Финални резултати от играта, посветена на българската любовна лирика
Надявам се, че тази игра, освен образователния си елемент, достави удоволствие на всички участници, защото не съществува друго нещо на този свят, което така силно да вълнува и вдъхновява хората, от любовта, за която са написани най-красивите и нежни стихове.
Ето кои бяха участници в играта и броят точки, които получиха:
efina – 2, 1, 3, 3, 3, 2, 3, 1, 1, 6, 5, 2, 2, 3, 1, 3, 2 = 43
Vili_vb – 1, 1, 1, 2, 2, 2, 1, 1, 3, 1, 1, 3, 1, 1, 2, 2, 1, 1, 1, 1 = 29
Opium_ - 2, 1, 2, 3, 3, 3, 3 = 17
pestizid – 3, 2, 2, 1, 2, 2, 2 = 14
worrmy – 2, 2, 2, 2, 2, 2 = 12
Марк – 2, 1, 5, 3 = 11
darkdarik – 1, 1, 3, 2 = 7
Shogun – 2, 1, 2, 2 = 7
Stir – 4
sKYmAN – 4,
Веселин – 1, 1 = 2
persey – 2
Gregor_Zamza – 2,
Paideia – 1
dorodtea – 1
Bratovchedkata – 1
Възможно е тук-таме да съм допуснала грешчици при отбелязването и преброяването на точките, но все пак не смятам, че те биха се отразили съществено на крайното класиране.
Абсолютен победител в играта е Ефина, която показа изключително добро познаване на поетичното творчество на редица български автори. Наградата – една чудесна книга, озаглавена „Кварталът на ръба на миналото”, чийто автор е Светослав Минчев, ще й бъда подарена на среща, която предстои да уговорим с нея.
Поздравления, Ефина!!!
Искам да поздравя и всички останали участници за чудесното им представяне с едно стихотворение (познато и като песен) на Недялко Йорданов - един от най-романтичните и обичани съвременни български поети.
НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ
Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!
-------------------
Забележка: моите резултати не са отразени поради факта, че съм домакин на играта, следях я най-редовно и съответно не съм равнопоставена с останалите участници.
Ето кои бяха участници в играта и броят точки, които получиха:
efina – 2, 1, 3, 3, 3, 2, 3, 1, 1, 6, 5, 2, 2, 3, 1, 3, 2 = 43
Vili_vb – 1, 1, 1, 2, 2, 2, 1, 1, 3, 1, 1, 3, 1, 1, 2, 2, 1, 1, 1, 1 = 29
Opium_ - 2, 1, 2, 3, 3, 3, 3 = 17
pestizid – 3, 2, 2, 1, 2, 2, 2 = 14
worrmy – 2, 2, 2, 2, 2, 2 = 12
Марк – 2, 1, 5, 3 = 11
darkdarik – 1, 1, 3, 2 = 7
Shogun – 2, 1, 2, 2 = 7
Stir – 4
sKYmAN – 4,
Веселин – 1, 1 = 2
persey – 2
Gregor_Zamza – 2,
Paideia – 1
dorodtea – 1
Bratovchedkata – 1
Възможно е тук-таме да съм допуснала грешчици при отбелязването и преброяването на точките, но все пак не смятам, че те биха се отразили съществено на крайното класиране.
Абсолютен победител в играта е Ефина, която показа изключително добро познаване на поетичното творчество на редица български автори. Наградата – една чудесна книга, озаглавена „Кварталът на ръба на миналото”, чийто автор е Светослав Минчев, ще й бъда подарена на среща, която предстои да уговорим с нея.
Поздравления, Ефина!!!
Искам да поздравя и всички останали участници за чудесното им представяне с едно стихотворение (познато и като песен) на Недялко Йорданов - един от най-романтичните и обичани съвременни български поети.
НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ
Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!
-------------------
Забележка: моите резултати не са отразени поради факта, че съм домакин на играта, следях я най-редовно и съответно не съм равнопоставена с останалите участници.
Благодаря!
Ако кажа, че не съм очаквала, сигурно ще ми се смеете...
Смейте се.
Все още съм изненадана и всичко написано до сега
\ вече го изтрих\, ми звучи прекалено емоционално,
затова ще го съкратя до минимум.
Благодаря на останалите участници, защото без тях,
всичко губи смисъла си.
Благодаря на общност "Поезия", защото там се пише не само
лична поезия и предизвикателството да прочетеш още, е
голямо.В частност, победата е тяхна, защото научих много
от там.
Благодаря на теб, Куини, защото започна тази игра, която
наистина много ме забавляваше и най - вече ми носеше голямо
удоволствие.
