Звезди. Море. Вълни. Разходка. Вятър.

Целувка. Смях. Целувка. Свобода.

Мечти. Пейзаж. Часовник. Чайка. Пясък.

Прегръдка. Вяра. Грях. Сълзи. Жена.


Игра. Любов. Очи. Пожари. Шепот.

Страх. Целувка. Страх. Море. Дъга.

Раздяла. Болка. Рамка. Миг. Пътека.

Усещане. Молитва. Бяг. Жена.


Тревога. Крясък. Чайка. Случка. Вечер.

Тъга. Сърце. Поема. Самота.

Изкачване. Хотел. Надежда. Среща.

Любов. Целувка. Щастие. Жена.

На сина ми

Пронизвай ме със детските зеници

по-бистри от небесния простор,

искрящи зад решетките-къдрици

и нежнозвучни като птичи хор.


Не би ги спряла никаква преграда

да бъдат извор на истинността.

Очичките ти парят без пощада

във вече съгрешилата душа.


Но ти, дете, не ме вини, защото

във детството си също нямах грях.

С годините натрупах във живота

по малко: злоба, алчност, грубост, страх.


Сега, повярвал в твоята магия,

съветвам те – подобно не греши!

Пази си детските мечти-светини

и остани с пронизващи очи!


Че най-голямо чудо на земята

е туй: да бъдеш винаги дете -

с очите си да раждаш свободата,

която не стои на колене.

Как ухаеш на… истина!

Ще те вдишвам с наслада,

ще настръхвам от допира с теб,

ще те търся във мислите;

щом далеч си - ще страдам -

като всеки обичащ човек!


Как ухаеш на истина!

В мен убиваш лъжите

и след - миг ще ухая на теб.

Аромата ще плиснем

на света във очите -

да ухае и в идния век.


Любовта ще ни води,

ще се вдишваме двама,

ще живеем във нашия рай.

Прегърни ме - до болка,

прегърни ме - до рана,

прегърни - без да мислиш за край!

В очите ти виждам - разпалва се жар,

струи топлината към мен.

За тебе ще стана танцьор-нестинар

в незнайния утрешен ден.


И в огъня смело ще вляза, дори

на факла превърнал се сам,

че аз го разпалвах във твойте очи

и моето място е там.


Но не със икона ще бъда в ръце,

когато нагазвам в жарта.

За мен са икона твойто лице

и твоята чиста душа.

 
             СЪДБА  И  ТЯ

              От много време ми се ще,
               за малко времето да спре,
               да поговоря със съдбата,
               за днес, за утре и за чудесата.
              Да виждам,  чувам ,  размишлявам,
               в знанието да се наслаждавам.

съдбата :  По  всяко време съм до  теб.
        тя  : Досещах се,  макар в респект.
съдбата : Ти искаш времето да спре?!
         тя : Не, Не! Да чуя теб за миг поне!
съдбата : Не знаеш ли?! За да разбереш,
                въпроса първо, трябва да дадеш.
          тя : Не искам, аз да те повикам,
                а само отговор да предизвикам.
съдбата : Опитвош се да провокираш?!
                Мен, не можеш ти да прогнозираш.
         тя : Когато не разбирам, аз мълча.
съдбата : Туй близо е до мъдростта.
         тя : За мен съвсем не е това.
съдбата : С търпение и мисъл,
                печелиш ход, после два
                              и пак така.
          тя : Да, успявам, но  време нямам ,
                          да се наслаждавам.
съдбата : Та ти си в него, в ръцете ти е то!
         тя : Тогава ти се появяваш, трудността едва преодолявам.
съдбата : И  случва ти се да постигаш, без да се надяваш.
         тя : Постигнатото да запазя, трудно аз успявам.
съдбата : Оставям те сама да предцениш-
                какво да губиш и какво да вземеш.
         тя : Така е , избор има.
съдбата : И няма кой да опонира.
         тя : Оказва се , съвсем случайно ,
               че избора ми, друг променя трайно!
съдбата : И много бързо ти израстна,
                щом трудността, като планина
                            пред теб порастна!
          тя :Да, важна е целта и силата на мисълта.
съдбата : Изкажеш ли го, вяра става тя.
          тя : Желанието и волята ми недостигат,
                за други възлови за мен неща.
съдбата : Съдба, в живота е така!
          тя : Този светъл свят, е като тъмна стая.
                 виждам и незная, очаквам,
                                        внимателно мечтая.
съдбата : Не искай всичко от живота,
                той няма да ти го даде!
         тя : Докосната от любовта, да бъда аз поне!
съдбата : Когато гониш, тя ти бяга,
                забавиш ли се, стига те веднага.
          тя : Искреност да дам се аз старая,
                да получа същото желая.
съдбата : Докосната от своите мечти,
                от мисълта си, лъгана си ти.
          тя : Не е ли вярно : щом добро посяваш,
                               същото ти получаваш?
съдбата : Нима с добро си само изтъкана?
                Справедливостта, превръщаш в тежка рана.
         тя : Идеална аз неща да се наричам,
               опитвам се човека да обичам!
съдбата : Проверка на това,аз правя
                                     и не го отричам.
          тя : С добро, отвръщам аз на всяко зло!
съдбата : Тук, няма ненаказано добро.
          тя : Искам, логиката да намеря.
съдбата : Щастлива си, когато малко знаеш.
               С въпроси, лесно шанса си ще проиграеш.
          тя : Случайно всичко се развива !!!
съдбата : Спонтанност във хармония се слива .
          тя : Как хаоса в живота,
                в подреденост се превръща ?!
съдбата : Предопределеност се наричат също .
              Така говорих аз,със съдбата,
              за случващото се тук на земята,
              за мен, за нас, за правотата,
              за избора и правилата.
 
