Учител или охранител - изберете сами?!

11 ноември 2007, 20:24 Публикувано в BgLOG | 14 коментара , 1965 прочита
Категории: България, Коментари, Нещата от живота, Невчесани мисли, Приятели, Размисли, Ежедневие
Етикети: учител, охранител, сравнение

Надявам се, този постинг да се окаже полезен за многото колеги, които познавам и които след поредната несполучлива стачка заявяват намерение да напуснат даскалъка. За съжаление това са едни от най-качествените хора - прекрасни специалисти с висок ценз и професионалисти с десетилетия стаж.
Дълго време мислех, след 17 години учителство, да взема година неплатен отпуск и да сменя професията и възприятията. Но поради инертността на нашето поколение така и не го направих. Накрая ме принудиха.http://bglog.net/Obrazovanie/12671
Веднага се главих охранител и сега след почти 2 години стаж в новия занаят ще се опитам да направя сравнение мужду двете професии. То не претендира за изчерпателност, но е подкрепено от практиката и личния опит.
Първо: Работно време.
Теоритично учителското работно време е по-кратко. Що помия се изля през стачката, че е по 4-5 часа на ден! Всъщност то става доста продължително като включим проверката на писмени работи, учителски съвети и оперативки, посещения по домове, родителски срещи и т.н И докато по време на даскалските часове трябва да си максимално концентриран, като охранител може да си четеш безгрижно книги, да си чатиш на компютъра, дори да предремеш сладко.
Второ: Колектив и среда
Да ме извинят свестните колежки /такива има немалко!/, но женската среда подлудява! Последните години изпадах в амок, преминавайки през учителската стая. Свършила ми бе търпимостта за катадневните клюки кой-коя погледнал, "новините" за стари и нови любовници, обсъжданията на чуждите семейства и чуждия личен живот. Като добавим обмяната на готварски рецепти и тълкуването на поредния епизод на "сапуненото" сериалче - разбирате защо си стоях в коридора всяко междучасие.
Противно на очакванията ми - мъжката среда на охранителите ми допадна. Отношенията са открити, честни, по мъжки точни. Не че няма подмазвачи и доносници - има ги навсякъде! Но такива хора са повече изключение, отколкото правило и са презирани от самите си колеги.
Трето: Интелектуално ниво
Е, тука бях пълен туш! Част от бившите полицаи и военни /каквито често са охранителите/ четат книги на поразия! Заменяме криминалета, документалистика, даже фантастика. Бившите старшини и офицери слушат "Мила голд" и "Радио1", а доста по-рядко чалга! Пазят някакъв възрожденски респект към образованието и учените хора. Сред тях авторитетът ми като "Даскала" е непоклатим. Даже ми спретнаха интелектуално предизвикателство: Цитираха ми няколко стиха от различни автори /Ботев, Яворов, Лилиев, Ясенов/ и след верните ми отговори са респектирани.
На този фон още си спомням жалбите на колежка по литература, че от много работа не успяла да прочете книга....8 години! Добре, тя е изключение, но е истина как много учители преподават нещата от записките си преди 20 и повече години. Професията деформира психиката, оскотява, препятства интелектуалното развитие.
За скачанията по масите по време на банкет, разните кючеци и гюбеци на комплексирани самки не ми се и спомня. За 17 г. веднъж ме прикараха на учителски банкет. После не повторих за нищо на света!
Четвърто: Условия на труд
Издържали ли сте някога убийствения шум в междучасията и часовете? Ако не - не плюйте учителите! Като пазач по доста обекти се наслаждавам неистово на тишината! През нощта, дори в центъра на София пеят птици, шумолят дървета, ухае на зелено! В прашните, проветриви класни стаи подобни изживявания са "мечтата на идиота"! Прочетете "Душата на учителя" от Елин Пелин- страшно съвременен разказ.
Пето: Ех, парите!
Каква е тая скапана държава, в която необразован пазач печели два пъти повече от висококвалифициран специалист като преподавателя?! Ами България! След 17г. стаж и клас-квалификация вземах 350 лв. месечно чиста сума. Сега се задоволявам с около 700 лв. и от Нова година чакам увеличения. Не ме разбирайте превратно- без работа и усилия никъде не дават пари. Само че при даскалъка даваш познания, доброта, съпричастие, а получаваш само мизерия.

