Поезия | BgLOG.net

By valiordanov , 31 October 2007

ЗАВЕТ

Завият ли очите ми с дантела,
посипят ли ковчега ми със пръст,
загледай се в крилете на орела,
разперени като надгробен кръст,
и запомни, че мъж не се жалее
с пресипнал глас и сълзи във очи.
Мъжът обича вино да се лее.
Мъжът обича песен да звучи.
Мъжът обича с вятър да се бори.
Мъжът обича мирис на тютюн.
Той никога на колене не моли.
Заклева се във хляб и във куршум.
На колене мъжът е като знаме,
пречупено сред бойното поле.
Мъжът е мъж, когато се изправи
и тръгне пред препускащи коне.
И ако ти в орела ме познаеш,
снагата си - топола - изправи,
запей ми песента, която знаеш,
единственно от нея не боли.
Разлей ми вино, за да се опия.
Цигара запали - да ми дими.
Повикаш ли ме - няма да се скрия.
Поискаш ли ме - хляба целуни.

Legacy hit count

290

Legacy blog alias

15556

Legacy friendly alias

ЗАВЕТ-D46BFDF3AEDC488FAF8289729059ED71

бих желал да го чуя на песен...

Поезия

За "Общност Поезия"

Comments3

efina преди 18 години и 6 месеца

Много силен стих!
Ще го четем ли в стихосбирката?

valiordanov преди 18 години и 6 месеца

Разбира се , че е част от нея....

swetew преди 18 години и 6 месеца

Талантливо, хубаво, силно! И по мъжки! Аз също имам издадени книги, но не с поезия, а с проза. Efina вече придоби и прочете едната. Помисли за бартер...

By pestizid , 30 October 2007

Стихотворение на седмицата 29.10. - 04.11.2007; РАЗМИНАВАНЕ -Георги Джагаров

ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ

РАЗМИНАВАНЕ

Вл. Соколову

Това е ясно, онова е ясно –
тревата никне и дъждът вали…
Е да, на тебе всичко ти е ясно.
Но мен не ми е ясно. И боли.

Боли. И облак над очите пада.
Преди да кажа „да” или пък „не”,
ти вече се прозяваш от досада,
презрително присвиваш рамене.

И аз се чувствам стъпкан като стръкче.
Нищожен като пале. Унизен.
Денят ме мъчи. И нощта ме мъчи.
И ти си сам мъчение за мен.

Какво съм аз? И хората какво са?
Насам ли да вървя? Или натам?
В главата ми се блъскат сто въпроса.
А отговор не мога да им дам.

Понякога допра другарско рамо,
надникна в нечии добри очи,
прегърнем се, разминем се и само
остава споменът да ми горчи.

А ти твърдиш, че всичко ти е ясно –
дъждът валял и никнела трева…
Но мен дори и то не ми е ясно.
И ти не знам разбираш ли това.

Legacy hit count

1841

Legacy blog alias

15536

Legacy friendly alias

Стихотворение-на-седмицата-29-10----04-11-2007--РАЗМИНАВАНЕ--Георги-Джагаров

стихотворение на седмицата
четяща българия

Поезия

Comments4

svetlina преди 18 години и 6 месеца

ммммммм - мммм - ммммм
повече не мога да кажа! ммммм - мммм

А ти твърдиш, че всичко ти е ясно –
дъждът валял и никнела трева…
Но мен дори и то не ми е ясно.
И ти не знам разбираш ли това.

мммммммм - ммммммм
ПП: изтървала си 1 буквичка в заглавието ДжАгаров ;)

efina преди 18 години и 6 месеца

Любим поет.
Стихото е невероятно.

shtepselinka преди 18 години и 6 месеца

Супер :о)

pestizid преди 18 години и 6 месеца

10x, коригирах се.

By pestizid , 18 October 2007

Прекосяване на пустинята

Светлина. Светлина,
отразена от пясъка...
Погали ме! Сега.
Майната му на блясъка

и на светската суета,
съразмерност, цинизъм.
Впечатлена от мъдростта,
днес не ми е до визия.

