BgLOG.net
By Deneb_50 , 6 October 2007
  Как се казва това стихотворение и кой е авторът му?

“…Цветя,цветя по цялата ливада

и дъжд от слънчеви лъчи,

а ти си хубава и млада,

със топли влюбени очи….

 

А сякаш нивите ни поздравяват,

размахали зелени класове,

и вечно щастие ни пожелават

в простора звънки птичи гласове.

 

И ние запяваме безгрижно песен,

като безгрижни птици на света,

а сякаш целият простор е тесен

да побере свободно песента.”

 

Legacy hit count
316
Legacy blog alias
14982
Legacy friendly alias
Загадка-3C05C05D83D3475988EE3C350368AE9B
Поезия

Comments10

Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 7 месеца

Явно ви затруднява да кажете заглавието и автора на това стихотворение ще ви дам жокер:

1..Не съм аз:-)),Просто никога не бих посмял да публикувам нещо мое при такива изявени майстори на стиха.;=))))
2.Някои може би са учили в гимназии носещи неговото име преди 10.11. особено,ако са от централна северна България

Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 7 месеца
Изтрих го,защото се повтаряше,не знам по каква причина излезе 2 пъти
veselin
veselin преди 18 години и 7 месеца
:)

Не се стеснявай толкова :) С удоволствие ще прочетем и твои стихове тук! :)

За жалост не мога да отгатна загадката ти. :(
pestizid
pestizid преди 18 години и 7 месеца
Ей, не знам. Срам...
Но ми звучи като:

Край нас са блеснали житата,
окъпани от светъл дъжд.
И ний вървим, вървим нататък
и няма край и няма край на шир и длъж.
efina
efina преди 18 години и 7 месеца
Аз същото съм пас, защото изобщо нямам спомен да съм
го чела поне - ?! - но комунистическия патос определено е на
лице.Не знам защо, но така са ми се набили няколко стиха на
П.Пенев, че изобщо не мога да осмисля нищо друго.
Поздрав с един от тях:

ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората

като прясна отворена рана.

С тъжен ромон звъни на житата

светозарната сребърна пяна.

 

Уморения ден догорява,

плаче вятърът - сбогом навеки!

Свечерява сега, свечерява

над смълчаните бели пътеки.

 

Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека...

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!

 

Още крачка - и ето го края! -

Извървяна е тя, извървяна...

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!

 

Много мили неща аз разлюбих,

дори погледа кротък на мама.

Имах всичко... и всичко загубих -

няма щастие, щастие няма!

 

Сам да бъдеш - така по-добре е,

нищо в нашите дни не е вечно!

И най-милото ще отмилее,

и най-близкото става далечно.

 

Всяка клетва е само измама,

всяка нежност крий удари груби. -

Нека никога нищичко няма,

за да няма какво да се губи!

 

Всеки огън гори - догорява,

никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти - прецъфтява,

туй, което се ражда - умира.

 

Всеки друм става тесен за двама,

всяка радост е бременна с мъка.

Нека никога срещи да няма,

за да няма след тях и разлъка!

 

... Догорелия ден над гората

нека само кърви като рана...

Нека тъжно звъни на житата

светозарната сребърна пяна...


Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 7 месеца
Поздрави на pestizid и efina в началото сте на верната пътека,само ще кажа,че стихотворението е писано доста преди бригадирското движение,някъде преди 9.9.1944,но точно кога не знам,а и автора на "Пред нас са блеснали житата го не знам".Ако ми остане време ще ви пусне още едно негово стихотворение в "Чужда муза"
Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 6 месеца
Забравих да кажа,че авторът е завършил педагогическото училище в Ловеч и учителствувал също като П.Р.Славейков,само че в селата около града
Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 6 месеца
Така изборите вече минаха и няма да ме обвинят в предизборна пропаганда ;-)За най-нетърпеливите пускам името и авторът.
Стихотворението се казва "Опиянение" и автор е Христо  Кърпачев."Мъка" е също негово и нарочно написано в стила на народните ни песни
efina
efina преди 18 години и 6 месеца
Определено не познавам неговата поезия, което не пречи
да се запозная.Пусни още нещо негово.:)
Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 6 месеца
За съжаление загубих единствената му издадена книга с любовна лирика,а ми е останала само тази с партизанска поезия.Не може да не си чувала за "Земята на Ботев и Левски отново е робска земя" и "Когато над Дунав се мръкне,отново вървят септемвриици по полетата бойни".
Ако успея да я намеря обещавам ,че ще пусна още
By pestizid , 6 October 2007

Не бързай, а преброй до три!
Не бързай, в утрото поспри,
докато още съм дете
и стискам плюшено мече,
че непокорна дъщеря
ще бъда утре сутринта.


Не бързай, а преброй до три!
И на обяд ме покани,
докато нося пролетта
в разрошената си коса,
че неразумна и инат
ще бъда утре на обяд.


<?xml:namespace prefix="o"?>Не бързай, а преброй до три!
На топло с мене поседни,
чорапи докато плета,
намествай свойте очила,
че неподвластна и сама
ще бъда утре вечерта. 