Равносметката: За близо 2 години прочетох стотици книги на всякаква тематика, в това число и специализирана литература. Станах съавтор на нови 5 /пет!/ учебни помагала /http://bglog.net/Obrazovanie/15701 , освен предишните 3 и около 60-70 публикации в специализирани издания. /тук не броя постингите ми в BGLOG/.
У дома цари непостигната досега хармония. Съпругата позабрави рефрена "Няма пари!" и ходенето пеша до работата /плащаме карта/. Купихме си нов хладилник, доста приличен нов компютър, GSM-и за децата, раиокасетофон с MP3 и още....
За себе си вече съм решил: Печеля си делото, натиквам "дето слънце не прониква" скапаната, корумпирана директорка и бандата гъзолизци около нея. След това си вземам обезщетението и напускам завинаги училище!
Който иска, да бъде възрожденец - аз приключих!

RSS за коментари Коментари

# | от Deneb_50 на 11 ноември 2007, 21:18

Посочената заплата за охранител е възможна,само за комендант или може би си попаднал в малкото фирми,които плащат по закона(публична тайна е особено в провинцията,че се плаща минималната заплата)и ако е възможно да не те осигуряват.За София съм чувал че сумата се движи между 350 -450 лв. за редови охранител

# | от swetew на 11 ноември 2007, 21:20

Наистина в Стоков базар "Илиянци" плащат и осигуряват по Кодекса на труда. /Помогна ми майка на бивш мой ученик/ Но си прав, до 700 лв. съчетавам с този обект още един на "половин норматив".

# | от Deneb_50 на 11 ноември 2007, 21:25

прав съм, като един истински охранител не трябва да допускаш грешки ;-)значи делим на 1,5 се вижда какво се получава

# | от swetew на 11 ноември 2007, 21:27

Дали се получава заплата 400 лв. чисто, която вземат малцина учители? Или осезаемо повече? Без всичките негативи и професионални деформации?

# | от gabriela gabi на 11 ноември 2007, 21:34

И аз съм взела решение - махам се от професията.Приех таза стачка много сериозно, вълнувах се за всичко, свързано с нея, следях постоянно новините в интернет, в медиите, четях форумите, пращах мнения, писма, декларации на колегите, присъствах и на двата митинга в София...и се надявах, много се надявах поне този път нещо в скапаната ни държава да се промени, да чуят политиците камбаната, която бием за българското образование, защото то си отива, няма какво да се заблуждаваме... но уви! Толкова бях покрусена и омерзена от изхода на стачката, че, повярвайте ми, няколко дни плаках като дете...От 23 г. трудов стаж 23 г. съм учител.И се запитах защо толкова години упражнявам тази професия? Поради инертност? Поради страх? Защото я обичам? Защото обичам децата и ми доставя удоволствие да им давам знания, знания не само по учебниците, но и житейски, поради естеството на предметите от цикъл "философия", които преподавам? Може би от всичко по малко...И докато правех равносметка на живота си си спомних нещо отдавна забравено от ученическите ми години.Бях осми клас, когато учетелката ни по немски ни помоли да напишем каква профисия искаме да упражняваме, когато пораснем.В последния час, преди да се разделим, тя написа на всеки в тетрадката му със спомени пожелание да се реализира в професията,
която си бе избрал.В моята тетрадка пишеше: "Пожелавам ти да станеш един добър учител на младите поколения".И осъзнах, че през целия си професионален живот аз съм следвала мечтата си! Наистина обичам работата си, обичам децата, но само това не е достатъчно да ме задържи вече в тази професия.Не би ме задържало и повишението на заплатата.Защото трябват спешни реформи и то не само тези, които "светата троица" ни вменява - проблемите са толкова много, че не
би ми стигнало времето да ги изброявам, пък и вече не е нужно....Дано не съм прозвучала твърде песимистично, още повече, че съм предимно от четящите и рядко от пишещите в блога.