Legacy hit count

578

Legacy blog alias

15172

Legacy friendly alias

Прекосяване-на-пустинята

поезия
пустиня

Любовна лирика

Поезия

Comments3

svetlina преди 18 години и 6 месеца

хо хо хо - не ни трябва ром с чай,
                  нито мента със мастика!
                  Няма да се свивам на кравай -
                  Любовта ме вика!

                  Потрошете чашите,
                  нека чуя ледения звън -
                  за радост на номадите
                  Дона иска вътрешността навън!

pestizid преди 18 години и 6 месеца

:)) Благодаря, Светлинче за поздрава. Малко гръцки ми звучи.

svetlina преди 18 години и 6 месеца

Брей - музата ми тръгнала да ми благодари за вниманието... тюх тюх тюх - няма ли богове, че се занимаваш с мене... ;)

By veselin , 17 October 2007

Клетва

* * *

Понякога и истината може
да реже
като счупени стъкла.
Какво е театърът без ложи
или животът
без смъртта?
Понякога е толкова горчиво,
но по-добре,
отколкото да премълчиш.
Защото истината е в окови.
Страхлив е онзи,
който ги търпи.
Макар че, казват -
сигурно е лесно
да я обличаш в розови слова.
Да кажеш на студеното – горещо.
Да се подпишеш
след това.
Е аз не знам,
но може би не мога
ръждивите окови да търпя.
Ще ги троша докато мога.
Подписвам се
под горните слова.

Legacy hit count

498

Legacy blog alias

15162

Legacy friendly alias

Клетва-30E5975FA8AB4933B21A207E84F02D44

Поезия

Comments3

efina преди 18 години и 6 месеца

Ох...Тъкмо пия кафе, но май този стих вече ме разсъни.
Всичко писано от теб до сега, е красиво и носи някакво
индивидуално усещане, но "Утопия" и "Клетва", са направо
разтърсващи.Влизат под кожата и достигат до най - тъмното
ъгълче на душата...

Поздравления!
Бих искала някога в този живот и аз да напиша нещо толкова хубаво.
Поне наполовината.:)))

veselin преди 18 години и 6 месеца

:)

Благодаря ти за милия коментар, Ани!

Сетих се сега за твоя стих "Многоцветно" и си мисля, че е хубаво да можеш да достигаш и до светлите ъгълчета на душата :) А ти определено го можеш! :)

Поздрави!!!

valiordanov преди 18 години и 6 месеца

Поздрави и от мен...Докосна ме словото ти...Пишеш за да те усети читателя...При мен успя!

By pestizid , 15 October 2007

Стихотворение на седмицата 15-21.10.2007; *** - Петя Дубарова

ПЕТЯ ДУБАРОВА

* * *

Под мене като грохнал мършав кон
денят ми олюлява се да рухне.
Катеря се по гърбавия склон
на своята умора. И да духне

се моля с устни бели като прах,
че жегата ме е изпепелила.
И питам се – къде ли разпилях
и волята, и цялата си сила.

Целуваха ме глезено чешми
с прохладното си пеещо езиче.
Алеите ме носеха сами.
Смехът като изплашено момиче

избяга, щом отпуснах рамене
на пейка със крачета разкривени.
Самотници се вгледаха във мен
с очите си, от старост осълзени.

И скуката със глад на лешояд
заглозга ни еднакво – тях и мене;
тях – старите като изсъхнал цвят,
мен – с толкова неща неизживени.

Но мога ли със тях да се сравня –
с тях – дните си на хората раздали!
И кой приспа горящата главня
на моя жизнен порив – старостта ли?...

1979 г.

Legacy hit count

649

Legacy blog alias

15122

Legacy friendly alias

Стихотворение-на-седмицата-15-21-10-2007--------Петя-Дубарова

стихотворение на седмицата
четяща българия

Поезия

Comments1

efina преди 18 години и 6 месеца

Тук каквото и да кажа, ще е слабо.Недостатъчно.
Много любима поетеса.Първата ми любима поетеса.

