Снощи се прибрахме от седемдневен лагер на Китен - в хотел "Грийн парк". Изкарахме невероятен лагер и почивка! Всичко беше много добре, докато малко преди Сливен не разбрах, че фотоапарата ми го няма... От безсилие се разплаках, така предадох и децата на родителите им... Търсихме апарата в автобуса - аз, колегите, децата.... но го нямаше. Знам, че това е една вещ, но тя е свързана с толкава спомени... взех го преди една година, когато трябваше да замина за Англия, а не беше и никак евтин. С него правих снимки от Румъния и от Англия, от срещите на блога с приятели...беше част от мен!

Днес се обадих до хотела да попитам дали случайно не е паднал, когато съм се качвала в автобуса. Оказа се, че едно дете от Беларуската група го е намерило и предало на рецепцията... Огромна беше благодарността ми и признателността! Не знаех какво да кажа! Мислех си, че дори и някой да го намери, ще го вземе... Но имало и чести деца!  Групата днес си е заминала и не мога да благодаря нито на детето, нито на ръководителите му, затова разказвам за него тук. Благодаря и на персонала на хотел "Грийн Парк" - Китен/http://www.hotelgreenpark-bg.com/ за това, че ще ми го предадат, за вярата която ми беше върната, за всичко! Едно дете, което може би няма да научи за моите мисли и вълнения, едно дете което сигурна съм, че ще спи спокойно, защото е направило добро дело, едва ли някога ще разбере, че ще бъде пример за честност и благородна постъпка, както пред настоящите, така и пред бъдещите ми ученици...Дано и у нас има много повече такива деца!