Поздравленияна победителката efina, която беше на много високо ниво,предизвика нида надникваме по-често в общност "Поезия", и може би тяпо-често щенавестява общност "Образование".
И поздравления на Поли, коятоизмисли толкова хубава игра. И за да неостава нищо неразгадано в тазиигра на загадки - преброих и нейнитеточки, изкарах ги 44.
Много ще се радвам, ако някой пак измисли някоя хубава игра!
:)
А иначе съм много щастлива, че играта достави радост на всички. Също като Нели не очаквах да се получи нещо толкова интересно, но за това главни виновници са блогерите от "Поезия". Видя се, че са много силни играчи със сериозни интереси и познания в тяхната си област.
А сега ще мисля нова игра. И понеже съм на музикална вълна... Май ще нещо в тази връзка... Ако вие имате някакви идеи - предложете.
Много хубав финал с тази песен!
Много се радвам за Ефина, както и за всички участници.
Мен сесията ме хвана по средата на играта и не можах да следя всичко, но пък като ми остане малко повече време, с удоволствие ще прегледам публикуваните стихове, които не съм могъл да прочета
Поздрави, Поли! :)
И един въпрос :
Мъчих се вчера да кача мп3 от моя компютър в блога, ама не се получаваше. Т.е. показва се лентата с play, pause и т.н., но песента не започва.
Та, чудя се, ти задаваш път към файла в твоя компютър, или качваш песента на някой сървър и после пренасочваш с URL ? И на кой сървър, ако е така? ;)
Благодаря! :)
Любовта, ах, любовта... Спомням си един от афоризмите за любовта: "Кой каквото каже за любовта, все е вярно."
:)))) <3 <3
Предлагам да си припомним някои сентенции на известни личности.
Абелар я определя като злина: че любовта е една от злините, които не могат да се скрият; една дума, един нескромен поглед, понякога дори мълчанието я издават.
Байрон според мен съвсем вярно твърди, че:
Раните на любовта, макар че не винаги убиват, никога не зарастват.
Балзак я свързва с лъжата:
Любовта е игра, в която винаги лъжат.
А Бейкън стига до извода, че:
Невъзможно е едновременно да обичаш и да бъдеш мъдър.
Бен я сравнява много интересно:
Любовта е подобна на добрата репутация: изведнъж загубена, тя не се връща никога.
Волтер споделя следното вярно наблюдение:
Любовта е най-мощната от всички страсти, защото напада едновременно главата, сърцето и тялото.
Мнението на Гюйо:
Любовта е огън, мъката - дим. Няма огън без дим.
И още едно оригинално сравнение, този път на Д. Джералд:
Любовта прилича на дребна шарка: колкото по-късно идва, толкова е по-опасна.
Не може да не се съгласим с Достоевски, който казва, че:
Всяка любов преминава, а несходството остава завинаги.
Унгарският писател Мор Йокай дава следната дефиниция за любовта:
Любовта е по-скъпа от всякакви съкровища. Тя е диамант, който не могат да закупят дори царете. Тя е целият свят, макар че я прегръщат само с две ръце.
До много интересен извод стига Наполеон:
Единствената победа в любовта е бягството.
Паскал смята, че:
Сърцето има доводи, които разумът не познава.
Напълно съм съгласна с Проперций, който казва:
Любовта не познава друг лекар освен себе си.
Както и с Публилий Сир:
Любовната рана може да излекува само онзи, който я е нанесъл.
Мнението на Сенкевич:
Ако любовта не може да ни защити от смъртта, в края на краищата ни примирява с живота.
Теренций:
Любовта може да промени човека до неузнаваемост.
Толстой:
Да умееш да обичаш, значи да умееш всичко.
Хайне:
Ангелите наричат това небесна отрада, дяволите - адска мъка, хората - любов.
Шекспир - ето три негови сентенции:
Любовта бяга от онези, които я гонят, а се хвърля на шията на тези, които бягат далече от нея.
Всяко препятствие само засилва любовта.
Любовта не разсъждава: с криле и без очи тя е емблема на сляпата необмисленост.
Пушкин:
Любви все возрасты покорны/На любовта всички възрасти са покорни.
Този коментар го подготвям от няколко дни и все не съм
сигурна, че съм намерила точните думи.
Книжката е великолепна и дори си мисля, че по - приятна
изненада не съм получавала отдавна.В никакъв случай не
я възприемам като нещо архаично и даже съм изненадана
от предположението, че някой може да я възприеме така.
Според мен, миналото винаги трябва да се помни и какъв
по - чудесен начин от този, да го опишеш в книга?
Тази книжка ме върна към едно неспазено обещание, на
което май му дойде времето.
Благодаря за наградата и мисля, че съм много подходящ
получател.
А за какво неспазено обещание говориш, ако не е тайна?