 

Legacy hit count
249
Legacy blog alias
14979
Legacy friendly alias
ТРИ-7E69AE3CD7C04E44B92768EACF1247B8
Поезия

Comments

By baronbg , 4 October 2007
...Ще дойдат дни, години
Ще спим прегърнати със Старостта
Прекрасно ще е, ако бъдем с нея трима
Ах, тези шведски страрчески игри...
Legacy hit count
162
Legacy blog alias
14952
Legacy friendly alias
5-31E33C3FF0A6458FB9614F3F3727344B
Поезия

Comments

By baronbg , 4 October 2007
...Изрусих мислите си за да те забравя
Косите ме болят
Фризьорите са лекари...
 
Legacy hit count
147
Legacy blog alias
14951
Legacy friendly alias
4-F8E2B13469EF4E41B7259CABF2E88F4F
Поезия

Comments1

efina
efina преди 18 години и 7 месеца
Интересна гледна точка...
Усмивки!!!
By baronbg , 4 October 2007

...Минаваш.Неслучайно.
Погледът ти
нудистично
изстрелва
флуиди
с бронетопяща
искреност.
Метална струя-лава-
сладострастно
облизва
бедрата ми
с огнен език.
Отминаваш.Неслучайно.
След теб
полъхът
на вятъра
смразява
разтопения метал
в броня...

Legacy hit count
137
Legacy blog alias
14950
Legacy friendly alias
3-A5C8C274E6044CD5918C2213B840A54B
Поезия

Comments

By baronbg , 4 October 2007
...Скалата опипва
тялото със страст
завидяла на мидата
за голия и бисер
Прибоят-
възбуден от
варовиковия спазъм
набъбва в прилив
Мидата-раздразнена
разтваря
развратно
розово очарование
разнежена от
разгулен размисъл
Скалата-потна
потръпва от
похот
Пониква петуния
посята от
първичен порив
Приливът притихва в
отливна умора...
Legacy hit count
179
Legacy blog alias
14949
Legacy friendly alias
2-80EF5C71100F4D318F7DF90235DB164E
Поезия

Comments

By baronbg , 4 October 2007

...Затваряш очите си-
прикривайки
безсрамни
намерения
Платоничното
разстояние
разтърсва
устните ти
в конвулсии
Ръката ти
застива
притихнала
в желание
за допир
Какво ли те възспря
освен бездействието ми...
 

 

Legacy hit count
171
Legacy blog alias
14948
Legacy friendly alias
1-FD5064E2F4A947F4A71C6D9FC93CCD60
Поезия

Comments

By pestizid , 24 September 2007
ИВАН ЦАНЕВ
 
 
ЕПИТАФИЯ НА ПЧЕЛАТА
 
Изпълва твоето жужене слуха, черноработник риж!
Не е ли крехкото ти име прашец, полепнал по устата?
Частиците съединяваш и вдъхваш сладост на нещата,
и между клоните те виждам, като замислен лъч кръжиш.
 
Завързана със нежна нишка за моя поглед възхитен,
все по-високо се изкачваш, и всеки цвят ти е стъпало.
Връх на безкористната ласка, сбогуваш се с дървото бяло
и по една пътечка звънка обхождаш стихналия ден.
 
Какви съкровища укриваш тъй зорко в кошера си прост,
но тази алчна стръв да трупаш не знам дали ще се насити.
Горчиво пиршество наричам аз твоя делник сред лозите,
кафява капко пот, избила по кехлибарения грозд.
 
Ухание на мед и болка струи от впити в мен жила,
сестра на моето усърдие, и все по-мъчно те достигам.
Посегна ли да те погаля, забиваш жилото си мигом.
А то е коренче на песен за тебе, падаща пчела!
Legacy hit count
1418
Legacy blog alias
14757
Legacy friendly alias
Стихотворение-на-седмицата-24-30-09-2007--Епитафия-на-пчелата---Иван-Цанев
Поезия

Comments

By veselin , 22 September 2007
Срещата :



Валентин Дишев :



Левена Филчева, Катя Начкова :



Бистра Дойчинова :



Димитър Краев :



И - нещо от мен :



Legacy hit count
855
Legacy blog alias
14715
Legacy friendly alias
Поетична-среща-на-Рахат-тепе-в-Пловдив
Събития и Конкурси
Поезия
Любими автори
За "Общност Поезия"

Comments1

efina
efina преди 18 години и 7 месеца
Благородно завиждам за преживяването, макар и моите преживявания
напоследък да не са малко, но нали знаеш - алчността е голяма работа:)))
By veselin , 22 September 2007
 
* * *

Бяла птица
проходи насън.
Сви крилете
и сложи обувки.
Взе си шапка
и розов парфюм.
Пи кафе
и си купи закуска.
Бе на кино,
покани на среща
друга птица,
в съня си – вървяща.
И макар, че не е
често срещано,
да са хора
мечтаят летящите...
Legacy hit count
506
Legacy blog alias
14707
Legacy friendly alias
Птичи-сънища
Поезия

Comments4

svetlina
svetlina преди 18 години и 7 месеца
рядко мога да кажа, че съм влюбена в някое стихотворение

ама ей на - казвам го

веско-пешко - приятен полет ти пожелавам
efina
efina преди 18 години и 7 месеца
"И макар, че не е
често срещано,
да са хора
мечтаят летящите..."

Нали?:)))

Прекрасно е!!!

Katherine
Katherine преди 18 години и 7 месеца
Много мило стихотворение! :)
veselin
veselin преди 18 години и 7 месеца
Благодаря! :)