<?xml:namespace prefix="o"?>

Две симетрични части грейпфрут,

нищо, че нагарча.

Доза сладък ликьор

в епицентъра на чашата.

Сърцевината е невидима за очите.

Виждаш само черешката –

измамно сочна,

консервирана до червено,

прободена с пластмасова шпага.

Две части очакване. Една –търпение.

Не обичам да пия до дъно.

Не обичам да пия.

Смесвам горчиво и сладко,

сочно и плътно,

очакване и неверие.

„Наздраве” е просто дума,

неподходяща за дамско питие.

Няма да говоря днес за теб,
няма да се боря вече.
Защото откакто си отиде
сърцето вече не боли,
душата вече не кърви,
много по-щастливи са усмивките ми.
А как ми се иска да видиш поне една,
да разбереш, че съм щастлива,
да не мислиш, че по теб все още рева.
От както теб те няма
заздравя и онази открита рана.
<?xml:namespace prefix="o"?>

Защото
всеки миг по теб лъжа е.
Защото
всеки спомен болка и тъга е.
Защото
всяка секунда в мисъл за теб отнема радостта.

Защото
ти вече носиш само тъга.
Защото
с теб не мога да се смея.
Защото
бях силна,когато от мен се отрече.
Защото
страдах и бях сама, когато имах от теб нужда.
<!--[if !supportLineBreakNewLine]--><!--[endif]-->

Защото
не искам нищо вече от теб.
Защото
ти отново си болка и тъга.
Защото
ти улицетворяваш отнета човешка доброта.
Защото
сега душата ти е лоша.

Защото
аз няма да съм онова, което бях до сега.
Защото
аз вече съм силна, много по-силна от това...ТОГАВА
Защото
вече не съм сама.
Защото
получих любовта, най-неочаквана на света.

Защото
не мисля вече за теб.
Защото
не сънувам кошмари.
Защото
те забравих.
Защото
ти вече не съществуваш за мен.

И колкото и да пари сега
колкото и да боли мойта душа
Сбогом, на една калинката
отлитаща от моята ръка.

ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