          

Тази вечер конякът върви,

а кръчмарят чертичките драска.

Все едно е дали ще свали

от пиячите грозните маски.


И по масите - дъх на печал

като тежка мъгла се разстила.

Всяка чаша е вид огледало,

малък спомен на дъното скрила.


Пепелниците, пълни с пожар

на душите - във изповед грешни.

Как боли всеки фас догорял,

който може в сълза да проблесне.


Ти, кръчмарю, наливай коняк,

удави всяка мъка в заблуда,

изпразни всички чаши от мрак,

напълни ги догоре със лудост.

Ще те целуна както никой досега.

Ще те притисна с двете си ръце,

за да усетиш пулса на страстта

и нежноста на мъжкото сърце.


Ще те погаля както никой друг.

Ще ти прошепна тези две слова -

„Обичам те!”, но отговора глух

аз няма да дочакам вечерта…


Ще си отида в мъжкият си свят.

Ще поридая, сграбчил самотата,

а споменът ще храни моят глад

за досега - до същността на красотата…


А времето - лечител на мъже -

пак монотонно ще тече към нещо…

Течението ще ме отведе

във храма до изгарящите свещи.


И, Господи, прости ми дързостта:

сърцето ми не иска днес да спира

То е подвластно на една звезда -

Коя звезда като свещта умира?


Коя звезда превръща се във миг?

Коя звезда се крие от очите?

Мълчанието стряска като вик,

за да блестят в очите ни звездите!


Аз споря с Бога, ти сега мълчиш

и безучастна с мен се съгласяваш.

А огъня и двама ни гори,

след който пепелта ни ще остане…


Ще ни разпръсне вятъра навред,

прахът ни ще посее любовта…

И може би ще се роди поет

да продължи стиха и песента…

 

Едно стихотворение от поредицата  -Чужда муза

 

В прозореца ми пак се блъска вятър,

дъждът целува белите павета

и лунапаркът светва като лято

сред сълзите на моите дървета.

 

А  гларуси,солени и замаяни

 се втурват в очите ми небрежно

и слънцето се спира в моите длани

красиво,неизмислено,безбрежно.

 

И твоите вселени ми открива,

събира ги в съня ми като ято

и вярата ми в истината жива

полита с твоите птици по земята.

 

Небето се събужда във морето,

звездите му полюшва в своята пяна..

Разказва му, за момичето,което

със светлото си слънце не залязва

                             Ралица Челебонова 

 

 

Страх ме е не от теб,
от себе си ме е страх.
От себе си, заричам се да бягам
за себе си, очите си затварям.
Избягвайки от себе си,
аз теб ранявам
и себе си погубвайки,
аз теб създавам.

Създавам те от нищото,
от въздух, пръст, вода.
От косите на вятъра,
от солта на морето,
от лъчите на Слънцето,
от погледа на Луната.
Някъде там, на брега на сълзата,
някъде там, в полумрака.

Страх ме е, не от теб,
от себе си ме е страх.
От себе си съм вече уморена,
от себе си съм малко отегчена,
от себе си се чувствам наранена,
от себе си съм покорена.

А теб създавам те от нищото-
от времето, което отлетя,
от дните, които избягаха,
от сънищата, които угаснаха,
от думите, които заглъхнаха,
от пустотата във лицето,
от мястото, където се крие сърцето.