By veselin , 12 October 2007

Благоевград ще бъде домакин на Литературни празници "ГЛОСИ '2007"

Благоевград. На 13 и 14 октомври Благоевград ще бъде домакин на Литературни празници "ГЛОСИ '2007". В тях ще участват 32 автори от Благоевград, Бургас, Кърджали, Пловдив, Сливен, Сливница, София, Стамболийски, Монтана, Добрич. Официалното откриване на празниците е в събота, от 18.00 часа, в залата на галерия "Македония Арт". Тогава ще бъде обявено и учредяването на Национален литературен фестивал "ГЛОСИ", който ще се провежда всеки октомври в Благоевград, както и началото на работата на Академия "Либер" - сдружение на пишещите, което ще има за задача да изработи статута на фестивала, чрез който ще бъдат номинирани и избирани неговите лауреати. Програмата на празниците включва и премиера на нов тримесечник за литература, три книги, няколко литературни четения - сред тях и четене на стихове на делвинските баби: като поклон с усмивка пред тези жени, които поискаха в селото им да има библиотека.
Литературни празници "ГЛОСИ - Благоевград'2007" ще започнат в събота, 13 октомври, от 16:15 часа до 17:30ч., когато ще се проведе запознанство чрез четене на стихове на пластмасови лебеди в парк "Бачиново". От 18:00 до 19:15 часа ще се проведе откриване на празниците, обявяване учредяването на фестивал "ГЛОСИ", премиера на "ГЛОСИ - есен'07" (нов тримесечник за литература), четене на стихове (и проза) от участниците. От 19:15 до 20:00 часа ще бъде премиерата на стихосбирката "Небе и други герои" на Нели Добринова. Последната инициатива е от 20:00 до 20:30 часа, когато ще се състои премиера на завършената поетична тетралогия на В. Дишев - "Квадриги", "Кап(ища)", "Квадрати", "Послесловия".
Вторият празничен ден - 14 октомври, неделя ще започне в 11:20 часа с четене на стихове на бабите в село Делвино. От 14:15 до 15:30 часа ще се проведе четене на стихове и закриване на празниците в района на Рилския манастир.
Информацията е на радио "Фокус" – Пирин.

Четете www.focus-radio.net.

Legacy hit count

759

Legacy blog alias

15090

Legacy friendly alias

Благоевград-ще-бъде-домакин-на-Литературни-празници--ГЛОСИ--2007-

Събития и Конкурси

Поезия

Любими автори

Comments

By veselin , 9 October 2007

ЕСКИЗ

* * *

Сега се решава съдбата на селото
и пият селяци от глинени стомни.
До вчера
кипеше живот по полетo,
а днес все едно,
че е паднала бомба.
Реколтата слаба. Градушки и бури
обрулиха
златните класове зърно.
Във избите с вино стоят празни бурета,
а утре онези
едва ще осъмнат...
Сега се решава съдбата на селото.
Във онзи ескиз,
нарисуван набързо.
Едва си отместих очите от него,
но остана във мен
и не ще да си тръгне...

Legacy hit count

595

Legacy blog alias

15028

Legacy friendly alias

ЕСКИЗ-FE95454A407F478CA46FF2E636839DA1

поезия
веселин иванов
ескиз

Поезия

Comments4

alisbalis преди 18 години и 7 месеца

май всичките ти стихове, в които се среща думата "глинени" много ми харесват :)

veselin преди 18 години и 7 месеца

Благодаря!!!

Филмчето към "Пластилин" беше много готино - гледах го 2-3 пъти!

efina преди 18 години и 7 месеца

Прилича ми на стих по картина.
В смисъл...чета го и си представям картината,
която може би само някой трябва да нарисува...?

kaliopa_ina преди 18 години и 7 месеца

Релефен стих, харесва ми и ритъмът, който допълнително усилва динамиката на вътрешния монолог. Защото зад гласа на лирическия "аз" ясно се чуват грапавите монолози на мъже, стиснали глинени стомни.
Браво, Веско!

By pestizid , 8 October 2007

Стихотворение на седмицата 08-14.10.2007; Съпротива - Виолета Христова

ВИОЛЕТА ХРИСТОВА

СЪПРОТИВА

Листата валят и идва отново ноември,

кротък празник на златото и добрите мъгли.

После бяла ръка изтрива излишното черно

и ляга спасителен сняг върху бившите дни.

Дали не пътувам, или така ми се струва -

прелитат край мене дърветата и планините,

протича наоколо някаква съпротива

и към свършек клонят и клоните, и очите.

