ИВАН ЦАНЕВ
ЕПИТАФИЯ НА ПЧЕЛАТА
Изпълва твоето жужене слуха, черноработник риж!
Не е ли крехкото ти име прашец, полепнал по устата?
Частиците съединяваш и вдъхваш сладост на нещата,
и между клоните те виждам, като замислен лъч кръжиш.
Завързана със нежна нишка за моя поглед възхитен,
все по-високо се изкачваш, и всеки цвят ти е стъпало.
Връх на безкористната ласка, сбогуваш се с дървото бяло
и по една пътечка звънка обхождаш стихналия ден.
Какви съкровища укриваш тъй зорко в кошера си прост,
но тази алчна стръв да трупаш не знам дали ще се насити.
Горчиво пиршество наричам аз твоя делник сред лозите,
кафява капко пот, избила по кехлибарения грозд.
Ухание на мед и болка струи от впити в мен жила,
сестра на моето усърдие, и все по-мъчно те достигам.
Посегна ли да те погаля, забиваш жилото си мигом.
А то е коренче на песен за тебе, падаща пчела!
Comments10
Явно ви затруднява да кажете заглавието и автора на това стихотворение ще ви дам жокер:
1..Не съм аз:-)),Просто никога не бих посмял да публикувам нещо мое при такива изявени майстори на стиха.;=))))
2.Някои може би са учили в гимназии носещи неговото име преди 10.11. особено,ако са от централна северна България
Не се стеснявай толкова :) С удоволствие ще прочетем и твои стихове тук! :)
За жалост не мога да отгатна загадката ти. :(
Но ми звучи като:
Край нас са блеснали житата,
окъпани от светъл дъжд.
И ний вървим, вървим нататък
и няма край и няма край на шир и длъж.
го чела поне - ?! - но комунистическия патос определено е на
лице.Не знам защо, но така са ми се набили няколко стиха на
П.Пенев, че изобщо не мога да осмисля нищо друго.
Поздрав с един от тях:
ПЪТЕКА
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...
Стихотворението се казва "Опиянение" и автор е Христо Кърпачев."Мъка" е също негово и нарочно написано в стила на народните ни песни
да се запозная.Пусни още нещо негово.:)
Ако успея да я намеря обещавам ,че ще пусна още