# | от denijane на 12 ноември 2007, 12:13

Всичко това ми напомня на ситуацията в Atlas Shrugged- стачка на интелигенцията, докато всички останали не клекнат. Лошото е, че там надежда имаше, докато в България, не виждам от къде ще се появи тя. Честно казано се радвам, че си намерил начин да съществуваш качествено, за мен това е най-важното. Пък учителстването-ми, за който е важно децата му да са образовани ще намери начин, на останалите и без това не им пука много много.

Габи- разбирам негодуванието ти. Ако си обезсърчена и обезверена, наистина е по-добре да зарежеш тая професия. В крайна сметка ако ти не се чувстваш добре в училище, на децата също няма да им е добре.

А за реформите...ми кво да ви кажа. Помня преди няколко години, като бях ученичка и станах свидетелка как се орязва програмата по математика и физика и как учебниците изтъняват с всяко издание. Помня колко се възмущавахме. И какво, 5 години по-късно учителите най-накрая започват да пищят неистово. Ми...късно е. Сигурно ще минат поне още 5 преди някаква промяна да се случи не само на думи. Та мисълта ми е, който има ресурс да чака, да го направи, останалите по-добре да се преориентират докато е време.

# | от Stormbringer на 13 ноември 2007, 15:15

Общо взето - нищо ново... Нещата в държавата не са мръднали не от 10, не от 20, ами от 30-40 години и повече. Питам се обаче, как си остискал целия преход като учител? Или някъде си успял да подработваш през годините. Питам те без лоши чувства, като колега колега, защото аз съм в образованието от средата на 80-те. Верно, още в края на 80-те станах нещо като университетски преподавател, но продължавам да преподавам в училище (имал съм и занятия със студенти) и това, за което пишеш го знам отвътре. Хубавото при мен бе, че през 90-те та чак до преди 4 години работех и настрани - като строител, продавач, куриер, преводач и още какво ли не. По едно време парите, които взимах като общ работник по строежите бяха повече, отколкото на университетски преподавател...Но никога не съм изоставял и преподавателската работа. С времето това ми даде един по-дълбок поглед към нещата. Верно, трудно ми беше да съчетавам едното и другото, здравето ми отиде покрай този преход, но си мисля, че има нещо в преподавателската професия, което винаги ще ми липсва, ако реша да сменя тотално професията. На мен също ми викаха "даскала", но с тази разлика, че аз наистина продължавах да бъда такъв....

# | от swetew на 13 ноември 2007, 17:14

"Нищо ново" - както казваш. През годините и аз съчетавах учителството с периодично пазене нощем. Работих като "общак" в склад. Бях футболен съдия 15 години и с риск да ми "сменят физиономията" на някой селски терен /не е смешно!/ докарвах средствата в къщи до границата на оцеляването. Даже две лета продавах на пазарчето в квартала. Сума колежки, явно родени "интелектуалки", ми се присмиваха зад гърба. Но и тогава, и сега, от човешката простотия не ми пука, защото знам, че няма "срамна работа". Срамно е да крадеш и да врънкаш за социални помощи. Срамно е да коленичиш пред шефа и да трепериш за мизерното местенце с мизерна заплатица.
А инспекторати и МОН, съставени от абсолютни олигофрени, непипали дневник, усложняват и без това тежката работа с новоизмислени забрани и бумащини. Наричат това "реформа", но на всички в системата ни е ясно, че се касае за съзнателно загробване на образованието.
Тази учебна година ми предлагаха даскалуване в 2 училища - вярно, на непълен норматив. Но отказах. Едно, че нямаше възможност да съчетавам с избраните обекти. Другото е че от 5-6 години липсва удовлетворението от професията. Учениците стават все по-незаинтересовани, неграмотни, недисциплинирани. Добрите деца са малко. Родителите - претенциозни, напористи, дори агресивни /колко колеги бяха бити в буквалния смисъл на думата!/. Вместо учител, и в училище си предимно пазач и "укротител". Чувствах се толкова излишен, толкова сам в някои часове /особено когато преподавах поезия/, че се нуждая от смяна на средата.
Споменаваш здравето си, разбирам те! Аз пък ще се помъча да спася това, което ми е останало от него, особено от психическото здраве след 17 г. даскалък. Няма друга професия, така унищожителна за нервите и сетивата! Ужасявам се, не искам да изглеждам, заеквам, тъпея, недочувам като повечето изхабени колежки пред пенсия!
А писането на помагала, разкази http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=15701 /имам 2 издадени книги, за новите неща може да погледнеш в общност "Литература"/, публикациите по списанията /и в този блог/ са желаната връзка с предишната професия и поддържане на интелектуална форма.

