си ми нужен, винаги си бил свой

Зная от какво се нуждаеш и какво желаеш

оставям те не с желанието, а да си мечтаеш

при теб съм, но сърцето ми го няма, а с него всичко,

сякаш вече нямаш мен - имаш кукла на конци

дано успееш вместо мен - върни ми времето преди

Казват, че времето лекува,

И че всяко зло е за добро

Но бурята е буря и винаги бушува

А от теб се иска да си на ниво

И как все така се получава

Че филмът е един и същ

Просто смяна на декори и изява

Всичко се повтаря -не е по веднъж

Мечтаеш все нагоре да вървиш

А само времето минава

Дори на всеки да простиш

Болката във теб остава

И как човек да се лекува

Когато няма със какво

На дните по команда да робува

И да пише със длето

Колко дни трябва да минават,

все с въпросите да си оставаш

Има дни в които те забравят

А за десерт с всички се прощаваш

Правиш всичко за да е добре

А какво ти връщат, все шамари

Ох как не спира да кърви това сърце

Молиш мъката за миг да те остави

Поне на един въпрос е нужно да се отговори

За какво ни трябва тази тежина

След като няма мисъл, която да ти проговори

Всичко е пусто – само тишина!

Толкова много искам да видя.

А имам само няколко милиарда

безвъзвратно отиващи си секунди,

по една, по две, по милион.

Искам в кутийка да си завардя,

за да ги похарча, по възможност, безумно,

да поживея със себе си в тон.

Всичко ми се ще да запомня.

Всяка стъпка. Всяко ‘не’. Всяко ‘да’.

Огледалото и празния лист хартия.

И даже досадното хленчене.

В снимки обаче не мога да побера

целия свят, дори да открия

апаратче с толкова широкоъгълни лещи.

Да разказвам искам, и да пея.

Понякога ще пиша бързи стихове

върху ролки от касов апарат.

Понякога ще тракам на пишеща машина

в анданте, алегрето, форте, но не и пианисимо,

за да узнае вселенската тишина,

че не съм отминала, че ме има.

Или поне ме еимало.

* * *<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

Някой подари акордеон

на вятъра.

И се заслуша в мокрите листаци.

Валеше дъжд.

Пред малкия театър

се разминаваха стотици минувачи.

Изкусен пианист със дълги пръсти

потропваше дъжда по тротоара.

Една жена пред църквата се кръстеше

и се стопяваше в следобеда си

като врана.

Сред уличките тесни,

обгърнати от изтънели сгради,

градът ухаеше на есен.

Разливаше се в багри

по площадите...

Kакво е животът???

на първата любов на сестра ми,на човек които
не е сред нас но вечно ще живее в сърцата ни

Kакво е животът? Просто миг до смъртта!!!
отваряш очи, вдишваш и толкоз.
Какво е животът? една душа във плътта
обича,мрази,умира и толкоз

Kак ще живееш ти сам си избираш
дали ще е в мрак или слънчева пролет.
но каквото да сториш, аз зная разбираш.
В пръстта свършва твоя полет,Умираш!!!

Слънцето свети, а ти си под него.
То безмълвно примигна,и тебе те няма.
Какво си сторил? Кажи какво постигна,
дали смърта го погуби в черна измама?

Накара ли някои теб да обича ?
да плаче за това че ти си отиде ?
и с гняв да крещи ,Аз те обичам!!!
И да не иска,не вярва че ти си отиде!!!

Ако успя, може не зная.
Смисъл е имало в твойто дихание.
Ако успя, може не зная.
Мигът е бил с на пролет ухание

Аз ще опитам, дали ще успея
да вдишам от чистата слънчева пролет.
Ще литна в небето ще питам за нея
и няма да спирам безумния полет.

Какво е животът??? Просто дихание
глътка въздух за миг, и смъртта.
Какво е животът без на пролет ухание?
Безмислена крачка на там под пръстта!!!

Пловдив 2005г.

На кого е оригиналът ?