* * *

* * *<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

Някой подари акордеон

на вятъра.

И се заслуша в мокрите листаци.

Валеше дъжд.

Пред малкия театър

се разминаваха стотици минувачи.

Изкусен пианист със дълги пръсти

потропваше дъжда по тротоара.

Една жена пред църквата се кръстеше

и се стопяваше в следобеда си

като врана.

Сред уличките тесни,

обгърнати от изтънели сгради,

градът ухаеше на есен.

Разливаше се в багри

по площадите...