# | от Stormbringer на 14 ноември 2007, 16:07

За последното - поздравления!!! Пък и въобще хора като теб не бива да бъдат укорявани изобщо за такова едно свое решение - да се махнат от системата. В училище се работи трудно, особено е тежко и когато виждаш, че и от средата има още много какво да се желае. Все пак, ти така или иначе виждам, че налучкваш своя път. Това, че пишеш е един голям плюс. Желая ти успех от все сърце!

# | от swetew на 14 ноември 2007, 19:52

Благодаря за добрите думи! Приемам поканата за приятелство. Ще си позволя като финал малка шега с перифраза на цитат от първата ми книга: "Учителството днес не е занаят, не е дори професия, а по-скоро диагноза. " Тъй че дерзай, успехи и търпение в нелеката мисия, приятелю!

# | от shelly на 18 ноември 2007, 11:16

И аз съм от диагностицираните. След стачката отчаянието и безверието, че нещо може да се промени, беше пълно. Моето решение също беше да търся ново поприще. Не съм се отказала - ще го търся, но чувствам че, въпреки всичко, децата и предизвикателствата, свързани с тях ще ми липсват. И аз оцелявах през годините с допълнителна работа, но това много съсипва и ме прави непълноценна на основното ми работно място. Ако можех, бих искала да съм учителка цял живот, защото я обичам тази работа. Но се съмнявам, че ще мога да пренебрегна нуждата от оцеляване...
Сега пиша в блога, вълнувам се, искам да участвам във всички позитивни инициативи, а вътрешният ми глас казва: "това е като неугаснала любов... Защо го правиш, скоро няма да има време и за това, с толкова много грижи на главата ти..." Светев, дерзай, приятелю, и аз бих искала да съм охранител и да продължавам да творя.

# | от swetew на 18 ноември 2007, 17:14

И на теб търпение и успехи, Алина, учителството си е тежък кръст. Странното е, че на мен не ми липсва срещата с деца, родители, колеги. Може би малко по-ентусиазирано подходихме към професията и затуй разочарованията са толкова големи! Не вярвам в успеха на учителската кауза даже след всички "позитивни инициативи". Но май сме свиквали да се бием като Дон Кихот - на странаата на перманентно губещите, докато не помислим и а себе си.

# | от mmn на 07 януари 2008, 21:07

Тъжна история. Можеш да се гордееш със себе си Светльо. Малко са свястните хора и все пречат на другите. За жалост и аз чух от колеги за оттегляне от учителската професия и то дългогодишни учители.
Вятърът брули високите дървета, така че може би си очаквал подобна постъпка, но е наистина неприятен епизод. Пожелавам ти оттук насетне да срещаш все хубави хора и да бъде оценен подобаващо трудът ти.

# | от mmn на 07 януари 2008, 21:07

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Учител или охранител - изберете сами?!

RSS за коментари Коментари

Приятели