Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
О, Икарус!
Три часа хората на спирката чакат.
Автобусът спира! Улиците празни как кънтят от викове разни.
Пристъпи ужасни! Дванайсети път към вратата се спуска тълпата дива,
тела се стелят, пот я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Дебел чичко безумно сочи рейса пак
и вика: „Търчете! Вътре има място!”
И тръгва паплачта с ревове бясни.
Блъскат се, викат; без сигнал, без ред
с нокти и зъби напъват напред.
А хората вътре не се поддават на смут.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Места липсват, но волите траят,
ръцете се пречупват, гърдите остаят,
и сладката радост до крак да измрат,
но с автобуса да продължат своя път.
И вика някой: „Софийски чеда! Шофьорът в огледалото ни гледа!”
„Сритайте ги долу!” някой се изкряска
и крака стотици се протегнаха завчаска.
И тръпнат качващите се, нивга не видели
прасци толкоз много, космати и дебели.
Но вълни нови от орди юнашки спускат се и автобуса лашкат...
Още миг ще се качат, но ето –
контрольор пробива си път.
И днес ощ` кметът, щом кампания захваща
папки разни чете и препраща,
умолява съдията да бъде човек
и да отлага делото от век на век
"Тъй като напоследък тук има доста добри стихотворения" - бих те поправила, защото мисля, че напоследък тук могат да се прочетат всякакви стихотворения, в това число и далечни подобия на стихотворения. Все пак римата и ритъмът донякъде, поне донякъде, трябва да ги има.
"Опълченците на София" ми хареса. Припомних си епични моменти от моя живот като:
- отказът на един автобусен шофьор да продължи нататък, защото се беше разсърдил на един пътник - разменили си бяха някакви неприятни реплики, след което всички пътници чакахме доста време на шофьора да му мине сръднята, за да подкара автобуса;
- неочакваната промяна в маршрута на автобуса, в който пътувах, и коментарите на пътниците, които допускаха, че може би сме жертви на отвличане;
- влаченето на едно момиче по пода на трамвая от две контрольорки, защото то се оказа нередовен пътник, но не искаше да слезе;
- моят внезапен плонж в резултат на рязкото спиране, пак в автобус, като за целта бях облечена в светли дрехи;
- и така нататък, и така нататък...
Контрольорът беше един чичка- много дребен и слабичък , с едни дебели очила- някой може и да се сети за него, защото е доста запомнящ се тип. Аз лично съм го виждал два ,три пъти.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...