А любовта е само снежинка в земната пазва,

троха, с която никой няма да се засити...

Но можеш ли от нея да се откажеш

и да се слееш с лепилото на мъглите?

И докога ще крещиш уплашено срещу мрака,

ранобуден петел – загубен и сам сред звездите?

А съдбата лукава край тебе мята опашка.

Път ли прави, или замита следите?

Legacy hit count

341

Legacy blog alias

15019

Legacy friendly alias

Стихотворение-на-седмицата-08-14-10-2007--Съпротива---Виолета-Христова

стихотворение на седмицата

Поезия

Comments1

Terkoto преди 18 години и 7 месеца

* * *

Дъждът се връща,
тихо като мъж,
почуква по стъклото неочакван.
Било е много хубаво веднъж,
а повечето пъти е прекрасно.
Далече ми е следващият гръм,
светкавиците също са далече -
но ромоли единствен дъжд навън
и прави вечерта не само вечер.
Събуждам се от шепот непознат -
листата си говорят със небето.
И става нещо важно в тая свят,
но този път и аз съм му свидетел.
А може би дори заради мен
се връща този дъжд като надежда,
че всичкото останало небе
е истинско и няма да изчезне.

Виолета Христова http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=48026

By efina , 7 October 2007

НЕОБРАТИМО

jillian-within temptation

Необратимо е...Тишината внезапно се счупи
и безмълвно се скри в непрогледните сенки.
Уж запалих свещица, моя грях да изкупи,
а се впуснах да събирам попиляни парченца.

От мълчание скъсах последната рокля
и шевът й увиснал, по краката се влачи.
Пепеляшка съм...но потънала в локва,
от прозрачна наивност, с натежали клепачи.

Ей така, се отказах от женски маниери.
Закалих гордостта си, почти до олово.
Необратимо е, предишната "Аз" да намеря...
Зад гърба ми е края, а пред мене - начало.

Отново.

Legacy hit count

407

Legacy blog alias

15003

Legacy friendly alias

НЕОБРАТИМО-43B86BDFA6E04904BCA09BA4BEB65831

Музика

Поезия

Comments4

veselin преди 18 години и 7 месеца

:)

Необратимо е...Тишината внезапно се счупи
и безмълвно се скри в непрогледните сенки.
Уж запалих свещица, моя грях да изкупи,
а се впуснах да събирам попиляни парченца.

Само "събирам" прочетох някак "сбирам".

Поздрави!!! :)

kaliopa_ina преди 18 години и 7 месеца

Браво! С това "отново" за финал ми събра очите :)

alisbalis преди 18 години и 7 месеца

много ми харесва цялото, особено момента за пепеляшка.
а също така си мисля, че след известно време "лирическата героиня" ще открие, че предишната аз не е толкова далече от настоящата - а всъщност е изживяла период на израстване и премисляне, към една по-зряла и разбираща себе си и другите личност.
поне така предполагам ...

efina преди 18 години и 7 месеца

Винаги има моменти от миналото, които ни дърпат към предишното
"аз" и други, които ни карат да продължим напред, но както обича да
казва честичко една много известна наша психоложка (която не харесвам
особено):"Най - постоянното нещо е промяната".

Усмивки!

By veselin , 7 October 2007

Праскови

* * *

Под сгушените покриви
на сгради,
накацани от пъстри птици
рисува пламналата
есен
черти на влюбени
и романтици.
Докосва капките
със нежни устни
и ги разлива по листата.
Това е поривът на вятъра,
при който
тревите се целуват във съня си.
Със полъха
на лек парфюм от кестен
и житни класове, размесили боите
измисля дъжд
със аромат на праскови
и го търкулва
по косите ти...

Legacy hit count

429

Legacy blog alias

14985

Legacy friendly alias

Праскови-E55801512F8045C0A4F4E0C94C15429A

веселин иванов
праскови

Любовна лирика

Поезия

Comments3

svetlina преди 18 години и 7 месеца

Terkoto преди 18 години и 7 месеца

Стихотворението "Праскови" е шедьовър. Браво! Няма нищо измислено и престорено, поезия лъха от всеки ред. Пиши, пиши, не оставяй перото ти да изсъхне. Успех! магда

veselin преди 18 години и 7 месеца

Поезия